Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично заседание проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Деница Кръстева, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 795/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Вайн” ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, представлявано
от управителя А.К.А., ЕГН: **********, чрез адвокат И.Х., срещу Решение №
12/16.01.2020г., постановено по н.а.х.д. № 314/2019г. на Районен съд гр.Девня,
трети състав.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. С направено пространствено изложение относно ТР № 3/10.05.2011г. на
Върховен административен съд, касаторът счита, че са налице предпоставките за
прилагането на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “Вайн” ЕООД с ЕИК ********, срещу наказателно постановление № 03 – 010483/10.10.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.62 ал.3 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда, на “Вайн” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството
имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови своето решение, въззивната
инстанция е приела за установено от фактическа страна следното: На 04.09.2018г.
около 13.00 часа свидетелите Н.И.И. и Е.Д.Н. – служители в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект лозов масив, находящ се в землището на гр.Суворово, стопанисван от
“Вайн” ЕООД. На место били установени няколко лица, сред които и лицето Г.И.А.,
ЕГН/ **********, които престирали труд в полза на дружеството. Това било
установено при разговор с лицата, работещи в масива, сред които и Асенова,
които заявили, че работят от същия ден в обекта като берачи, с работно време от
08.00ч. до 17.00 часа и с договорено трудово възнаграждение от 25 лева на ден,
както и че имат слючен трудов договор с работодателя “Вайн” ЕООД. Заявеното от
тях било отразено в констативен протокол, съставен в 13.10 часа на
04.09.2018г., в който всеки от работниците се подписал срещу името си. След
извършена справка в системата на НАП било установено, че за сключения с А.
трудов договор е прието уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 04.09.2018г. в
16:27:23 часа. При така установените факти било прието, че “Вайн” ЕООД в
качеството си на работодател е допуснало до работа Г. И.А. преди да й
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено
от НАП, за което на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление.
За да постанови съдебното решение, Районен съд гр.
Девня е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала,
че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение не страдат от процесуални нарушения, даващи основания
за отмяната му. Съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му с наказателното постановление административно
нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът
е приел още, че за процесното нарушение е неприложима нормата на чл.415в от КТ.
Счел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните доказателства.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Безспорно установено по делото е, че „Вайн“ ЕООД в
качеството му на работодател е допуснал до работа Г.И.А. преди да й предостави
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. От данните по делото е видно, че
трудовият договор с лицето е бил регистриран в системата на НАП на датата, на
която е била извършена проверката, но в час следващ нейното извършване, поради
което обективно невъзможно е при извършването на проверката, респ. в момента в
който А. е престирала труд, същата да е била снабдена с копие от уведомлението.
Твърдението в касационната жалба относно приложението на разпоредбата на
чл.415в от Кодекса на труда, респ. чл.28 от ЗАНН, настоящият състав намира за
неоснователни. В тази връзка въззивната инстанция е изложила подробни мотиви
относно неприлагането на посочените разпоредби, които не следва да бъдат
преповтаряни
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от
16.01.2020г. на Районен съд гр.Девня, постановено по н.а.х.д. № 314 по описа на
съда за 2019г.
ОСЪЖДА “Вайн” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: