Р
Е Ш Е
Н И Е №…….
Гр.Панагюрище, 12.07.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАНАГЮРСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА гр.д.№ 190/2017г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „О.Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д. и
прокуриста Е Д Ксрещу Д.П. ***, с ЕГН: **********. Иска се осъждане на
ответника Д.П. да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 819,23 лв. –
просрочена главница, произтичаща от неизпълнение на договор за кредит от
13.08.2008 г. и договор за поръчителство от същата дата за периода от
13.06.2016 г. до 13.08.2018 г., както и сума в размер на 463,76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.06.2016 г. до 13.08.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.12.2016 г. до изплащане на вземането.
Твърди се, че на 13.08.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.З.К.
с ЕГН ********** бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер
на 8 000,00 лв. „Банка ДСК“ ЕАД била изпълнила задължението си по договора
за кредит, като предоставила на кредитополучателя договорената сума. Изпълнението на
задължението по договора било обезпечено с поръчителството на ответника Д.П.,
за което последният подписал с „Банка ДСК“ ЕАД договор за поръчителство от
13.08.2008 г. Съгласно чл. 2 от Договора за кредита, срокът за издължаване бил
120 месеца, на равни месечни вноски, считано от
13.08.2008 г. до 13.08.2018 г. Вноската включвала част от главницата и
възнаградителна лихва. Начинът на формиране на лихвения процент на кредита бил
договорен в договора, като същият бил в размер на 13,45% и се включвал в
месечните вноски. Според т. 19.2 от общите условия, при неплащане над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал автоматично предсрочно изискуем.Предвид
неизпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя на
уговорените месечни погасителни вноски повече от 90 дни, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем и „Банка ДСК“ ЕАД предприела необходимите действия за
събирането на вземането си по съдебен ред. Въз основа на подадено от „Банка
ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 880/2011 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, по което на 21.10.2011 г. била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 24.10.2011 г., съгласно които кредитополучателят Б.К. и
ответникът Д.П. в качеството си на поръчител, били осъдени да заплатят
солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 7 380,92 лв. – главница, както и
сумата от 1 981,26 лв., представляваща лихва за периода от 16.07.2010 г.
до 14.10.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата до пълното
погасяване на вземането, считано от 14.10.2011 г.
Междувременно на 16.08.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищцовото дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД бил сключен договор за продажба на вземания
(цесия), по силата на който последното придобило процесното вземане срещу
кредитополучателя Б.К. и поръчителя Д.П.. На базата на изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД ищцовото дружество било изпратило от името на цедента
уведомително писмо за цесията, както до кредитополучателя, така и до ответника Д.П..
Ответникът бил получил уведомителното писмо на 27.09.2012 г., като подписал
разписка за получаването му.
Въз основа на издадените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
изпълнителни листове срещу кредитополучателя Б.К. и ответника Д.П., от които ищцовото дружество се ползва в
качеството си на частен правоприемник на цедента, същото направило необходимото
за образуване на изпълнително дело № 180/2016 г. по описа на ЧСИ Д Д с район на
действие Окръжен съд – Пазарджик. След като получил поканата за доброволно
изпълнение, ответникът Д.П. възразил в срок срещу заповедта за изпълнение. В
указания едномесечен срок „Банка ДСК“ ЕАД, на която било съобщено възражението,
не подала установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, поради което
заповедта за изпълнение по отношение на ответника Д.П. била обезсилена от РС -
Панагюрище. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на осъдителен иск срещу Д.П., от който се претендира заплащане на
погасителни вноски, считано от м. юни 2016 г.(падежирани преди по-малко от 6
месеца, считано от подаване на исковата молба) до определената крайна дата за
изплащане на кредита – 13.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Размерът на претенцията е
обоснован от липсата на изявление на „Банка ДСК“ ЕАД, отправено към ответника,
че обявява кредита за предсрочно изискуем. Претендират се направените в
производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 от ГПК. Представят се писмени доказателства, подробно описани в
исковата молба.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва иска.
Прави се възражение за нищожност на договора за
покупко-продажба на вземания (цесия), сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ищцовото
дружество, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 26, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която кредиторът можел да прехвърли вземането
си на трето лице, ако това е изрично упоменато в договора, а в процесния
договор за кредит за текущо потребление такава уговорка липсвала. Наличието на
подобна клауза в общите условия на цедента не замествало липсата на изрично
изявление в договора.
Твърди се, че договорът за покупко-продажба на
вземанията, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество не бил произвел
действие, тъй като ответникът не бил уведомен за извършената цесия от страна на
стария кредитор, т.е. на цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че този договор е
нищожен поради липса на съгласие относно прехвърленото право (вземане). Това
било така, тъй като последното не било индивидуализирано с необходимите правни
белези, тъй като липсвали документи за правното основание на вземането, които
документи е следвало да бъдат неизменна част от договора за цесия. Твърди се,
че не били представени доказателства за възмездността на договора за цесия,
което също представлявало основание за нищожност поради липса на еквивалентност
на престациите. Освен това липсата на доказателства за пълното плащане на
покупната цена от цесионера, т.е. от ищцовото дружество означавало, че
договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като прехвърлителното
действие настъпвало с пълното плащане на цената.
Твърди се, че
претендираното срещу ответника вземане, предмет на процесния договор за цесия
било изключено от продажбата съгласно чл. 2.4, б. „к“ от договора за цесия, тъй
като издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. № 880/2011 г. по описа на РС –
Панагюрище срещу ответника Д.П. бил обезсилен.
Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор за цесия, договорът за
кредит не бил обявен за предсрочно изискуем и не бил прекратен, поради което не
е съществувало вземане с описаните в договора за цесия параметри и размер,
което да бъде прехвърлено на ищцовото дружество. По тази причина договорът за
цесия бил нищожен поради липса на предмет.
Твърди се, че по отношение на ответника била налице
хипотезата на чл. 147 от ЗЗД. Това било така, тъй като от 24.10.2011 г. –
датата на която „Банка ДСК“ ЕАД се била снабдила с изпълнителен лист срещу
ответника, същата следвало да заведе иск срещу кредитополучателя в 6-месечен
срок, т.е. до 22.05.2012 г. и тъй като не била завела такъв иск възможността да
се търси задължението от ответника, в качеството му на поръчител, била
преклудирана.
Прави се възражение за изтекла давност. Твърди се, че
вземанията, които претендира ищцовото дружество имали характер на периодични и
за тях се прилагала кратката тригодишна давност, която била изтекла. Това било така, тъй като процесният договор
за потребителски кредит бил прекратил своето действие най-късно на 24.10.2011
г., когато „Банка ДСК“ ЕАД се била снабдила с изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и ответника. В този случай тригодишната давност била изтекла
на 25.10.2014 г. Твърди се, че в случая била изтекла дори и основната
петгодишна давност, тъй като исковата молба била подадена през м.декември 2016
г., а петгодишната давност била изтекла на 25.10.2016 г.
В отговора е направено искане на основание чл. 219, ал.1
от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде привлечен
кредитополучателя Б.З.К.. Обоснован е правният интерес от привличането на това
лице като е посочено, че същият произтича от факта, че ответникът е поръчител
по договора, чийто основен длъжник е Б.К..
С определение от 23.03.2017 г. съдът е конституирал Б.З.К.
като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника Д.П..
Районният съд, след като съобрази исканията и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Не се спори от страните по делото, а и се установява от
представения от ищеца договор, че на 13.08.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
третото лице-помагач Б.К. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление
в размер на 8 000 лв. Не се спори, че банката е изпълнила задължението си
по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя договорената
сума. Не се спори, че ответникът Д.П. е обезпечил дълга на главния длъжник –
третото лице-помагач, като се е задължил към кредитора солидарно с него за
целия дълг. Това е видно от договора за поръчителство, представен от ищеца. Не
е спорно, че издаденият на 24.10.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
изпълнителен лист е бил обезсилен от Панагюрския районен съд, предвид постъпило
възражение от ответника Д.П. и непредявяване на установителен иск в едномесечния
срок от страна на „Банка ДСК“ ЕАД. Не е спорно, че на 16.08.2012 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество – „О.Ф.Б.“ ЕАД бил сключен договор за
продажба на вземанията, по силата на който ищецът придобил процесното вземане
срещу третото лице-помагач Б.К. и ответника Д.П. в качеството му на солидарен
длъжник – поръчител. Този факт се установява от представения от ищеца договор
за покупко-продажба на вземания и Приложение № 2 към договора, от което е
видно, че вземането на третото лице-помагач Б.К. е предмет на договора.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
договора за покупко-продажба на вземанията, слючен между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищцовото дружество поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 26,
ал.1 от ЗПК, тъй като в договора липсвала изрична уговорка за прехвърляне на
вземането в полза на трето лице. Изрична клауза за правото на кредитора да
прехвърли правата си по договора на трето лице, е налична в общите условия на
цедента (чл. 24 от ОУ), които са неразделна
част от договора за кредит. Общите условия са подписани от главния длъжник,
който е удостоверил с подписа си, че е запознат със същите и при условие, че са
неразделна част от съответния договор за кредит (чл. 1 от ОУ), наличието в
същите на клауза за прехвърляне в полза на трето лице е равностойно на наличие на такава клауза в самия договор.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът
за покупко-продажба на вземанията, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество
не е произвел действие, тъй като ответникът бил уведомен за извършената цесия от
цесионера, а не от цедента - стария кредитор Банка ДСК. Видно е от
представеното от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание пълномощно (лист 25 в делото), цедентът
изрично е упълномощил цесионера, т.е. ищцовото дружество да уведоми от негово
име всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) за извършената
цесия, като подпише писмените съобщения по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Именно въз
основа на това пълномощно, ищцовото дружество е уведомило както третото
лице-помагач, така и ответника Д.П. за извършената цесия. От известието за
доставяне (л. 24 в гр.д. № 16870/2016 г. на ПлРС) е видно, че ответникът е получил
съобщението на 27.09.2012 г. В редица решения, постановени по реда на чл. 290
от ГПК (напр. решение по гр.д. № 5759 от 2014 г. на ВКС, ІІІ ГО) се приема, че
цедентът има право да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Ето защо съдът приема, че договорът за цесия е произвел
действие спрямо ответника от датата, на която същият е получил съобщението за
прехвърляне на вземането, т.е. от 27.09.2012 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсата на
доказателства за възмедзността на договора за цесия представлява основание за
нищожност, поради липса на еквивалентност на престациите. Видно е от
представеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца
извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за цесия, че цесионерът
е изкупил солидарния дълг на третото лице-помагач и ответника за 946,43 лв.,
представляващи 9,10% от дълга, т.е. договорът има възмезден характер и не може
да се приеме, че е нищожен поради липса на добрите нрави поради липсата на
пълна еквивалентност на престациите. Съдебната практика в този смисъл е
константна.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът
за цесия не е породил правно действие, тъй като липсвали доказателства за пълно
плащане на покупната цена от цесионера. Договорът за цесия не е формален, а
консенсуален договор, при което плащането на цената не е елемент от състава
така, както твърди ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането
срещу третото лице-помагач и ответника, в качеството му на поръчител, предмет
на процесния договор за цесия било изключено от продажбата, съгласно чл. 2.4,
б. „к“ от договора, тъй като издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д № 880/2011
г. по описа на Районен съд – Панагюрище срещу ответника Д.П. бил обезсилен.
Съгласно цитираната разпоредба такива вземания ще бъдат изключвани от
продажбата (ако условието е налице към сключването на договора за цесия), респ.
