РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Балчик, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20223210200147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена жалба от „ВиК”АД,със седалище и адрес на
управление в ****,с ЕИК****,представлявано от Изпълнителния си Директор Т.Г.,срещу
наказателно постановление №64 от 04.07.2022г. на инж.Я.М.Д., Директор на Басейнова
Дирекция“Черноморски район“,към Министерство на околната среда и водите,с правно
основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган,който я е изпратил
първоначално,ведно със административната преписка в Районен съд-Добрич. Там е
образувано АНХД№801/2022г. по описа на ДРС. С Разпореждане №1091 от
01.08.2022г.производството пред ДРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд-Балчик. В БРС е получено с Рег.№2832 на 05.08.2022год. като е образувано
настоящото производство.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че в наказателното постановление е установена
грешна фактическа обстановка и е направена неправилна правна квалификация на
деянието.Твърди се,че не е налице мотивираност на наказателното постановление.Твърди,се
,че са допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление,като незаконосъобразно.Алтернативно моли съда да намали
размера на наложеното административно наказание
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание
от свой процесуален представител-адвокат Д. К. от АК-Ш.. Процесуалният представител
поддържа жалбата.Пледира,процесното наказателно постановление да бъде отменено изцяло
1
като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки,които завява,че
поддържа в съдебно заседание. Претендира направени деловодни разноски.
Виззиваемата страна,редовно призована се представлява в съдебно заседание от
ст.юрисконсулт П. Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло подадената жалба,като
неоснователна и недоказана. Не се претендират изрично направени деловодни разноски.
По делото,като свидетели са разпитани М.Р.Й.-К.,автор на Акта за установяване на
административно нарушение,С. Г. П..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 17.02.2022 г., е извършена контролна проверка на място и по документи на обект:
минерален сондажа „***“,находящ се на място с географски координати *****, в землището
на ****.
Проверката е извършена във връзка с постъпила в БДЧР декларация по чл. 194Б от
Закона за водите с вх. № 26-00- 6458/А1/03.02.2022 г. “ВиК Д.” АД, за иззетите водни
количества през 2021 г. от подземни води, посредством съществуващото водовземно
съоръжение - обект на проверката.
Съгласно данните, вписани в Регистъра на водовземните съоръжения за подземни води за
стопански цели, воден от Директора на БДЧР по реда на чл.118г, ал.3 от Закона за водите,
минерален сондажа „***“, с регистрационен № ***г. е собственост на “ВиК Д.” АД.
Към датата на проверката на място са измерени географските координати на минерален
сондажа „***“, находящ се в землището на ***, както следва: ***".
В хода на проверката е констатирано, че в периода 01.01.2021-31.12.2021 г. въз
основа на добитите от минерален сондажа „***“ количества вода, посредством тръбопровод
се водоснабдява ****, всички в ****. Видно от представената в БДЧР декларация по чл.
194Б от Закона за водите с вх. № 26-00-6458/А1/03.02.2022 г. “ВиК Д.” АД за периода от
01.01.2021 до 31.12.2021 г. е декларирало иззети водни количества от горепосоченото
водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване на ****, всички в **** в размер
на 17 790 куб. м., което представлява водовземане с дебит 0,56 л/сек.
Констатираното водовземане от минерален сондажа „***“, находящ се в землището
на ****, за питейно-битово водоснабдяване на ****, всички в ****, със стопанска цел от
“ВиК Д.” АД, е нерегламентирано и без издадено разрешително по реда на чл.44, ал. 1 от
Закон за водите.
С това свое деяние “ВиК Д.” АД през периода 01.01.2021г.-31.12.2021 г. е нарушило
чл. 44, ал.1 от Закона за водите, като е водовземало от подземни води, посредством
водовземно съоръжение- минерален сондаж „***“, находящ се в землището на ****, за
нуждите на дейността на предприятието на нарушителя - питейно-битово водоснабдяване на
населението, без издадено разрешително за това.
При проверката на БДЧР е съставен Констативен протокол с № В-37 от 17.02.2022г.,
отразяващ описаните по-горе обстоятелства от Ф. И.- ст. експерт в Дирекция „Контрол” при
2
БДЧР- гр. В..
За така установените и описани обстоятелства от БДЧР е изпратено Уведомително
писмо изх.№ 26-00-6458/А4/18.03.2022 г. до нарушителя за съставяне на АУАН, получена
видно от известие за доставка на 22.03.2022 г.
