Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260044 28.09.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година
в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№461 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1502 от
14.11.2019г. постановено по гр.д.№2059 от 2019г. по описа на същия съд, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.С., бул."В." **- Съдебна палата, представлявана
от Главния прокурор С.Ц., да заплати на Д.К.П. ***, с ЕГН ********** на
основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 1600 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК,
за което е била оправдана с влязла в законна сила на 10.12.2015 год. присъда,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2016г. и до
окончателното й изплащане, както и разноски по настоящето дело за държавна
такса, съразмерно на уважения иск, а именно в размер на 3,20 лева, като е
отхвърлен иска за неимуществени вреди
над посочения размер от 1600 лева и до претендирания с исковата молба размер от
5000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 09.12.2015г. до
27.05.2016г. Със същото решение е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище и адрес: гр.С., бул."В." **- Съдебна палата,
представлявана от Главния прокурор С. Ц.да заплати на пълномощника на ищцата –
адв.В.С. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева.
С определение №292 от 30.01.2020г. на Пазарджишки районен
съд, постановено по гр.д.№2059/2019г. по описа на същия съд, в производство по
реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №1502 от 14.11.2019г. постановено по
гр.д.№2059 /2019г. в частта за разноските като е намален размера на
определеното на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата адв.В. С. от 342лв на
185.60лв като е оставено без уважение искането на адв.С. за присъждане на
допълнителен хонорар в размер на 200лв по аналогия на разпоредбата на §1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ в производство по оспорването на
хонорара.Определението е влязло в законна сила на 06.07.2020г.
Решението се обжалва и от двете страни в процеса по реда на
чл.258 и следващите от ГПК.
Жалбоподателят-ищец
Д.К.П. ***, с ЕГН-**********,*** обжалва решението в неговата отхвърлителна
част с искане да се отмени и да се уважи
изцяло по размер претендираното обезщетение, ведно със законната лихва и
заплатения адвокатски хонорар, като се претендират разноски заплатени като
държавна такса за въззивното обжалване. Счита, че решението в обжалваната му отхвърлителна част
е незаконосъобразно тъй като не е съобразено с принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД като не са отчетени в пълна
степен вредите, които са претърпени от ищцата - влошаване на здравословното
състояние, възмущение, обида, огорчение, притеснения, накърнени чест и
достойнство, времето през което са продължили вредите и други, както и
неотчитането на факта, че обвинението на Прокуратурата е довело до
първоначалното й осъждане и че обезщетението не е съобразено по размер на
практиката на съдилищата по сходни случаи.
Няма
постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата по реда на чл.263 ал.1 от ГПК от
насрещната по спора страна.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Р България,
представлявана от прокурор при Районна Прокуратура гр.Пазарджик обжалва
решението в неговите осъдителни части, с искане да бъде отменено и да се
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Коментират се
изложените факти и обстоятелства от ищцата с исковата молба както и данните от
системата УИС на Прокуратурата на Р България в посока, че по внесен обвинителен
акт първоинстанционният съд е признал ищцата за виновна за извършено от нея
умишлено престъпление от общ характер по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20
ал.3 от НК и за което й е наложено наказание „пробация“ с конкретизирани
пробационни мерки, като по реда на инстанционния контрол, осъдителната присъда
е отменена изцяло от въззивната инстанция и
ищцата е призната за невиновна да е извършила престъпление от общ
характер. Коментирани са писмените доказателства, събрани в производството във
връзка с криминалното минало на ищцата и
осъждането й за друго престъпление по
НОХД №2102/2015г. на РС-Пазарджик като се акцентира, че ако ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, същите са свързани с влезли в сила
осъдителни присъди по други наказателни
производства НОХД №1813/2015г. на РС-Пазарджик
и по НОХД №2102/2015г., както и висящо наказателно производство по ДП
№1191/2016г. с върнат от съда
обвинителен акт /разпореждане на съда от 13.09.2017г. по НОХД №1601/2017г. за
прекратяване на делото и връщането му на РП-Пазарджик с указания/. Чрез изложените факти и
обстоятелства жалбоподателят- ответник
твърди, че не е установено твърдяните вреди да са причинени от точно определено действие на
държавен орган и дали от Прокуратурата са причинени и че в същност твърдяните
вреди са именно причинени от действия на
Прокуратурата по конкретното наказателно дело.Счита, че исковата претенция за
присъдените 1600лв обезщетение в полза
на ищцата е недоказана по основание и по размер, явява се необосновано завишена
по размер и не представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД и не е налице причинна
