№ 163
гр. Б., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900115
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ИСЕКОА" ЕООД, с ЕИК
************, седалище и адрес на управление: гр. П., обл. Б., ул. Ц.Б. III № 14, ет. 2, с
управител Т.Д.К., съдебен адрес: адв. И. Н., с която срещу „Б.К." ООД, с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Б., ул. У.Т. № 2Б, с управител Б.Г.И., е предявен
осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32472 евро с ДДС,
представляваща платена цена по развален договор между страните за покупко- продажба от
12.01.2024 г. на картофи - семена, сорт JELLY/A, с предмет - продажба от ответника на
ищеца на: 10 тона при единична цена 1410 евро на тон без ДДС = 14100 евро без ДДС и 12
тона при единична цена 1080 евро на тон без ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на настоящия иск до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери посочения главен иск за
неоснователен, се иска осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 32472 евро
преведена на 12.01.2024 г. като платена му без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
Препис от исковата молба е връчена на ответното дружество при условията на чл.50, ал.3
ГПК, но в срока по чл. 367 ГПК не е подаден писмен отговор.
Твърди се в исковата молба, че страните са търговски дружества с основен предмет на
дейност в областта на селското стопанство: производство на такава продукция, семена и
търговия с тях. Сочи се, че с течение на времето между Т.Д.К. - управител и едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество и И. Д.К., управител и едноличен
собственик на капитала на „Т.А.-88" ЕООД, ЕИК ***********, както и по отношение на „А.
1
2011" ЕООД, ЕИК ******, са установени трайни търговски отношения. Сочи се, че тези две
търговски дружества са съдружници в ответното търговско дружество с 40 % от капитала
му, а И. Д.К. е бивш управител на ответника. При така създадените с течение на годините
търговски връзки между тях, се твърди, че през декември 2023 г. между И. К. и Т.К. са
протекли преговори за покупка на картофи - семена, сорт JELLY/A, в количество - около 21
тона. След разговори между двамата е разменена и писмена кореспонденция по
електронното приложение WhatsApp са обсъдени следните параметри на сделката: 21250 г.
със срок 10.02.2024 г. и вдигане от гр. Б.. На 28.12.2023 г. И. К. е върнал писмено съобщение
на ищеца: „Ще пусна днес заявката, но трябва да платим авансово 50 % или 100% за по-
сигурно, след като ни потвърдят заявката. На коя фирма да пусна проформа фактурата?" Т.К.
му посочил, че купувач ще е ищцовото дружество. Така на 12.01.2024 г. И. К., като
представител на двама от съдружниците в ответника, имащ постоянен контакт с управителя
на „Б.К." ООД, изпратил и-мейл съобщение на електронната поща на ищеца с прикачен към
съобщението файл - Проформа-фактура № 1/12-01-2024 г., в която са посочени съществените
условия на сделката, а именно - доставката (продажба) от ответника на ищеца на картофи -
семена, сорт JELLY/A- 10 тона при единична цена 1410 евро на тон без ДДС = 14100 евро
без ДДС, както и 12 тона при единична цена 1080 евро на тон без ДДС = 12960 евро без
ДДС, всичко: 27060 евро без ДДС, или: 32472 евро с ДДС.
Твърди се, че ищецът приел така посочените финални условия на сделката и още същия
ден направил банков превод по сметката на ответното дружество на сумата от 32472 евро,
която е получена от същото, но в уговорения срок от 10.02.22024 г. ответникът не е направил
доставката на ищеца на горепосочените количества картофи-семена. Т.К. многократно е
искал изпълнение, но такова не му е предложено. Сделката е била необходимо да се изпълни
непременно в посочения срок с оглед особеността на отглеждането на селскостопанска
продукция от посочените семена. Картофите се засяват рано на пролет, за да могат да дадат
реколта. В противен случай те стават негодни за целта, а селскостопанският сезон е
провален. По тази причина ищецът сочи, че счита процесния договор с ответника за
развален. Въпреки че законният представител на ищеца е контактувал с И. К., следва да се
отчете, че по банковата сметка на ответното е получен превод на наредената от ищеца
процесна сума: 32472 евро, с основание „проформа фактура № 1/12.01.2024 г.". След като е
узнал за сделката (счита се, че движенията на средства по собствената му банкова сметка са
му известни), ответникът не се е противопоставил веднага, както изисква чл. 301 ТЗ, ето
защо дори да е бил представляван от лице без такава власт (И. К.), същата следва да се счита
потвърдена от ответника. Сделката обаче не е изпълнена, развалена е от ищеца, ето защо
ищецът обосновава правен интерес от предявяване на иск за връщане на платената цена на
ищеца на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД).
При условията на евентуалност - в случай, че съдът намери за недоказани твърдените в
главния иск обстоятелства за сключен и впоследствие развален между страните договор за
покупко- продажба, ищецът претендира връщане от ответника на процесната сума - 32472
евро, като дадена му без основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
2
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 ТЗ не е постъпил отговор от ответното дружество.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възражения на ответника - при условията на обективно съединяване при условията на
евентуалност са предявени два осъдителни иска - главният с правно основание чл.55, ал. 1,
предл. 3-то ЗЗД вр. с чл.318 и сл ТЗ - за връщане на дадено по развален договор за търговска
продажба на стоки.
При условията на евентуалност /при неуважаване на главния иск/ се иска осъждане на
ответника да върне на ищеца спорната сума на дадено без основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД.
Предявените искове и начина им на съединяване са приети за допустими и делото
насрочено за разглеждане на спора в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищцовата страна, редовно призована чрез пълномощник поддържа
исковете, като се прави и поддържа изрично искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като се твърди
наличието на процесуалните условия за това, а именно неявяване на ответника, липсата на
представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази
страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, както и вероятната основателност,
както на главния, а при евентуалност и на евентуалния иск.
Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока за отговор, не се явява в
съдебно заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска. Изрично за
последиците при неявяване и непредставяне на писмен отговор, както и при липса на
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие ответната страна е предупредена с
връчването й на разпореждане № 367/10.07.2024г. за възможността срещу нея да се
постанови неприсъствено решение по искане на ищеца. Разпореждането е връчено на
ответното дружество чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт и
изрично делегирано правомощие да получава съдебни книжа. Въпреки редовното си
призоваване, за ответната страна не се явява законен или процесуален представител.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е
приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба
писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта
/представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им
към спорния по делото предмет. Ищцовото дружество, чрез пълномощника си в проведеното
открито съдебно заседание е направило изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, като твърди наличието на всички, както процесуални, така и
материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, намира
главният иск – за връщане на дадената по развален договор насрещна парична престация за
3
вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящето
неприсъствено решение се основават на тях.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по дулото
разноски в размер на заплатената държавна такса от 2540,39 лв. и заплатеното адвокатско
възнаграждение от 4730 лв., за което са представени и доказателства, че такива разноски по
основание и размер са направени.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, да се заплащат
съразмерно с уважената част от иска, то условие за присъждането им е те действително да са
направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. (Опр. №377/28.05.2010г. по
ч.т.д. №353/10г. на II т.о., Опр. №276/207.05.2010г. по т.д. №301/09г. на II т.о и др.). Ето защо
като разноски по делото на ищеца следва да се присъдят само тези за заплатената държавна
такса от 2540,39 лв. и за адвокатско възнаграждение от 4730 лв., за които са представени
доказателства, че са направени по основание и размер. Като разноски по делото не следва да
се присъжда сумата от 150 лв., поискана на основание транспортни разходи. На първо място
такива не са установени като направени по делото, доколкото е представена само разписка,
подписана между ищеца и процесуалния му представител за плащане на такава сума.
Липсват данни за направени такива с оглед на реално и действително изминато и налично
разстояние между мястото на упражняване на дейност на пълномощника и съдебната
палата, във връзка с упражняване на процесната защита. Поради тези аргументи съдебната
практика приема, че договореното адвокатско възнаграждение във всички случаи следва да
калкулира такива разходи, ако предстоят или вече са направени и следва да се присъдят с
адвокатското възнаграждение, а не отделно като разноски. В този смисъл е напр. . решение
№ 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС - разходът за пътуване на
адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на
осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.К." ООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Б., ул. У.Т.
№ 2Б, с управител Б.Г.И. да заплати на „ИСЕКОА" ЕООД, с ЕИК ************, седалище и
адрес на управление: гр. П., обл. Б., ул. Ц.Б. III № 14, ет. 2, с управител Т.Д.К., съдебен адрес:
адв. И. Н. сумата от 32472 /тридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и две/ евро с
ДДС, представляваща платена цена по развален договор между страните за покупко-
4
продажба от 12.01.2024г. на картофи - семена, сорт JELLY/A, с предмет - продажба от
ответника на ищеца на: 10 тона при единична цена 1410 евро на тон без ДДС = 14100 евро
без ДДС и 12 тона при единична цена 1080 евро на тон без ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на настоящия иск – 18.06.2024г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Б.К." ООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Б., ул. У.Т.
№ 2Б, с управител Б.Г.И. да заплати на „ИСЕКОА" ЕООД, с ЕИК ************, седалище и
адрес на управление: гр. П., обл. Б., ул. Ц.Б. III № 14, ет. 2, с управител Т.Д.К., съдебен адрес:
адв. И. Н. направените по делото разноски: сумата от 2540,39 /две хиляди петстотин и
четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/ лв. за заплатената държавна такса и сумата от
4730 /четири хиляди седемстотин и тридесет/ лева за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се връчи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
5