Р
Е Ш Е Н И Е № 81
Гр. Сливен, 22.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Кина Иванова и прокурор Ваня Белева, като разгледа докладваното от
съдията Яница Ченалова ВНАХД № 396 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М.Г. – защитник
на обв. И.Д.Д. срещу Решение № 25/28.05.2019 г., постановено
по АНД № 45/2019г. по описа на РС – Котел.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал обвиняемия И.Д.Д. за невиновен в това, че на 23.03.2019 г. в с.
Кипилово, общ. Котел управлявал МПС – мотоциклет марка „Сузуки“ модел GN 72 В с номер на рамата GN72B107437, което не е регистрирано по надлежния ред, поради
което обвиняемият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същото решение Районен съд – Котел е признал обвиняемия
И.Д.Д. за виновен в това, че на 23.03.2019 г. в с. Кипилово, общ. Котел
управлявал МПС – мотоциклет марка „Сузуки“ модел GN 72 В с номер на рамата GN72B107437, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е
извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложил административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на
200 лв.
Във въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е
оспорен със съображения за неправилно приложение на материалния закон и поради
явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на
наложените наказания и приложението на чл.28 от ЗАНН – неналагане на наказание
поради маловажност на случая, като нарушителят бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен заявява позиция за
неоснователност на въззивната жалба, но и за неправилност на атакуваното
решение, налагаща неговата отмяна. С позоваване на тълкувателно решение №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС прокурорът претендира, че е недопустимо съдът
разглеждащ делото да наложи на подсъдимия административно наказание, като приеме,
че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда и да го
оправдае по наказателното обвинение, а същевременно да констатира, че има
достатъчно доказателства за административно нарушение. Доколкото е сезиран с постановление
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, според
прокурора, съдът е длъжен да се произнесе дали има извършено престъпление и
дали са изпълнени останалите изисквания на посочената разпоредба, но не и да
действа като административно наказващ орган по ЗАНН. Моли за отмяна на
обжалваното решение на КРС и постановяване на ново решение, с което обвиняемият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, или алтернативно делото
да бъде върнато на Районен съд – Котел за ново разглеждане.
Защитникът на обвиняемия –
адв. М.Г. *** отчита факта на извършено нарушение, но акцентира върху мотива на
обвиняемия – преди моторът да бъде докаран в гр. Сливен и регистриран, да
изпробва дали работи добре. Подчертава, че на 150 м. от мястото е имало спрян патрул и обвиняемият сам е спрял за
проверка. Счита, че макар формално да е
извършено процесното деяние, последиците от същото не налагат толкова тежко наказание
– голяма по размер глоба и лишаване от право да управлява МПС, което ще остави
семейството му без прехрана. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на
наложеното административно наказание с приложение на разпоредбата на чл. 28
ал.1 от ЗАНН.
Обвиняемият, в личната си
защита и последната си дума, моли да бъде отменено решението на Котелския
районен съд.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите изложени във въззивната жалба, както и становищата, изразени пред
настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството пред СлРС е протекло
по реда глава 28 от НПК.
Образувано е по внесено от
РП – Сливен постановление за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК на обвиняемия И.Д.Д. за престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК.
От
приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
На 19.03.2019 г. в град Дуйсбург, Р
Германия, обв. Д. купил мотопед „Сузуки“, с рама № GN 72В107437, с дата на първа регистрация
29.05.1991г. Сключен бил писмен договор.
Обвиняемият е декларирал, че
мотоциклетът е влязъл в България на 21.03.2019г. с автовоз.
На 23.03.2019 г. около 09:30
часа обв. Д. се движел с описания мотоциклет по ул. „И. ***. Бил спрян за
проверка от полицаите С.И. и С.И., които установили липсата на надлежна
регистрация на управлявания мотоциклет.
Свид. И. съставил на
обвиняемия акт за установяване на административно нарушение, за това че
управлява МПС без регистрационни табели и за това че не носи свидетелство за
управление на МПС – нарушения на чл.140, ал.1 и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.
На 24.04.2019г. обвиняемият
подал заявление за първоначална регистрация № 190804005915 в ОД на МВР Сливен,
сектор „Пътна полиция“.
На 04.04.2019г. било
издадено свидетелство за регистрация № *********. Мотоциклетът бил регистриран
с № СН0885К.
С Наказателно постановление № 19-0287-000083/18.04.2019
г. на Началник РУ Котел при ОДМВР – Сливен, връчено на 15.05.2019 г. и влязло в
сила на 23.05.2019 г., на обв. Д. е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че наказанието се налага на И.Д.Д. за
това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория,
като нарушението е извършено на 23.03.2019 г. в 9:30 ч. в с. Кипилово при
управление на мотоциклет марка „Сузуки“ с номер на рама GN72B107437. От приобщената справка от Началника на
РУ – Котел при ОДМВР – Сливен е видно, че И.Д.Д. има няколко административни
нарушения по ЗДвП. За три от тях е наказан с наказателни постановления
съответно през 2009г., 2010 г. и 2019 г., а за три – с фишове, както следва:
два през 2018 г. и един през 2019 г.
