№ 161465
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110159682 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя И.Х.К., чрез
пълномощника й юр. Л. Ч. Х.. Процесуалните представители на заявителя иска да бъде
издадена заповед за изпълнение против Е. Е. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с
настоящ адрес в ..., за сумата от 1 316,87 лв. (хиляда триста и шестнадесет лева и осемдесет
и седем стотинки), от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.10.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането и б) 316,87 лв. (триста и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) –
изискуемо обезщетение за забава за периода от 16.01.2023 г. до 27.10.2023 г., както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 26,29 лв.
(двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за кредит № L312033, сключен на 18.12.2022 г.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител,
според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски
1
районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Х., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... против Е. Р..
Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Според съда, дължимите на заявителя разноски са за заплащане на
държавна такса в размер на 26,29 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция
ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът
на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на материален интерес
на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя И.Х.К., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против Е. Е. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ...,
за сумата от 1 316,87 лв. (хиляда триста и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки),
дължима по договор за кредит № L312033, сключен на 18.12.2022 г., от която а) 1 000 лв.
(хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 30.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 316,87 лв.
(триста и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) – изискуемо обезщетение за
забава за периода от 16.01.2023 г. до 27.10.2023 г., както и за сумата от 76,29 лв. (седемдесет
2
и шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски
за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3