РЕШЕНИЕ

Номер 687                                13.04.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и четвърти февруари              двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер    372 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 86/13.12.2019г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на „Сарс 12”ООД, с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №168 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл.29, ал.2, вр с чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – РИОСВ - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател стопанисвало обект находящ се в гр.Пловдив, на ул.“Васил Левски“ №168. На 08.08.2019г. бил подаден сигнал до органите на РИОСВ-Пловдив, че на посоченото място  се носи дим със задушлива миризма. Ето защо била извършена проверка на място. В хода на същата свид.Н.К. установила, че на работна площадка имало стар комин с височина над 300 метра. В основата му имало отвор. Вътре пък имало останки от гъби за миене, които догаряли. Ето защо свидетелката приела, че има извършено нарушение, но съставила акт не същия ден , а в последствие. На пълномощник на дружеството била връчена показан да се яви представител за съставяне на акт, но такъв не дошъл. Ето защо в отсъствие на представител на 10.09.2019г. бил съставен АУАН № 43 за нарушение на нормите на чл.29, ал.2, вр чл.134, ал.1, т.2 ЗУО,  който на 15.11.2019г. бил връчен при условията на отказ. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя Н.С.К., разпитана като свидетел в настоящото производство, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, писмо и покана, разписка, констативен протокол от 08.08.19г., Заповед № РД-246/20.09.18г. Тези факти принципно се спорят от дружеството жалбоподател, като в жалбата се твърди, че имало стари остатъци в комина. На първо място това възражение не е основателно дори да се приеме, че имало само пепел. Изрично актосъставителя уточни, че имало остатъци от гъби за миене, каквито се произвеждат от дружеството. След като комина е на територията на обекта стопанисван от него, то носи отговорност за всички такива остатъци в комина. Освен това сигнала е бил за дим и силна миризма, а самия актосъставител посочи, че остатъците още тлеели, излъчвала се топлина от комина, а и до него имало чували с такива изрезки от гъби. Всичко това сочи на съзнателно действие по изгаряне на отпадъци. Констатациите на актосъставителя и неговите показания не лбяха оборени по никакъв начин. Ето защо и настоящата инстанция ги кредитира с доверие.

          При така установените факти според настоящия състав правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали извършеното като нарушение на чл.29, ал.2 ЗУО, според който  се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. В процесния казус действително е налице изгаряне на отпадък и това ясно е описано като факти в констативния акт и НП. Защитата е срещу вменените факти, които не бяха оборени. Ето защо не е нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател. На следващо място се оспорва съставянето на акта и неговото връчване. По делото е приложена разписка от която е видно, че поканата за съставяне на акта е връчена на представител на дружеството, а актосъставителя посочи, че никой не се явил на 10.09.19г. съгласно указаното в нея. Следователно правилно акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя. В последствие са правени опити за предявяване и връчване на същия като на 15.11.19г. лично управителя на дружеството отказал да разпише акта и получи копие от него. Това също е право на нарушителя, поради което не е основателно възражението за нарушение на правилата. Сам се е поставил в ситуация да не притежава екземпляр от АУАН.

На следващо място правилно е приложен закона от наказващия орган в неговата санкционна част. В съответствие с разпоредбата на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО правилно е определено по вид следващото се наказание, а именно имуществена санкция. Тази норма предвижда размер на последната от 1400 до 4000лв. Наложена такава в настоящия казус е малко над баланса на правната норма от 2700 лева. Като е наложил имуществена санкция от 3000лева наказващия орган е отчел тежестта на нарушението и факта, че с изгаряне на отпадъците се засягат правата на голям брой лица. По този начин в пълнота са отчетени от наказващия орган тежестта на самото нарушение.

Настоящата инстанция намира, че случая не е маловажен такъв по см. на чл.28, б.а ЗАНН. В случая не е нужно да са настъпили резултатни вреди, за да се приеме, че от деянието, което се изразило в действие, са налице конкретни вредни последици. Такива все пак има и те се изразяват в поставянето в опасност на обществените отношения свързани с чистотата на околната среда. Ето защо същото следва да бъде потвърдено НП.

Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 86/13.12.2019г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на „Сарс 12”ООД, с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №168 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл.29, ал.2, вр с чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