Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
гр. Силистра, 16
октомври 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети септември
2013 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 472 по описа на съда за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.С.М.
твърди, че нейният брат Б.С. С., към настоящия момент покойник, още от
раждането си страдал от редица заболявания, които обусловили забавеното му
физическо и психическо развитие и предизвиквали припадъци, гърчове, проблеми в
ориентацията, нарушения в говора и паметта, обърканост. След смъртта на брат си
ищцата установила, че приживе той е прехвърлил чрез договор за покупко –
продажба на ответника правото на собственост върху следния притежаван от него
земеделски имот: нива с площ от 10,498 дка, находяща с в м. „Б. П.” в землището на гр. А., съставляваща имот № .. Ищцата е на мнение, че
нейният брат не е предоставил съгласие за извършване на тази сделка, тъй като
дори да е подписал нотариалния акт, който я обективира, той е считал, че
подписва договор за аренда, за което ищцата съди от обстоятелството, че приживе
той живеел със съзнанието, че е отдал под аренда нивата си на ответника, който
с дължимата рента заплащал негови задължения за данъци и консумативи. Счита, че
липсата на съгласие за сключване на договор за покупко – продажба от страна на
продавача по сделката обуславя нейната нищожност, поради което моли съда да
прогласи същата. Заявява също така, че в случай, че договорът за покупко -
продажба на описания по – горе земеделски имот не е нищожен, същият се явява
унищожаем като извършен от лице, което не е било в състояние да разбира и
ръководи действията си, съответно унищожаем като сключен при крайна нужда при
явно неизгодни условия, за което ищцата съди от обстоятелството, че отразената
в нотариалния акт продажна цена от 1380 лв. е няколкократно по – ниска от пазарната
стойност на имота, а същевременно при сключването на договора нейният брат се е
намирал в окаяно материално положение и в невъзможност да реализира доходи,
обезпечаващи неговата издръжка. Поради
тези причини ищцата моли съда да унищожи процесния договор, както и да
осъди ответника да й предаде владението над имота, явяващ се негов предмет.
Претендира и направените по делото разноски.
В доклада си
по делото съдът е счел, че наведените от ищцата доводи, обосноваващи нищожност
на атакуваната сделка поради липса на съгласие, сочат на друг порок на
сделката, а именно грешка при неговото сключване, поради което е приел, че е
сезиран с иск за унищожаване на договора за покупко – продажба на основание чл.
28 ЗЗД.
В изпълнение
на нарочни указания на съда ищцата е посочила като главен иск този с правно
основание чл. 28 ЗЗД, а като евентуални
– исковете с правно основание чл. 31 и 33 ЗЗД.
Ответникът К.М.Т.
изразява становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като продавачът
Б.С. С. не е бил поставен под запрещение, нито е страдал от слабоумие
или душевна болест, които да му попречат да разбира свойството и значението на
постъпките си. Счита, че не е налице и хипотезата на сключване на договора при
крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като продавачът по него е упражнявал
трудова дейност и не се намирал в изпаднало материално състояние, както твърди
ищцата. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените
искове за унищожаване на сключения договор за покупко - продажба са с правно
основание чл. 28 ЗЗД (главният иск), чл. 31 ЗЗД, чл. 33 ЗЗД (евентуално
съединените искове. В условията на кумулативност е предявен и иск с правно
основание чл. 34 във вр. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Между страните
не се спори, че лицето Б.
С. С., брат на ищцата, е бил собственик на нива
с площ от 10,498 дка, находяща с в м. „Б. П.” в землището на гр. А., съставляваща имот № . по плана за земеразделяне, което се установява и от представен като доказателство по делото
констативен нотариален акт за собственост над процесния земеделски имот. Безспорно
се установи, че на 31.07.2009 г. собственикът се е разпоредил със своята
недвижима вещ в полза на ответника, което сторил посредством договор за покупко
– продажба, обективиран в НА № …..,
т. …. по описа на СР –
Силистра за 2009 г.,
вписан в службата на 31.07.2009 г.
Прехвърлителят починал на
30.12.2012 г., оставяйки като свой единствен наследник сестра си М.С., ищец в
настоящото съдебно производство.
Ищцата е
извела като свой главен иск този с правно основание чл. 28 ЗЗД, чрез който
унищожението на разпоредителната сделка се претендира поради допусната от
продавача грешка относно нейното естество, изразяваща се в обстоятелството, че
подписвайки нотариалния акт, който я обективира, той е дал съгласието си за
сключване на договор за аренда по отношение на притежавания от него земеделски
имот, а не на договор за неговата продажба (въпреки че този иск предполага
способност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на постъпките
си, чието наличие ищцата оспорва, предявявайки иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, който въпреки това е посочен като евентуален такъв). За
установяване на твърдяната грешка
ищцата се позовава на свидетелските показания на своята дъщеря Д.М., която в
тази връзка заяви пред съда следното: “Майка ми го питаше за тези ниви и откъде
има доходи, и е казвал, че е дал под наем, под аренда по – точно, и в замяна
получавал олио, брашно и, хляб или купони, не знам.”, както и “Каза само, че са под аренда. Това го каза 2009 г. Винаги, когато сме
го питали, го е казвал, но аз не съм наясно под аренда на кое лице точно.”
Съдът счита, че така събраното в хода на съдебното производство доказателствено
средство не е достатъчно за категоричното установяване на твърдението на ищцата, че нейният брат е
положил подписа си под НА № …..,
т. …. по
описа на СР – Силистра за 2009
г., вписан в службата на 31.07.2009 г., със съзнанието,
че отдава под аренда притежавания от него земеделски имот, на първо място
поради обстоятелството, че свидетелката М.
поради близкото си родство с ищцата попада в кръга от свидетели по чл.
172 ГПК, което й дава мотив да представи възприетите от нея факти във вид, който ползва процесуалния интерес
на нейната майка. Въпреки необходимостта от опровергаване на възможните
съмнения в нейната безпристрастност, показанията й не бяха подкрепени от никакво
допълнително и изходящо от независим източник доказателство, което да индицира
на евентуалната воля на брата на ищцата
да сключи с ответника договор за аренда вместо такъв за продажба на притежавания от него земеделски имот. Отделно
от това коментираните показания не съответстват на изложените в исковата молба твърдения
на самата ищца, че на неин въпрос дали получава рента за земеделските си земи
брат й отговорил, че не получава такава, тъй като К. (очевидно арендатор) му
плащал данъците, сметките за ток и му купувал храна, който отговор твърде много
се различава по съдържание от отговора, получен според свидетелката на сходен въпрос, на който нейният вуйчо
уточнил, че получава рентата си под формата на
олио, брашно, хляб или купони. Дори да се приеме, че починалият С. действително е направил пред роднините си изявление, че е
отдал под аренда притежавания от него имот, същото не би могло безкритично да
се окачестви като белег за изпадането му в грешка при подписването на
нотариалния акт, тъй като събраните по делото доказателствени средства не
пресъздават такава степен на искреност на отношенията му с ищцата, която
изключва евентуалното нежелание на прехвърлителя да разкрие пред нея извършената разпоредителна сделка. Следва да
се отбележи, че правилното възприемане от страна на починалия Славов на
естеството на обективирания в НА № ….., т. ….
по описа на СР – Силистра за 2009
г., вписан в службата на 31.07.2009 г., договор следва и
от провеждането на удостоверената в този документ нотариална процедура, която преминава
през прочитане и одобрение на съдържанието на акта (чл. 579, ал. 1 ГПК), като
по този начин изключва възможността договарящите лица да го подпишат без да разбират
произтичащите от него права и задължения. По делото не бяха ангажирани
доказателства, оборващи извършеното в нотариалния акт удостоверяване на изпълнението на вменените на нотариуса служебни задължения по чл. 579, ал.
1 ГПК, поради което твърденията на ищцата, че въпреки запознаването си със
съдържанието на нотариалния акт за покупко – продажба нейният брат е считал, че
сключва договор за аренда, не се съвместяват с констатацията за надлежно
проведено нотариално производство, което не допуска възможност за объркване от
подобен характер. Не на последно място следва да се добави, че евентуално
допусната от страна по договора грешка относно неговото естество или параметри не подлежи на съдебно установяване посредством
твърденията /обясненията/ на страната в този смисъл, а посредством независими
доказателствени източници, откъдето следва, че дори Б. С…..действително да е споделил със своята сестра в присъствието на свидетелката М., че е
сключил по отношение земеделската земя договор за аренда, неговото изявление (възпроизведено
след смъртта му пред съда) не би било годно да установи обстоятелството, че
именно с това съзнание той е подписал НА № ….., т. ….
по описа на СР – Силистра за 2009
г., вписан в службата на 31.07.2009 г. Поради така
изложените аргументи съдът счита, че предявеният иск за унищожаване на договор за покупко – продажба, обективиран в
посочения по – горе нотариален акт, поради допусната от прехвърлителя грешка
относно неговото естество, се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се остави без уважение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на така възприетото становище следва да се
изтъкне обстоятелството, че предявеният от ищцата иск за унищожаване на договора
поради сключването му при крайна нужда и при явно неизгодни условия индицира
нейната собствена несигурност, че волята на брат й е била опорочена от
допусната грешка, тъй като според
наведените по този иск твърдения той действително е изразил воля да продаде
имота си, подтикнат от изпадналото си материално положение.
Поради
отхвърлянето на главния иск с правно основание чл. 28 ЗЗД следва да бъде
разгледан и предявеният в условията на евентуалност иск за унищожаване на
договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ……, т. …. по описа на СР – Силистра за 2009 г., вписан в службата
на 31.07.2009 г., поради неспособността на прехвърлителя да разбира и да
ръководи своите действия към момента на неговото сключване, произтичаща от
вродените му здравословни проблеми. Според свидетелката М. нейният вуйчо не е
бил добре психически в резултат на вродено заболяване, което според нея му
позволявало да извършва само елементарни
действия във връзка със собственото си обгрижване (хранене, къпане), но не му
давало възможност да разсъждава правилно. За последното свидетелката съди от
обстоятелството, че той не присъствал на
погребението на нейния брат, както и от
някои прояви на нелогично и неадекватно поведение, като хвърляне на
пръст върху прането на съседката, отправяне на обвинения, че му е изяла
сладкото от мазата и предявяване на претенции да му върне собствената си
градина, която твърдял, че му принадлежи. Противно на така изнесените сведения
разпитаните по искане на ответника свидетели С. Г. и И. П. описаха поведението на починалия С. като смислено и психически стабилно
без видими признаци за заболяване, оказващо неблагоприятни последици върху
неговите психика или интелект. Според тези свидетели прехвърлителят не е имал
проблеми с паметта или ориентацията, не е проявявал агресивност към околните и
е бил способен самостоятелно да се грижи за себе си и да осигурява своята
издръжка. Вещото лице по назначената по делото съдебно – психиатрична
експертиза, извършена на база свидетелските показания и медицинската
документация за Б. С., находяща се в РКМЕ
(районна картотека на медицинските експертизи) при РЗИ – гр. Силистра, дава
заключение за годността на изследваното лице да разбира свойството и значението
на поведението си и да ръководи действията си към момента на сключване на
атакувания договор за покупко – продажба, тъй като същото не е страдало от
заболяване, което да препятства способността му да разбира правните последици
от своите постъпки. Според установените по експертизата факти Б. С.е инвалидизиран през 2000 г. с диагноза
“Последици от травми на главата. Енцефалопатия след прекарана родова травма.