връзка между незаконното обвинение и твърдяните неимуществени вреди, като не
може да се приеме, че във всички случаи, че след като спрямо едно лице е
започнато наказателно производство и в последствие същото е прекратено, в
най-кратки срокове, то непременно лицето е претърпяло вреди. В контекста на
казаното е коментирана и разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.Оспорват се
изводите на съда, базирани на депозирани пред него свидетелски показания и
обясненията, дадени от ищцата по реда на чл.176 от ГПК като се поддържа
неустановеност на евентуалните и отрицателни преживявания да са само и
единствено в резултат на воденото
ДП№346/2013г. и последвалото НОХД №681/2014г. и без връзка с другите
наказателни производства.Счита, че искът за неимуществени вреди следва да се
отхвърли изцяло и поради причина, че решението на съда не почива на събраните
доказателства по делото. По отношение началният момент на лихвите се
поддържа,че той следва да бъде от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, както и правилно било
уважено възражението за погасителната
давност за част от претендирания период за лихвите. Счита, че разноските са
неправилно присъдени, като в тази връзка е последвало производство по чл.248 от ГПК приключило с определение №292 от 30.01.2010г. на Районен съд гр.Пазарджик
по гр.д.№2059/2019г, което е влязло в законна сила.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба на Прокуратурата на Р България, от насрещната страна Д.П., чрез адв. В.С. като жалбата се
квалифицира като неоснователна и че Прокуратурата не отчита в пълна степен
претърпените от ищцата вреди-влошено здраве, възмущение, обида, огорчение,
притеснение, накърняване на чест и достойнство, продължителността на вредите и
че обвинението е довело в един момент до осъждане на страната както не е била
отчетена и представената по делото медицинска документация. Моли да се потвърди
решението в обжалваните му осъдителни части.Няма направени доказателствени
искания от страните по реда на чл.266 от
ГП пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба подадена от Прокуратурата на Р България както и доводите в
отговора на насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1 т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл.52 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Прокуратурата на Република
България-гр.С., ищцата Д.К.П. ***, с ЕГН-********** поддържа, че с присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик по
ВНОХД№ 509/2015г., от 24.11. 2015г. е отменена изцяло присъда №171 от
24.09.2015г. постановена по НОХД №681/2014г. на Районен съд гр.Пазарджик, вместо
което въззивният съд е постановил, че признава
ищцата за невиновна в това, че в
периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.С., в съучастие като
подбудител, с извършителя И.Г.И., свидетел по ДП №346/2013г по описа на РУ
Полиция гр.С., умишлено да го е склонила, устно и съзнателно, да потвърди неистина
пред надлежен орган на властта-разследващ полицай по делото, в разпит проведен
на 16.09. 2013г. и я оправдава по обвинението по чл.290 ал.1 от НК във връзка с
чл.20 ал.3 от НК. Твърди се, че ищцата е била осъдена на първа инстанция на
пробация, при пробационни мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес-с
честота на явяванията-2пъти седмично за срок от 6месеца и 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Твърди, че
незаконосъобразното обвинение причинило
на ищцата значителни неимуществени вреди-възмущения, обида, огорчение, притеснения,
накърнило честта и достойнството й и други и че описаните вреди търпи от
01.01.2013г. до момента-27.05.2019г.Твърди се още, че обвинението почивало на „нелепа
основа“-за извършен ремонт ищцата била заплатила голяма сума пари и „абсурдно би било“, че
иска да влиза в конфликт за една бака бял латекс на стойност 34лв. Още „по-абсурдно“
било според ищцата, да подбужда някой да лъже по този повод.Сочи, че
отношенията й със свидетеля на обвинението се
влошили и двамата се разделили и че отношенията били влошени до такава
степен, че й била причинена от него лека телесна повреда за която било
образувано съдебно дело срещу него. Твърди, че оправдателната присъда на
Пазарджишки окръжен съд от 24.11.2015г. по НОХД №50982015г. не била
протестираната и влязла в законна сила. Поддържа ищцата, че твърдяните
имуществени вреди претърпени от нея оценява на сумата от 5000лв. Моли да се
осъди Прокуратурата на Р България да заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на присъдата на Окръжен съд Пазарджик-09.12.2015г. до окончателното
изплащане на сумата Претендира присъждане и на разноските за производството.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Районна прокуратура
гр.Пазарджик, с вх.№16481 от 28.06.2019г. в който исковата претенция се оспорва
изцяло по основание и по размер.На първо място се поддържа, че ищцата не е
ангажирала доказателства за наличието на претърпени вреди като пряк резултат от
действията на Прокуратурата, както и няма приложена медицинска или друга
документация и не се извличат каквито и
да било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата в твърдяното
състояние на ищцата П., както и че то се дължи на образуваното наказателно
производство както и че няма представени доказателства от присъдата, с която е
призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.290 ал.1 от НК. Твърди
