№ 1857
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502543 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 295793/05.08.2021г. от
„Паркинг Телеком Лабс" ООД, ЕИК ********* гр. София, 1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5, офис 5.1,
представлявано от управителя И.Б.,чрез процесуален представител срещу Решение №
262179/06.07.2021г. по гр.д. № 382/2021г. на ВРС, с което въззивика е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, гр.Тервел, ул. „***, сумата от 10 176.15лв. /десет
хиляди сто седемдесет и шест лева и 15ст./, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 16.03.2020г. по Трудов договор №
32/09.11.2017г., от които сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 01.2020г., сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 02.2020г., сумата от 1704.45 лв. представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 03.2020г., както и сумата от 2303.96 лв. /две хиляди триста и три
лева и 96ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 10 /десет/ работни за 2020г, на основание чл. 128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Въззивникът оспорва решението като неправилно, доколкото в деня на даване ход на
делото по същество пред първа инстанция, ответника е заплатил дължимите на ищеца суми,
за което представя доказателства и моли да бъдат приети, като новонастъпили такива.
1
Счита, че извършеното плащане следва да бъде съобразено от настоящата инстанция.
Претендира отмяна на решението, отхвърляне на иска поради плащане и присъждане на
разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуален представител,
с писмена молба въззиваемия оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, ако
претендираното от въззивника възнаграждение на процесуалния му представител надвишава
минималните размери по Наредба № 4 за адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Г. ИВ. Г., ЕГН **********
против „Паркинг Телеком Лабс" ООД, ЕИК ********* гр. София, 1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5, офис 5.1,
представлявано от Управителя И.Б. с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за
01.01.2020г. до 16.03.2020г.,както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 10 /десет/ работни за 2020г.
В исковата си молба ищецът Г.Г. твърди, че е бил в трудово-правни отношения с
ответното дружество на длъжност „Програмист, софтуерни приложения" в офис Варна в
периода от 09.11.2017г. до 16.03.2020г., когато трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 - поради взаимно съгласие.
Независимо от отправените покани и проведените разговори, ответникът не му е
заплатил заработеното трудово възнаграждение – сумата от 4235.85 лв. за м. 01.2020г.,
сумата от 4235.85 лв. за м. 02.2020г., сумата от 1704.45 лв. за м. 03.2020г. или общо 10
176.15лв., както и обезщетение за 10 раб. дни неизползван отпуск на основание чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 2303.96 лв./след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на
иска. Моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който
не оспорва фактическата обстановка - наличието на трудово правоотношение между
страните, както и прекратяването му, считано от 16.03.2020г. Не оспорва и дължимостта на
трудовите възнаграждения, както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
2
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
След съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства съдът, приема за установено следното от фактическа страна и
достигна до следните правни изводи:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по
дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение -
сключен безсрочен трудов договор № 32/09.11.2017г., ищецът е заемал длъжността
„Програмист, софтуерни приложения" в офис Варна от 09.11.2017 г. до 16.03.2020 г., при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4137лв. брутно. Трудовото
му правоотношение е прекратено със Заповед № HR-T43/12.03.2020г. ,считано от 16.03.2020
г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 - поради взаимно съгласие. В същата на ищеца е
начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск -10 ни.
Ответника – работодател не оспорва дължимостта на незаплатено от него трудово
възнаграждение по периоди и размер. В хода на първоинстанционното производство същия
е заявил, че ще заплати на Г. дължимото обезщетение по чл.224 от ГПК и трудово
възнаграждение съгласно чл. 128 т.2 от КТ, в общ размер на 12480.12 лева. Видно от
платежно нареждане и потвърждение за прехвърляне това е сторено на 11.06.2021г.
На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.В конкретната
хипотеза безспорно следва да бъде отчетен факта, че задължението е погасено и към
настоящия момент не съществува.
Предвид изложеното,обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете
подлежат на отхвърляне, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса на
претендираното вземане по тях.
В настоящото производство въззиваемия е направил искане за присъждане на
сторените по делото разноски, такива му се следват на основание чл.78 ал.1 от ГПК, но не е
представил доказателства за извършването им, поради което и не му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262179/06.07.2021г. по гр.д. № 382/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА,
С КОЯТО „Паркинг Телеком Лабс" ООД, ЕИК ********* гр. София, 1592, р-н Слатина,
бул. „Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5, офис 5.1,
представлявано от управителя И.Б. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. Г. , ЕГН
**********, гр.Тервел, ул. „***, сумата от 10 176.15лв. /десет хиляди сто седемдесет и
шест лева и 15ст./, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от
01.01.2020г. до 16.03.2020г. по Трудов договор № 32/09.11.2017г., от които сумата от
4235.85 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м.01.2020г., сумата от 4235.85
лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м.02.2020г., сумата от 1704.45 лв.
представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2020г., както и сумата от 2303.96 лв.
/две хиляди триста и три лева и 96ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 10 /десет/ работни за 2020г, на основание чл. 128 от КТ и чл.224,
ал.1 от КТ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. ИВ. Г. , ЕГН **********, гр.Тервел, ул. „*** против
„Паркинг Телеком Лабс" ООД, ЕИК ********* гр. София, 1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5, офис 5.1,
представлявано от управителя И.Б. искове с правно с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ
и чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца : сумата от 10 176.15лв.
/десет хиляди сто седемдесет и шест лева и 15ст./, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 16.03.2020г. по Трудов договор №
32/09.11.2017г., от които сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 01.2020г., сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 02.2020г., сумата от 1704.45 лв. представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 03.2020г., както и сумата от 2303.96 лв. /две хиляди триста и три
лева и 96ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 10 /десет/ работни за 2020г,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5