Левостранна латентна химипареза”, като в проучената медицинска документация не се съхранявали данни, че лицето е страдало от
припадъчно заболяване, свързано с
изпадане в състояние на кратнкотрайно разстройство на съзнанието, че е
имало проблеми с ориентацията, че в периода от 2000 г. до 2011 г. е преживявало
мозъчен инцидент с последици върху психичния му статус или че е страдал от
алкохолна или друга форма на зависимост. Вещото лице застъпва позицията, че изследваното
лице не е било с интелектуален дефицит, който да оказва влияние върху
способността му да разбира и да ръководи по разумни подбуди постъпките си, като
интелектът му е оценен като нисък, но в рамките на нормата, поради което в
състоянието му не се установяват патологични отклонения, изразяващи се в
умствена изостаналост. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си. Съдът приема, че атакуваният в настоящото
производство договор не страда от въведения в цитираната разпоредба порок,
обосноваващ неговата унищожаемост, тъй като от експертното заключение стана
ясно, че степента на интелигентност на прехвърлителя му е позволявала да
предвиди правните последици от своите действия,
съответно да ръководи последните,
което не позволява да се направи извод, че той е прехвърлил
притежаваната от него земеделска земя на ответника, без да съзнава естеството не предприетия разпоредителен акт. Този извод следва не само от преценката на
вещото лице на психическото състояние на прехвърлителя към момента на сделката
на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, но
и от липсата на каквито и да било данни, подкрепящи твърдението на ищцата, че
нейният брат е страдал от заболяване, което предизвиквало припадъци, гърчове,
проблеми в ориентацията, нарушения в говора и паметта, и обърканост. Следва да
се отбележи, че дори ищцата да бе съумяла да докаже неспособността на прехвърлителя да разбира и ръководи
действията си, същата не изтъкна доводи в подкрепа на становището си, че
доказателството за неговата недееспособност произлиза именно от атакувания
договор, необходимостта за което е въведена от чл. 31, ал. 2 ЗЗД като
предпоставка за правото да се търси унищожение на сключения при условията на
чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор след смъртта на лицето, за което се твърди, че при
сключването му е действало в състояние на неспособност да оцени и контролира
правното си поведение. С оглед на изложените аргументи следва да се приеме, че
искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да се остави без уважение.
Поради
отхвърлянето на този иск следва да се пристъпи към разглеждането на третия
предявен в условията на евентуалност иск, чрез който се претендира унищожаване
на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № ….., т. …. по описа на СР – Силистра за 2009 г., вписан в службата
на 31.07.2009 г., поради сключването му при крайна нужда и при явно неизгодни условия.
От изготвената по делото съдебно – ценова експертиза се установи, че към
момента на неговото сключване пазарната цена на имот с параметрите на
прехвърления с нотариалвия акт такъв е възлизала на сумата от 3600 лв., а
същевременно от съдържанието на самия нотариален акт е видно, че уговорената
между страните продажна цена на земята е в размер на 1380 лв. (размера на
тогавашната данъчна оценка), т.е. близо три пъти по – ниска от пазарната такава.
Въпреки това съществено несъответствие
на отразената в нотариалния акт насрещна престация на купувача с обичайната
такава за периода на сключване на договора за покупко – продажба, по делото не
се установи наличието на втората предпоставка за унищожаване на същия на посоченото от ищцата основание –
т.е. състоянието на крайна нужда, в което според нея се е намирал
прехвърлителят, изразяващо се в окаяното му материално положение и
невъзможността му да реализира доходи за осигуряване на своята издръжка. В хода
на производството не изникнаха факти, обуславящи рязко влошаване на
имущественото състояние на починали Б….. С…..
в периода, предшестващ сключването на
атакуваната сделка, вместо което стана ясно, че той трайно е поддържал нисък
стандарт на живот, който въпреки това е задоволявал неговите материално –
битови изисквания. От материалите по делото се установи, че той е получавал
пенсия, както и допълнителни доходи, чрез които е подпомагал издръжката си, тъй
като срещу заплащане е извършвал ковашки услуги, през пролетния и есенния сезон
е изоравал с коня си лозята на някои от съгражданите си, преди години е бил
ангажиран да пасе част от овцете, които се отглеждали в населеното място, като
се грижил и за 3 – 4 бр. собствени животни, а през последните години е помагал
на ответника в заниманиятя, свързани с отглеждането на пчелни кошери. Доходите
на починалия очевидно са били достатъчни за осигуряване на неговата прехрана,
както и за задоволяване на други дребни битови нужди (например заплащане на
консумативи за питейна вода преди водоподаването в дома му да бъде прекъснато
година и половина преди смъртта му поради авария в ВиК инсталацията, която той
не отстранил). Събраните по делото доказателствени средства дават основание на
съда да приеме, че той е живял при незадоволителни хигиенно – битови условия
(обстоятелството, че година и половина не е разполагал с течаща вода в дома си
по красноречив начин разкрива липсата на взискателност от негова страна по
повод елементарните удобства на бита), но същевременно в производството не се
установиха данни, че стандартът му на живот се е променял през годините и още
по – малко – че рязко се е влошил през средата на 2009 г., когато се е
осъществила оспорваната от ищцата покупко – продажба. Динамичният пазар на
земеделска земя е позволявал на починалия С…… да прехвърли имота си на друго лице срещу цена, съответна на
продажната такава, като единствено спешната му нужда от парични средства би
могла да го принуди да извърши разпоредителен акт при твърде занижена насрещна престация в
сравнение с пазарната, и то в случай че последният би скъсил във времето
процедурата по издирване на подходящ купувач. По делото не се установи
ситуация, при която починалият е имал неотложна нужда от получената при покупко
– продажбата парична сума, тъй като стана ясно, че той трайно се е задоволявал
с твърде ниския си жизнен стандарт, който поради своите личностни особености не
се е стремил да подобри. Липсват причини да се приеме, че единствено нуждата от
промяна на този стандарт го е мотивирала да се разпореди със собствеността си
на цена, три пъти по – ниска от пазарната, при положение че без да изчаква твърде
продължително време е могъл да сключи с друго лице също такъв договор при
значително по – изгодни за него условия. Неустановяването на каквато и да е
извънредна и необичайна за прехвърлителя нужда обуславя неоснователността и на
третия иск за унищожаване на договора за
покупко - продажба, обективиран в НА № ….., т. …..
по описа на СР – Силистра за 2009
г., вписан в службата на 31.07.2009 г., поради което
същият следва да се остави без уважение заедно с иска за предаване на
владението върху спорния земеделски имот, чиято неоснователност е последица от
отхвърлянето на кумулативно съединените с него искове, от които същият зависи.
Поради отхвърлянето
на предявените искове на основание чл. 78,
ал. 3, ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 800 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. депозит за призоваване на
свидетели, а искането на ищцата за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани исковете, предявени от М.С.М. с ЕГН ********** ***
против К.М.Т. с ЕГН ********** ***, чрез които ищцата моли съда да унищожи
договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ….., т. …. по описа на СР – Силистра за 2009 г., чрез който нейният
починал към настоящия момент брат Б. С. С.е прехвърлил на ответника правото на собственост върху следния
недвижим имот: нива с площ от 10,498 дка (десет дка, четиристотин деветдесет и
осем кв.м.V, находяща с в м. „Б.п.” в землището на гр. А., съставляваща имот № . (……..), при граници: имот № . – нива на М. И.С., имот № .
– полски път на Община А.,
имот № . – нива на Р. Д. Г., имот № …. – нива на Н. П. К…,
имот № …. – нива на Н. Р. К., имот № .
– нива на С. Г. Д., имот № . – нива на С. Х. М. и
имот № . – нива на И.Й.С., поради допусната от прехвърлителя при сключване на договора
грешка в неговото естество (прехвърлителят считал, че сключва договор за аренда,
а не договор за покупко - продажба), поради невъзможността на прехвърлителя да
разбира и ръководи постъпките си към момента на сключване на договора поради
негово психично заболяване и поради сключването на договора при крайна нужда и
при явно неизгодни условия, както и иска, чрез който ищцата моли съда да осъди
ответника да й предаде владението върху описания по – горе имот.
ОСЪЖДА М.С.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на К.М.Т.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер в размер на 800
лв. (осемстотин лв.) за адвокатски
хонорар и 50 лв. (петдесет лв.) депозит за призоваване на свидетели.
ОТХВЪРЛЯ
искането на М.С.М. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/