Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 840 по описа за 2017г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от
„Б.П.Б.“ АД искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
че „К.Б.“ ЕООД дължи сумата 794 726,48 евро – главница по договор за
кредит от 29.07.2009г., сумата 64 391,86 евро – възнаградителна лихва за
периода от 30.01.2015г. до 14.09.2016г., сумата 19 342,42 евро –
наказателна лихва за периода от 30.08.2015г. до 16.09.2016г., сумата
2 284,78 евро – такса по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, и
сумата 41,71 евро – разноски за връчване на нотариална покана, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №52772/2016г. на СРС,
127 с-в.
С отговорите срещу исковата и допълнителната
искова молба ответното дружество оспорва исковете с възражения, че
представените към исковата молба доказателства не установяват основанието и
размера на съдебно предявените вземания. Единствените конкретни съображения в подкрепа
на тези възражения са заявени в хода на производството по делото и касаят
неправилно изчислен размер на възнаградителните и наказателни лихви,
претендирани от ищеца.
С оглед изявленията на процесуалните
представители на страните в първото открито съдебно заседание по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК, че страните по делото са и страни по процесния договор за банков
кредит от 29.07.2009г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 2 126 302 евро.
Също безспорно е между страните, че
непогасеният общ размер на задължението на ответника за връщане на главницата
по кредита възлиза на сумата 794 726,48 евро, за която е и предявен
установителният иск за главница в настоящото производство. Това обстоятелство
се установява и от заключението на счетоводната експертиза по делото, а е
извънсъдебно признато от ответника в анекс от 07.08.2014г., приет като писмено
доказателство по делото.
При липса на доказателства, но и твърдения за
плащания в погашение на задълженията му за главница по договора за кредит,
извършени след датата на сключване на анекса, предявеният иск за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от
794 726,48 евро.
Липсата на доказателства и твърдения за
плащания от ответника в погашение на задълженията му по кредита след сключване
на анекса от 07.08.2014г. предпоставя, че доказани по основание са и
установителните искове за възнаградителни лихви, наказателни лихви и такси,
дължими по договора за кредит.
Основното и допълнителното заключението на
счетоводната експертиза по делото установяват, че размерите на дължимите
възнаградителни и наказателни лихви за периодите, за които са предявени
исковете за лихви, са идентични с размерите, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение и са предявени установителните искове, а размерът на
дължимите такси по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит дори надхвърля
претендирания от ищеца размер (в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес искът за такси следва да бъде уважен до предявения размер от
2 284,78 евро).
Възраженията на ответника срещу размера на
претендираните възнаградителни и наказателни лихви, мотивирани с твърдения, че
размерът на базисния лихвен процент на банката в периода, за които се
претендират лихви, обусловя по-ниски размери на дължимите лихви, не се
установяват от доказателствата по делото, обратно – опровергани са от
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, според което в никоя част
от периодите на претендираните лихви базисният лихвен процент на банката не
обусловя по-нисък размер на лихвите от максималните им общи размери, предвидени
с клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от процесния договор за кредит (а
именно годишна възнаградителна лихва от 6% и годишна наказателна лихва от 8%),
нещо повече – за част от периодите предвиденият в клаузите механизъм за
изчисляване на лихвите въз основа на базисния лихвен процент обусловя по-висок размер
на лихвите, но същите са начислявани от банката именно в рамките на
максималните размери, предвидени в клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от
договора за кредит.
По изложените съображения предявените
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени за пълните им
предявени размери, което съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК предпоставя, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските, които ищецът е направил за
заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК за заповедното производство (изчислено съобразно
актуалната редакция на цитираната разпоредба, чиито процесуален характер
обусловя приложението й и по отношение на висящите съдебни производства).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „К.Б.“ ЕООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „Б.П.Б.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** евро – главница по договор за кредит от 29.07.2009г., ведно
със законната лихва от 17.09.2016г., сумата 64 391,86 евро –
възнаградителна лихва за периода от 30.01.2015г. до 14.09.2016г., сумата
19 342,42 евро – наказателна лихва за периода от 30.08.2015г. до
16.09.2016г., сумата 2 284,78 евро – такса по чл. 4, ал. 2 от договора
за кредит, и сумата 41,71 евро – разноски за връчване на нотариална покана, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №52772/2016г.
на СРС, 127 с-в.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.П.Б.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
сумата 90 378,84 лева – разноски за заповедното и исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: