№ 53
гр. Велики Преслав, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200164 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община Върбица ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Върбица, обл.Шумен, ул.“Септемврийско въстание“№40,
представлявана по закон от М. М. Б.-кмет срещу НП №НЯСС-58/26.04.2021
г., издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София.
В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата и при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и прави допълнения към
нея в с.з, освен за липса на компетентност на адмистративнонаказващия орган
към датата на проверката и даване на предписанието и за съставяне на АУАН
след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН. Предвид на което моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, но в
писмено становище по същество излага подробни мотиви в подкрепа на
издаденото НП и моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
на 14.09.2020 г. при извършване на проверка на язовир „Върбица/Куцарова
чешма“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 12766.41.25 в
1
землището на Община Върбица, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна
България“, Р.Р. и И.И. установили, че жалбоподателя, като собственик на
язовира, не е изпълнил предписание да извърши почистване от храстовидна и
дървесна растителност въздушния откос на язовирната стена, дадено с
Констативен протокол №05-03-2/16.01.2020 г. от ГД“Надзор на язовирните
стени и съоръжения към тях“ със срок до 39.05.2020 г. При проверката било
установено още че поради обрастването с храстовидна и дървесна
растителност на въздушния откос на язовирната стена не може да се направи
обстоен оглед на съобръжението.
На 26.04.2020 г. е била извършена проверка на същия язовир от комисия
назначена със заповед на Областния управител на Област Шумен, член на
която е бил и И.И.-служител на ДАМТН, РОНЯСС-СИБ. При тази проверка е
определена трета ниска степен на потенциална опасност за същия язовир
съгл.чл.141б от ЗВ. Видно от съставения протокол №64/07.07.20 г. е
констатирано, че въздушния откос е обрасъл с храстовидна и дървесна
растителност, като не са дадени предписания нито по отношение на
техническата документация, нито по осъществяване на безопасна техническа
експлоатация.
След преценка от административнонакзващия орган за неизпълнение на
задължителни предписания на 05.11.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и
АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000.00лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията
на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства.
Показанията на разпитания като свидетел служител на ДАМТН,
ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС
„Североизточна България“, осъществил процесната проверка, са логични и
безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените
доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
Фактическата обстановка, съдът приема за установена с кредитираните
като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО.
Съдът възприе показанията им, т.к разгледани в тяхната съвкупност, дават
ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката
си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. Съдът кредитира и неоспорените писмени
доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни
доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за
установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички доказателства
са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното
подробно обсъждане. Следва да се обсъди Констативен протокол №05-03-
2/16.01.2020 г., като официален документ, който се ползва с обвързваща
доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От
същия се установява, че въздушния откос на язовирната стена е обрасъл с
храстовидна и дървесна растителност. По време на проверката на било
2
установено още, че че с Констативен протокол е дадено предписание да
извърши почистване от храстовидна и дървесна растителност въздушния
откос на язовирната стена на собственика на язовира със срок на изпълнение
до 29.05.2020 г. Тези факти се установяват и от свидетеля Р.Р.. Показанията на
свидетеля допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие,
че не е налице противоречие в тези доказателствени материали. Изложеното
се подкрепя и от Констативен протокол №05-03-71/17.09.2020 г.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното: При съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаването на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-
процесуалните правила. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б"
ЗАНН и Заповед №А-533/24.09.2020 г., Заповед №А-237/08.08.2020 г. на
Председателя на ДАМТН. В тази връзка, съдът счита възражението на
жалбоподателя за липсата на компетентност на извършилите проверката
служители на АНО, към датата на извършването й – 14.09.2020 г., съдът счита
за неоснователно. Компетентността им се установява от Заповед №А-
237/08.08.2020 г. на Председателя на ДАМТН, както и от служебно
известните на настоящия състав Заповед №А-840/12.12.2019 г., Заповед №А-
601/18.09.2019 г., Заповед №А-5/02.01.2018 г., всички на Председателя на
ДАМТН.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и
представени доказателства.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два
самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме
административнонаказателно преследване за извършено административно
нарушение. Първият от тях /тримесечният от откриване на нарушителя/ е
свързан с момента на установяване/откриване на нарушението, той
представлява най-ранният такъв, от който съответните компетентни органи да
са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно
конкретното нарушение и нарушител, а вторият /едногодишният/ е свързан с
3
извършване на административното нарушение. Тоест тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от установяване на нарушението и
нарушителя, а едногодишният – от извършването на нарушението. За да е
налице законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, следва АУАН да е издаден в рамките на двата срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно въззивникът възразява, че тримесечният срок от
установяване на нарушението, съотв.откриване на нарушителя е започнал да
тече от 24.06.2020 г. датата на извършване на проверката от назначената
комисия от Областния управител на Област Шумен, член на която е бил
служителя на АНО – И.И., който е участвал в последствие и в контролната
проверка за изпълнение на предписанието на ДАМТН. Конкретното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Община Върбица по реда на ЗАНН и ЗВ – предмет на
оспореното наказателно постановление, представлява неизпълнение на
предписание, а не действията, обективирани в самото предписание.
Последното, по своята правна същност, е едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,
предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е
изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в
определен от органа срок. Това волеизявление е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на
АПК, който ред е различен от този за налагане на административни наказания
по ЗАНН. Видното от Протокол №64/07.07.2020 г., комисията е извършила на
24.06.2020 г. проверка на състоянието и създадената организация на
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея и е извършила
класифициране на язовира по степен на потенциална опасност съгласно
чл.141б от ЗВ, а не е давала задължителни предписания е не извършвала
проверка на експлоатационната състояние на язовира във връзка с дадени
предписани или проверка на изпълнението на такива. Следователно, след
изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание
до 29.05.2020 г. и констатиране от 30.05.2020 г. от страна на контролните
органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото,
като настоящия случай неизпълнението е констатирано на 14.09.2020 г., т.е
от тази дата започва да тече тримесечния срок и АУАН е съставен на
05.11.2020 г. в рамките на този срок.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и неговата правна квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна
норма на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид
характера на нарушението, същото се осъществява чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите задължение на собствениците на язовирите, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват
дадените предписания съгласно правомощията на органите по ЗВ и Наредбата
по чл. 141, ал. 2 от същия закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
4
експлоатация на контролираните обекти. Безспорно установено е че на
процесната дата не са изпълнени дадените такива предписания собственика
да извърши почистване от храстовидна и дървесна растителност въздушния
откос на язовирната стена и срокът за изпълнение е изтекъл на 29.05.2020 г.,
който е бил работен ден, съответно нарушението е осъществено на 30.05.2020
г. чрез бездействие. Като съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за погрешно посочване на датата на извършване на
нарушението. Поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото
нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като
такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие).
По делото е приложен Акт за частна общинска собственост
№6/01.06.1996 г. от който се установява, че Община Върбица ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Върбица, обл.Шумен,
ул.“Септемврийско въстание“№40 е собственик на язовир
„Върбица/Куцарова чешма“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
12766.41.25 в землището на Община Върбица, поради което настоящият
състав прие, че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява
дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с
чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за
водите.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и
безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са
длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност арг. от чл.
141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Такава е именно сега действащата НАРЕДБА за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр.
9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г. и отменената такава действаща към
датата на извършване на деянието Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние, приета с Постановление № 262 на Министерския съвет от 2016 г.
(ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В действаща Наредба в разпоредбата на чл. 3 е
предвидено, че наредбата се прилага за техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за язовирите,
определени в чл. 141а от Закона за водите, без ограничение въз основа на
каквато и да е класификация на язовирите. В разпоредбата на чл. 3 на
отменената Наредба е посочено, че същата се прилага за язовирни стени и
5
прилежащите им: 1. облекчителни съоръжения и енергогасители;2.
водовземни съоръжения; 3. контролно-измервателна система;4. други
специфични съоръжения и системи, свързани с поддръжката и
експлоатацията на язовирните стени. Според разпоредбите на чл.4 от двете
Наредби, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира,
провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му
експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено
на основание Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено
от Община Върбица, включва поддържа по смисъла на чл. 3 от Наредбата за
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях за всички язовири. Съответно именно жалбоподателят,
като собственик на язовира, за жалбоподателя е въведено задължение да
поддържа техническата му изправност, включително и на язовирната стена и
прилежащите им съобръжения. С установяване по безспорен начин на
бездействието да предприеме действия за възстановяване на
експлоатационната му състояние, за което му е дадено предписане е
осъществено поведението на жалбоподателя, което се е изразило в
бездействие по отношение на съществуващото му задължение за активно
поведение по поддържане техническата изправност-за което
административнонаказващия орган е задължен да дава задължителни
предписания и да следи за изпълнението им.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило.
Във връзка с проверка материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият
състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 5
000 лева е необосновано определен за размера над специалния му минимум,
като това е несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца,
изводимо от Протокол №64/07.07.20 г. и Приложение №1 – Класифициране на
степента на потенциална опасност. Административнонаказващият орган не е
обосновал с каквито и да било съображения определянето му над
минималния размер – 1 000 лева, предвиден в закона. Освен това, липсват
доказателства за обстоятелства, които при спазва не критерия за
законосъобразност, да обосновават именно този конкретен размер като
справедлив.
Поради което Наказателното постановление се измени, като бъде
намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в
административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните,
поради което съдът дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм.
наказващия орган следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл.
6
63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27
е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80.00 до 120.00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП №НЯСС-58/26.04.2021 г., ,
издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което на Община
Върбица ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Върбица,
обл.Шумен, ул.“Септемврийско въстание“№40, представлявана по закон от
М. М. Б.-кмет, за нарушение чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000.00 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от
7 000.00 лева на 1 000.00 /хиляда/лева.
ОСЪЖДА Община Върбица ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Върбица, обл.Шумен, ул.“Септемврийско въстание“№40,
представлявана по закон от М. М. Б.-кмет да заплати на ДАМТН, гр.София с
адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А сумата от 80.00
лева /осемдесет лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7