№ 192
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600207 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият В. А. В., се явява лично и с упълномощения защитник
адв. С.К..
От частните обвинители се явява Х.К..
Частните обвинители М.Г., Д.С., А.К., А.К. и Д.К., не се явяват,
редовно призовани. За всички се явява упълномощеният повереник адв. П.К..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази, че
неявяването на редовно уведомените частни обвинители, които не са
посочили уважителна причина за отсъствието си не е задължително и не е
пречка за разглеждане на делото,
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Няма да правим отводи към съдебния
състав, прокурора и секретаря.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.К.: Поддържам жалбата. Няма да правя
отводи към съда, прокурора и секретаря.
АДВ.К.: Поддържам жалбата. Няма да правим отводи към съдебния
състав, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, няма да соча
доказателства.
АДВ. К.: Нямаме нови доказателствени искания.
АДВ. К.: Ще Ви помоля няколко писмени документа да приемете като
доказателства. Представям медицинска документация за бременност на
момичето, с което живее подсъдимия, експертно решение за здравословното
състояние на брата на подсъдимия – коментирано е в мотивите на
първоинстанционния съд, затова го представям и писмо с трудови договори
на работниците, работещи във фирмите, на които В. е управител. Мисля, че
тези доказателства имат значение при индивидуализация на наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приемат писмените
доказателства.
АДВ. К.: Не възразявам да бъдат приети. Нека същите да бъдат
ценени с оглед останалите събрани доказателства по делото.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА представените от адв. К. в настоящото съдебно заседание
писмени доказателства, а именно: медицинска документация за бременност
2
на И. Й. К., експертно решение № 1508/30.06.2021 г. за здравословното
състояние на брата на подсъдимия – Б. А. В. и писмо от „Б.“ ООД с 3 броя
справки за актуално състояние на действащите трудови договори към дата
21.11.2021 г.
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда
се оспорва като неправилна от защитника на подсъдимия В., като се
претендира за постановяване на нова присъда, с която същият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК или алтернативно - постановената присъда да бъде
изменена, като деянието се преквалифицира в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“
НК.
Постановената присъда се оспорва като неправилна и от процесуалния
представител на частните обвинители в процеса с доводи за неправилно
приложение на материалния закон поради оправдаването на подсъдимия за
допуснато нарушение по чл. 116 от ЗДвП и за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода, като се претендира за
увеличаване на размера на това наказание и за постановяване на неговото
ефективно изтърпяване.
Подадените жалби са процесуално допустими, но по съществото си са
неоснователни. В хода на наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на
страните в хода на досъдебното и съдебно производство, както и нарушения в
процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената
съвкупност и такива доводи не са изложени в подадените жалби.
Фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са
мотивирани в достатъчна степен, изрично е посочено кои доказателства съдът
кредитира като достоверни и кои не кредитира, като е взето отношение по
всички направени от защитата възражения.
От това, че изведените от съда фактически констатации и правни
изводи не кореспондират с твърденията на подсъдимия при реализиране на
3
правото му на защита, не произтича никакво процесуално нарушение. Не е
налице и необоснованост на съдебния акт, който отговаря на изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК. Приетите за установени от решаващия съд фактически
положения са резултат на обстоен анализ на надлежно приобщените по
делото доказателствени източници и напълно се подкрепят от тях.
С жалбата на подсъдимия не се оспорва времето и мястото на
настъпване на ПТП, параметрите на пътя в конкретния пътен участък,
посоката и скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия,
както и реално причинените на пострадалото лице телесни увреждания, които
са причинили смъртта му. Произшествието е настъпило в светлата част на
деня, в прав пътен участък в курортно населено място, характеризиращо се с
наличие на хотели, почиващи лица и интензивно движение през летния сезон.
Не се спори, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 63.32
км/ч., която надвишава разрешената скорост за движение в населено място,
която в конкретния пътен участък е била 50 км/ч., при която опасната му зона
за спиране е изчислена на 45.01 м Безспорно установен е и фактът, че
пострадалият е излязъл отляво на пътното платно по посока на движение на
автомобила и е започнал пресичане на същото, като съприкосновението с
автомобила е настъпило на 4.96 м от левия край на платното. Основните
възражения са свързани с механизма на протичане и причините за настъпване
на произшествието, като оправдаването му се претендира с доводи за това, че
същият не е бил „предвидимо“ препятствия на пътното платно, поради което
е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, както и с довода, че
скоростта на движение на автомобила и действията на подсъдимия не са в
пряка причинна връзка с настъпване на тежкия съставомерен резултат.
Считам направените възражения са неоснователни, като не съответстват на
обективните факти, установен въз основа на приложените по делото
доказателства, проверени по експертен път чрез заключението на назначената
повторна тройна автотехническа експертиза. При анализа на заключението на
експертите са обсъдени детайлно и двете хипотези за настъпване на
инкриминираното деяние - както очертаната от подсъдимия и свид. М., така и
тази, основана на всички останали доказателствени източници.
На първо място следва да се посочи, че първият вариант на
експертното заключение, изготвен въз основа на обясненията на подсъдимия
4
и свид. М., обосновано е отхвърлен, като съдът е констатирал неговото
обективно несъответствие с другите доказателствени материали. Даден е
аргументиран отговор за това, защо не се възприема тази версия, която е
оценена като защитна за подсъдимия, който напълно споделям и няма да
излагам повторно пред Вас. Съгласно трайно установената съдебна практика,
задължение на решаващия съд е да формира собствени констатации по
фактите, като обсъди всестранно всички доказателства по делото, но съдът
няма задължение да възприема становището на която и да е от страните. В
този смисъл Окръжен съд-Бургас не е игнорирал, нито превратно тълкувал
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. М., а напротив - подробно
е анализирал същите, при съпоставяне с обективните по своя характер
доказателства и с гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
останалите свидетели, и обстойно е мотивирал изводите си за недостоверност
на тези доказателствени източници.
На следващо място съдът е изпълнил задължението си да кредитира
втория вариант на експертното заключение след внимателно аналитично
обсъждане. Възприетият механизъм на настъпилото произшествие е
съобразен с данните от огледния протокол, показанията на свидетелите И., Ч.,
Ц., А. и М., техническите характеристики на процесния автомобил,
деформациите по него, уврежданията на пострадалия, данните за възрастта му
е др. Експертите дават изчерпателни и научно обосновани отговори,
подкрепени от технически скици и графики, допълнени в съдебно заседание
от дадените от тях устни разяснения, като картината на деянието е изяснена в
обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Безспорно е
установено, че неправилно пресичащият пешеходец е бил предвидимо
препятствие на пътя за причинилия ПТП водач.
Съгласно т. 5 от ТР № 28/1984 г. на ОСНК моментът на възникване на
опасност за движението, от който възниква задължението на водача да
предприеме мерки за безопасност, се определя от фактически критерии, като
това е моментът, в който той обективно е имал възможност да възприеме
пешеходеца като опасност за движението. В конкретния случай е установено,
че реалната опасност за движението е възникнала при навлизане на
пешеходеца на пътното платно. Водачът на автомобила е имал обективна
възможност да възприеме пострадалия от 67.63 м от мястото на удара, когато
5
същия се е намирал извън опасната зона за спиране, която при установената
скорост на движение от 63.32 км/ч е 45.01 м. Посоката му на движение
недвусмислено е определяла, че пешеходецът ще продължи движението си
към пътното платно, по което се е движел автомобилът управляван от
подсъдимия, т.е. последният е имал възможност да изпълни задължението си
по ЗДвП като намали скоростта или спре, за да предотврати произшествието,
но не го е сторил, а е задействал е спирачната система едва в момента на
удара.
В случая управлението на автомобила с неразрешена от закона скорост
очевидно не е било съобразено с конкретната пътна обстановка през летния
сезон в оживената част на курортния град, край намиращи се в близост хотели
и при наличие на множество хора, движещи се край пътното платно. Именно
това реално допуснато нарушение на ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото
ПТП и тежкия съставомерен резултат, а не хипотетичната възможност и при
движение с 50 км/ч да настъпят някакви евентуално различни по степен
вредни последици. Избирайки скорост на движение от 63.32 км/ч същият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати пътния инцидент, поради което
тезата на защитата за това, че опасността в конкретната пътна обстановка не е
била предотвратима, е несъстоятелна.
При установената фактическа обстановка и при наличие на
категорични доказателства относно авторство на деянието, материалният
закон е приложен правилно и са установени всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Безспорно нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат, поради
което съгласно трайно установената съдебна практика, няма никакво
основание за обсъждане на разпоредбата на чл. 15 от НК.
Предвид установените по делото факти, няма основание и за
приложение на привилегированият състав на чл. 343а от НК, като този довод
е обсъден подробно от първоинстанционния съд. Посочената правна норма
изисква помощта да е оказана на жив човек, т.е. да е била необходима,
обективно да е насочена към спасяването на живота и здравето на
пострадалия, поради което следва да са налице установени активни действия,
6
извършени лично от подсъдимия по поддържането на живота му. Действията,
извършени от други лица на местопроизшествието, както е в настоящия
случай, действията по осигуряване на постелка, която да бъде поставена под
главата на пострадалия, както и действията по изпълнение на задължението
му да предприеме мерки за осигуряване на безопасност на движението, не
съставляват такава помощ.
Правилно съдът е оправдал подсъдимия за това, че е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, което да е в пряка причинна
връзка с настъпване на ПТП и неговите последици. Изискването водачът на
ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците е общо
формулирано, като е развито в конкретни императивни задължения в
останалите правни норми от Глава ІІ, раздел ХХІІ от ЗДвП, които в случая не
са нарушени. Поради това не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
Основната претенция на частните обвинители в процеса е свързана със
справедливостта на наложените наказания, като се претендира за изменение
на съдебния акт чрез увеличаване на размера на наказанието лишаване от
свобода и за премахване на приложението на института на условното
осъждане по отношение на това наказание.
В конкретния случай съдът е индивидуализирал наказанието по
правилата на чл. 54 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода, като е
наложил и задължителното кумулативно наказание лишаване от право да
управлява МПС в размер на 2 години. В конкретния случай съдът е приел в
мотивите си, че наказанието следва да се индивидуализира при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Реално обаче е наложил
наказанията при много съществен превес на такива обстоятелства,
определяйки го в конкретен минимален размер, предвиден за това
престъпление, а именно 2 години лишаване от свобода. При тази
индивидуализация е акцентирал основно върху личностната характеристика
на подсъдимия В., отчитайки фактът, че не е осъждан, младата му възраст,
образователен и социален статус. В достатъчна степен е отчетено и
съпричиняването от страна на пострадалия, който с действията си също е
допуснал нарушаване на разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, което обосновава
извод за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същите обаче
7
сами по себе си не водят до извод за много съществен превес на такива
обстоятелства, като следва да се съобразят и отегчаващите такива, предвид
висока степен на обществена опасност на деянието, свързано с отнемане на
човешки животи в резултат на ПТП. Подсъдимият е управлявал МПС в
населено място, т.е. в район с оживено движение на пешеходци, включително
и деца, където възможността за поява на опасност за движението е
предвидима. В този смисъл скоростта на движение е била не само превишена,
но и несъобразена с конкретната пътна обстановка. Не следва цялостно да
бъдат игнорирани и данните за допуснати от него като водач на МПС
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като част от тях - чл. 179, ал. 2
и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП са свързани пряко с безопасността на движение
по пътищата. Поради това считам, че размерът на двете наказания е
необосновано занижен до минимума, като предложеният от прокуратурата
размер до 2 години и 6 месеца е много по адекватен за конкретната ситуация,
съответства на фактите за конкретния случай и за личността на подсъдимия.
Правилно съдът е приел, че с оглед личността на извършителя наказанието не
следва да се изпълнява ефективно, а следва да бъде отложено по реда на чл.
66 от НК.
В този смисъл моля да постановите Вашето решение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, оспорваме изцяло жалбата
подадена от защитата. Споделяме аргументите изложени от прокурора за
това, че скоростта е основна причина за настъпване на този инцидент и за
фаталния изход на същия. Не са и налице предпоставките за прилагане на
закона за по-леко наказуемо престъпление. В случая подсъдимият ефективно
със своите действия не е спомогнал за предотвратяване уврежданията на
пострадалия, а това не е било и възможно. Видно от експертизата изготвена
от съдебния лекар, налице са били съществени увреждания в телесната цялост
на пострадалия и фаталният изход е бил неизбежен. Предвид изложеното,
поведението на подсъдимия не е било обективно възможно да подпомогне, да
облекчи уврежданията на пострадалия. В тази връзка не са налице
предпоставките за прилагане на привилегирования състав.
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е взел
предвид всички относими към деянието обстоятелства. Съдебният състав не е
отчел и показанията на разпитания по делото свидетел В. А., според когото:
8
„навън беше светло, не беше валял дъжд, времето беше ясно. В момента, в
който чух подаване на газ, но по-силно от лек автомобил, в същия момент чух
удар, все едно пада камък върху кола. Чух писък на жена, но не мога да
определя посоката, от която идваше“. Това сигнализира, че към момента,
малко преди настъпване на ПТП, подсъдимият е предприел маневра за рязко
ускорение, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат. Неговото
поведение е по-близко до форма на вината „непредпазливост“ и по-конкретно
до самонадеяност, тъй като същият е предприел рискова маневра
предполагайки, че ще може да вземе адекватна реакция и да предотврати
настъпването на инцидент, ако има такъв. В тази връзка съдът не е отчел
правилно вида на непредпазливост, която е налице в конкретния случай, в
резултат на което е стигнал и до неправилно занижаване на определеното
наказание. Също така, при разглеждане на спора съдът не е взел предвид и
обстоятелството, че непосредствено преди инцидента се намира друго
кръстовище, с което подсъдимият е следвало да се съобрази, да намали
скоростта, да бъде внимателен, за да може да се избегне процесният
инцидент.
В изготвената повторна тройна автотехническа експертиза, експертите
са констатирали, че на улица „С. В.“ с улица „Ч.“ има кръстовище. Именно
това кръстовище представлява и пешеходна пътека, с която подсъдимият е
следвало да съобрази поведението си, но не го е направил. Допълнителен
аргумент за това, че поведението на подсъдимия представлява самонадеяност
е обстоятелството, че около пътното платно са били разположени тротоари от
двете страни, които не са били отделени от метална ограда или друго
съоръжение. В конкретния случай при управление на автомобила
подсъдимият е разчитал, че въпреки, че е превишил скоростта, има
достатъчно видимост и ще може да реагира достатъчно бързо, ако излезе
опасност на пътя. Това обаче се оказва неправилно, в резултат на което е
извършено процесното престъпление.
Предвид изложеното, моля тези аргументи да бъдат съобразени при
постановяване на решението. Моля да измените наказанието, като увеличите
същото. В случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставки за
определяне на наказание лишаване от свобода четири години, то същото
трябва да бъде определено поне до размера от три години лишаване от
9
свобода. По отношение на начина на изтърпяване на наказанието и отлагането
му, предоставям на преценката на съда, с оглед всички събрани по делото
доказателства и с оглед преценката, как това ще се отрази на дееца.
Претендирам и моля да присъдите направените по делото разноски, за
което представям списък.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.К.: Придържам се към това, което каза
повереника ни.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен
акт, с който да уважите подадената въззивна жалба. Ние сме изложили две
алтернативи в тази жалба. След като се запознах с мотивите към
първоинстанционния съдебен акт и с оглед разпоредбата на чл. 314, ал.1 от
НПК, ще си позволя малко по-късно да изложа пред Вас още една
алтернатива с молба да се произнесете по нея. По това дело чисто
фактологично един е спорният момент – имало ли е спиращ автобус на
спирката, която е преди ПТП, автомобили след този автобус и друг автобус
след тези два автомобила, който да ограничава видимостта на В. и
възможността да възприеме пешеходеца по начина, по който твърди, че се е
появил. Факт е, че съдът е изложил пространни мотиви относно нашите
възражения. Защитата търпи упрек, че е подходила избирателно към
свидетелските показания и е направила една компилация, която да е в полза
на защитната ни позиция. Аз ще си позволя само няколко изречения.
Защитата направи опит да аргументира позицията си съпоставяйки
свидетелските показания помежду им и съпоставяйки ги с фактически
обстоятелства, които са безспорни затова, защото няма никакво съмнение за
сезона, когато е настъпило ПТП – активен летен сезон. Няма никакво
съмнение за това, че то става на главната пътна артерия на С. В., че става
въпрос за ден неделя, че става въпрос за 18.00 ч., че дори и свид. М. И. и
неговият приятел Ц. признават, че по това време туристите се изнасят от С.
В., т.е. натовареността и интензивността на движението в посока С. В.- С.б. е
изключително голяма. Няма никакво съмнение и в твърденията на В. А. за
цикличността на автобусите, които се движат по тази линия, за автобусите –
извънградската линия, които спират там. Затова ние не поставихме акцент
единствено и само върху свидетелските показания на М., колкото и те да
търпят критика в определена тяхна част и върху обясненията на В.. Затова си
10
мисля, че ако се подходи обективно, непредубедено към доказателствената
съвкупност в нейната цялост, би могло да се даде вяра на обясненията на В.,
съответно да бъде анализиран механизъм на възникване и развитие на ПТП
№ 1, както е именуван от тройната автотехническа експертиза, изготвена от
вещи лица от гр. В. и тогава безспорно на Вашето внимание ще стои въпросът
– доколко е била налице обективната възможност и доколко е могъл да
предвиди, да предотврати развитието на ПТП В., затова защото, при този
вариант и при тази изходна база данни, няма никакво съмнение за скорост,
няма съмнение за опасна зона, няма никакъв спор и за началния момент,
когато В. е имал обективната възможност да възприеме пострадалия
пешеходец. Ще ви помоля да обсъдите това наше възражение и да се
произнесете по искането ни за постановяване на оправдателна присъда.
Втората алтернатива касае приложението на привилегирования текст
от НК. Аз не мога да се съглася със становището на първоинстанционния съд,
че в конкретния случай не може да се приеме, че помощта е била необходима
дотолкова, доколкото смъртта е била неизбежна, тя е настъпила много скоро
след ПТП. И в мотивите на оспорвания от нас съдебен акт обаче се приема, че
в началните мигове или минути, пострадалият пешеходец е бил жив. Оттук
натам съдебната практика е безспорна, че след като е оказана помощ на жив
човек, независимо от тежестта на неговото състояние, независимо от
уврежданията, които са му причинени и водещи до неминуема смърт, то
помощта е необходима. Ще си позволя да цитирам Решение № 59/07.01.2021
г.по н.д. № 39/2020 г. на Второ Н.О. на ВКС, защото то е съвсем актуално и
много близко до настоящия казус. Оттук натам отново не мога да се съглася
със становището на съда, че действията, които е извършил В. и в частност
двукратното сигнализиране на телефон за спешна помощ, в никакъв случай не
могат да се приемат като всичко възможно, което той е могъл да направи. И
тук има безспорна съдебна практика, че тогава, когато едно лице не
притежава медицинско образование, то сигнализирането на телефона за
спешна помощ може да се приеме като обстоятелство, което да отговаря на
критериите на благоприятния текст по чл. 343а от НК. Решение № 103/2018 г.
по н.д. № 307/2018 г. на Второ Н.О също е достатъчно ясно и категорично в
тази насока. Това двукратно обаждане съпроводено с всички онези действия,
които иначе в мотивите на първоинстанционния съд се приемат за безспорни,
по мое мнение позволяват да се приеме, че са налице всички необходими
11
предпоставки за преквалифициране на деянието по по-благоприятния текст на
чл. 343а, ал.1, б.“б“ от НК.
Запознавайки се с мотивите на първоинстанционния съд, аз ще Ви
помоля да извършите една преценка доколко всъщност, ако не приемете тази
втора наша алтернатива, не са налице предпоставките за приложение на чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Съдът е подходил безкрайно прецизно и аналитично към
смекчаващите отговорността обстоятелства. Те не са едно, две и три. Не бива
да се подхожда чисто математически към тях, затова защото, примерно
приносът на пострадалия пешеходец във всички случаи има една значителна
тежест тогава, когато се преценява в крайна сметка и степента на обществена
опасност на деянието, а и на дееца като цяло. Смекчаващите отговорността
обстоятелства касаещи от една страна личността на подсъдимия, от друга
страна касаещи механизма на ПТП безспорно могат да бъдат определени като
многобройни и по наше мнение да наложат извод, че и най-лекото в случая
наказание, е несъразмерно тежко на неговата вина. Съвсем основателно
първоинстанционният съд е игнорирал като отегчаващо отговорността
обстоятелство допуснатите от него нарушения на правилата на движение,
като е подходил към анализ на естеството и характера на тези нарушения, без
да подхожда чисто математически. Тоест, нарушения, които не оказват пряко
влияние върху безопасността на движението. Независимо, че няма изрично
позоваване на първоинстанционния съд, че скоростта е отегчаващо вината
обстоятелство, налице е изложение в тази насока в мотивите на съда, а и
публичното и частно обвинение поставят акцент в тази насока. Аз не мога да
се съглася, че тази скорост следва да бъде тълкувана като отегчаващо
отговорността обстоятелство. В крайна сметка тук става въпрос за едно
незначително превишение от 13 км/ч, но не това е важното. Важното е, че при
този условно наречен от вещите лица вариант № 2 на развитие на ПТП,
вещите лица са приели, че безопасната скорост е 83.27 км/ч. Тоест, една далеч
по- висока скорост не би била непреодолимата пречка, за да бъде
предотвратено ПТП. Тук може да търсим като причина и чисто субективните
възможности и оценка на пътната ситуация, но в никакъв случай не бива да се
хиперболизира приносът на скоростта към ПТП.
Ще си позволя да изразя несъгласие с частния обвинител затова, че В.
е следвало да съобрази своето поведение с обстоятелството, че преди ПТП е
12
имало кръстовище и то следвало да се приеме за пешеходна пътека.
Всъщност, В. е съобразил своето поведението с обстоятелството, че
приближава кръстовище, че преди това кръстовище има пешеходна пътека.
Той е спрял, пропуснал е преминалите по пешеходната пътека пешеходци,
предприел е плавно увеличение на скоростта, излязъл е извън зоната на
кръстовището и едва след това е настъпило ПТП. Това обстоятелство също не
би могло да бъде прието като отегчаващо отговорността.
Моята молба е да приемете наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и на
следващо място, с оглед всички данни относно личността на В. като водач на
МПС да прецените доколко не са налице и предпоставките на чл. 55, ал. 3 НК,
т.е. да прецените, дали е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание,
в това число и като водач на МПС, той да бъде лишаван от право на
управление.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от адв.
К.. Освен казаното искам да добавя една молба и тя е, че от професионална
гледна точка работата ми зависи от пътуване из страната. Ако е възможно да
не ме лишавате от правото да шофирам.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да не бъда лишаван от
право да управлявам МПС.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13