договорът може да бъде развален частично по отношение на тези вземания (ако
условието е настъпило в по-късен момент, какъвто е настоящият случай, тъй като
издаденият ИЛ е обезсилен с определение от 29.08.2016
г. на Панагюрския РС по ч.гр.д. № 880/2011 г.). Ответникът не твърди, че
ищцовото дружество е предприело действия за разваляне на договора в частта на
процесното вземане, което обуславя неоснователността на възражението.
Неоснователно е възражението на ответника за наличност на
хипотезата на чл. 147 от ЗЗД, тъй като от 24.10.2011 г. – датата, на която
цедента се бил снабдил с изпълнителен лист срещу ответника, същият е следвало
да заведе иск срещу третото лице-помагач в 6-месечния срок, т.е. до 22.05.2012
г. Според процесуалния представител на ответника незавеждането на такъв иск в
този срок е довело до преклудиране на възможността да се търси задължението от
ответника в качеството му на поръчител. В решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС,
І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че отговорността на
поръчителя по договора за кредит, обезпечен с поръчителство се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т.2 от ГПК е изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, чийто
начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател.
По делото е безспорно (в този смисъл е и доклада по чл. 146 от ГПК), че
кредитът, отпуснат на третото лице-помагач от „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано на ищцовото дружество, не
е обявяван за предсрочно изискуем. Ето защо съдът намира това възражение за
неоснователно, като приема че изискуемостта на вземането е настъпила с подаване
на настоящата искова молба. Именно по тази причина от ответника-поръчител по
договора се претендира заплащане на погасителни вноски, считано от м.юни 2016
г., т.е. падежирали преди по-малко от 6 месеца считано от датата на подаване на
исковата молба (същата е подадена в Пловдивския РС на 06.12.2016 г.) до
определената крайна дата за изплащане на кредита – 13.08.2018 г.
Неоснователността на възраженията за изтекла погасителна
давност се обосновава от приетото горе, че изискуемостта на вземането е
настъпила с подаване на настоящата искова молба.
По изложените горе съображения съдът намира, че
предявените от ищцовото дружество обективно съединени искове срещу Д.П. за
заплащане на сумата от 2 819,23 лв. – просрочена главница, произтичаща от
неизпълнение на договора за кредит от 13.08.2008 г. и договор за поръчителство
от същата дата за периода от 13.06.2016 г. до 13.08.2018 г., както и сума в
размер на 463,76 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
13.06.2016 г. до 13.08.2018 г. са основателни.
Основателността на главния иск обуславя и основателност
на акцесорния, който е за законна лихва от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 07.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят претендираните още с исковата молба разноски в размер на 162,77
лв., представляващи държавна такса за завеждане на делото. В полза на ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, определен по реда на чл. 37 от ЗПП
във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ е от 100 лв. до 300 лв. Съдът като взема предвид фактическата
и правна сложност на делото намира за съответно на същата възнаграждение в
размер на 200 лв.
По изложените съображения Панагюрският районен съд ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.П. ***, с ЕГН: ********** да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния
директор И.Г.Д. и прокуриста Е Д Ксумата от 2 819,23 лв. (две хиляди
осемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки) – просрочена
главница, произтичаща от неизпълнение на договор за кредит от 13.08.2008 г. и
договор за поръчителство от същата дата за периода от 13.06.2016 г. до
13.08.2018 г., както и сума в размер на 463,76 лв. (четиристотин шестдесет и
три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 13.06.2016 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 07.12.2016 г. до изплащане на вземането.
Решението е постановено с участието на трето-лице помагач Б.З.К. *** с ЕГН:
********** на страната на ответника Д.П.П..
ОСЪЖДА Д.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д. и
прокуриста Е Д Кнаправените по делото разноски в размер на 162,77 лв. (сто шестдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи държавна такса за завеждане
на делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: