№ 29
гр. Добрич, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Стоянка Ив. П.
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200991 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „*****” № 41, представлявано от управителя
Л.А. Б., срещу Наказателно постановление № 08-002268/157 от 16.08.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич, с което на жалбоподателя в качеството на работодател, за нарушение
на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
1
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.07.2021 г. в 16,40 ч. инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич – свидетелите СТ. Н. П., М. Р. КР. и М. Ц. Д.,
извършили проверка на магазин за ядки, находящ се в град Добрич, ул.
„Независимост“ № 20, стопанисван от „***“ ЕООД. По време на проверката в
едно от помещенията на обекта контролните орани установили лицето
Д.Х.М.а да пече сусам и да приготвя сусамов тахан. М. попълнила
Декларация относно условията по наемането й на работа /л. 24/, в която
посочила, че от 13.07.2021 г. работи като „оператор машини“ в магазин на ул.
„Независимост“ в фирма „***“ ЕООД с работно време от 08,30 ч. до 17,00 ч.,
няма сключен договор, като посочила и трудовото си възнаграждение, както и
че в неделя почива.
При проверката с призовка /л. 15/ били изискани и представени на
06.08.2021 г. документи от „***“ ЕООД, а именно – Трудов договор №
00006/14.07.2021 г. /л. 22/, справка за подадено уведомление от 14.07.2021 г.
/л. 23/ и книга за инструктаж /л. 25-26/, от които се установило, че
дружеството на 14.07.2021 г. е допуснало до работа Д.Х.М.., преди да й е
било връчено копие на хартиен носител от завереното от ТД на НАП
уведомление за сключен трудов договор.
За така констатираното нарушение св. П., в присъствието на
упълномощено лице /л. 17/ и свидетелите К. и Д., съставила против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 08-002268/09.08.2021 г. /л. 10-12/ В него били отразени всички
обстоятелства по твърдяното нарушения, като е прието, че в случая е налице
нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Нарушението било извършено в гр. Добрич на 14.07.2020 г и констатирано на
2
06.08.2020 г.
Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на
дружеството на датата на съставянето му – 09.08.2021 год.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения от страна на санкционираното дружество.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното
Наказателно постановление /л. 9/, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели, както и
останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и на свидетелите
по акта съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията на свидетелите П., К. и Д. са подробни и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане
на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз
основа на тях.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането
на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Относно показанията на работника – св. Д. М., съдът ги кредитира в
частта относно обстоятелствата около заварването й в помещенията на
обекта, уговорките с А.Б..а – пълномощник на жалбоподателя, за сключване
на трудов договор, попълване и подписване на Декларацията, подписване на
3
Трудовия договор, Книгата за инструктаж и на Справка за уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ.
Така установената фактическа обстановка навежда съда на следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощено
от управителя лице, в присъствие на двама свидетели и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. АУАН е бил връчен на търговеца
по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен
акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери
приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ
орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на търговеца.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
Дружеството е било санкционирано за нарушение на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, „Работодателят е
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на
работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се
удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в
справката за заверените уведомления“.
4
Наредбата обаче не предвижда санкция за неизпълнение на
предписаните от нея правила.
По своята същност така възприетото в Наредбата дължимо от
работодателя поведение реципира Кодекса на труда в чл. 63, ал. 1, съгласно
който „Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. А
съгласно ал. 2 на с. член „Работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1“.
Такова обвинение обаче не е било повдигнато на дружеството.
Наказателната отговорност на дружеството е била ангажирана на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която е обща разпоредба, предвиждаща
санкция при допуснати нарушения на трудовото законодателство.
Съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна. В
действителност приложеното по делото уведомление до ТД на НАП по чл. 62,
ал. 5 от КТ е с изх. № 08388213018491/14.07.2021 г., 17:27:05 часа. Въпреки,
че върху същото има положен подпис от работника М., обективно е било
невъзможно към часа на проверката в търговския обект – 14.40 ч., работникът
да е получил процесното уведомление, доколкото нормативната уредба
изисква на същия да бъде връчено заверено уведомление, т. е към 14.07.2021
г. и часът на извършване на проверка от контролните органи дружеството –
жалбоподател е допуснало до работа М., без да й връчи заверено уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ. Най-ранният момент, в който лицето е могло да получи
заверено уведомление е 15.07.2021 г.
При така изложената фактическа обстановка АНО е следвало да
съобрази, че към 15.07.2021 г. процесното уведомление е било заверено от ТД
на НАП и на 15.07.2021 г. същото е било връчено срещу подпис, т. е.
нарушението е било отстранено веднага и от него не са произтекли вреди за
работника.
Разпоредбата на чл. 415в от КТ е приложима във всички случаи, с
изключение на изрично посочените в алинея 2. Доколкото, обаче на
дружеството е вменено извършване на нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба №
5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомления по чл.
5
62, ал. 5 от КТ, а не такова по чл. 61-63 от КТ, то АНО е следвало да приложи
посочената разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че като е санкционирал
жалбоподателя по по-тежкия състав, въпреки че е била налице възможност за
прилагане на хипотезата на чл. 415в, ал 1 от КТ, АНО е допуснал нарушение
на процесуалните правила.
В административно-наказателното производство тежестта за доказване
на нарушението от обективна и субективна страна са в тежест на АНО. В тази
връзка преди издаване на атакуваното наказателно постановление същият е
следвало да извърши проверка дали нарушението е било отстранено
непосредствено след извършването му, доколкото Кодекса на труда е
предвидил привилегирован състав и санкция в по-нисък размер по отношение
на нарушители, които са предприели действия в тази насока.
По тези съображения настоящия съдебен състав намира, че така
съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде
приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ и наложеното административно
наказание бъде съобразено с предвидените в посочения текст граници, а
именно „имуществена санкция“ в размер на от 100 до 300 лева.
По делото липсват данни нарушението да е повторно, липсват и данни
да са произтекли вредни последици от него, поради което съдът намира, че
санкцията следва да бъде определена в минимален размер, а именно 100 лева.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-002268/157 от 16.08.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „*****” № 41, представлявано от управителя Л.А.
Б., в качеството на работодател, за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
6
62, ал. 5 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева,
като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА размера на
наложената санкция на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7