Решение по дело №158/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                       Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Румен Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 158 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР – Шумен, депозирана чрез И.С.– главен юрисконсулт и процесуален представител на ОДМВР - гр.Шумен, против Решение № 54 от 02.07.2020г., постановено по ВАНД № 42/2020г. по описа на Районен съд – Нови пазар. С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 19-0307-000980/23.12.2019г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Т.Г.М. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че управляваното от водача МПС е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от , за което органите на МВР нямат задължения да уведомяват собственика на МПС. Касаторът аргументира неправилност на изводите на съда за липса на субективна страна на деянието, с твърдението, че всеки водач може и е длъжен да се убеди дали съответното МПС е надлежно регистрирано. По изложените в жалбата съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, действащ чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Симеонова, заявява че поддържа жалбата и искането за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление, като излага подробни аргументи в тази насока.  

Ответната страна – Т.Г.М., представляван в съдебното производство от адв.Т. В.оспорва жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което предлага същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, потвърждаващо наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол във въззивното производство е Наказателно постановление № 19-0307-000980/23.12.2019г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Т.Г.М. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от , е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за това, че 10.09.2019г. в гр.Нови пазар, по ул.Пирин е управлявал лек автомобил «Ситроен Ксара» с рег.№ *******, който не е регистриран по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от , считано от 26.08.2019г. Нарушението е установено от служители на МВР, които спрели за проверка управлявания от Т.Г.М. лек автомобил. Същите установили, че въпросното МПС е собственост на А.А., като регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Въз основа на констатациите за управление на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, започнало разследване по досъдебно производство №465/2019г. по описа на РУ – Нови пазар за престъпление по чл.345, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Разследването приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.12.2019г., като материалите били изпратени на РУ – Нови пазар за преценка от страна на административно наказващия орган дали осъщественото представлява административно нарушение. Въз основа на материалите по ДП № 465/2019г. и постановлението за прекратяване на наказателното производство, било издадено процесното наказателно постановление.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивният съд приел за безспорно установено, че вмененото на Т.Г.М. административно нарушение е осъществено от обективна страна, но същото е несъставомерно от субективна страна. В тази насока съдът посочил, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради неизпълнение на задължението на собственика през периода от месец юни до месец август 2019г. да уведоми КАТ по регистрация за придобиването на МПС. Данни за промяната са въведени в системата на 26.06.2019г. и с изтичане на законово регламентирания срок, регистрацията е прекратена служебно.  Според мотивите на обжалваното решение, Т.Г.М. нито е знаел, нито е бил длъжен да знае, дори при максимални усилия от негова страна за изброените обстоятелства, съответно той не е бил длъжен да знае за наличието на договор от 2019г., регистриран служебно в информационната система на КАТ, нито е предвиждал тези факти и е мислел да предотврати настъпването на последиците от тях. Така мотивиран въззивният съд отменил наказателното постановление. 

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат. Шуменският административен съд намира за неправилен извода на районния съд, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство Т.Г.М., не е осъществил състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от от субективна страна. В тази връзка съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от . Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като «историческо». Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено «Пътна полиция» при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от , служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, Т.Г.М. е управлявал лек автомобил, марка «Ситроен Ксара» с рег.№ *******, поради което е имал качеството «водач» на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 26.08.2019г., е било със служебно прекратена регистрация. Установено е и че автомобилът е собственост на А.Т.А., който го е предоставил за ползване на ответника по касация.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Т.Г.М. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик / от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от , ответникът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от . Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че Т.Г.М. не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност на водач» и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

Касационният състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от , според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на Т.М., съгласно правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.

Обобщавайки изложеното Шуменският административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 54/02.07.2020г., постановено по ВАНД № 42/2020г. по описа на Районен съд – Нови пазар и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0307-000980/23.12.2019г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от на Т.Г.М. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................... ЧЛЕНОВЕ: 1...............................

 

                                                                                        2...............................

 

           ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.10.2020 г.