Р Е Ш Е Н И Е
№315
14.02.2024 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари,
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 446 по описа за 2023 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 5 от
Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба на А.Й.Р. ***,
подадена чрез адв.М.Т. ***, срещу Заповед № 912/15.06.2023 г., издадена от
кмета на Община гр.Добрич, с която е прекратено наемното правоотношение на
жалбоподателката по договор за отдаване под наем на общински жилищен имот,
находящ се в гр.Дххххх, жк“хххх“, , на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от
Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване
под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на
Община град Добрич (наричана за краткост Наредбата).
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна като издадена при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. Оспорва фактическите основанията
за издаването й, а именно, че жилището не било обитавано за повече от 6 месеца,
както и че са отпаднали условията за настаняването й в общинско жилище. Счита,
че в заповедта не са изложени мотиви и моли тя да бъде отменена.
Ответникът, кметът на Община град Добрич, чрез
процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана.
Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Моли жалбата да бъде
отхвърлена.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката
в качеството си на титуляр и синът й, К.А.М., са били настанени в общинско
жилище в гр.Добрич по силата на Заповед № 1825/14.12.2020 г. и Договор за наем
№ 66 от 12.04.2021 г. за срок от три години.
На
12.01.2023 г. комисия, назначена със Заповед № 1665/04.11.2021 г. на кмета на
Община град Добрич извършила проверка на адреса на жилището, установила, че в
жилището нямало никого и съставила Констативен протокол, в който вписала
забележката, че наемателите нямали подадени декларации за отсъствие. На
19.01.2023 г. комисията посетила втори път адреса на жилището, в което била
посрещната от дъщерята на жалбоподателката, А.А.И.. За посещението на
19.01.2023 г. бил съставен констативен протокол, в който комисията посочила, че
по данни на Ася Алекова наемателите в момента не обитават жилището, К. А.е в
чужбина, а титулярът на настанителната заповед, А.Р., е в дома на дъщеря си в
гр.Козлодуй, поради влошеното си здравословно състояние. В протокола е
отбелязано, че жилището е в добро състояние и няма неплатени задължения за наем
или за консумативи. Отбелязани са данните от показанията на водомера.
С
писмо с изх. № 94А-00-392 #11/16.02.2023
г. , връчено на К.А.М. на 27.04.2023 г., жалбоподателката и синът й са
уведомени, че срещу тях се открива административно производство по прекратяване
на наемното правоотношение на основание чл.40, ал.1, т.5 и т. 8 от Наредбата.
Комисията
издала мотивирано предложение с изх. № СР-06-398/23.05.2023 г. до кмета на
общината, с което предложила прекратяване на наемното правоотношение, поради необитаване
на жилището. Предложението е мотивирано с извършените проверки, при които е
установено, че за жилището има начислени сметки за минимална консумация на
електрическа енергия, а в справка от водоснабдителното дружество, жилището се
водело необитаемо от 2021 г.
По
делото не е спорно влошеното здравословно състояние на жалбоподателката и че то
налага тя да живее при дъщеря си. Представено е Експертно решение на ТЕЛК към
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй № 1208 от заседание 153 от 25.11.2021 г. ,
от което се установява, че А.Й.Р. е със 100 % трайно намалена работоспособност,
поради неуточнена деменция и други придружаващи заболявания. От представена
Епикриза от 13.10.2023 г., издадена от д-р А. и д-р Р. . началник на вътрешно
отделение при МБАЛ Св.Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй.
Влошеното
здравословно състояние на титуляра на настанителната заповед е споменато и в
мотивите на оспорената заповед.
На
06.06.2023 г. заместник кмет „Финанси и общинска собственост“ е изискал от
органите на МВР данни за евентуално регистрирани преминавания на втория
наемател, К.А.М., през ГКПП за периода 30.10.2022 -02.06.2023 г. В отговор на
запитването директорът на ОД на МВР Добрич е изпратил до кмета писмо с изх. №
357-000/08.06.2023 г., според която са регистрирани две влизания и излизания на
К. М. в и от територията на страна- влизане на 30.10.2022 г. и излизане на
02.12.2022 г., влизане на 19.04.2023 г. и излизане на 03.05.2023 г. Директорът
на ОД на МВР Добрич е посочил, че данните за пътуванията на българските
граждани в системата АИС „Граничен контрол“ не са пълни, тъй като от
01.01.2007г. проверката при преминаване през ГКПП се извършва по метода
„преценка на риска“, т.е. на случаен принцип.
В
административната преписка са представени и данни за показанията на водомер на процесното жилище за 2021 г. и
2022 г. , както и от показанията на електромера, от които се установява
отчетена ниска консумация на ел. енергия и вода.
Оспорената
Заповед № 912 от 15.06.2023 г. е връчена на 03.07.2023 г. на дъщерята на
жалбоподателката, А.И., която е упълномощена от майка си да я представлява с
нотариално заверено пълномощно, представено по делото. Жалбата срещу заповедта
е подадена на 11.07.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна -
адресат на заповедта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административният
акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по
ЗОбС. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС определя, че наемното правоотношение
се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая
компетентен да прекрати наемното правоотношение е кметът на община град Добрич,
тъй като същият е издал настанителната заповед.
Заповедта
е издадена в нарушение на изискванията за форма на акта.
Оспорената
заповед е издадена на основанието по чл.46, ал.1, т. 6 и т. 7 от Закона за
общинската собственост ( изтичане на срока за настаняване и отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище) във връзка с
чл.40, ал. 1, т.5 и т.8 от Наредбата ( отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище и необитаване на жилището от
наемателите за повече от 6 месеца, извън случаите на чл. 26, ал. 1, т. 2).
Видно е, че едно от цитираните в заповедта правно основание по Закона за
общинската собственост не съответства на съответното основание по Наредбата,
което представлява съществено нарушения на изискванията за форма на акта. Договорът
за наем е сключен на 12.04.2021 г. за срок от 3 години и към датата на
издаването на заповедта, 15.06.2023 г. срокът му не е изтекъл, поради което
неправилно в оспорения акт е цитирана разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.6 от
ЗОбС.
По
отношение на основанието „ отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище“, което е посочено като основание по чл.46, ал.1, т.7 от Закона
за общинската собственост и основание по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата на
общината, заповедта не съдържа мотиви – фактически обстоятелства. От мотивите
на заповедта не става ясно кое от нормативно уредените условия за настаняване в
общинско жилище е отпаднало.
Самите
условия за настаняване в общинско жилище са уредени в чл.6, ал. 2, т.1-8 от
Наредбата на общината и те са: „ 1.Поне един член от семейството/домакинството
е физическо лице с постоянен и настоящ адрес *** пет години без прекъсване,
считани преди датата на подаване на заявление по чл. 7 ал. 1; 2. (изм. и доп. с
решение №22-1 от 25.05.2021г) Не притежават жилище, вила, или повече от една
втора идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на
ползване върху тях, на територията на Община град Добрич с изключение на
получени в наследство след първоначалното настаняване; 3. (изм. и доп. с
решение №22-2 от 25.05.2021г.) Не притежават незастроен поземлен имот,
предназначен за жилищно или вилно строителство, или право на строеж върху такива
имоти или повече от една втора идеални
части от тях, на територията на Община град Добрич, с изключение на получени в
наследство след първоначалното настаняване; 4. (изм. и доп. с решение №22-1 от
25.05.2021г., доп. с решение №36-10 от 28.07.2022г.) Не притежават ателиета,
както и работилници, магазини, складове
за търговска и стопанска дейност, или повече от една втора идеални части от
такива имоти в страната; 5. (изм. и доп. с решение №22-1 от 25.05.2021г., доп.
с решение №36-10 от 28.07.2022г.) Не са прехвърляли имоти и вещни права върху
тях, през последните десет години, с изключение на продажба на имот по
принудителен ред, продажба на земеделски земи, прекратяване на съсобственост,
прехвърляне на идеални части на трето лице, дарение в полза на Общината; 6.
(изм. и доп. с решение №22-1 от 25.05.2021г.) Не притежават имоти, моторни превозни средства, както и
налични парични средства по влогове на обща стойност, по-голяма от десет хиляди
лева, както и повече от тридесет декара земеделска земя; 7. Срещу лицата и
членовете на техните семейства/домакинства не е изпълнена процедура по чл. 65
от ЗОС за изземване на общинско жилище, освен ако са изтекли повече от 5 години
от освобождаването му и са погасени всички задължения към Общината за
предходното наето жилище; 8. (изм. и доп. с решение №32-1 от 27.03.2018 г.,
изм. и доп. с решение № 22-1 от 25.05.2021г.) Имат доказан в страната и до шест
месеца в чужбина средно месечен доход на лицето, семейството/домакинството,
след облагане със съответните данъци за предходната година, формиран от трудови
възнаграждения, помощи, пенсии, наеми, хонорари, дивиденти, арендно
възнаграждение от земеделски земи и други, обезпечаващ заплащане на месечен
наем и консумативи за жилището: ел. енергия и вода, съобразени с квадратурата
на жилището и брой членове на домакинството;“
Липсата
на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение. Освен това в случая
събраните по делото доказателства не установяват да е отпаднало, което и да е
от изброените по-горе условията за настаняване. Соченото „необитаване на
жилището за повече от 6 месеца“ е самостоятелно основание по общинската наредба
за прекратяване на наемното правоотношение, различно от „отпадане на условията
за настаняване“.
Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа
обстановка. По отношение на основанието за прекратяване по чл.40, ал. 1, т. 8
от Наредбата - необитаване на жилището
от наемателите за повече от 6 месеца :
На
това основание от Наредбата съответства нормата на чл.46, ал.1, т.9 от Закона
за общинската собственост - други основания, определени с наредбата по чл. 45а,
ал. 1, а не както неправилно е цитирана в заповедта разпоредбата на чл.46, ал.
1, т.6 от ЗОбС.
По
делото е безспорно установено, че след сключването на наемния договор
здравословното състояние на жалбоподателката се е влошило, което е наложило за
нея да полага грижи дъщеря й, А.И., която живее на територията на друга община.
При
наличието на хипотеза като настоящата, нормата на чл.26 , ал.1, т. 3 от Наредбата
предвижда, че се запазва наемното правоотношение с титулярите, които „3. пребивават на територията на друга община или
извън страната за срок до 6 месеца, считано за целия срок на наемното
правоотношение на наемният договор, с изключение на доказани здравословни
причини“.
В
подзаконовия нормативен акт изрично е предвидено, че при наличие на
здравословни причини не важи ограничението за отсъствие от жилището на титуляра
на настанителната заповед за срок до 6 месеца, т.е. допуска се негово отсъствие
и за по-дълъг срок, щом са представени доказателства за здравословни причини,
които налагат отсъствие на титуляра от общинското жилище.
От
мотивите в заповедта и преписката е видно, че влошеното здравословно състояние
на титуляра на настанителната заповед не е било подложено под съмнение от
административния орган. За това обективно обстоятелство по делото са
представени и множество писмени доказателства, които не бяха оспорени в
съдебното производство. В самите мотиви на заповедта е констатирано „влошено
здравословно състояние“ на А.Р..
Въпреки
че в случая е било налице изключението по чл.26, ал.1, т.3 от Наредбата
административния орган в нарушение на подзаконовия нормативен акт е наредил
прекратяване на наемното правоотношение. По тези съображения съдът приема, че
заповедта е издадена и в противоречие с
материалния закон - разпоредбата на чл.26, ал.1, т.3 от Наредбата.
Оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основанията по
чл.146, т.2 и т.4 от АПК.
Жалбоподателката
не претендира присъждане на разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 912/15.06.2023 г., издадена от Й. Й. – кмет на Община град Добрич, с
която е прекратено наемното правоотношение
на А.Й.Р. *** по договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, находящ
се в гр.ххххххх.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: