Номер 4424.09.2020 г.Град Крумовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Крумовград
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
Секретар:Цветка В. П.
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20205130200083 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17 от 22.06.2020 г., издадено от
Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 / триста/ лева на А. А. И. , с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят А. А. И. , чрез пълномощника си адв. Н.К. сочи, че е налице
несъответствия между диспозитива на двата акта – акт за установяване на административно
нарушение № 17 и Наказателно постановление № 17 от 22.06.2020 г., издадено от Директора
на ОД МВР-Кърджали. Изтъква че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В
Наказателно постановление № 17 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-
Кърджали било посочено, че е нарушена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, като същата не е посочена в акта за установяване на административно
нарушение № 17.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк. П.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Представя и
писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
На 03.04.2020 г. жалбоподателят А.И.. около 16.40 ч. посетил спортната площадка в
гр. *******, като на спортната площадка били още 4 лица – Н.Ч. , О.Ю., Д.Ч. и В.О., като
петте лица, започнали да си подават футболни пасове с топка. След подаден сигнал до
дежурния в РУ – Крумовград били изпратени на место полицаите Б.К. и П.С.. Впоследствие
на място пристигнал и полицая О.П.. Било констатирано, че посочените на спортната
площадка лица не спазват забраната въведена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването , с която в т. I , подт. 1 се забранява посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Р. България било обявено извънредно положение заради усложняваща се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от
които била регламентирана в т. I , подт. 1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Полицейските служители установили, че жалбоподателят
А.И.. бил посетил спортната площадка между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“ в гр.
Крумовград. По този повод на 03.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който той подписал и
записал „ имам възражения“, без да посочи конкретно какви. На 22.06.2020 г. наказващият
орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а,
ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А.И.. за
извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на свидетелите
О.П. и Б.К., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и
с писмените доказателства по делото; АУАН № 17 от 03.04.2020г.; заверено копие на
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, Заповед № 292з-
586/30.03.2020г. на директора на ОД на МВР – Кърджали.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
извършване на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до
2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.
63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването
са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т.
I , подт. 1 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се забранява
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места.
2
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил.
На 03.04.2020 г. той се е намирал на спортна площадка и е подавал футболни пасове със
свои познати, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата
на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Действително в акта за установяване на административно нарушение е посочено , че
със Заповед № РД-01-154/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са взети
посочените противоепидемиологични мерки да не се посещават паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, а в
Наказателното постановление е посочено, че със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. са взети
посочените противоепидемиологични мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В настоящото производство е допусната нередовност в акта, но
по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта и в
наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, той може да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира
защитата си в настоящото производство. Изложеното води до извода, че посоченото
нарушение на административнопроизводствените правила не е от категорията на
съществените и не се нарушава правото на защита на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на
разпитаните свидетели Петров и Красев, както и от писмените доказателства. Правилна е
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила
по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от
жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно
постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за
съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен
това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са
особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг
лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
3
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по
делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от
ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 от 22.06.2020 г., издадено от
Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 / триста/ лева на А. А. И. , с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА А. А. И. , с ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата в размер на 80 / осемдесет / лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4