се още, че въз основа на проверка по системата УИС на Прокуратурата на Р
България се установявало, че срещу
ищцата Д.П. на 09.04.2014г. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление
по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК по приключило разследване по ДП
№346/2013г. на РП-Пазарджик,като по образуваното НОХД №681/2014г. с присъда от
24.09.2015г. РС-Пазарджик е признал Д.П. за виновна за извършено
престъпление по чл.290 ал.1 от НК във
връзка с чл.20 ал.3 от НК изразяващо се в това, че в периода 13.09.2013г. до
16.09.2013г. включително в гр.С. в съучастие като подбудител с извършител И.Г.И
свидетел по /досъдебно производство/ ДП№346/2013г. по описа на РУ Полиция гр.С.,
умишлено е склонила същия устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен
орган на властта-разследващ полицай по делото във връзка с разпит, проведен на
16.09. 2013г. за което е наложено
наказание “Пробация“ при пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ
адрес с честота на явяване 2 пъти седмично за срок от 6месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6месеца, и която осъдителна
присъда е отменена по жалба на Д.П. с
присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик от 24.11.2015г. по ВНОХД №509/2015г. и
постановена нова присъда, с която Д.П. е
призната за невиновна по обвинението по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК.Твърди се, че ищцата не е представила доказателства кога оправдателната
присъда на Пазарджишки окръжен съд е влязла в законна сила и се възразява от
Прокуратурата срещу началния момент от който се претендира законовата лихва при
влязла в сила присъда на 10.12.2015г. и че лихвата е дължима поради давност от
27.05.2016г., а не от по-ранен момент. Оспорва се периода за който са търпяни
претендираните неимуществени вреди, а именно от 01.01.2013г. до настоящия
момент 27.05.2019г.Излагат се обстоятелства за осъждания на ищцата по други
НОХД, а именно -по НОХД№ 1813/2015г. по описа на ПРС въз основа на споразумение
от 24.09.2015г. за престъпление по чл.286 ал.2 във връзка с ал.1 от НК на 1г. и
6месеца лишване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен
срок от 3месеца и по НОХД №2102/2015г. по описа на ПРС , със споразумение от
02.11.2015г. за престъпление по чл.286 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.290
ал.1 от НК и по чл.293 ал.1 от НК при определено общо наказание от 3г. лишаване
от свобода, отложено за изпитателен срок
от 5г. с изтърпяване през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42 ал.2
т.1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при честота от 2 пъти
седмично явяване за срок от 1г. и 6месеца.Приключването на двете наказателни
дела с осъдителни присъди със
споразумение при което същата се е признала за виновна по повдигнатите й
обвинения, Прокуратурата изтъква като основание за противоречие с твърдението
на последната в исковата молба за
незаконосъобразно обвинение, причинило й неимуществени вреди и че ищцата ако и
да има някакви негативни изживявания, описани в исковата молба, то същите не
били свързани с воденото досъдебно производство №346/2013г. по описа на РУ на
МВР С., преписка №3315/2013г. по описа на РП-Пазарджик, а са евентуално
последствия от осъжданията и влезлите в сила актове на съда. Изтъква се и
водено в момента срещу ищцата
наказателно производство по ДП №1191/2016г. по описа на РУ на МВР-Пазарджик
за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК във връзка с чл.194 ал.1 и чл.20. ал.2
и чл.293 ал.1 от НК, по което е привлечена в качеството и на обвиняема, като е
внесен обвинителен акт по това обвинение в съда/НОХД №1601/2017г./, но делото е
върнато на РП-Пазарджик, след което разследването на същото е спряно. В тази връзка
се изтъква извода, че изпитваните от ищцата негативни изживявания са
свързани с воденото срещу нея ДП
№1191/2016г. по описа на РУ МВР Пазарджик, по което е привлечена в качеството на обвиняема а не по твърдяното
от ищцата ДП №346/2013г. Поддържа, че не се установява от доказателствата, на
ищцата да са причинени вреди по това ДП. Претенцията на ищцата се оспорва от
Прокуратурата на Р България като недоказана и като завишена по размер,
несъответстващ на принципа заложен в
чл.52 от ЗЗД както и на установената
съдебна практика и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Поддържа
се, че ищцата не е понесла никакви
ограничения както в правата й, така и в правото й на свободно придвижване и
личен живот предвид наложената й най-лека мярка за неотклонение „подписка“; че
ако има причинени някакви вреди на
ищцата, то същите не са резултат от
действия на Прокуратурата, а от други обстоятелства-лични отношения на ищцата с
лица, свързани с нейния личен живот, поради което ответникът твърди, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и че ако има изобщо
някакви вреди, то те са по изключителна
вина на ищцата Д.П.. Освен това ищцата
не посочила разпоредба от ЗОДОВ в исковата си молба като елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, както и ИМ неотговаряла на
изискванията на ГПК,което водело до невъзможност на Прокуратурата на Р България
да се защитава по исковата молба поради непосочване на фактическия състав по
който се предявява иска от 5000лв.За твърдението на ответника за изключителна
завишеност на претенцията на ищцата за неимуществени вреди от 5000лв, се
поддържа, че този размер не съответства на икономическия стандарт в Р България
и на съдебната практика по аналогични случаи,включително и на ЕСПЧ и доколкото
средногодишния доход на лице към 2017г. според НСИ е от 5586лв, от което се
прави извод, че ищцата претендира
обезщетение равняващо се на повече от едногодишен доход на лице за
страната към този период, което противоречи на принципа за обезвреда и на принципа
за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Твърди на последно място, че
изложените обстоятелства в исковата молба не сочат на необичайно претърпени
неудобства от воденото наказателно производство и при липса на всякаква принуда
упражнявана от страна на прокурорските
органи по отношение на ищцата. Възразява се и по искането за присъждане на
разноски в производството, без да е посочен техния размер и при липса на
фактическа и правна сложност като позицията на Прокуратурата е да не се
присъждат изобщо при отхвърляне на иска
или да превишават минималните размери по
Наредбата за МРАВ. Моли да се отхвърли изцяло иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищцата
Д.К.П., е родена на ***г., като с Прокурорско постановление на прокурор от
Районна прокуратура гр.Пазарджик от
29.08.2013г. по преписка вх.№3315/2013г. /ДП-346/04.09. 2013г. или когато е
само на 22 г. възраст, срещу нея е образувано досъдебно производство за това,
че на 05.08.2013г. в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила заблуждение у Д.А.С. от същия
град, че е получила разрешение от Л.С.С. от гр.С., да вземе от магазина му
15кг. интериорна боя/латекст/, без да я заплати, и с това е причинила на
търговеца Л.С. имотна вреда в размер на 35лв като случаят е
маловажен-престъпление по чл.209 ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Същата е
привлечена като обвиняема и спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“,
с постановление на разследващ полицай от 13.09.2013г./л.66/, за извършено
престъпление от общ характер изразяващо се в това, че на 05.08.2013г. в гр.С. е
отнела чужда движима вещ-15кг. латекс, марка “Церезит“ на стойност 34лв
от владението на „Б.С..“ ЕООД гр.С. без съгласието на упълномощения
представител Л.С., с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по
чл.194 ал.3 във връзка с ал1. от НК и е разпитана като обвиняема на същата
дата, втори път е разпитвана в това си качество на 17.09.2013г.. На
18.12.2013г. е привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК /л.72/
за това, че през м.С. 2013г. в гр.С. в съучастие като подбудител с извършителя Й.Г.И.
от гр.Видин-свидетел по ДП №346/2013г. по описа на РУ Полиция, гр.С., умишлено
е склонила същия съзнателно и устно да потвърди неистина пред разследващ
полицай по делото в разпит, проведен на 16.09.2013г., а именно, че на 05.08.2013г. Л.С. от гр.С. й е разрешил да
вземе стока по избор от собствения му магазин за строителни материали, находящ
се в същия град на стойност до 35лв, без да я заплаща и отново е разпитана като
обвиняем като й е взета мярка за неотклонение „Подписка“ със задължение да не я
нарушава, при ограничаване възможността да променя местоживеенето си и
ограничава придвижването й като я задължава
да се явява при всяко призоваване, под угрозата при неизпълнение на тези
ограничителни мерки и задължения, мярката за неотклонение да бъде изменена в
по-тежка, както и възможността обвиняемата да се довежда принудително, когато не се яви на разпит без уважителни
причини.Такива рестрикции и ограничения в придвижването са вменени на ищцата и
при първоначалното й повдигане на
обвинение и вземане на мярка за неотклонение от
13.09.2013г. Проведен е и втори разпит
на обвиняемата след повторното й привличане като обвиняема за
престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК на 20.04.2014г. Преди
това е предявено разследването на 20.01.2014г. на ищцата за извършени две
престъпления от общ характер-престъпление по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Със заключително
постановление от 23.01.2014г. на разследващ полицай при РУП гр.С., е
разпоредено досъдебното производство срещу Д.П. да се изпрати на Районна
Прокуратура гр.Пазарджик за извършени престъпления
по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3
от НК, с мнение за частично прекратяване
на наказателното производство за извършено престъпление по чл.194 ал.3 във
връзка с ал.1 НК и налагане на наказание по административен ред и предаване обвиняемата
на съд за извършено престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК.
С постановление от 07.02.2014г. или след
повече от 5 календарни месеца, считано от образуване на досъдебното
производство срещу П., Прокуратурата е
прекратила частично наказателното производство по ДП №346/2013г. по описа на
РУП С. по отношение на обвинението срещу
П. за извършено от нея престъпление по чл.194 ал.3 от НК и материалите
са изпратени за налагане на административно наказание на лицето от началника на
полицейското управление гр.С. по реда на чл.218б ал.2 от НК.
Установява се, че на 09.04.2014г. е изготвен обвинителен акт
от РП-Пазарджик по обвинение на Д.К.П. за това, че в периода от 13.09.2013г. до
16.09.2013г. включително, в гр.С. в съучастие като подбудител с извършителя Й.Г.И.
от гр.Видин, с ЕГН-**********-свидетел по досъдебно производство №346/ 2013г.
по описа на РУ „Полиция“-гр.С., умишлено е склонила същия устно и съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта-разследващия полицай по
делото, в разпит проведен на 16.09. 2013г.-престъпление по чл.290 ал.1 във
връзка с чл.20 ал.3 от НК. По образуваното съдебно наказателно производство по
така внесения обвинителен акт, НОХД №681/2014г. са проведени общо 10/десет съдебни заседания,
първото от които е насрочено за 29.05.2014г. , а последното на 24.09.2015г. /
или производството е продължило 17-седемнадесет месеца /от внасянето на
обвинителния акт в съда/ като ищцата и подсъдима по наказателното делото е
присъствала лично на всички заседания с изключение на първото. Наказателното
производството пред РС Пазарджик е
приключило с постановяване на осъдителна присъда №171 от 24.09.2015г. спрямо
Д.П. като същата е призната за виновна да
е извършила престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК и
е осъдена на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки-1.Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на
явяване 2 пъти седмично за срок от 6месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител на срок от
6месеца.По подадена въззивна жалба срещу осъдителната присъда от
подсъдимата Д.П., на 30.10.2015г. е
образувано ВНОХД № 5409/2015г. по описа на Окръжен съд Пазарджик като с присъда
№59 от 24.11.2015г. въззивната инстанция е отменила изцяло съдителната присъда
на Пазарджишки районен съд и е признала подсъдимата Д.П. за невиновна в това, че
за периода от 13.09.2013г. -16.09.2013г.
включително, в гр.С., в съучастие като подбудител, с извършителя Й.Г.И. от
гр.Видин, ЕГН-**********, свидетел по
ДП№346/2013г. по описа на РУ Полиция гр.С. умишлено да го е склонила
устно и съзнателно, да потвърди неистина пред надлежен орган на
властта,разследващ полицай по делото, в разпит проведен на 16.09.2013г. и е
оправдана по обвинението по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК.
Тази присъда е подлежала на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на
РБ в 15-дневен срок от датата на постановяването й , или до 09.12.2015г.
включително, но същата не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна
сила на 10.12.2015г. Наказателното производство срещу ищцата П. на досъдебната и на съдебна фаза, отчитано
от момента на образуване на ДП №346/2013г. до влизането в сила на
оправдателната присъда, е продължило 27месеца и 11дни, а считано от датата на
повдигане на обвинението за престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3
от НК, производството е продължило 24месеца и 22дни.
Според представена справка за съдимост към 29.08.2013г. на Районен съд гр.Пазарджик, Д. П. не е осъждана. На същата няма наложени
административни наказания за периода 01.01.2012г. до 14.01.2014г. Издадено е
наказателно постановление №13 от 11.04.2014г. от Началника на РУП гр.С. с което
на Д.П. на основание чл.218б във връзка с чл.424 ал.5 от НК й е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв /л.31/ за отнета от последната чужда движима вещ-15кг.
латексова боя на стойност 15лв от владението на „Братя Стамболови“ ЕООД гр.С. и
за това, че през м.С. 2013г. П. в
съучасие като подбудител с извършителя И.И. от гр.Видин-свидетел по делото
умишлено го е склонила да потвърди неистина пред разследващ орган, тоест, налага
се извода, че на Д.К.П. са наложени
едновременно две наказания за едно и също деяние, веднъж квалифицирано като
престъпление /по чл.290 ал.1 от НК/ и втори път квалифицирано като
административно нарушение, като такива
указания не са давани от Прокуратурата в постановлението си от 07.02.2014г. за частично прекратяване
на наказателното производство срещу П.
за извършено от нея престъпление по чл.194 ал.3 от НК.Няма данни наказателното
постановление да е влязло в законна сила.
Във връзка с образуваното исковото производство по реда на
ЗОДОВ от ищцата П. срещу Прокуратурата на Р България е проведено едно съдебно
заседание пред първоинстанционния съд. Съдът е дал правната квалификация на
претенцията по чл.2 ал.1 т.3,предложение първо
от ЗОДОВ; разпределил е доказателствената тежест между страните съобразно
чл.154 ал.1 от ГПК-всяка от страните следва
да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като в тази връзка по искане на
ищцата съдът е допуснал до разпит един свидетел Д.С.К., без родство с
последната. Свидетелят установява, че знае за повдигнатото на ищцата обвинение
за подбуждане към лъжесвидетелстване.
Във връзка с обвинението и за кражба на боя, същата имала разправии с полицията.
От това обвинение / за подбуждане към лъжесвидетелстване/ същата се чувствала
разстроена и обидена, като делото продължило 2-3г. Установява свидетелят, че
всичко това й се отразило зле, по това време била студентка, ходила в Пловдив в
Център за психично здраве и на прегледи
в болница „Здраве“ в гр.Пазарджик при д-р
П.- психиатър.Обяснява, че тези факти са му били съобщени от ищцата и че тя му
ги е споделяла. Категоричен е, че ищцата е ходила в болницата в гр.Пазарджик. Знае, че
наказателното дело е приключило с краен резултат оправдаване на ищцата и
заключава, че тя е била неоснователно
обвинена в престъпление.Знае, че през цялото времетраене на наказателното
производство е била притеснена и това й
си е отразило „много лошо“. Повтаря, че
знае, че делото е било образувано за някаква кражба на боя и че ищата е била
набедена неоснователно от собственика на магазина за боя, който не бил свършил
всички дейности по ремонта на врати на Д. от което последната била недоволна.Обяснява,
че Д. била неоснователно набедена и се притеснявала, защо се води това
наказателно дело. Делото за което била набедена било да накара И. да
лъже.Установява свидетелят, че познава лицето И., като двамата с Д. са имали
приятелски отношения, виждал ги е заедно, но не знае подробности за личния им
живот. Обяснява, че е продал къщата в която е живеела Д. и не е пускал жалби
срещу нея.Свидетелят сочи, че е свидетелствал и по друго дело по което Д.
съдила Прокуратурата по отношение две извършени претърсвания и изземването на
нейни пари и че същото било заведено
срещу Прокуратурата за връщането на тези пари. Обяснява, че знае, че тези пари
са й били иззети неправомерно и тя се е притеснявала, като делото за парите е
било гледано по-рано, а след него по време, е било гледано делото за боята. Знае,
че ищцата е била много разстроена, установява, че я познава от повече от 7-седем
години и че няма неуредени финансови отношения с нея. Допълва, че когато е
ходела на преглед в Центъра за психично
здраве гр.Пловдив той не е бил с нея както и когато е ходила на преглед при
доктор П.; че е била много разстроена
тогава, изнервена и не е можела да спи и че е споделяла със свидетеля, че
приема успокоителни.
По
реда на чл.176 от ГПК ищцата обяснява за налична жалба подадена срещу нея за имотна измама подадена
от роднини на свидетеля Д.К. и че тя се
е разделила с приятеля си И., който се консултирал с Прокуратурата по
повод обвинението срещу нея и че след раздялата им, от негова страна е било
заявено, той е бил накаран от ищцата П. да лъже. И след като го е изоставила,
ищцата е привикана в Прокуратурата. В кориците на наказателното дело /НОХД
№681/2014г по описа на РС-Пазарджик е приложена епикриза, издадена от „Център
за психично здраве-Пловдив“ ЕООД поред която П. е пролежала в здравното
заведение за периода 29.04.2014г. до 16.05.2014г. с диагноза „биполярно
афективно разстройство /БАР/“ и евентуално шизоафективно разстройство и препоръчано
медикаментозно лечение от Депакин Хроно 500мг, в резултат на стъпила промяна в
поведението й от няколко години, при продължаващо медикаментозно лечение и след
изписването й. Доказателства за влезли в сила осъдителни присъди по
наказателните дела спрямо ищцата Д.П., посочени в отговора на Прокуратурата на
исковата молба, както и във въззивната жалба на същата няма ангажирани.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения за това
процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи,
че в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, приключило с постановяване на оправдателна
присъда, е претърпяла неимуществени
вреди-болки и страдания, тревоги, притеснения, неудобства, накърнена чест и
достойнство, обида, възмущение, страх и
други, и да иска тяхното справедливо овъзмездяване от държавата чрез
Прокуратурата на Р Бългирия.
По същество обжалваното решение е правилно
във всичките му части и не страда от
пороците посочени във възивните жалби на двете страни.
Налице е хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди тъй като се установява, че спрямо ищцата Д.П.
е било образувано и водено наказателно
производство и повдигнато обвинение по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК, както и че
същата за така повдигнатото й обвинение е
призната за невиновна и напълно
оправдана с влязла в сила присъда на въззивната инстанция на
10.12.2015г. Прокуратурата в този случай отговаря за всички свои действия още
от образуването, воденето и приключването на досъдебното производство, изготвянето и съставянето на обвинителния акт
срещу П., внасянето му за разглеждане в съда с което е инициирано съдебно наказателно
производство, поддържането на
обвинението от прокурора в съдебната фаза на процеса както при разглеждането
на делото пред първата инстанция, така и пред въззивния съд по повод обжалването
на постановената първоначално осъдителна присъда от страна на подсъдимата. Касае
се за комплекс от правни и фактически действия извършени непосредствено от
Прокуратурата на Р България или извършени под неин контрол, надзор и ръководство
от съответния разследващ орган по процесуално-следствените действия, което
легитимира Прокуратурата на Р България по
положителен начин като надлежния ответник, който следва да отговаря по предявения
иск. Искът е доказан по своето основание и в този смисъл ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от действията на
Прокуратурата. Налице е установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между изброените по-горе действия на ответника и претърпените от ищцата
негативни емоции, преживявания, страдания, неудобства, страхове от възможността
да бъде неоправдано осъдена за нещо, което не е извършила, влошаване на
здравния й статус чрез активиране на болестни симптоми, свързани с нейната
психика и поведение и други, представляващи все неимуществени вреди по смисъла
на закона. Предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са налице, а
именно-образувано, водено и повдигнато и
поддържано във всичките фази на процеса незаконно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер и оправдаването на лицето с влязла в сила присъда.
Следва изрично да се отбележи, че твърдяните
в исковата молба и установени по делото неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от момента на образуването на наказателното
преследване срещу ищцата, последващото му водене срещу лицето, повдигането на
обвинение първоначално за извършени две самостоятелни престъпления, а в
последствие частично прекратено наказателно преследване по отношение на едното
от тях, приключването на разследването с мнение за предаването на ищцата на съд
за извършено престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от Наказателния
кодекс, изготвяне и внасяне от Прокуратурата на обвинителен акт срещу П. за
извършено престъпление, поддържане обвинението
през всичките му фази от развитието на наказателния процес- Районен съд
и Окръжен съд Пазарджик, като въззивна инстанция.Установява се от
доказателствата, че наказателното производство е продължило повече от 2г. /над 27 –двадесет и седем месеца/ от
момента на започване на наказателното преследване срещу ищцата П., считано от
образуването на досъдебното производство директно срещу същата с обвинение, че
е автор на престъплението по чл.209 ал.3 от НК-измама, преминало през двукратно
повдигане на обвинение за кражба по чл.194 ал.3 от НК и за подбуждане към
лъжесвидетелстване /чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК/ , внасяне на
обвинителен акт в съда срещу същата, постановяване
на първоначално осъдителна, а по реда на инстанционния контрол и до отмяна на
осъдителната и постановяване на оправдателна присъда, която не е обжалвана и протестирана
пред ВКС на РБ и влизането й в законна сила. Периодът от време пред който
ищцата е била неспокойна, с негативни изживявания и емоции, изпитване на страх и огорчение от незаконно обвинение и първоначално осъждане без да е
извършила престъпление по първоначално постановената осъдителна присъда, за да
се стигне до окончателното й оправдаване от въззивната съдебна инстанция, е
значителен по продължителност и зареден само с отрицания, тъй като повече от 2/две години/ от страна на Прокуратурата на РБ в резултат на
действията си, изразяващи се в незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК, за ищцата е създадено едно напълно ненормално
и неприемливо състояние на непрекъсната тревожност, стрес, негативни емоции и
изживявания, раздяла с близки хора, ограничаване на контактите, затормозеност в
следването си, в каквато връзка са и
гласните доказателства, депозирани от разпитания свидетел КараИ., който е очевидец на тези
преживявания, а друга част от същите са
му споделени и от самата пострадала ищца. Фактът, че ищцата П. е потърсила специализирана
медицинска помощ във връзка с активиране на симптоми за болестни процеси в
поведението, в психиката й и във възприятията й довели до пролежаването й в
специализирано медицинско заведение с назначено и провеждано медикаментозно
лечение, са все факти и обстоятелства в посока установяващи влошаване на
здравословното, емоционално и психическо поведение и състояние на ищцата именно
заради незаконно образуваното, воденото
срещу нея, повдигнатото й обвинение за извършено престъпление от общ хараткер
по чл.290 ал.1 от НК, внасяне на обвинителен акт и поддържане на обвинението до
окончателното приключване на производството пред въззивната инстанция с окончателно
влязла в сила оправдателна присъда. Следва да се отбележи, че търпяните болки и
страдания и негативни изживявания в същност представляват онези типични и
нормални за личността отрицателни изживявания, характерни за този вид вреди,
причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление, за което като краен резултат е постановена оправдателна
присъда от наказателния съд, влязла в законна сила.В периода през който са
търпени тези вреди са включени и допълнително преживяни негативни изживявания
от раздялата на ищцата с нейни приятели именно във връзка с действията на Прокуратурата
по повод повдигане и предявяване на обвинение срещу нея. Претенцията по размер
е частично основателна и то до размера така както е определен от първоинстанционния
съд -в размер на 1600лв. В този размер обезщетението напълно овъзмездява
претърпените неимуществени вреди от ищцата като са съобразени всички негативни
изживявания от една страна, от друга страна, че това са типичните такива, които
се търпят в хипотеза на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, приключило
с оправдаване на подсъдимия; че тези преживявания като краен резултат не са
довели до значително и съществено влошаване на здравословното състояние на
ищцата до степен да се стигне примерно до трайно психично необратимо заболяване,
което да е инициирано и да е в резултат именно от натрупване на продължилите
повече от 2г. негативни изживявания, неудобства, тревоги, стрес и други по времето на висящността на досъдебното и съдебно
наказателно производства, по които ищцата има качеството на обвиняема,респективно
и подсъдима, както и началния момент на
периода, когато още с образуването на досъдебното производство същата е сочена
като извършител на престъпление. Към момента на висящността на наказателното
производство-2013г., и към момента на
приключване на наказателното преследване с оправдателна присъда 10.12.2015г., размерът
на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната е от съответно 310лв и 380лв.
Присъдено обезщетение от 1600лв представлява малко повече от 4,2 месечни
минимални работни заплати на база МРЗ за м.декември 2015г. което съотношение е
напълно нормално и допустимо тъй като се касае за един продължителен период на
търпени болки и страдания, тормоз, неяснота и страх за бъдещето си. Освен това
не се доказва от доказателствата по делото ищцата да е търпяла тези вреди в резултат на водени
срещу нея и приключили с осъдителни присъди
други наказателни производства. В тази връзка ответната Прокуратура не установи
този твърдян от нея факт, не бяха оспорени и свидетелските показания на Д.К.,
който установява търпените болки и страдания от ищцата именно и само във връзка
и като следствие от образуваното срещу нея наказателно производство за
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, повдигането на обвинение на ищцата именно за такова престъпление, внасянето на
обвинителен акт и постановяване на окончателна оправдателна присъда именно по
това обвинение.Съдът дава вяра на тези свидетелски показания тъй като същите са
дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, обективни са, потвърждават
се и от представените по делото писмени доказателства-медицински документи и
други и които не са оборени по никакъв начин от ответника Прокуратурата на Р
България за частична или пълна връзка на тези преживявания така както са описни
в исковата молба с други обвинения срещу ищцата по други досъдебни и
съдебни производства, приключили с
влезли в сила осъдителни присъди. В този смисъл съдът намира, че няма основание
тези увреждания да бъдат свързвани с други обвинения отправени спрямо ищцата за
извършени други престъпления.
Присъденото обезщетение от 1600лв не е
прекомерно и съответства на претърпените неимуществени вреди и в този си размер
напълно ги овъзмездява. Над посочената сумата и до претендираните 5000лв
обезщетението не съответства на принципа на справедливостта залегнал в чл.52 от ЗЗД, претенцията в тази си част не е съответна на посочените вреди и уважаването
й би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Както се посочи, всички
негативни изживявания, дори и установения факт, че в някаква степен нейното
следване като студентка е било временно
затруднено, включително и временно влошилото се здраве не са достатъчни за да
обосноват присъждането на по-голям размер на обезщетението в сравнение с присъдените
1600лв.Освен това началният момент на присъдената законна лихва върху
обезщетението напълно съответства на закона предвид и направеното частично
възражение за погасяването й по давност за определен период от време, което е
съобразено от исковия първоинстанционен съд.Решението и в тази обжалвана част
следва да се потвърди.
Няма и основание този присъден размер на
обезщетението от 1600лв да бъде редуциран в по-ниски граници и размери, доколкото
следва безусловно да се отчете немалката продължителност от време, през което
са търпяни тези вреди, факта, че ищцата се е явявала на всяко едно от съдебните
заседения при разглеждане на обвинението й, фактът, че спрямо същата е била
взета мярка за неотклонение, макар и като „подписка“, което определено макар
и в най-малка степен, но все пак ограничава като правото й на свободно и
безпрепятствено придвижване, като и възможността по всяко време да се придвижва
и да напуска адреса си и да се установява на нов, за което предвид наложената
мярка за неотклонение, следва да уведомява разследващия орган и да иска
разрешение за да напусне местоживеенето си, тоест налице е един разрешителен и
контролиран режим от МВР, а не свободен режим на придвижване. Касае се все за
неудобства и ограничения доколкото неизпълнението им е свързано с възможността при
неспазване на условията по мярката за неотклонение “подписка“, същата да бъде
изменена в по-тежка/чл.66 ал.1 от НПК/.Поради тази процесуална възможност само
по себе си всяка мярка за неотклонение води до определено ограничаване на
правата и свободите на всеки един обвиняем по начин, че той е длъжен да се съобразява
с това ограничение и безусловно да го спазва, под угрозата, че при
неизпълнение мярката за неотклонение ще бъде изменена в по-тежка. В случая
това ограничение спрямо ищцата също е незаконно доколкото незаконно е
повдигането на самото й обвинение и следва да се отчита като процесуално
действие на Прокуратурата, в частност на разследващия орган, ръководен и извършващ
тези действия под контрола на Прокуратурата, което незаконно е ограничило
правата на обвиняемия, доколкото самото обвинение за извършено престъпление е
незаконно.
В този смисъл присъденото обезщетение от
1600лв от първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло. Не са
налице пороци на същото визирани във въззивните жалби и на двете страни.
Въззивната инстанция напълно споделя
мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд, изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272
от ГПК изцяло препраща към тях.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя-ищец Д.П. не се следват предвид цялостното отхвърляне на
въззивната й жалба.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки
районен съд №1502 от 14.11.2019г. постановено по гр.д.№2059 от 2019г. по описа
на същия съд.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.