На 28.03.2022г.,в присъствие на изрично упълномощен представител на нарушителя, е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 26/28.03.2022г.
(бланков № 000905). Същият е връчен и подписан от лицето без конкретни възражения.
В законоустановения срок нарушителя депозира с писмено възражение срещу
съставения АУАН. Направеното възражение е прието от АНО за неоснователно.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно
наказващия орган издава наказателното постановление№64 от 04.07.2022г срещу
дружеството-жалбоподател,като му налага имуществена санкция в размер на
1000лв.Административно-наказващия орган е преценил ,че дружеството-жалбоподател е
допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.200 ал.1 т.1 б.А,във вр.чл.44
ал.1 от Закона за водите.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва както от събраните писмени
доказателства,така и от гласните такива,а именно показанията на разпитаните свидетели
,които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от разписката за
връчване е връчено на 07.07.2022г.Жалбата е изпратена на 20.07.2022год.,видно от
изходящия номер на дружеството-жалбоподател и е получена в деловодството на
възиваемата страна на 21.07.2022год.,видно от регистрационния входящ номер.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Басейнова
Дирекция“Черноморски район“,към Министерство на околната среда и водите.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на обжалваното
наказателно постановление.
От събраните доказателства в процеса и техния анализ,съдът достига до извода,че се доказва
фактическата обстановка,описана в АУАН и наказателното постановление.Съдът приема за
доказано,че дружеството-жалбоподател е допуснал описаното в АУАН и наказателното
3
постановление административно нарушение.
В жалбата се твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения.
При служебната проверка на АУАН и издадено въз основа на него обжалвано
процесно наказателно постановление,съдът достига до извода,че не са допуснати
съществени процесуални нарушения ,които да ограничат правото на защита на дружеството-
жалбоподател и да опорочат обжалваното наказателно постановление,до степен на
незаконосъобразност.
По категоричен начин е установено самото нарушение,както и неговия извършител.
Настоящият състав счита, че в случая не е налице маловажност на нарушението.
Извършеното нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната
отговорност.
Процесното административно нарушение е по чл.44, ал.1, от Закона за водите, като
дружеството-жалбоподател е водовземало от подземни води посредством водовземно
съоръжение - „***“, находящ се в землището на ****, за нуждите на дейността на
предприятието на нарушителя - питейно-битово водоснабдяване на ****, всички в ****, без
издадено разрешително за това, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите.
Конкретното административно нарушение,според съда не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от другите подобни .
Ето защо, процесното нарушение не следва да се класифицира като маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган основателно не е приложил чл. 28
от ЗАНН.
Отчитайки разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е наложил
имуществена санкция в максимално предвидения от закона размер, а съдът не намира
основания за нейната отмяна.
В АУАН №26/28.03.2022г. в описателната му част, конкретно и ясно е описана
фактическата обстановка, както и периода предвид това, че дружеството е водовземало
всекидневно през 2021 г. за да водоснабди с вода за питейно-битови цели населението на
****, , всички в ****.
Деянието съставлява продължавано нарушение в посочения период.
На следващо място,съдът съобразява ,че ползваните количества минерална вода по
същество и по смисъла на закона представляват природно богатство,което се е разхищавало
на практика.Съдът съобразява факта и,че водоподаването е дейност свързана със висока
обществена стойност и значимост,в предвид опазването на здравето и безопасността на
големи групи от хора.
Всички тези гореизложени обстоятелства,според съда са мотивирали правилно и
законосъобразно,административно наказващия орган да определи размера на
4
административното наказание към максимума,предвиден в законовия текст
С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от делото,съдът счита,въззиваемата страна има право да й бъдат
заплатени,деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.Такова
искане обаче не е направено от процесуалният представител на въззиваемата страна,поради
което съдът счита,че не следва да се присъждат такива в полза на въззиваемата страна..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №64 от 04.07.2022г на
инж.Я.М.Д., Директор на Басейнова Дирекция“Черноморски район“,към Министерство на
околната среда и водите,с което за констатирано на 17.02.2022г. на обект, минерален
сондаж-водовземно съоръжение „***“, находящ се в землището на ****,административно
нарушение на чл.200 ал.1 т.1 б.А,във вр.чл.44 ал.1 от Закона за водите,на„ВиК”АД,със
седалище и адрес на управление в ****,с ЕИК****,представлявано от Изпълнителния си
Директор Т.Г. е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000лв.(хиляда лева),като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5