РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. гр. Д., 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
***:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20243200500198 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. И. Р. от с.Г., общ. Т., Г. М. П. и М. М. Р. от гр.Т., чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №7/30.01.2024г. по гр.д.№197/2023г.
на Районен съд - Г.Т., с което въззивниците са осъдени солидарно да
заплатят на Д. В. Д. както следва: сумата 1 800 лева, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на земеделски земи - имот №
*** с площ от 10 дка, имот № *** с площ от 5 дка и имот № *** с площ от 5
дка, трите имота в землището на с.Г., общ.Т., за стопанската 2017/2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
08.07.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 600 лева, пропуснати ползи
от собствена реализация на изработена продукция, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба 08.07.2020 г. до окончателното
изплащане и сумата 277 лева, обезщетение за забава върху главницата от 1800
лева, за периода от 01.01.2019 г. до предявяването на исковата молба
08.07.2020 г., както и суми за съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва с оплаквания за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и в противоречие с материалния
закон. В жалбата са изложени подробни аргументи срещу извода на
първоинстанционния съд, че наследодателят на въззивниците, когото те са
заместили по реда на чл.227 от ГПК като ответник по делото, се е обогатил
без основание за сметка на въззиваемия - ищец. Приетото, че в стопанската
2017/2018 г. ищецът имал право да ползва процесните три земеделски имота,
било необосновано. Споразумението между ищеца и третото лице /земеделска
кооперация/, на което ищецът се позовавал за обосноваване на правото си, не
1
пораждало действие и било непротивопоставимо на ответника, който имал
право да ползва трите ниви по силата на по-раншна устна договорка със
същата земеделска кооперация, не участвал в споразумението между
кооперацията и ищеца и никой не го уведомил за него. Ако ищецът бил
ощетен, то причината за това била в кооперацията, договорила комасирането
на трите ниви и с ищеца, и с ответника. Недопустимо било ищецът да
претендира да бъде обезщетен кумулативно за платената от него наемна цена
за ползването на трите ниви, а също и за пропуснатата полза от това, че
ответникът прибрал и реализирал продукцията от нивите.
Първоинстанционният съд не съобразил, че размерът на вземането за наемна
цена трябва да се определи въз основа на наличната държавна информация за
средните наемни плащания за съответното землище, а пропуснатите ползи да
се формират, като от прихода от реализирането на продукцията се приспаднат
разходите за производството и съхранението й. По тези съображения
въззивниците искат решението на районния съд да бъде отменено и
предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият Д. В. Д., чрез упълномощения адвокат,
оспорва жалбата и настоява първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. В.
Д. от с.К., общ. Т., срещу М. М. Р. от с.Г., общ.Т., заместен по реда на чл.227 от
ГПК от законните си наследници (***) М. И. Р., Г. М. П. и М. М. Р., искове с
правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че през стопанската 2017/2018г. ищецът Д.
В. Д. имал право да ползва три ниви в землището на с.Г., общ.Т. - имот №***
от 10дка, имот №*** от 5 дка и имот №*** от 5дка. Ползването на нивите
било предоставено на ищеца по силата на споразумение от 28.08.2017г. между
него и кооперация „Т.К.", с което споразумение ищецът и кооперацията си
разменили ползването на арендувани от всеки от тях земеделски земи в
няколко землища.
Есента на 2017г. ищецът засял трите имота с пшеница. Платил наем в
размер на по 90 лева на декар. Лятото на 2018г. ответникът М. М.в Р. ожънал
(възложил ожънването на друг) и прибрал реколтата от трите
имота.Ответникът не е плащал наем за имотите.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът е заявил искане ответникът да
му заплати сумата в размер на 1 800 лева, която ищецът платил за наем и
сумата в размер на 600 лева, която ищецът не могъл да получи, като е бил
лишен от възможността сам да реализира продукцията от трите имота.Заявена
е и претенция за сумата в размер на 277 лева, съставляваща обезщетение за
забавено изпълнение на паричното задължение от 1 800 лева, претендирано от
изпадането в забава до датата на предявяване на исковата молба, както и се
претендира обезщетение за забава на същото главно парично задължение за
времето след предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. М. Р. не е представил отговор на
исковата молба. В съдебно заседание посочил, че през м.септември 2017г.
засял трите имота, после ожънал, прибрал и продал реколтата.Сторил това,
защото в предходни години по споразумение с кооперацията той ползвал тези
2
имоти и не знаел, че в стопанската 2017/2018г. кооперацията разменила
ползването им с ищеца. Същите възражения са поддържани и от заместилите
първоначалния ответник негови правоприемници, ответниците М. И. Р., Г. М.
П. и М. М. Р..
От приложенoтo по делото споразумение от 27.08.2017г. е установено, че
между ищеца и ЗК „Т. К.“ в качеството им на арендатори/наематели и
ползватели на земеделски земи в землищата на селата К.о и Г. е извършено
комасирано ползване, съгласно което на ищеца е предоставено да ползва
процесните три имота в землището на с.Г. през стопанската 2017/2018г.
На 14.02.2018г. ищецът в качеството си на земеделски производител,
заявил пред Областна дирекция „Земеделие“ гр. Д. общо ползвана
земеделска площ, включително и в с.Г., със засети площи с пшеница и други
земеделски култури. В анкетната му карта от същата дата били посочени
въпросните три имота, с правно основание за стопанисване - чл.37в от ЗСПЗЗ.
Според ищеца на това основание през есента на 2017г. засял
земеделските имоти с пшеница, която през лятото на следващата година била
пожъната от наследодателя на ответниците М. Р..
С писмена покана от 11.01.2019г. ищецът предявил пред М. Р.
претенция за заплащане на сума в размер на общо 2400 лева, представляваща
обезщетение за ползването процесните три имота без основание от страна на
ответника.
В показанията си свидетелят П. Н. П., *** на ЗК „Т. К.“ е посочили, че
уведомил М. Р. за сключеното споразумение с ищеца., понеже до 2017г.
комасирал земи с него. След подписване на споразумението процесните три
имота се обработвали от Д. В. Д.. Свидетелят заявява, че за тази стопанска
година не е сключвал споразумение и не е правил уговорки с друг
производител за същите земи.
Свидетелите Н.А.Р. и П. Н. П., *** на ответницата Г. М. П., са дали
показания, че М. Р. обработвал през стопанската 2017/2018г. въпросните три
земеделски имота по споразумение с ***я на ЗК „Т. К.“. Същите били засети
от него с пшеница, семената били предоставени от свидетеля П.. Според
свидетелите уговорката между М. Р. и ***я на кооперацията била винаги
устна.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по счетоводни данни средният размер на
платената от ищеца рента за стопанската 2017/2018г. е 90 лв/дка. От
заключението на вещото лице се установява още и, че приходът, който ищецът
би получил от обработката на процесните имоти по счетоводни данни е в
размер на 3 920 лв. От заключението на назначената във въззивната инстанция
допълнителна икономическа експертиза се установява, че средният размер на
разходите за производство на продукция - пшеница от един декар земеделска
плош през стопанската 2017/2018г. възлиза на 96,34 лв., без включени разходи
за рента, наем и лихви, или за 20 дка това са 1 926.80 лева.
Установената по делото фактическа обстановка не дава основание за
извод, че между ищеца и земеделската кооперация е бил сключено
споразумение за комасация по смисъла на чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ. Сключването
на такова е резултат от осъществяването на смесен фактически състав,
включващ гражданскоправни и административноправни елементи: -
гражданскоправен елемент – формален договор – писмено споразумение
между собствениците и ползвателите на земеделски земи, и
административноправен елемент – индивидуален административен акт на
3
директора на областната дирекция, с който приключва процедурата. По делото
липсва представена заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“
Д., поради което съдът счита, че е налице незавършен фактически състав по
отношение на процедурата по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това съдът
приема,че между ищеца и ЗК „Т. К.“ е сключен договор за комасация, който
има характера на частен документ и няма оповестително действие,
характерно за споразумението по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ. Доколкото противната
страна не е оспорила верността на съдържащото се в него изявление, той
съгласно чл.180 от ГПК съставлява надлежно доказателство и няма основание
да не бъде ценен (в този смисъл Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК). Следва да се отбележи,че така сключеният
между ищеца и кооперацията договор не е забранен от закона, същият
създава права и задължения за договарящите. Същността му се изразява в
това, че всяка от страните по него, заменяйки обработваните от нея земи, ще
придобие продукцията от ползваната от нея земя, и с това отношенията между
тях ще бъдат изравнени. Комасацията за ползване на земеделски земи е способ
за уедряване чрез групиране на земеделски имоти на ниво производител.