Горната фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от събраните и приобщени по надлежния
процесуален ред писмени и гласни доказателства. Същата не се оспорва от
страните. Кредит на доверие следва да бъде даден на свидетелските показания, предвид
тяхната логичност и съответствие относно обстоятелствата, включени в предмета
на делото. Относими са и писмените доказателствени материали, приобщени по
надлежния процесуален ред. Първоинстанционният съд е изложил съображения за
кредитираните доказателствени източници, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. Относими са и
изисканите от въззивния съд писмени доказателства относно наказанията на
обвиняемия като водач на МПС, вкл. влязлото в сила наказателно постановление,
издадено по повод друго нарушение на правилата за движение по пътищата,
допуснато от обвиняемия по същото време и на същото място, когато е извършено
деянието, за което е образувано настоящото дело. Между всички доказателствени
материали е налице взаимовръзка и логичност, касателно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по настоящото дело, поради което въззивният
съд ги цени. Анализът
на доказателствата води до категоричност по отношение на възприетите по-горе
факти.
Фактическата обстановка е
изяснена коректно и не е предмет на спор между страните. Категорично е
установено управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС от обвиняемия на
инкриминираното място и време. Спорна е
правната оценка на деянието, с оглед приложимия материален закон. Настоящата
инстанция не е сезирана с протест, а само с въззивна жалба от защитника на
обвиняемия. Поради това искането на ОП – Сливен за отмяна на атакуваното
решение в частта, с която обв. Д. е оправдан по обвинението за престъпление по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК и постановяване на нов съдебен акт, с който да се
наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК, не може да се уважи.
Подобно разрешение би довело до влошаване положението на обвиняемия, за което е
налице забрана при липса на съответен протест. Не се констатират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при първоинстанционното
разглеждане на делото, с оглед на което и искането на прокуратурата за отмяна
на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд
също се явява неоснователно.
Съдът следва да разгледа оплакванията във
въззивната жалба, съобразявайки обвързаността от горните положения – оправдаването
на обвиняемия по обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1
от НК и налагането на наказание за извършено административно нарушение по
чл.140 от ЗДвП.
За да оправдае обвиняемия по повдигнатото обвинение,
първоинстанционният съд е отчел малозначителност на деянието по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. В
тази връзка е съобразено добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия от
образуване на наказателното производство, чистото му съдебно минало, предприетите
още на следващия ден действия по регистрация на мотоциклета. Според мотивите
към обжалваното решение, изложеният комплекс от фактори очертават обвиняемия
като личност с добри характеристични данни и с явно незначителна обществена
опасност. Допълнително е взет предвид краткия период на управление на
нерегистрирания мотоциклет, причината за привеждането му в движение – да бъде
изпробван преди регистрацията му. С тези аргументи и с позоваване на практика
на ВКС, първостепенният съд е приел занижена обществена опасност на деянието,
при която третирането му като престъпление би било неоправдано и налага
изключване на наказателната репресия.
В рамките на правомощията си по чл.301,
ал.4 от НПК първоинстанционният съд е направил преценка, че извършеното деяние
съставлява административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, вменяващо
задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване, само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места. Обсъдил е санкцията за нарушението,
установена в чл.175, ал.3 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест до дванадесет месеца и глоба от 200 до 500 лева. Индивидуализирал е
наказанието за извършеното административно нарушение в неговия минимум – глоба
от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло
доводите на КРС относно извършеното деяние, както и за липсата на основание за
отпадане на административнонаказателната отговорност поради маловажност. Деянието
разкрива типичните за този вид деяния специфики, а наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства е отчетено при определяне на наказанието в
минималните установени в ЗДвП размери. Искането в жалбата за приложение на
чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Видно от приобщените в хода на съдебното следствие
пред въззивния съд доказателства, обв. Д. е наказван неколкократно за
административни нарушения по ЗДвП. Действително някои от тях са отдалечени
значително във времето и не следва да имат решаващо значение. Факт са в
актуален план наложени с фишове три наказания за по-леки от настоящото
нарушение, както и едно влязло в сила наказателно постановление за управление
на МПС без свидетелство за правоуправление, като административнонаказващите
органи са санкционирали Д. и не са прилагали чл.28 от ЗАНН. Тази фактология
изключва възможността за настоящото деяние по отношение на обвиняемия да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН. Настоящото деяние разкрива по-голяма степен на
обществена опасност спрямо тези, за които е бил наказан с фиш и с наказателното
постановление от 2019 г. Поради това съдът счита, че няма основание
административнонаказателната отговорност да отпадне изцяло, а решението на
първоинстанционния съд за налагане на предвидените в ЗДвП наказания в минимален
размер съответства на извършеното от обвиняемия и неговата личност. Наказанията
са предвидени кумулативно в приложимия за случая закон, поради което
оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно и не може да
бъде уважено.
В заключение извършената от въззивната
инстанция проверка на първоинстанционния съдебен акт налага извод, че същият следва
да бъде потвърден. Не се констатират нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, които да са отстраними в рамките на настоящата процесуална
ситуация. Не могат да се уважат исканията
на ОП – Сливен, при липса на съответен протест. Въззивната жалба е
неоснователна предвид искането за отпадане на административнонаказателната
отговорност на обвиняемия. Не са
налице основания за изменение или отмяна на съдебния акт на първата инстанция,
поради което същият следва да бъде потвърден.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/28.05.2019 г., постановено по АНД №
45/2019 г. по описа на Районен съд – Котел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: