Р Е Ш Е Н И Е
№260344/7.7.2022г.
гр. Варна, 07.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори
юни две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П.Т.
при участието на секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1836 по описа за 2021 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от „Е. – П. П.“ **, ЕИК ***, срещу А.Д.И. с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено между
страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 867,50 лв., от която
сумата от 830,91 лв. представлява
главница за консумирана и неплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
от 13.03.2020г. до 15.06.2020г., за адрес на потребление в гр. В., ул. „К. Ч.“
**, с абонатен номер ***, а сумата от 36,59
лв. представлява сбор от дължима мораторна лихва
върху главниците за периода от падежа на всяка фактура до 16.10.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба следното: Ответникът е клиент на „Е. – П. П.“ **, с кл. номер ***и аб. номер ***.
Услугите се предоставят на адрес в гр. В., ул. „К. Ч.“ **. Съгласно ОУ на ищцовото дружество потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези ОУ. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е. – П. П.“ ** суми
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ответникът не е изпълнил своето задължение, като за периода от 13.03.2020г. до
15.06.2020г. дължи на ищеца сумата от 830,91 лв. – незаплатена ел. енергия. В
хода на съдебното производство се установи, че ответникът е починал, поради
което като ответници бяха конституирани неговите
наследници – С.А.Д., Ж.А.Д., Р.А.Д. и Д.А.Д.. Искът е насочен срещу всеки
наследник за размер ¼ от общото вземане на ищеца.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Ж.Д..
Същият, чрез назначения му особен представител, сочи следното: Искът е
неоснователен. Не било ясно дали електроснабдяването на процесния
имот е било прекъснато. Фактурите, приложени по делото, не могат да удостоверят
каквито и да било задължения. Постъпил е писмен отговор и от назначения особен
представител на лицето Д.Д.. Твърди се, че искът е неоснователен. Оспорва се наличието на
вземане в полза на ищеца. Сочи се, че между ищеца и ответника липсва облигационно
правоотношение. Излага се, че до имота на наследодателя на ответницата не е
предоставяна ел. енергия. Сочи се, че липсва подадено заявление по реда на чл.
11 ОУ за продажба на ел. енергия. Нямало данни ОУ на ищеца да са публикувани,
поради което не обвързват ответника. Липсват данни с какво измервателно
устройство е измерено преминалото количество ел. енергия. Сочи се, че ищецът не
е имал лиценз за производство и пренос на ел. енергия. Оспорва се ответницата
да е приела наследството на своя наследодател.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от извлечение от
сметка към 16.10.2020г. на А.Д.И. задълженията му към „Е. – П. П.“ ** за
периода от 13.03.2020г. до 15.06.2020г. са в размер на 867,50 лв., от които
830,91 лв. – незаплатена главница и сумата от 36,59 лв. – лихва за забава.
Издадените и незаплатени фактури са от 13.02.2020 – на стойност 391,48
лв., от 13.04.2020г. – на стойност 314,88 лв., от 14.05.2020г. – на стойност
123,37 лв. и от 15.06.2020г. на стойност 1,18 лв.
По делото
са приложени ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. – П.
П.“ **, както и решението, с което ДКЕВР е одобрило на „Е.ОН Б. П.“ **общите
условия.
Видно от
Решение с номер Л-139 от 13.08.2004г. на ДКЕР в полза на „Е. – В.“ ***е
издадена лицензия за извършване на дейността „обществено снабдяване с ел.
енергия, както и „разпределение на ел. енергия“ за срок от 35 години.
По делото е изготвено заключение по
допуснатата ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: От
абонат с номер *** и с кл. номер ***с титуляр А.Д.И.
и адрес *** 49 е консумирана ел. енергия , като за период на консумация от
24.01.2020 – 23.05.2020 са издадени четири броя фактури, видно от които
задължението на абоната е в размер на 830,91 лв. Няма извършено погасяване на
тези задължения. Дължимата мораторна лихва е в размер
на 36,59 лв. Цените за ел. енергия за битови клиенти са утвърдени с Решение Ц –
19 от 01.07.2019г. Идентични са с използваните на ищцовото
дружество при изчисляване задължението на ответника. В съдебно заседание вещото лице заяви, че ищецът, след изготвяне на
заключението, е представил доказателства, че задълженията за главница в размер
на 830,91 лв. са били изцяло заплатени, т.е. вече не се дължат. Дължима остава
сумата от 36,59 лв. – лихва за забава.
От извършена по делото служебна
справка се установи, че нито едно лице от наследници няма заведени дела за
вписване на отказ от наследство на лицето А.И.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
С оглед изложената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав достига до извод, че е безспорно
установено, че между „Е. – П. П.“ ** и А.Д.И. е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставял ел. енергия до имот на
ответника, на адрес в гр. В., В., ул. „Ч.“ **.
Доставената ел. енергия се е измервала за абонат с номер *** и с кл. номер ***с титуляр А.Д.И.. За периода от 24.01.2020 –
23.05.2020 са били издадени четири броя фактури, видно от които задължението на
абоната е било в размер на 830,91 лв. В открито съдебно заседание вещото лице по
делото заяви, че главницата е погасена от ответниците
след внасяне на заключението в съда. Изложи, че към момента единствено се дължи
сумата от 36,59 лв. – лихва за забава.
Предвид гореизложеното ищецът успя да
установи, че с наследодателя на ответниците са се
намирали в облигационни правоотношения, като е изпълнявал своята част от
задължението. В тежест на ответниците бе да
установят, че сумите, дължими за доставена и потребена
ел. енергия са заплатени. В тази връзка липсват каквито и да било доказателства,
че лихвата от 36,59 лв. е заплатена от ответниците.
Доколкото няма данни някой от ответниците да се е отказал от наследството на А.И., то
всеки ответник поема задължението за заплащане на лихва за забава в размер на
9,15 лв.
Искът за главница към момента е
неоснователен, тъй като се установи, че в хода на съдебното производството
сумата е заплатена. Именно поради момента на плащане на задължението и макар,
че ще бъда постановен отхвърлителен диспозитив в тази
част, задължението за заплащане на разноски пада изцяло върху ответниците. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на ищеца сумата от общо 1010,00
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Е.
– П. П.“ **, ЕИК ***, срещу С.А.Д., ЕГН **********, Ж.А.Д., ЕГН **********, Р.А.
М., ЕГН **********, и Д.А.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на А.Д.И.,
ЕГН **********, с искане
да бъде постановено
решение, по силата на което
ответниците
да бъдат осъдени да
заплатят в полза на
ищеца сумата от общо 830,91 лв. (или всеки сума в
размер на ¼ от задължението), представляваща главница
за консумирана ел. енергия
по издадени фактури от 13.03.2020г., 13.04.2020г, 14.05.2020г. и 15.06.2020г., за период на потребление от 24.01.2020
– 23.05.2020, която сума
се дължи за адрес на
потребление с абонат
с номер *** и с кл. номер ***с титуляр А.Д.И., за
адрес *** 49 , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Д., ЕГН **********, Ж.А.Д., ЕГН **********, Р.А. М., ЕГН **********, и Д.А.Д.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници на А.Д.И., ЕГН **********, дължат
на „Е. – П. П.“ **, ЕИК ***, в режим на разделност, сумата от общо 36,59
лв., или всеки в размер на 9,15 лв.,
представляващ ¼ от общото задължение от 36,59 лв., представляващи мораторна лихва за забава върху главницата от общо 830,91 лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 16.10.2020г., като главницата е начислена за консумирана ел. енергия
по издадени фактури от 13.03.2020г., 13.04.2020г, 14.05.2020г. и 15.06.2020г., за период на потребление от 24.01.2020
– 23.05.2020, която сума
се дължи за адрес на
потребление с абонат
с номер *** и с кл. номер ***с титуляр А.Д.И., за
адрес *** 49, ведно със
законната лихва върху дължимата
сума от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, Ж.А.Д., ЕГН **********, Р.А.
М., ЕГН **********, и Д.А.Д., ЕГН **********, в
качеството им на наследници на А.Д.И., ЕГН **********, да заплатят на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в общ размер от 1010,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: