№ 95
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502323 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1574/27.02.2020 г., постановено по гр. дело № 13727/2017 г. по описа
на СГС, І ГО, 5 състав, частично са уважени предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на следните обезщетения: 1) сумата от
20000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 115 НК, във вр. с чл. 18, ал. 1, пред. 1 НК, за което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 14.10.2016 г. Присъда № 19/26.01.2016 г.,
постановено по нохд № 4646/2014 г. по описа на СГС, НО, 30 с-в и 2) 1000 лв. (този иск е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4200 лв., след допуснатото му
изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер в о. с. з. на
14.11.2018 г.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 14.10.2016
г. до окончателното им заплащане. Тъй като законната лихва върху деликтно обезщетение
представлява компенсаторно, а не мораторно обезщетение, то не е предмет на отделен иск,
както е приел първоинстанционният съд, а на акцесорна претенция и нейният окончателен
размер се изчислява към момента на изплащане на главното парично задължение. В този
смисъл, това нарушение на материалния закон трябва да се съобрази от въззивния съд при
постановяване на своето решение.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
1
искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – за
сумата от 20000 лв., както и в частта, в която е уважен искът за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинените имуществени вреди - за сумата от 1000 лв. Въззивникът
твърди, че при определяне размера на заместващото обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение решаващият съд не се е
съобразил с критериите за справедливост, установени в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
Поддържа релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат (арг. чл. 5 ЗОДОВ) с противоправното поведение на
ищеца - участието в процесната улична схватка с множество участници. Счита, че искът за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй
като не е доказано, че действително е заплатено уговореното адвокатско възнаграждение за
осъществената правна защита в процесното наказателно производство.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
която изразява правно становище за нейната неоснователност.
Ищецът не е обжалвал решението в частта, в която са отхвърлени предявените
кумулативно обективно съединени деликтни искове, както следва: 1) за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди над присъдената сума от
20000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.; 2) за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинените имуществени вреди над присъдената сума от 1000 лв. до
пълния му предявен размер от 4200 лв. и 3) за заплащане на законна лихва върху главните
парични притезания над 2089,06 лв. до пълния предявен размер от 20890,56 лв. (за
обезщетението за причинените неимуществени веди), респ. над 104,45 лв. до пълния
предявен размер от 438,70 лв. (за обезщетението за причинените имуществени вреди),
изтекла за периода от 24.10.2017 г. до 24.10.2017 г., поради което в тази част то е влязло в
сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустима, а разгледана по същества, тя се явява частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, I-5 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени деликтни искове с
правно основание чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
2
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и
имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че на 10.05.2010 г. срещу ищеца е било образувано
наказателно производство за извършено на 09.05.2010 г. престъпление по чл. 115 НК, във
вр. с чл. 18, ал. 1 НК, по което първоначално е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”, продължила за периода от 10.05.2010 г. до 30.11.2010 г., изменено по-късно в
„парична гаранция” в размер на 500 лв.
С влязла в сила на 14.10.2016 г. Присъда № 19/26.01.2016 г., постановена от СГС,
НО, 30 с-в по нохд № 4646/2014 г., подсъдимият М. Б. М. е бил признат за невиновен в
извършването на престъпното деяние, за чието извършване е било повдигнато обвинение.
Следователно, наказателната репресия срещу ищеца е продължила за период повече от 5
години.
От показанията на свидетеля А. А., брат на ищеца, се изяснява, че преди да бъде
незаконно обвинен М. М. бил жизнерадостен, контактен, много добър и отзивчив. След
образуване на наказателното производство срещу него, респ. след задържането му неговата
психика се променила - станал асоциален, необщителен. След излизане от ареста, започнал
да търси работа, но безуспешно - „Трудно се адаптира към новата среда след излизането му,
всичко се отрази не добре. Към момента не е превъзмогнал случилото се”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното
състояние на ищеца по време на процесния наказателен процес са непосредствени.
Тъй като в отговора на въззивната жалба не се твърди, че първоинстанционното
решение е необосновано в частта, в която СГС е приел, че в процеса на доказване е останало
3
неустановено обстоятелството, че ищецът е страдал от депресия, респ. увреждането на
междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия са в причинно-следствена връзка с процесното наказателно преследване,
въззивният съд не може да приеме за осъществени тези факти в обективната действителност
- арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което при формиране на своето вътрешно убеждение (арг.
чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) не следва да ги вземе предвид.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се изяснява
правнорелевантното обстоятелство, че след изменение на взетата мярка за неотклонение от
„задържане под стража” в „гаранция” се е родил неговия син, но скоро след това е починала
майката на детето, поради което ищецът е следвало наред със защита по процесното
незаконно обвинение да поеме отглеждането на невръстното дете.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца, в неговото психично
състояние (станал е угрижен, потиснат, по-затворен и вглъбен), са закономерна, необходима
последица от незаконното обвинение за извършване на тежко престъпление, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, т. е. изживеният стрес,
психическо напрежение, емоционална потиснатост и чувство за социална
неудовлетвореност са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпления, за които се
предвиждат тежко наказание – от 10 до 20 години лишаване от свобода. Наказателното
производство е продължило в един продължителен период от време – над 5 години, като
първоначално му е била взета най-тежката принудителна мярка за неотклонение „задържане
под стража” за период от около 7 месеца, поради което неговото човешко право на свободно
придвижване е било засегнато в значителна степен. Тъй като първоинстанционният съд
първоначално го е признал за виновен в извършване на тежкото престъпление - опит за
убийство, за което му е било повдигнато незаконното обвинение, обективно той е бил
поставен под угрозата ефективно да изтърпи наложеното му наказание - „лишаване от
свобода”, което е увеличило интензитета на изживените негативни емоции.
4
От друга страна, при съвкупната преценка на всички доказателства размерът на
дължимото заместващо обезщетение за причинените на ищеца от процесното незаконно
обвинение неимуществени вреди следва да бъде намалено, тъй като той, макар и да е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, с оправдателната присъда е
установено, че М. Б. М. активно е участвал в уличната свада (наречена в мотивите на
присъдата „меле”), като от обективна страна е установено, че подсъдимият е държал нож,
който е размахвал близо до пострадалия. Макар и в процеса на доказване пред наказателния
съд държавното обвинение да не е установило по несъмнен начин, че подсъдимият е
извършил инкриминираното деяние - по дрехите му не е установена кръв на пострадалия,
като по открития в близост на местопрестъплението захвърлен нож не са открити
биологични или дактилоскопични следи, в началния стадий на наказателното производство -
при повдигането на обвинението за извършване на това тежко престъпление, прокурорът и
съдът, взел най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, са се ръководили от
тези установени до този момент факти по делото при обосноваване на своя извод за
обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние, а то е следвало от
обективна и субективна страна да бъде установено едва в съдебната фаза – при прилагане на
принципа на състезателност на процеса. В този смисъл, ищецът обективно е допринесъл за
повдигане на незаконното обвинение за извършване на престъплението, за които е бил
оправдан - чрез своето противоправно поведение (намеса в улична свада, „меле”, държейки в
близост до пострадалия нож, който е „размахвал”). Поради тези правни съображения при
определяне размера на дължимото заместващо обезщетение този правнорелевантен факт
трябва да бъде взет предвид от съда.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, неразумният срок, в който с оглед на
фактическата и правна сложност на делото наказателното производство се е развило (над 5
години на три съдебни инстанции), проведените съдебни заседания по делото, преживеният
стрес и дискомфорт в социалното общуване, налагането на мярка за неотклонение
„задържане под стража” в един дълъг период от време (около 7 месеца), изживяната
потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, по необходимост - с оглед
на неблагоприятните житейски обстоятелства (смъртта на майката на детето), по време на
наказателното производство незаконно обвиненият е следвало да се грижи за невръстното си
дете, като тези факти в своята съвкупност са довели до психологически дискомфорт и
страдания, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от
незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 12000 лв.
Както последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които
всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко
5
човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения. Очевидно е, че след като е бил обвинен за извършване на тежко
престъпление, след като е давал обяснения в досъдебната и съдебната фаза, ищецът е бил
под стрес, изпадал е в потиснати състояния, изживявайки тежко случващото се и очаквайки
приключването на съдебния процес, в който се е защитавал по незаконното обвинение за
извършено тежко престъпление (въззивният съд взима предвид и обстоятелството, че е бил
признат за виновен от първата съдебна инстанция, което обективно е увеличило неговите
негативни преживявания с оглед на угрозата да изтърпява наказание за извършено
престъпление).
От друга страна обаче, той е извършил противоправно деяние, което, макар и да не
разкрива от обективна страна признаците на престъпния състав, за осъществяването на
който е бил незаконно обвинен, то е послужило като повод за повдигане на обвинение за
извършване на процесното деяние, респ. за вземане на най-тежката мярка „задържане под
стража”.
Следователно, обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която искът
за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е уважен над
сумата от 12000 лв. до присъдения размер от 20000 лв., като в тази част този иск бъде
отхвърлен. Но както бе изяснено, при деликтното обезщетение законната лихва се присъжда
от момента на извършване на деликта (в конкретния случай от влизане в сила на
оправдателната присъда, с която се установява по несъмнен начин, че обвинението е било
незаконно), като се посочва само относително определен краен срок – до заплащане на
заместващото обезщетение, поради което за яснота на страните трябва изцяло да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, в която е присъдено заместващо
обезщетение, ведно с присъдената законна лихва в определения от съда размер, а вместо
него да се постанови ново, с което този иск да бъде уважен до размера от 12000 лв., ведно
със законната лихва от 14.10.2016 г. до окончателното й заплащане.
Въззивната жалба е неоснователна по отношение на уважената част от предявения
иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от процесното незаконно
обвинение имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за адвокатска защита в
досъдебното производство - в размер на сумата от 1000 лв. Както законосъобразно е
изяснено от СГС, от Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2010 г. (л. 31 от ДП №
1579/2010 г. по описа на 7 РПУ при СДВР, по пр. пр. № 5531/2010 г. на СГП) ищецът е
заплатил на адв. Т. Г. адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита по
досъдебното производство в размер на 1000 лв., като тези разходи са в причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение. Следователно, искът за заплащане на компенсаторно
обезщетение правилно е уважен до този размер.
Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция обжалваното
решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
6
адв. Н. С. от САК са определени съдебни разноски над сумата от 357,40 лв. до присъдения
размер от 621,21 лв. - за осъщественото безплатно процесуално представителство пред СГС
(както бе изяснено искането за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение
не е предмет на отделен иск, поради което размерът на тази акцесорна претенция не се
взима предвид при произнасяне на съда при определяне отговорността за разноските). С
оглед на обстоятелството, че е уважена само част от въззивната жалба на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на адв. Н. С. от САК следва да се
присъдят сторените пред САС съдебни разноски в размер на сумата от 718,10 лв. (съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 13000 лв. при обжалван материален
интерес от 21000 лв.) - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред въззивния съд.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1574/27.02.2020 г., постановено по гр. дело № 13727/2017 г. по
описа на СГС, І ГО, 5 състав, в частта, в която е уважен предявеният от М. Б. М. срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 НК,
във вр. с чл. 18, ал. 1, пред. 1 НК, за което М. Б. М. е бил оправдан с влязла в сила на
14.10.2016 г. Присъда № 19/26.01.2016 г., постановена по нохд № 4646/2014 г. по описа на
СГС, НО, 30 с-в, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.10.2017 г., до
окончателното й заплащане; в частта, в която е уважен искът за заплащане на законна лихва
в размер на 2089,06 лв., изтекла за периода от 14.10.2016 г. до 24.10.2017 г.; както и в
частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на адв. Н. С. от САК адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред СГС над сумата от 357,40 лв.
до присъдения размер от 621,21 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б.
М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, ап. ** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо ЗОДОВ сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 НК,
във вр. с чл. 18, ал. 1, пред. 1 НК, за което М. Б. М. е бил оправдан с влязла в сила на
14.10.2016 г. Присъда № 19/26.01.2016 г., постановена по нохд № 4646/2014 г. по описа на
СГС, НО, 30 с-в, ведно със законната лихва от 14.10.2016 г. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ този иск над сумата от 12000 лв. до присъдения от СГС размер от 20000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
7
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Н. С. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ап. * сумата от
718,10 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред САС безплатно процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8