Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 25.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8771 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Д.П. срещу „Д.З.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.07.2016
г. около 16 ч. в гр. Бургас, ж.к. „*******“, на кръстовището до магазин „Лидл“
и ул. „Тракиец“, С.Р.С., при управление на л.а.м. „Сузуки СХ4“ с рег. № *******,
грубо нарушава правилата за движение, като не спира на забранителен /червен/
светлинен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с правилно извършващия
маневра за ляв завой, при зелен светлинен сигнал, л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, управляван от ищеца. Твърди се, че е образувано ДП №
3292-649/2016 г. по описа на 04 РУ гр.Бургас при ОД на МВР гр.Бургас, пр.пр. №
2382/2016 г. на РП-Бургас.
Твърди се, че вследствие на ПТП
на ищеца са причинени следните телесни увреждания: контузия на главата с
разкъсно - контузна рана по теменната повърхност, охлузване по лицето, счупване
короноидния израстък на дяна лопатка с дислокация, оток на дясна длан. Твърди се,
че ищецът е претърпял болнично лечение с извършване на оперативна интервенция
чрез закрито наместване на фрактурата. За възстановяване на травматичните
увреждания дясната ръка е имобилизирана с ортеза, носена в период от 25 дни.
Лечението продължило в домашни условия. Твърди се, че към настоящия момент
ищецът не е възстановен, налице е деформация в областта на дясната лопатка и по
задната повърхност на дясна раменна става, налице е ограничен обем на
движенията, както и болезнени движения и
в областта на лява раменна става. Твърди се, че получените увреждания са трайни
по вид и не позволяват на ищеца да се върне към нормалното си ежедневие на
работещ човек и музикант /акордеонист/ по професия, изпълнител на народна
музика и песни, ръководител на оркестър „Сватбари“. Поддържа се, че към момента
той е в невъзможност да свири на акордеон поради силна болка, забрана да вдига
и свири на акордеон, което е довело до невъзможност на ищеца да работи и да
осигурява прехраната на семейството си.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана
преписка по щета № *********/21.03.2017 г., като в законоустановения срок
дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв.,
което ищецът намира за крайни занижено и несправедливо. За такъв справедлив
размер счита сумата от 45 000 лв.
Поддържа, че към датата на
събитието л.а.м. „Сузуки СХ4“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, полица № BG********, със срок
на валидност от 21.04.2016 г. до 21.04.2017 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 27 000 лв., разликата над
платената от ответника сума от 18 000 лв. до сумата от 45 000 лв.,
представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.07.2016 г. в гр. Бургас, виновно причинено
от водача на л.а.м. „Сузуки СХ4“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.” АД
с полица № ******* със срок на валидност от 21.04.2016 г. до 21.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Х., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва претенцията изцяло по
основание и размер с твърдението, че платеното от ответника обезщетение за
неимуществени вреди по доброволен път в производството по чл.380 КЗ е
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност счита
претенцията за силно завишена. Не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор. Не оспорва настъпването на произшествието и отговорността му за
реализирането.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Моли съдът да приеме за безспорни
обстоятелствата, които не се оспорват от ответника. Оттегля доказателственото
си искане за допускане на САТЕ, поддържа останалите доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител, не изразява
становище в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към дата13.07.2016 г. л.а.м. „Сузуки
СХ4“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, полица № BG********, със срок на валидност от 21.04.2016
г. до 21.04.2017 г., както и че на 13.07.2016 г. е настъпило ПТП, виновната
отговорност, за което е на водача на л.а.м. „Сузуки СХ4“ с рег. № *******,
както и че на ищеца извънсъдебно е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 18 000 лв.
С оглед на горното съдът намира,
че предявеният иск по основание е доказан и признат от ответното дружество до
размера на извършеното плащане.
Спорът между страните е само
досежно размера на претендираното застрахователно обезщетение, във връзка с
което по делото е допусната и изслушана СМЕ, от заключението на която
/неоспорено от ответника/ се установява, че ищецът е получил следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, счупване
на коракоидния израстък на дясна лопатка. Тези увреди могат да бъдат получени
при механизма на настъпване на процесното ПТП. Проведено е болнично лечение в
периода от 13.07.2016 г. до 15.05.2016 г. и домашно-амбулаторно от 15.05.2016
г. за 1,5-2 месеца. При липса на медицинска документация за проведено лечение
от 15.07.2016 г. до 02.05.2017 г., вещото лице приема обичания срок за
възстановяване при този вид травми около два месеца. Ищецът е претърпял болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни. В последващите 2,5-3 месеца
болките и страданията са били с намаляващ интензитет и променлив характер. С
оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на дясната
раменна става, възрастта на ищеца и сегашното му състояние, може да се приеме,
че ищецът изпитва болки при влажно и студено време и при голямо физическо
натоварване на десния горен крайник, които ще продължават и в бъдеще.
Установява се, че са налице и следните остатъчни последици: ограничен обем на
движения на дясната раменна става с 65% от нормата и белег в дясната окосмена част
на главата 2-3 см.
От разпита на свидетеля Г.И.П.- съпруга
на ищеца се установява, че когато го видяла за първи път съпругът й бил
неузнаваем, целия в кръв, с големи рани. От главата му течела кръв, която
спряла едва след като затворили раната на главата. Ищецът останал за лечение в
болницата и съпругата му останала също като придружител. Свидетелката
установява, че през нощта ищецът мърдал, стенел, викал, не бил на себе си. След
изписването от болницата, продължили с лечение в къщи, където ищецът бил на
легло. Лицето, ръцете, гърба му, всичко било насинено. Около 5-6 месеца бил на
легло, на памперс, на количка. Не можел да се обслужва сам, движели го със
санитарен стол. Като минали синините и големите болки, след една година ищецът
отишъл на минерални бани. Изкарал един курс, но въпреки всичко не се възстановил.
Преди произшествието ищецът се занимавал с музика, музикант е, но вече не може,
защото му изтръпват ръцете. Непрекъснато е на болкоуспокояващи. И до ден-днешен
пие минимум по две болкоуспокояващи на ден. Никога не е имал проблеми със здравето
преди катастрофата. Работел си спокойно, а катастрофата го разстроила
психически. Непрекъснато казва, че се страхува, започнал да избухва и по този
повод отишли на невролог, който му изписал лекарства, но от тях ищецът направо се
умопомрачил, гледал в една точка. Започнали с малко по-леки лекарства, пиел ги вечер
преди да легне, но станал избухлив, невъздържан. Към настоящия момент не
работи. Опитва се да свири на акордеона, но не може да работи така, както би
трябвало да работи, за да помага финансово на семейството си. И към настоящия
момент не се е възстановил-непрекъснато има болки.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 21.03.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като последното заплатило застрахователно обезщетение в
размер на 18 000 лв., с чийто размер ищецът не е съгласен. Настоящият иск
е предявен в съда на 10.07.2017 г. и в този смисъл се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.07.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Между
страните не е било спорно и настъпването на произшествието и отговорността му
за реализирането.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Извънсъдебно
ответното дружество е определило и изплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 18 000 лв.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 35 000 лв., която
следва да бъде намалена с вече платената в размер на 18 000 лв., или искът
ще следва да бъде уважен за сумата от 17 000 лв. и отхвърлен като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
27 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, които са причинили
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни. В
последващите 2,5-3 месеца болките и страданията са били с намаляващ интензитет
и променлив характер. Съобразява, че се касае за мъж на 68 години към датата на
произшествието, поради което и възстановяването му било по-трудно и по-бавно.
Свидетелката П. установява, че ищецът бил около 5-6 месеца на легло, на
памперс, на количка, не можел да се обслужва сам. Ищецът следва да бъде
обезщетен и за получената психическа травма, за която бил принуден да пие
лекарства. Следва да бъде обезщетен и за настъпили промени в живота му. Преди
произшествието ищецът се занимавал с музика, свирел на акордеон и по този начин
подпомагал финансово семейството си, като това се променило след произшествието
и ищецът вече не може да свири, тъй като и в резултат на произшествието са
налице трайни остатъчни явления, а именно: ограничен обем на движения на дясната раменна става с 65%
от нормата. Установява, се че с оглед характера, степента и местоположението на
травматичната увреда на дясната раменна става, възрастта на ищеца и сегашното
му състояние, може да се приеме, че ищецът изпитва болки при влажно и студено
време и при голямо физическо натоварване на десния горен крайник, които ще
продължават и в бъдеще. Този извод на вещото лице кореспондира и с показанията
на свидетелката П., която установява, че и към момента съпругът й има болки и
постоянно е на болкоуспокояващи. Налице е и траен белег в дясната окосмена част
на главата 2-3 см.
Така доказаните неимуществени
вреди обуславят и по-голям размер на изплатеното вече от застрахователното
дружество обезщетение, поради което и както бе посочено по-горе искът се явява
основателен за сумата от 17 000 лв.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от нето болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 21.03.2017 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не му се
присъждат такива.
Ищецът е направил изявление, че
адвокат В. го представлява безплатно в производството, поради което моли да й
бъде определено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
При материален интерес от
27 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1340 лв.
От тази
сума на адвокат В. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 843,54,
която сума е съответна на уважената част от иска /17 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 111,10 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /10 000
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 680 лв., съобразно уважената част от иска и сума
в размер на 125,80 лв. – възнаграждение за вещо лице заплатено от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.Д.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 11-13, офис 5, адвокат Ц.В. от САК сумата от още 17 000 лв. /седемнадесет
хиляди лв./, разликата над платената от ответника сума от 18 000 лв. до сумата
от 35 000 лв., представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.07.2016 г. в гр. Бургас, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Сузуки СХ4“ с рег. № *******, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.”
АД с полица № BG********, със срок на валидност от 21.04.2016 г. до 21.04.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2017 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 17 000 лв. до пълния претендиран размер от 27 000
лв.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Ц. С. В., ЕГН **********,***
11-13, офис 5 адвокатско възнаграждение в размер на 843,54 лв. /осемстотин
четиридесет и три и 0,54 лв./.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** 11-13, офис 5, адвокат Ц.В. от САК да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** от 111,10 лв. /сто и единадесет и 0,10 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 680 лв.
/шестстотин и осемдесет лв./, както и сумата от 125,80 лв. /сто двадесет и пет и 0,80 лв./
възнаграждения на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: