Номер 17801.09.2020 г.Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – С.I-ви граждански състав
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Съдия:Николай С. Василев
Секретар:Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело № 20201890100324 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от А. К. И. срещу Н.
И. Н. .
В молбата си молителката твърди, че Н.Н. е неин син и живеят в едно домакинство.
Посочва, че е подложена на психически и физически тормоз от страна на ответника, който я
обижда и разрушава покъщнината . Твърди, че ответникът се заканва да я убие, както и че
два пъти през месец април и месец май се е опитал да я удуши. Твърди, че на 28.07.2020 г. и
е налетял с нож. Посочва, че ответникът залага нейни движими вещи. Прави искане съдът да
издаде против ответника заповед за защита срещу домашно насилие.
С допълнителна молба молителката, е уточнила, че осъщественото спрямо нея
психическо насилие се осъществява всеки ден в нейния дом, находящ се в гр. С., ул. „Ю. Г.“
№ **. Сочи се, че психическото насилие е породили у молителката страх за живота и
здравето ѝ, поради което е поискала и издаване на заповед за незабавна защита.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не съдържа
описание на извършения акт на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на защита по
ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо молителката. Не
оспорва, че е неин син.
Районен съд - С., като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е
пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН защита може да се търси, когато
извършителят на домашното насилие е низходящ на пострадалия. По делото не се спори, че
молителката и ответникът са майка и син. Не се спори по делото, че молителката и
1
ответникът живеят на един адрес. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на
твърдения акт на домашно насилие /28.07.2020 г./, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно
посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен
акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в
случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били
извършени конкретни действия от страна на въззивника, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От материалите по приложените по делото преписки вх. № 344000-1899/2020 г., рег.
№ 344р-8544/2020 г., рег. № 344р-9045/2020 г. и 344р-9026/2020 г. на РУ на МВР - С., се
установява, че ответникът е осъществявал психически тормоз спрямо молителката, който се
изразява в използването на обидни думи, разрушаване на покъщнина и заплахи. От
приложените сигнали, сведения, протоколи за предупреждение, докладни записки се прави
извод, че ответникът е извършил акт на психическо насилие по отношение на молителката.
Съдът съобрази и, че за периода след подаване на молбата за защита от домашно насилие от
страна на ответника е извършен нов акт на домашно насилие спрямо молителката. Видно от
справката за съдимост ответникът е осъждан.
Не може да бъде игнорирано и изложеното от молителката в депозираната
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от една страна е годно доказателствено
средство, от друга молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за
предубедена, е пряк очевидец на случилото се.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършените от
ответника действия представляват психическо насилие спрямо пострадалата и следва да
бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие, установен по време, място и конкретен
извършител. Ето защо следва да бъде определена и някоя от мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.
22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане или поне
ограничаване на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие - психическо, с типичен
интензитет, съдът намира, за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. В
2
приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р.
България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и
психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева. Предвидената в тази
норма глоба представлява административно наказание /по арг. от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН/,
което съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да
бъде индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай съдът
намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия, а умисълът му е обективиран в поведението му. Съдът, при
преценката си относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното - типична за подобни деяния, а от друга липсата на доказателства за доходите и
имущественото състояние на извършителя, поради което намира, че на ответника следва да
бъде наложена глоба в минималния размер, а именно глоба в размер на 200,00 лева, която
ще осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като
въздейства поправителна на ответника.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в
размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я
заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - С., доколкото съгласно чл. 11, ал. 1
от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, Районен съд - С.
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН Н. И. Н. , ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № **, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно
насилие (физическо, психическо или друго) по отношение на своята майка – А. К. И. , ЕГН:
*****, с адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № **.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н. И. Н. , ЕГН: **********, с адрес гр.
С., ул. „Ю. Г.“ № **, глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавата по сметка
на Районен съд - С..
ОСЪЖДА Н. И. Н. , ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № **, да заплати в
полза на държавата по сметка на Pайонен съд - С. сумата в размер на 25,00 лева за държавна
такса.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението ѝ по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението
на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ на МВР- гр. С..
3
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ на МВР- гр. С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - София в 7 -
дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4