Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 / 11.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 839 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 62 АПК.
Образувано е по жалба на МЦДП „ВИВА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ №
15, представлявано от управителя д-р Д. Д., срещу заповед № №13/РД-09-491/13.07.2021
г. на директора на РЗОК-Пазарджик, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в негова заповед за налагане на санкции
№ 13/РД-09-1111/18.12.2020 г. Релевирани са доводи за нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и необоснованост, въз основа на които отправя искане за отмяна на
обжалваната заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
адвокат А.Ш., поддържа депозираната жалба по съображенията изложени в нея, като
моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на РЗОК-Пазарджик, чрез
процесуален представител юрисконсулт М.М., в съдебно заседание и представени
писмени бележки, излага становище за неоснователност на жабата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Между Националната здравноосигурителна каса и МЦДП
„Вива“ ЕООД е сключен договор № 13/РД-29—392/19.02.2020 г. за оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично-консултативен
център.
Със заповед № 13/РД-09-925/19.10.2020 г.
директорът на РЗОК-Пазарджик е разпоредил проверка на МЦДП „ВИВА“ ЕООД, като въз
основа на резултатите от нея е издадена заповед за налагане на санкции №
13-РД-09-1111/18.12.2020 г. Последната е обжалвана в частта й по т. 7 относно
частичното прекратяване на договор № 13/РД-29-392/19.02.2018 г. по отношение на
д-р Н. С. и по т. 8 - частично прекратяване на договор №
13/РД-29-392/19.02.2018 г. по отношение на д-р Т. Н.-Л.. По жалбата е
образувано адм. дело № 1454/2020 г., като с решение № 514/25.06.2021 г.
Административен съд-Пазарджик е отменил заповедта в оспорената й част. Постановеният
съдебен акт е оставен в сила с решение № 2119/07.03.2022 г. по адм. дело №
8571/2021 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
С процесната заповед № 13/РД-09-491/13.07.2021 г.
на директора на РЗОК-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 62, ал. 2 АПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в т. 7 и в т. 8 в издадената
от него заповед за налагане на санкции № 13/РД-09-1111/18.12.2020 г. в частта „санкция“,
като „годината в номера на договора се поправя от 2018 г. на 2020 г. и цялото
му название на посочените две места следва да се чете № 13/РД-29-392/19.02.2020
г.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата срещу заповедта е подадена в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен
интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество
- основателна.
Оспорената заповед е издадена по реда на чл. 62,
ал. 2 АПК. Със същата директорът на РЗОК-Пазарджик е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената от него заповед за налагане на санкции №
13/РД-09-1111/18.12.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. първо
от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се
поправят от органа, който го е издал, поради което съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност.
Заповедта съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 АПК.
Като фактическо основание за нейното издаване е посочено наличието на очевидна
фактическа грешка при изписване на годината на договора, сключен между НЗОК и
МЦДП „Вива“ ЕООД, като са изложени мотиви в какво точно се състои допуснатата
фактическа грешка. С оглед на изложеното, съдът приема, че при постановяване на
административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоначалната
заповед е издадена след извършване на проверка и в производство по налагане на санкции
по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Доколкото в специалния закон липсват
правила за поправка на очевидни фактически грешки, се прилагат разпоредбите на
АПК. Възможността за поправка на очевидна фактическа грешка е предвидена с
нормата на чл. 62, ал. 2 АПК, като за извършването й не са предвидени специални
производствени правила. Цитираната разпоредбата изисква съобщаване на акта за
поправка на заинтересованите лица (което в случая е сторено), без да е
необходимо извършване на някаква конкретна процедура преди издаването му. След
като е констатирал наличието на очевидна фактическа грешка, издателят на акта
следва да я поправи, без да е необходимо специално да обосновава този факт и
без ограничения във времето. В разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК не е предвиден
срок, в който административният орган може да извърши поправка на допусната
фактическа грешка в издаден от него административен акт. Изрично е посочено, че
такава поправка може да бъде извършена и след изтичане на срока за обжалване,
като в настоящата хипотеза поправката е извършена преди актът да е влязъл в сила,
тъй като е бил обжалван, без по него да е имало постановен окончателен акт.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
органът по реда на чл. 62, ал. 2 АПК се е опитал да измени волята си , като
преодолее допуснато от него предходно нарушение в заповед за налагане на санкции
№ 13/РД-09-1111/18.12.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, както
е прието и в теорията и в съдебната практика, поправката на очевидна фактическа
грешка цели отстраняване на несъответствието между действителната и изразената
воля на административния орган. Наличието на такова несъответствие, между
действителната и изразената воля, е материалната предпоставка за издаване на
заповед за поправката. Поправката на очевидна фактическа грешка може да стане,
както по почин на органа издал акта, така и по искане на която и да е от
страните, без ограничение във времето. Очевидна фактическа грешка е налице,
винаги когато между формираната истинска воля на административния орган и
нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт, има
несъответствие. Смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62,
ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като
пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства. Това са
грешки, свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези,
т.е. формални грешки при ясно изразена воля на административния орган. В този
смисъл е и произнасянето на съда в мотивите към решението по адм. дело 1454/2020
г., в което е посочено, че „неправилно в оспорената заповед е посочено, че се
прекратява частично договор № 13/РД-29-392/19.02.2018 г., след като в мотивите
на оспорения административен акт е посочен договор № 13/РД-29-392/19.02.2020
г., а именно този договор е приложен по административната преписка. Така или
иначе, според съда, волята на административния орган е ясна досежно годината на
договора е допусната техническа грешка, която не е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта.“. Както беше посочено очевидна фактическа грешка в
индивидуален административен акт е налице при несъответствие между
действителната и експлицираната воля на административния орган. По смисъла на
чл. 62, ал. 2 от АПК на корекция подлежат само тези очевидни фактически грешки,
които са допуснати в разпоредителната част на административния акт, тъй като
само с нея органът изразява своето властническо волеизявление. Подобно на
допълването обаче, актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма
самостоятелно съществуване, а има акцесорно значение и се инкорпорира в
основния/поправения/ акт. Административният акт, който се коригира, и актът,
чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон и да образуват
едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по
своето съдържание правни последици. След като с влязло в сила на 07.03.2022 г. решение
№ 514/25.06.2021 г. по адм. дело № 1454/2020 г. на Административен
съд-Пазарджик, съдът е отменил заповед за налагане на санкции № 13-РД-09-1111/18.12.2020
г., издадена от директора на РЗОК-Пазарджик, в частта по т. 7 относно частично
прекратяване на договор 13/РД-29-392/19.02.2018 г. по отношение на лекаря д-р
Николай Сотиров и по т. 8 частично прекратяване на договор №
13/РД-29-392/19.02.2018 г. по отношение на д-р Теодора Неделева-Лачкова, то и
заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка, която е само по отношение
на тези две точки, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски, като
доказателства за реално сторени такива има само по отношение на заплатената
държавна такса, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на МЦДП „Вива“
ЕООД сумата от 50 (петдесет) лв. разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 13/РД-09-491/13.07.2021 г. на директора на
РЗОК-Пазарджик, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в заповед за налагане на санкции № 13/РД-09-1111/18.12.220
г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София, да заплати на МЦДП
„Вива“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Пазарджик,
ул. „Болнична“ № 15, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/