Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тридесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 2560 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.

Образувано е по искове на предявени от Й.А., срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, за присъждане на сумата 60100.00лв. частично от 70000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 65582.06лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която сумата 64256.36лв. - сбор от платени суми за болногледач и медицинско обслужване за периода от декември 2016г. до септември 2017г., както и сумата 291.70лв. – сторени разноски за медицински прегледи, както и сумата 1034.00лв. – разноски за преводи от турски и румънски на български език на медицинските документи представени по настоящото дело, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 14,11,2016г., около 19.00ч, в Република Румъния, по републикански път DN7, на територията на промишлена зона в гр.Арак, в района на 552км, причинено виновно от Б.М.Д., при управление на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******, който движейки с в посока от гр.Надлък към гр.Дева в лява пътна лента, в нарушение на правилата за движение по пътищата се отклонил наляво и навлязъл в насрещната, дясна пътна лента, където реализирал сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******, управляван от И.Б.Б., и след като бил отблъснат обратно в лява пътна лента, отново се отклонил и навлязъл в дясна пътна лента, където реализирал втори сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке с рег. № 33 ****, управляван от Й.А., с което причинил на Й.А. тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, със застрахователна полица и сертификати „Зелена карта“ за влекача и ремаркето №  ВG/23/11503109188/04 и №  ВG/23/116001867402/01, валидни от 30.12.2015г. до 29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 14,11,2016г., до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпял, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпял две оперативни намеси, множество медицински изследвания и интервенции, продължителен период на обездвижване на легло и последващо затруднение в придвижването, при което бил поставен изцяло в зависимост от помощта на трети лица,  продължителен период на лечение, както и период на рехабилитация. За продължителен период и към момента не могъл да се грижи пълноценно за себе си и да работи. Получил и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за услуги за болногледач и медицинско обслужване за периода от декември 2016г. до септември 2017г., както и сумата 291.70лв. – сторени разноски за медицински прегледи, както и сумата 1034.00лв. – разноски за преводи от турски и румънски на български език на медицинските документи необходими и представени по настоящото дело.

За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица. Твърди, че депозирал пред застрахователя в началото на 2017г. извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди, но застрахователят му определил обезщетение в занижен размер, който не го удовлетворява.

В отговора на исковата молба ЗК „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Киа Сеат“, с рег. № СА 3699 СМ управляван от П.М.Г..

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът Б.М.Д. на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ****** няма вина за настъпването му, а е налице случайно събитие, довело до невъзможност на същия да го избегне.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Й.А., водач на т.а. „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке с рег. № 33 ****, който пътувал към момента на ПТП без поставен обезопасителен колан.

В отношение на евентуалност оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и търпените вреди, както и неимуществените по интензитет и размер. Възразява, че търпените от ищеца неимуществени вреди са в резултат от „професионално заболяване“, от дългогодишно упражняваната професия на ищеца.

Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главните искове.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключенията по приетата КСМАТЕ, СМЕ и САТЕ се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на 14,11,2016г., около 19.00ч, в Република Румъния, по републикански път DN7, на територията на промишлена зона в гр.Арак, в района на 552км, където Б.М.Д., при управление на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******, движейки с в посока от гр.Надлък към гр.Дева в лява пътна лента, без установена причина се отклонил наляво и навлязъл в насрещната, дясна пътна лента, където реализирал първи сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******, управляван от И.Б.Б.. В резултат на сблъсъка бил отблъснат обратно в лява пътна лента, от където поради получени от първия сблъсък деформации в ляво, предно колело отново се отклонил и навлязъл в дясна пътна лента, където реализирал втори, челен сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке с рег. № 33 ****, управляван от Й.А.. При удара загинал водачът  Б.М.Д., а водачът Й.А. получил травматични увреждания.