Подписвайки този вид договор страните по него имат за цел да уредят
съвместната обработка с цел създаване на масиви за ползване, По правната си
природа договорът за комасация е вид договор за наем, тъй като с него се
предоставя възмездно временно ползването на една вещ срещу ползване на
друга вещ. Ползването на имотите от ищеца въз основата на пренаемане от
кооперацията, на която ищецът е преотдал наети от него имоти, не е
противоправно, тъй като пренаемането е призната от закона възможност -
чл.234 ал.1 ЗЗД. Сключеният договор за комасация поражда права и
задължения единствено за страните по него, не и за трети лица.Уведомяването
на М. Р. не е част от фактическия състав на същия, нито условие за неговата
действителност.
Твърденията на ищеца, че има право да ползва процесните три
земеделски имота се подкрепят също така и от показанията на св. П. Н. П., ***
на ЗК „Т. К.“. Всичко това води до извода,че Д. В. Д. е имал правно основание
да обработва процесните имоти.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответниците, че техният
наследодател е имал правно основание да ползва земеделските земи.
Показанията на ангажираните от тях двама свидетели противоречат на
показанията на ***я на кооперацията, отрекъл наличието на договорка между
него и М. Р. за комасация през стопанската 2017/2018г. Предвид изложеното и
с оглед на обстоятелството, че по делото не е установено наличие на
основание за обработване на земята от наследодателя на ответниците,
ползването от него на описаните имоти с обща площ 20 дка е без правно
основание.
По отношение на твърденията във въззивната жалба за липсата на правно
основание от страна на ищеца за обработване на земеделските земи поради
неподаване на заявление по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ съдът намира, че
подаването в тази връзка на декларации според изискванията на ППЗСПЗЗ,
обективира само намерение за обработка на земята, но те не са доказателство,
че такава обработка се е реализирала.За предявения иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е
нужно да се установи кой фактически е правил разходи по обработка на
земята, съответно кой е реализирал печалба, като е прибрал реколтата, за да се
прецени дали някой правен субект се е обогатил за сметка да обедняването на
друг.
Въпреки липсата на завършен фактически състав на споразумението по
чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, от представения по делото договор за комасация,
4
озаглавен споразумение по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ и от гласните доказателства,
ангажирани от ищцовата страна, е ясно, че през стопанската 2017/2018г. М. Р.
е ползвал процесните земеделски имоти, получавайки плодовете от тях, без да
е налице правно основание за това. Следователно настоящият спор се
обхваща от хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Тя е приложима, когато е налице
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и
обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта.
Поради това в настоящия случай ищецът има вземане по чл.59, ал.1 от ЗЗД
срещу ответниците за спестените разходи за наем на земеделската земя, както
и за пропуснатите ползи от реализацията на земеделската продукция.
Съгласно установената практика (например решение № 267 от 20.01.2014
г. по гр. д. № 13/13 г. на III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК)
обогатяването, което винаги има материално естество ( оценимо е в пари) е
налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице.То е налице и
когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе
е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват
изгледи за тяхното връщане. Същественото за основателността на иска е, че
вещ, която е трябвало да бъде ползвана от ищеца се е намирала в държане на
ответника, без той да има основание за това. По този начин ищецът е бил
лишен от възможността да я ползва и да получи добиви от нея, поради което
за него е налице обедняване.
Твърденията на ответниците за недопустимост на иска по чл.59 ал.1 от
ЗЗД са неоснователни. По делото е безспорно установено,че процесните
земеделски имоти са ожънати от техния наследодател, без същият да има
законово право да ползва тези земи и да получи добивите от тях.
Предявеният иск за сумата от 1 800 лв. е основателен. Ответниците са се
обогатили със стойността на наема на процесните земеделски имоти, който
се дължи на ищеца, защото по този начин са спестили разходите за
заплащането му. Без плащането на наемна цена, те реално не биха имали
основание да обработват и да получат реколта от процесните имоти, които
не са тяхна собственост. Обратно - ищецът е обеднял с тези разходи, защото е
бил лишен от възможността да ползва имотите и да получи продукция от тях.
Налице е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответниците, защото и двете произтичат от общия факт на ползване на земите
от наследодателя на ответниците без основание. Налице са предпоставките,
въз основа на които следва да се уважи предявеният на извъндоговорно
основание иск по чл.59 aл.1 от ЗЗД. Ответниците са се обогатили за сметка на
ищеца, като правно основание за това няма. В съответствие с чл.59, ал.1 от
ЗЗД те дължат да заплатят на ищеца онова, с което без основание са се
обогатили за негова сметка, до размера на обедняването му, а именно -
стойността на наема на земеделската земя за стопанската 2017/2018г. При
съобразяване на установения със заключението на вещото лице среден размер
на изплатените ренти за същата стопанска година в размер на 90лв/дка,
ищецът има вземане от ответниците по чл.59 ал.1 от ЗЗД в пълния
претендиран размер от 1 800 лева.В тази си част решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателен е искът и за сумата от 277 лева, обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 01.01.2019 г. до предявяването на исковата
молба 08.07.2020г. От страна на ищеца е доказано, че ответната страна да е
изпаднала в забава спрямо него при изплащане на обезщетенията за
неоснователно обогатяване от момент преди предявяване на исковете. В
настоящата хипотеза забавата на длъжника настъпва от датата, на която му е
връчена покана за плащане на задълженията. По делото е представена от
5
ищеца такава покана до наследодателя на ответниците, изпратена по пощата с
обратна разписка, която е получена лично от него преди завеждане на
настоящото дело. След като е установено,че е връчена преди предявяване на
исковете, М. Р. е бил в забава през периода, за който се претендира
обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Поради изложеното ответниците,
заместили наследодателя си по чл.227 от ГПК, дължат претендираната с
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД сума от 277 лв.
По отношение на претендираната сума от 600 лв., представляваща
пропуснати ползи от собствена реализация на земеделска продукция, съдът
намира следното:
Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на
имуществото на пострадалото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и
това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било
противоправното поведение. Тя представлява реална, а не хипотетична вреда.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на
база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е
могла да настъпи положителна промяна.
В настоящият случай, с оглед представения договор за комасация, за
ищеца е налице правно основание да обработва земеделските имоти и сигурна
възможност да получи добивите от тях, увеличавайки имуществото си.
Ожънването на пшеницата от страна на наследодателя на ответниците
безспорно е лишило ищеца от реализиране на полагащите му се приходи от
нейната продажба. конкретния случай претендираните от ищеца
пропуснати ползи, в размер на 600 лв. представляват печалбата, която той би
реализирал от произведената продукция след приспадане на разходите,
необходими за произвеждане на същата. За да бъде определена чистата
печалба от определена търговска сделка, от получените, в резултат на
сделката, приходи, следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от
търговеца по повод на реализацията й. Или от установения със заключението
на счетоводната експертиза приход от 3 920 лв., който ищецът би получил,
трябва да се приспаднат разходите за производство на продукцията в размер на
1 926.80 лв., установени от допълнителната експертиза; от оставащите от
прихода 1 993.20 лева следва да се приспаднат и 1 800 лв., платени за ренти, с
което чистата печалба, която ищецът е пропуснал да реализира, възлиза на
193.20 лева. Това е размерът на ползата, която ищецът е пропуснал да получи,
от лишаването му от възможността да реализира продукцията от трите ниви
поради прибирането й без основание от наследодателя на ответниците.
До този размер искът за възмездяването на ищеца за ползата - печалбата,
която е пропуснал, е основателен и решението на първоинстанционния съд до
този размер е правилно.
Вземане за пропусната полза – печалба в повече от 193.20 лева ищецът
няма и искът му за разликата до пълния претендиран размер от 600 лева като
неоснователен следва да се отхвърли след съответна частична отмяна на
решението на районния съд.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта осъждаща
ответниците за разноски в полза на ищеца за горницата над 1 141.46 лева по
гр.д.№197/23г. на ГТРС и за горницата над 1 096.05 лева по гр.д.№173/20г. на
ТРС и в.гр.д.№213/23г. на ДОС.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
6
ответниците сумите 194.51 лева, 97.25 лева и 194.51 лева – съразмерни части
от адвокатските възнаграждения, платени за защита по гр.д.№197/23г. на
ГТРС, в.гр.д.№213/23г. на ДОС и гр.д.№173/20г. на ТРС.
Разноските на ищеца – въззиваем за настоящата инстанция за в размер на
156 лева – депозит за вещо лице и банков комисион. От тях въззивниците
следва да бъдат осъдени да му възстановят 132.29 лева.
Въззивниците – ответници са платили за настоящата инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лева. Съобразено с фактическата
и правна сложност на спора и съотнесено към предвиденото в чл.7 ал.2 т.2 от
НМРАВ, възнаграждението е прекомерно и следва да бъде намалено по
основателното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК на насрещната страна до
размер от 600 лева. съразмерно на издгодния за тях резултат на въззивниците
следва да се присъдят 91.18 лева. На въззивниците следва да се присъди и
сумата 25 лева, съразмерна част от платената от тях държавна такса за
обжалването.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7/30.01.2024г. по гр.д.№197/2023г. на Районен съд -
Г.Т. в частта, в която М. И. Р. с ЕГН **********, Г. М. П. с ЕГН ********** и
М. М. Р. с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на Д. В. Д. ЕГН
********** сума в размер на разликата над 193.20 лева до пълния
присъден размер от 600 лева, съставляваща пропуснати ползи от собствена
реализация на изработена продукция, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., ул.
„***“ №*** срещу М. И. Р. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Т., ул.„***в“№**,
иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разликата над 193.20
лева до пълния претендиран размер от 600 лева, съставляваща пропуснати
ползи, следствие лишаването на ищеца от възможността да реализира
продукцията от имот №***, имот №*** и имот №***, трите в землището на
с.Г., общ.Т., за стопанската 2017/2018г. от наследодателя на ответниците,
ползвал имотите без основание.
ОТМЕНЯ решение №7/30.01.2024г. по гр.д.№197/2023г. на Районен съд -
Г.Т. в частта, в която М. И. Р. с ЕГН **********, Г. М. П. с ЕГН ********** и
М. М. Р. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д. В. Д. ЕГН
**********, съдебни разноски, а именно - за горницата над 1 141.46 лева по
гр.д.№197/23г. на ГТРС и за горницата над 1 096.05 лева по гр.д.№173/20г. на
ТРС и в.гр.д.№213/23г. на ДОС.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., ул.„***“ №**, да
заплати на М. И. Р. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Т., ул.„***№***, Г. М. П. с
ЕГН ********** от гр.Т., ул.„***” №*** и М. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.„Г. К.“№***, сумите 194.51 лева, 97.25 лева и 194.51 лева – съразмерни
части от адвокатските възнаграждения, платени за защита по гр.д.№197/23г.
на ГТРС, в.гр.д.№213/23г. на ДОС и гр.д.№173/20г. на ТРС.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., ул.„***“ №**, да
заплати на М. И. Р. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Т., ул.„***“№**, Г. М. П. с
ЕГН ********** от гр.Т., ул.„***” №*** и М. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.„Г. К.“№***, сумата 91.18 лева и сумата 25 лева - съразмерна част от
адвокатското възнаграждение и държавната такса за настоящото въззивно
производство.
7
ОСЪЖДА М. И. Р. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Т., ул.„***“№***, Г. М.
П. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.„***” №*** и М. М. Р. с ЕГН ********** от
гр.Т., ул.„Г. К.“№***, да заплатят на Д. В. Д. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т.,
ул.„***“ №***, сумата 132.29 лева – съразмерна част от разноските за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
***:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8