РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600040 по описа за 2023 година
С присъда № 42/21.02.2022г. постановена по НОХД №2275/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ–ти н.с подсъдимата Н. С. Ф. е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1,
вр. с чл.28 ал.1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода
в размер на 9/девет/ месеца.
На осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното
наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На осн.чл.59 ал.2
вр. с ал.1от НК е приспаднато времето, през което подс. Ф. е била задържана
по реда на ЗМВР, на 01.02.2019г.
На осн. чл.68 ал.1 от НК е постановено подс. Н.Ф. да изтърпи изцяло и
отделно наложеното й наказание по НОХД № 205/2017г. по описа на РС-
Пловдив в размер на 6/шест/ месеца лишаване от свобода.
Подс.Ф. е осъдена да заплати на гражданския ищец „***“ ООД сума в
размер на 13030лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
1
вреди от престъплението, ведно със законната
лихва от датата на деянието- 17.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на граждански ищец
"***" ООД сумата от 500лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати и
направените по делото разноски в рамер на 967,72лв., както и държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.Е.К.,
с която се иска присъдата като незаконосъобразна да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение, както и да бъде отхвърлен като неоснователен приетия за
съвместно разглеждане граждански иск. Изложени са съображения за
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост на съдебния акт и явно
несправедливост на наложеното наказание.
Съдебният акт е атакуван и с бланкетен протест от РП-Пловдив с
искане да бъде увеличено наказанието на подсъдимата Ф. от девет месеца
лишаване от свобода на две години лишаване от свобода и да бъде изменен
първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието от „общ“ на
„строг“. Сочи се, неправилно е прието, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и наказанието е определено при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Излагат се съображения, че така наложеното
наказание не би постигнало целите на чл.36 ал.1 от НК, тъй като не отговаря
на обществената опасност на деянието и дееца. В срока по чл.320 ал.4 от НПК
е постъпило и допълнение към протеста, в което са развити обстойно
съображения във връзка с направеното искане за увеличаване размера на
наложеното на подс.Ф. наказание и определяне на първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието.
В срока по чл. 320 ал.4 от НПК е постъпило и допълнение към
въззивната жалба от адвокат К.- защитник на подс. Ф., в което са изложени
обстойни съображения във връзка с наведените аргументи във въззивната й
жалба. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде
оправдана, поради допуснато нарушение на материалния закон, с оглед
2
неправилно приетата дата на деянието и лицето, от чието владение е
посочено, че е отнета инкриминирата движима вещ, като са изложени
съображения, че в конкретния казус не е направено разграничение между
владелец на вещта и собственик на същата. Наведени са доводи, че Районна
прокуратура- Пловдив не е направила пред първостепенния съд искане за
изменение на обвинението с оглед отстраняване на допуснатите по горе
нарушения на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд е
допуснал нарушение на процесуалните правила като не извършил обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал- не е обсъдил
показанията на свидетелите: Б.С., Т.М. и Д.М., игнорирал е заключението на
назначената съдебно счетоводна експертиза, обстоятелството, че подсъдимата
не е имала самостоятелен достъп до сградата на дружеството, както и че не е
отговорила на направените възражения. Изложени са съображения, че е
допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, доколкото
досъдебното производство е започнало с протокол за оглед, който е негоден,
предвид липсата на одобрение от страна на съдия от съответния
първоинстанционен съд, в частта, с който са иззети движими вещи. Като
допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство се
сочи и не посочването на доказателства в постановлението за привличане на
подсъдимата Ф., с което според защитата е нарушен чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Твърди се и допуснато нарушение на чл. 29 ал. 2 от НПК.
В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат от
подс.Ф. и адв.К. като се прави искане да бъде допусната до допълнителен
разпит свидетелката П. Т. с оглед установяване на отношенията й с член на
съдебния състав постановил атакувания съдебен акт. Пледира се, във
въззивното производство, че с оглед многобройните нарушения на
материалния и процесуален закон, констатираното наличие на близки
отношения между свид.Т. и член на съдебния състав, както и неотбелязването
в съдебния протокол на направените от защитата възражения за
констатираните близки отношения между свидетел и член на съдебния състав
и лишаването от правото на защитата да иска допълнение и поправки в този
съдебния протокол е нарушен чл.29 ал.2 от НПК, поради което присъдата
следва да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Подс. Ф. моли да бъде оправдана като твърди, че не е извършила
3
престъплението, за което е предадена на съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителя на ОП-
Пловдив поддържа протеста и допълнението към него. Счита, че съдебният
акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен предвид
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се
съображения, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 29 ал.2 от
НПК, тъй като свид. Т. се е познавала от много години със съдебния
заседател участвал в съдебния състав, но не е коментирала с нея факти и
обстоятелства предмет на делото, от което да се изведе извод за
предубеденост на член от съдебния състав. Иска се присъдата да бъде
изменена като бъде увеличен размера на наказанието предвид липсата на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито е приел, че са
налице първостепенния съд. В тази насока се сочи, че не са отчетени като
отегчаващи вината обстоятелства- голямата стойност на отнетите вещи,
предходното осъждане за подсъдимита за кражба, както и че настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на това осъждане. Поддържа се и
искането да бъде изменен режима за изтърпяване на наказанието.
Процесуалният представител на гражданския ищец – адв. К. в съдебно
заседание пледира, че присъдата в гражданската й част е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата и протеста са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от
процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на
обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество
жалбата на подсъдимата, се явява ОСНОВАТЕЛНА, тъй като в конкретния
казус са налице основанията на чл.334 т.1, вр. с чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.3
от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС,
4
което сериозно е накърнило правото на защита на подсъдимата.
Видно от протокола от 19.10.2021г. свид. П. Т. се е явила в съдебното
заседание и й е снета самоличността, но макар да е била първа в списъка на
лицата за призоваване- л.72 от НОХД, не е разпитана в съдебното заседание, а
е изслушано вещото лице и са разпитани свидетелите – И., Г., К. и Д., т.е
всички останали призовани за това съдебното заседание лица. В
определението от 19.10.2021г., с което съдът е отложил делото за друга дата-
09.12.2021г., е посочено, че: “следва да се призове свидетелката П. Т.“, без да
са изложени каквито и да е съображения, които да налагат явилата се в
съдебното заседание свидетелка да се призове и разпита в следващото
съдебно заседание. Липсва отбелязване в съдебния протокол от 19.10.2021г.
на възражение на адв. К. за забелязан от нея в почивката, /отбелязана в
протокола от съдебното заседание на 19.10.2021г./ разговор между свид. Т. и
член на съдебния състав- съдебния заседател- Е.З.. Такъв обаче не се оспорва
да е проведен от свид. П.Т. разпитана във въззивното производство, която
твърди, че познава съдебния заседател- Е.З. и адв.К. е била непосредствено до
нея при разговора й със съдебния заседател в дадената от съда почивка.
Съобразно залегналите в чл.6 от ЕКЗПЧОС, критерии за преценка
независимостта и безпристрастността на съда и Решенията по делата:
„Микалеф срещу Малта”, „Межнарик срещу Хърватия”, „Кларке срещу
Великобритания”, „Грийвс срещу Великобритания”, „Пиерсак срещу Белгия”,
„Шрамек срещу Австрия” е важно доверието, което следва съдът да внушава
в обществото и у страните по начин, че и обективният наблюдател да не се
усъмни в независимостта на съда.
Изложените по – горе обстоятелства, касателно проведения разговор
между свид. П.Т. и съдебния заседател, както и неотбелязването в протокола
на причините наложили разпита на свидетелката и възраженията на адв.К.
сочат, че първостепенният съд с поведението си не е предоставил достатъчно
гаранции на страните за изключване на всякакво съмнение относно неговата
безпристрастност, като е налице съмнение в обективността и
безпристраността на съдебния състав разгледал и решил делото в
първостепенния съд, по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК.
Незаконният съдебен състав е предвиден в чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК,
като една от проявите на т. нар. абсолютни процесуални нарушения. То е
5
съществено, неотстранимо от настоящата инстанция процесуално нарушение,
довело до нарушаване на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от
ЕКЗПЧОС, което сериозно е накърнило процесуалните права на подсъдимата,
което налага атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.
Настоящия въззивен състав счита, че предвид допуснатото съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от НПК, не е задължен
да реши делото по същество, макар по делото вече да има отменително
въззивно решение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд, т.е не е налице забраната визирана в чл.335
ал.3 от НПК. Същата касае случаите, когато при извършване на редовен
инстанционен контрол вече е имало едно произнасяне от въззивен съд по
годен и валиден първоинстационен акт, какъвто не е настоящия казус. По
делото се е развилата следната съдебна процедура: –внесен е обвинителен
акт срещу подс. Ф., въз основа на който било образувано НОХД №
3365/2019г. по описа на РС-Пловдив, приключило с осъдителна присъда
спрямо подс. Ф., която е отменена с Решение № 260092/29.03.2021г. по
ВНОХД № 191/2021г. по описа на ОС-Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС-Пловдив. Образувано е НОХД №
2275/2021г., по което е постановен съдебен акт, предмет на настоящото
производство. Първоинстанционния акт по НОХД № 3365/2019г. по описа на
РС-Пловдив е отменен с Решение № 260092/29.03.2021г. по ВНОХД №
191/2021г. по описа на ОС-Пловдив, на осн. чл.334 т.1, вр. с чл.335 ал.2, вр. с
чл.348 ал.3 т.1 и т.3 от НПК- незаконен състав и допуснати нарушения на
процесуалните права на страните, което сочи, че отсъства годен, валидно
постановен от процесуална гледна точка съдебен акт, който да бъде
контролиран от въззивната инстанция. Така, второто разглеждане на делото
пред РС-Пловдив на практика се явява първо. Забраната за връщане на делата
за ново разглеждане при поредно разглеждане на делото от съответната горна
инстанция касае само валидни ревизирани съдебни актове, ако се приеме
противното, най-малкото означава потенциално да се стигне до реализиране
на възможност страните да бъдат лишени от една инстанция по същество, в
тази насока са: Решение № 168/2018 г. на ВКС по н. д. № 591/2018 г., II н. о и
Решение № 215/2016 г. на ВКС по н. д. № 776/2016 г., II н. о.
Гореизложеното налага извода, че предвид допуснатото абсолютно
6
съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо от настоящата
инстанция, атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.
335 ал.2, вр. с чл.348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №42 от 21.02.2022г., постановена по НОХД
№2275/2021г. от РС-Пловдив, ХІ –ти н.с и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7