Съгласно заключението причина за ПТП е поведението на водача на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******. Водачите на т.а. „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке с рег. № 33 **** и т.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ****** не са имали възможност да предотвратят ПТП. Водачът на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******, за да предотврати ПТП е следвало да прояви необходимото внимание и да не навлиза в лентата за насрещно движение.

Съгласно заключението към момента на ПТП Й.А. е бил с поставен обезопасителен колан.  В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица Й.А. е получил следните травматични увреждания: „Политравматизъм след ПТП. Остър черепно-мозъчен травматизъм /мозъчно сътресение/. Фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен. Фрактури на задните шипове на 4-ти и 5-ти шийни прешлени. Фрактура на гръдната кост. Петрохантерна фрактура /т.е. фрактура на горната част/ на лявата бедрена кост. Множествени мекотъканни наранявания по тялото.“.

Проведено е ортопедично-консервативно лечение на счупените шийни прешлени и 1-ви гръден прешлен и оперативно лечение за счупената лява бедрена кост. Поставена е шийна яка за 35 дни.Извършено е: „открито наместване на счупената кост и стабилизиране на костните фрагменти с DHS-плака и винтове и централен опорен винт – 86мм“. Изписан е от болницата на 24.11.2016г., с препоръки за домашно лечение.

Оздравителният период при ищеца е продължил за 9 месеца, което е с около 2 месеца повече от обичайното. Завишението е налице поради съществуващи обусловени от възрастта на ищеца към датата на ПТП – 63 години, начални остеопорозни изменения на костите. Една година след ПТП в гр.Адана, в лечебно заведение е установена „остеопения и начална остеопороза“ на ищеца. Остеопения е междинен стадий между здравата кост и остеопорозата.

През лечебният и възстановителен период Й.А. е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция. Интензивни са били и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на лява тазобедрена става. През останалите периоди е търпял периодични болки при преумора на шията, гръдната кост и гърба и най вече в областта на лява тазобедрена става, активни при промяна на времето, когато е бил принуден да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Постепенно са станали спорадични и са отзвучавали бързо след употреба на аналгетици. Към момента – 5 години след ПТП е възможно ищецът да търпи кратки, сопрадични болки в лява тазобедрена става, но те бързо отшумяват след употреба на обезболяващи средства.

През първите два месеца след изписване от болницата Й.А. е бил принуден да продължи лечението си на постелен режим, поради множествените увреждания, през който период определено се е нуждаел от чужда помощ – мед.сестра за обслужването му в ежедневието. По късно, по време на възстановителния период се е нуждаел и от рехабилитатор. Към 3тия месец ищецът е бил за кратко вертикализиран и е започнал придвижване с помощта на патерици, но без да стъпва на оперирания крак. Натоварване насъщия е започнало след 4тия месец, но при прегледите е установено, че фрактурата все още не е зараснала напълно и рехабилитацията е била отложена.

Съгласно заключението приложените платежни документи за разходи за медицинска сестра и медицински техник са напълно основателни предвид травматичните му увреждания, които са множествени, а получената фрактура на лява, бедрена кост не е давала възможност за натоварване на същия крак и е нарушила мобилността му. Ищеца не е можел сам да се обслужва, да извършва тоалета си, да прави покупки и да приготвя сам храната си до около 6-7ми месец от ПТП. Не са налице писмени препоръки за наемане на медицинска помощ за домашно лечение, но необходимостта от същите се подразбира.

От заключението по ССчЕ се установява, че разходите платени от Й.А. изчислени по валутен курс към датата на предявяване на иска са в общ размер 63779.47лв. От тях 62551.44лв. са за използвани услуги за медицинска сестра – здравен техник и болногледач за периода от 30.11.2016г. до 01.04.2018г., 194.03лв. за прегледи и изследвания и 1034.00лв. за превод от румънски и турски на български език на медицински документи, с цел предявяване на иск в настоящото производство.

От показанията на свидетеля М.М.С.се установява, че се запознал с ищеца през 2018г. в Адана, където имал роднини. Тогава разбрал, че е претърпял катастрофа и дълго време ползва услугите на медицински работник и рехабилитатор. До март – април 2018г. Повече от две години след катастрофата бил на инвалидна количка. Имал счупени шийни прешлени, лява бедрена кост. Не работел след ПТП. Бил пенсиониран по болест. За ползването на тези услуги теглил кредит и взел заем от приятели и познати.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съдът намира заключенията по приетата КСМАТЕ, СМЕ, САТЕ и ССчЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Кредитира изцяло свидетелските показания, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства.

Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда - причинени телесни увреждания на ищеца. В нарушение на правилата за движение по пътищата Б.М.Д., при управление на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******, навлязъл в лентата за насрещно движение и осъществил челен удар – втори последователен /първи с друг т.а./, с насрещно движещият се т.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******, управляван от Й.А., с което причинил на последния травматични увреждания – „Политравматизъм след ПТП. Остър черепно-мозъчен травматизъм /мозъчно сътресение/. Фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен. Фрактури на задните шипове на 4-ти и 5-ти шийни прешлени. Фрактура на гръдната кост. Петрохантерна фрактура /т.е. фрактура на горната част/ на лявата бедрена кост. Множествени мекотъканни наранявания по тялото.“.

Възражението за наличие на случайно събитие довело до сблъсъка на двата насрещно движещи се товарни автомобила, което изключва вината на Б.М.Д. за настъпване на ПТП е останало недоказано.

Недоказано е останало и възражението за наличие на принос от страна на ищеца Й.А.. Въз основа приетите заключение по КСМАТЕ, СМЕ, САТЕ съдът приема, че към момента на ПТП Й.А. е бил с поставен обезопасителен колан.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата 60100,00лв., до какъвто размер е основателен предявеният иск за неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за мъж на 63 години към датата на ПТП. Претърпените травматични увреждания са тежки и трудни за лечение, довели до продължителен период лечение в продължение на 9 месеца, което е с около 2 месеца повече от обичайното, поради съществуващото преди ПТП заболяване на ищеца „остеопения и начална остеопороза“. Проведено е ортопедично-консервативно лечение на счупените шийни прешлени и 1-ви гръден прешлен, поставена е шийна яка за 35 дни, и оперативно лечение за счупената лява бедрена кост. Поради спецификата на увредата търпените болки са били особено интензивни за продължителен период от време, като най интензивни са били първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на лява тазобедрена става. Търпял е и търпи и към момента периодични и спорадични болки, за преминаване на които е принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца след изписване от болницата е бил принуден да продължи лечението си на постелен режим, през който период е бил поставен изцяло в зависимост от помощта на трети лица за осъществяване на ежедневните си нужди. Бил е зависим макар и в по малка степен от помощта на трети лица и по късно, към 3-тия и до 4-тия месец, когато е бил вертикализиран и е започнал придвижване с помощта на патерици, но без да стъпва на оперирания крак. Натоварване на същия е започнало след 4тия месец, но при прегледите е установено, че фрактурата все още не е зарастнала напълно и рехабилитацията е била отложена. Към момента е възстановен, но търпи спорадични болки.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключението по приетата СМЕ съдът приема за доказан по основание и иска за имуществени вреди. Предвид спецификата на травматичните увреждания, наложеният продължителен постелен режим на лечение и продължителен възстановителен период, като ищеца не е могъл да ползва крайника си при пълни натоварвания,  през който е бил поставен в зависимост от помощта на трети лица за задоволяване на ежедневните си нужди първоначално изцяло, а впоследствие в значителна степен, ползването на медицинска сестра и медицински техник, а по-късно рехабилитатор за били безусловно необходими. Че ищеца е ползвал такива услуги, което е било наложено от физическото му състояние се установява и от събраните гласни доказателства.

Въз основа заключението по ССчЕ и приложените платежни документи съдът приема за доказан искът за имуществени вреди за сумата 63779.47лв., от които 62551.44лв. са за използвани услуги за медицинска сестра – здравен техник и болногледач за периода от 30.11.2016г. до 01.04.2018г., 194.03лв. за прегледи и изследвания и 1034.00лв. за превод от румънски и турски на български език на медицински документи, с цел предявяване на иск в настоящото производство.

За горницата от 1802.59лв., която е разлика над присъдените 63779.47лв., до общо претендираните 65582.06лв., искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва. Предвид липсата на възражение от ответната страна досежно началният момент, от който се дължи и съобразно направеното искане същата следва да се присъди считано от 14,11,2016г. – датата на ПТП, до окончателното им изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат в полза на двете страни, на ищеца съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. П.В. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 5245.64лв.

Ответника претендира присъждане на съдебни разноски в общ размер 2188.00лв., от които 1582.80лв. за възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС и 605.00лв. – съдебни разноски.

Съдът, предвид възражението за прекомерност от страна на ищеца по отношение претендираните от ответника разноски, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, както и минималният размер на предвидените нормативно адвокатски възнаграждения за подобен род дела намира възражението за неоснователно.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. П.В. в качеството на процесуален представител на ищеца адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 3497.80лв., съобразно уважената част от исковете.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 21.23лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4955.18лв. и сумата от 867.05лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважените искове.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. – изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на Й.А., ЛИН *****, гражданин на РТурция, роден на ***г., със съдебен адрес: ***, офис 20, чрез адв. П.В. – САК, сумата 60100,00 /шестдесет хиляди и сто/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 63779.47 /шестдесет и три хиляди седемстотин седемдесет и девет, 0.47/лв., от които 62551.44лв. са за използвани услуги за медицинска сестра – здравен техник и болногледач за периода от 30.11.2016г. до 01.04.2018г., 194.03лв. за прегледи и изследвания и 1034.00лв. за превод от румънски и турски на български език на медицински документи, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 14,11,2016г., около 19.00ч, в Република Румъния, по републикански път DN7, на територията на промишлена зона в гр.Арак, в района на 552км, причинено виновно от Б.М.Д., при управление на т.а. „МАН“, с рег. № ******с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ******, който движейки с в посока от гр.Надлък към гр.Дева в лява пътна лента, в нарушение на правилата за движение по пътищата се отклонил наляво и навлязъл в насрещната, дясна пътна лента, където реализирал сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******, управляван от И.Б.Б., и след като бил отблъснат обратно в лява пътна лента, отново се отклонил и навлязъл в дясна пътна лента, където реализирал втори сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке с рег. № 33 ****, управляван от Й.А., с което причинил на Й.А. тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, със застрахователна полица и сертификати „Зелена карта“ за влекача и ремаркето №  ВG/23/11503109188/04 и №  ВG/23/116001867402/01, валидни от 30.12.2015г. до 29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 14,11,2016г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за имуществени вреди за сумата 1802.59 /хиляда осемстотин и два, 0.59/лв., която е разлика над присъдените 63779.47 /шестдесет и три хиляди седемстотин седемдесет и девет, 0.47/лв., до общо претендираните 65582.06 /шестдесет и пет хиляди, петстотин осемдесет и два, 0.06/лв., на основание  чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. – изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.В. – САК, в качеството на процесуален представител на Й.А., ЛИН *****, гражданин на РТурция, роден на ***г., сумата 3497.80 /три хиляда четиристотин деветдесет и седем, 0.8/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Й.А., ЛИН *****, гражданин на РТурция, роден на ***г., със съдебен адрес: ***, офис 20, чрез адв. П.В. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. – изп.директори, сумата 21.23 /двадесет и един, 0.23/лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.и Р.Д. – изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 4955.18 /четири хиляди деветстотин петдесет и пет, 0.18/лв. представляваща държавна такса и сумата 867.05 /осемстотин шестдесет и седем, 0.05/лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: