№ 21
гр. Пловдив, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на защитника на осъдения Л. Б. Л. адв. С. Д. за
възобновяване на в.н.о.х.д. № 1506/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с решение по
което е потвърдена в своята санкционна част присъдата по н.о.х.д. № 4754/20г. на ПРС,
с която на Л. е определено общо най-тежко наказание три години и седем месеца
лишаване от свобода за престъпления по чл. 210, ал.1,т.2 и т. 5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл.
26, ал.1 НК и по чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК
Формулираното оплакване е за явна несправедливост на наказанието лишаване
от свобода, а претенцията – за възобновяване на въззивното дело и изменение на
потвърдената с него присъда чрез редуциране на срока на това наказание. Обръща се
внимание на индивидуализиращите обстоятелства със смекчаващи свойства, които
според защитата обосновавали извода за постижимост на целите по чл. 36 НК и с по-
малки по интензитет санкционни мерки.
Налице са предпоставките за разглеждане на делото от апелативния съд –
искането за възобновяване е в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок, изхожда от
легитимиран субект по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, касае акт от кръга по чл. 419, ал.
1 НПК, формулирано е касационно основание, спазени са изискванията на чл. 424, ал.
3 НПК по администриране на искането.
При пренията представителят на АП-Пловдив изрази становище за отхвърляне
на искането, като изложи контрааргументи по отношение възгледа за
незаконосъобразност в подхода на инстанционните съдилища при определяне на
1
наказанието.
Защитникът на осъдения адв. С. Д. потвърди искането за възобновяване, без да
добави нещо ново към писмено развитите съображения.
Осъденият Л. се присъедини към изложените от защитника си искане и
аргументация, като обърна внимание върху факта, че работи, като при това е ценен
работник.
Апелативният съд - Пловдив, като касационна инстанция, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери,
че искането е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно.
Не се констатира допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото
нарушение на норма от Глава пета от общата част на НК, в която е регламентиран
процесът по определяне на наказанието. На свой ред въззивната инстанция е изброила,
подробно и прецизно, обстоятелствата по чл. 54 НК, анализирала е тяхното
смекчаващо-отегчаващо въздействие и накрая е извела споделимо заключение за
съответствие между деяние, наказание и личност на дееца.
Правилно в качеството на отегчаващи обстоятелства са отчетени завишената
тежест на двете престъпления, която се определя от формите им на усложнена
престъпна дейност, при това включваща нетипично голям брой последователни деяния
по чл. 210 НК и по чл. 308 НК, а също от размера на съвкупното имуществено
увреждане от продължаваната измама, надвишаващо пет пъти критерия за големи
размери (214 617.93 лева).
Въззивната инстанция е била права да отхвърли становището на защитата за
принос на пострадалите от измамите (който да се отчете като смекчаващо
обстоятелство), но и предложението на последните, конституирани като частни
обвинители, за увеличаване на определеното от районния съд наказание.
Не са неглижирани смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на
осъдения, частичното признаване на вина и декларираното съжаление за извършеното
от негова страна, трудовата му активност, както и влошеното му здравословно
състояние, което утежнява и усложнява пенитенциарния му престой.
ОС-Пловдив е отхвърлил с изцяло споделими съображения изтъкнатото и пред
настоящата инстанция виждане за по-ниска степен на участие на осъдения в сравнение
с участието на съучастника му А.Г., респ. искането за отчитане неговия (по-малък)
принос за успеха на съвместната престъпна дейност като смекчаващо обстоятелство.
Тъй като ПАС напълно се солидаризира с изложените съображения, направо препраща
към тях, без да ги преповтаря.
Не е вярно, че проверяваната инстанция не била съобразила позитивните
преобразования в личността на Л. по време на продължителното изпълнение на най-
тежката мярка за неотклонение. Напротив, отчела е започналото по време на 3-
годишното му задържане под стража разкаяние, за което свидетелства и изложеното по
време на съдебния процес признание на вина, наречено в искането за възобновяване
„първа стъпка към поправянето“.
Може да се обобщи, че определените на искателя Л. три години и седем месеца
лишаване от свобода за престъплението по чл. 210 НК и една година и четири месеца
лишаване от свобода за престъплението по чл. 308 НК се явяват резултат от
законосъобразна преценка на тежестта на всички релевантни за определянето им
обстоятелства, респ. от законосъобразен избор на срокове под предвидените средни.
ПАС споделя виждането на ПРС и на ПОС, че точно наложените наказания отговарят
на изискването по чл. 35, ал. 3 НК, а също на данните за личността на дееца, поради
2
което може да се очаква да съдействат за постигане целите по чл. 36 НК. Правилно е
приложена и нормата на чл. 23, ал. 1 НК. Очевидно е избрано оптималното общо най-
тежко наказание, така че оплакването на защитата за негова явна несправедливост не е
основателно.
Впрочем в искането за възобновяване не се и сочат някакви незабелязани от
инстанционните съдилища индивидуализиращи обстоятелства.
По всички тези съображения това искане се явява неудовлетворимо.
Водим от горното и на основание чл. 426 във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Б. Л. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 1506/2023 г. по описа на ОС-Пловдив и за отмяна на постановеното по него
решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 4754/20 г. на РС-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3