Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 18 ноември,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д.
№ 490/2020 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е исковата молба от адв.Н.И.
от САК с адрес за призоваване и съобщения гр.В., ул.“Лукашов“ № 10, ет.3, офис
№ 301 в качеството си на пълномощник на К.Д.М.
с ЕГН ********** *** против Ц.Ц.Ц. с
ЕГН ********** *** и Д.Н.Ц. с ЕГН ********** ***5, с която се иска съдът да
издаде решение по силата на което да приеме за установено спрямо ответниците, че
ищцата е собственик на процесният недвижим имот подробно описан в исковата
молба, придобит по наследство от брат й Т.Д.М. с ЕГН ********** б.ж. на с.М.
починал на 23.05.2019г., тъй като разпоредителната сделка с недвижимият имот обективирана
в Н.А. за покупко-продажба № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№ 398/04.07.2017г. по
описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С. е недействителна на
основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД, както и да се присъдят на
ищцата направените съдебно-деловодни разноски.
Исковата молба е вписана в СВ при БСлРС
на 30.06.2020г.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК и чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц. и двамата чрез пълномощника си адв.М. *** са
оспорили исковата молба, като неоснователна и недоказана по изложените в
писменият отговор съображения, като са поискали присъждане направените по
делото разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите изложени
в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата в исковата молба навежда
твърдения, че е собственик по наследство от своя брат Т.Д.М. с ЕГН **********
б.ж. на с.М. починал на 23.05.2019г., акт за смърт № 0015/23.05.2019г. съставен
в с.М., обл.В., на поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване – нива, с
площ 16801 кв.м., земя втора категория,
в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В., по КККР одобрена със Заповед
№ РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и
съседи: 46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за
земеразделяне на с.М., обл.В. представлява нива с площ 16.800 дка, втора
категория земя, имот № 167013 в м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В..
След смъртта на брат си, ищцата
започнала да урежда наследствените му имоти и установила, че с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№
398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С. е
продаден процесният земеделски имот на ответника Ц.Ц.Ц. за сумата 3000,00 лв.,
която е пет пъти по-ниска от пазарната стойност на земята. Ответника се
легитимрал пред Нотариуса с пълномощно рег.№ 209/21.06.2017г. за удостоверяване
на подпис и рег.№ 210/21.06.2017г. за удостоверяване на съдържание заверено в
Община Б. и с правата по чл.38 от ЗЗД.
Ищцата навежда твърдения, че приживе
брат й Т.Д.М. бил в алкохолна зависимост от години преди да намери смъртта си в
геран в с.М. на 21.05.2019г. с налично количество алкохол в кръвта повече от 4
промила. Същият живял в къща в с.М. в окаяно състояние, прехранвал се с
отпадаци от кофите за боклук в селото. Поради алкохолното си опиянение губил
ясна представа за реалността. Към момента на извършване на сделката за
покупко-продажба, Т.Д.М. бил регистриран като безработен в периода от
м.февруари 2016г. до м.юли 2018г. и назначен по програма временна заетост с
работодател фирма „Дейв 2013“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. М., обл.В., ул“Въло Ц.“ № 15 представлявано от управителя Д.Н.Ц.,
която е съпруга на ответника Ц.Ц.Ц.,*** в този период. Към датата на продажбата, наследодателят на
ищцата не е имал никакви доходи, тъй като бил регистринан като безработен.
Ищцата навежда доводи, че ответника Ц.Ц.Ц.
възползвайки се от неадекватността на брат й Т.Д.М., заверили пълномощно рег.№
209/21.06.2017г. за удостоверяване на подпис и рег.№ 210/21.06.2017г. за
удостоверяване на съдържание в Община Б., вместо пред Нотариус, с цел да се
избегне евентуално нарушение на чл.575 от ГПК. По този начин ответника Ц. си
подсигурил безпрепятствено прехвърляне собствеността върху зем.земя сам на себе
си за цена в пъти по-малка от пазарната й цена, която към деня на сделката била
около 900,00-1100,00 лв за един дка.
Твърди се в исковата молба, че ищцата по
сведение от приятели на Т.Д.М. узнала, че той не е получил сумата по сделката
от 3000,00 лв., споделяйки пред тях, че Кмета има да му дава много пари, но
нищо не му бил дал.
Предвид гореизложеното за ищцата се
породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част
на исковата молба.
Ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц. и двамата
чрез пълномощника си адв.М. *** в срока по чл.131 от ГПК депозирали писмен
отговор, с който оспорили исковата молба, като неоснователна и недоказана. Навеждат
доводи, че ищцата не е собственик на процесният поземлен имот с идентификатор
46810.167.13, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване – нива, с площ 16801
кв.м., земя втора категория, в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В.,
по КККР одобрена със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, при граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и
46810.167.12, тъй като приживе Т.Д.М. го бил прехвърлил с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№
398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С. на
ответника Ц.Ц.Ц..
Твърдят, че сумата по сделката е платена
от Ц.Ц. на Т.Д.М. още при подписване на процесното пълномощно, като за целта М.
открил банкова сметка ***, клон с.Б. и по тази сметка била получена сумата по
сделката.
Невярно било обстоятелството наведено в
исковата молба от ищцата, че приживе брат й Т.Д.М. ровел по кофите и просил,
тъй като бил одобрен по програма „топъл обяд“ и ежедневно получавал храна.
Същият бил напълно адекватен и способен да ръководи постъпките си и да разбира
тяхното значение.
Считат, че сделката за покупко-продажба
не страда от пороци и е действителна, поради което желаят предявените искове от
ищцата спрямо тях да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като им
се присъдят направените по делото разноски.
По делото са представени
и приети следните писмени доказателства: заверен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№
398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., у-ние изх.№
168/29.05.2019г. изд. от Кметство с.М. за наследници на Т.Д.М., у-ние за
актуално състояние на и учредителен акт на „Дейв 2013“ ООД с. М., информационен
бюлетин от ОД на МВР-В., скица, техническа характеристика и данъчна оценка на
процесният поземлен имот, у-ние изх.№ 293/22.06.2020г. изд.от Община Б. за
родствени връзки на ответника Ц.Ц.Ц., писмо от Д“БТ“-Б.Слатина за трудовата
заетост на Т.Д.М., копие от нотариалното дело по което е издаден Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№
398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., писмо
от Община Б. за включване на лицето Т.Д.М. в проект“Осигуряване на топъл обяд в
населените места на територията на Община Б.“, 3 бр. банкови извлечения от
банковата сметка на Т.Д.М. за периода 2017-2019г. изд. от „ОББ“ АД, клон гр.В..
В защитната теза на страните
по делото са разпитани две групи свидетели: на ищцата - П. И. П. и М.В.В. (двамата
без родство със страните по делото) и на ответниците - Д. Й.Д.и Х.И. Б. (двамата
без родство със страните по делото).
Свидетелите П. И. П. и
М.В.В. (на ищцата) заявили, че познавали приживе Т.Д.М. повече от 30 години. Същият
бил разведен и след развода се отдал на алкохола. Не създал ново съжителство с
друга жена. Живеел с майка си в къща в с.М.. Работил на частни начала, като с
получените пари си закупувал алкохол.
Свидетелят П. заяви, че от ищцата узнал
за смъртта на Т.М., който при ремонтиране на водна помпа бил паднал в кладенец
и се удавил. Преди това бил употребил
алкохол.
Приживе М. посещавал св.П. на работното
му място в „Булгар плод“, складова база гр.В. и П. му давал по някой лев.
Споделял с П., че сестра му (ищцата по
делото) плащала сметките му. Споменал на св.П., че продал зем.земя над 10.000
дка и имал да взима пари от нейната продажба. След изповядване на сделката щял
да му върне парите. П. му обяснил, че сестра му върнала парите и не желае от
него пари.
Свидетелят поясни, че посещавал домът на
М. преди да почине майка му, като битовите условия в къщата били лоши и
неприветливи, имотът не се поддържал, дори имало следи от пожар в него. След
неговата смърт не е посещавал домът му.
Другият свидетел Мариян Вельов заяви, че с Т.М. били приятели и ежедневно употребявали
алкохол.
М. употребил алкохол с други лица преди
да падне в кладенеца, в който вадил помпа и се удавил. За инцидента свидетелят
узнал от ищцата по делото, която е сестра на М..
Вельов посещавал приживе къщата, в която
живял М., но същата била мизерна и неподдържана. Сутрин М. посещавал магазина
на Ц.Ц. и взимал алкохол и храна, но не знае дали е плащал.
Споделил със свидетеля Вельов, че има 17.000
дка зем. земя и щял да я продава на Ц.Ц., без да спомене продажната й цена, като
свидетелят знае дали земята му е
заплатена от Ц..
Вельов заяви, че приживе с М. гледали
пилета и ежедневното им заплащали по 30.00 лв., като работили само 15 дни в
месеца. Получените пари М. ги изразходвал за алкохол. Нищо не споделял със свидетеля за сестра си,
която живее в гр.В..
Вельов заяви, че М. работил при
ответника Ц.Ц. и посещавал редовно домът му. Споделял, че бил записан в Д“БТ“
по програма на повременната трудова заетост, когато ответникът Ц. бил кмет на
селото.
Вельов заяви, че не е виждал М. са проси
из селото, да рови по кофите за боклук и да търси храна.
Ходил да работи на частно и получавал
пари. Имало период от време, в който М. получавал храна, но годината свидетелят
не си спомня.
Т.имал вода, ток и телевизия в дома си,
но Вельов не знае кой му заплащал сметките.
Свидетелите Д. Й.Д.и Х.И. Б. (на
ответниците) също посочили, че познавали приживе Т.М., който не бил семеен, но
работил в магазина на ответника Ц.Ц. като общ работник. Работил и на частни
начала, като се занимавал с техника.
М. постоянно и винаги бил с пиене и
мезета на масата, по кръчмите.
Свидетелите заявили, че било обичай
хората на село да седят по кръчмите и да пият алкохол с приятели. Посочили, че М.
не е бил клошар и не е ровил по кофите с отпадаци. Получавал безплатен обяд от
социалният патронаж.
От хора в селото научили за неговата
смърт при нещастен случай от удавяне в кладенец.
Свидетеля Х.Б. заяви, че Т.бил напълно
нормален и адекватен човек, който живеел в с.М. и не е бил в алкохолна
зависимост. Пийвал заедно с приятели и това било обичай в селото да се седи по
кръчмите. Никога не е посещавал домът на
Тихомил.
Ц.
и Т.общували по между си, като Т.работил в магазина на Ц.. Споменавал пред св. Б.,
че продал земя на Ц.Ц. на добра цена, но не знае нейният размер.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение на вещото лице не е оспорено от
страните по делото и възприето от съда, като безпристрастно и обективно.
Експерта в с.з. заяви, че справедливата
пазарна стойност на процесния поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с
трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване –
нива, с площ 16801 кв.м., земя втора
категория, в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В., към датата на
извършване на сделката- 04.07.2017г. следва да възлиза на 13 551.00 лв., използвайки няколко сравнителни метода,
подробно описани в заключението.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира за неоснователни направените от ответниците възражения за недопустимост
на производството, тъй като правният интерес на ищцата от предявените
установителни искове срещу посочените ответници се обуславя от обстоятелството,
че тя е наследник на общия наследодател – продавач по договора Т.Д.М.. Правният
интерес произтича от обстоятелството, че в случай на прогласяване нищожността
на процесния договор, ще се променят правата на собственост на наследниците
върху процесния недвижим имот.
На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите
универсални правоприемници. ( ТР № 5 от 12.12.2016 г. по
тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.).
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими.
Относно
тяхната основателност, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск да установи съществуването на свое право, когато
има интерес от това. С предявения иск ищцата цели да установи със сила на
пресъдено нещо, че е собственик на заявения в исковата молба недвижим
земеделски имот. С оглед твърденията в исковата молба и становището на
ответниците се установява наличието на правен спор между страните относно
принадлежността на правото на собственост, което обосновава и наличието на
правен интерес от предявяване на положителния установителен иск.
Основателността на предявения иск за
установяване правото на собственост на ищцовата страна върху процесния имот
предполага в хода на производството да се установи правното основание, въз
основа на което се твърди, че е придобито това право.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В конкретния казус ищцата К.М. в исковата молба и чрез
процесуалният си представител претендира, че е собственик на процесният
зем.имот по наследство от наследодателят си Т.Д.М., б.ж. на с.М. починал на
23.05.2019г.
Кое лице има качеството на наследник се определя от
разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта
му и именно към този момент се определя, съобразно законовите разпоредби, кои
физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко
призовани към наследяване –чл.5-9 ЗН.
Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.1 ЗН към датата на
смъртта на Т.Д.М., б.ж. на с.М. починал на 23.05.2019г., акт за смърт №
0015/23.05.2019г. съставен в с.М., обл.В., видно
от приложено у-ние за
наследници изх.№ 168/29.05.2019г. изд. от Кметство с.М., че единствен наследник
по закон (от трети ред) е неговата сестра К.Д.М., която черпи правото си на
наследяване по силата на връзка по произход. Няма данни за наследници от първи
ред(деца) и от втори ред(възходящи).
Ищцата се позовава на Решение №
128М/11.09.1998г. на ПК-Б.С. по преписка вх.№ 52362М (л.30 от делото), с което
е възстановено правото на собственост на Т.Д.М. върху нива от 16.800 дка, втора
категория земя, имот № 167013 в м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В., на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне по преписка вх.№ 52362М. Към
решението е приложена скица на имота.(л.31 от делото).
Реституираните имоти представляват
„новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ на
собственика - наследодател, в случая - на Т.Д.М., поради което наследника му по
Закон се легитимира понастоящем като собственик на този имот. Съгласно
указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, кръгът на
законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или
включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в
случая 23.05.2019г.
Следва да се отбележи за прецизност, че
Решение № 128М/11.09.1998г. на ПК-Б.С. по преписка вх.№ 52362М е издадено по
реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, с приложена към него скица/л.31 от от делото/ и има
конститутивно действие, доколкото с него е възникнало правното качество на
обекта на собствеността-индивидуализация, като са определени границите на
зем.имот, възстановен в нови реални граници, т.е.с план за земеразделяне. В
този смисъл е и практиката на ВС и ВКС, според която се приема, че решенията за
възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне
имат конститутивно действие/ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на
Върховния съд, Решение № 228 от
7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК/.
Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ
визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота.
Не се спори, а се установява
и от приложения по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575,
н.д.№ 398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С.,
че приживе Т.М. чрез пълномощника си Ц.Ц., упълномощен с пълномощно рег.№
209/21.06.2017г. за удостоверяване на подпис и рег.№ 210/21.06.2017г. за
удостоверяване на съдържание заверено в Община Б. и с правата по чл.38 от ЗЗД
продал сам на себе си поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване – нива, с
площ 16801 кв.м., земя втора категория,
в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В., по КККР одобрена със Заповед
№ РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и
съседи: 46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, за сумата 3 000,00
лв. изплатена напълно в брой.
Данъчната оценка на имота към датата на
сделката била 2 540,00 лв.
Действително видно от приложен заверен
препис от пълномощно рег.№ 209/21.06.2017г. за удостоверяване на подпис и рег.№
210/21.06.2017г. за удостоверяване на съдържание заверено в Община Б. и с
правата по чл.38 от ЗЗД(л.29 от делото) Т.Д.М. упълномощил Ц.Ц. да го
представлява пред Нотариата, данъчна служба и др.институции във връзка с
продажбата на собствената му зем.земя представляваща нива от 16.800 дка, втора
категория земя, имот № 167013 в м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В., да го
представлява от негово име и за негова сметка и да се подписва където е
необходимо.
На 14.07.2017г. упълномощеният Ц.Ц. въз
основа на горепосоченото пълномощно се разпоредил с процесният поземлен имот,
като го продал сам на себе си за сумата от 3000,00 лв. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№ 398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с
район на действие РС-Б.С..
Неоснователено е възражението на ищцата,
че процесното пълномощно рег.№ 209/21.06.2017г. за удостоверяване на подпис и
рег.№ 210/21.06.2017г. за удостоверяване на съдържание нотариално заверено от
Кмета на Община Б. послужло при извършване на сделката с процесният поземлен имот,
следвало да бъде заверено от Нотариус.
Нотариалното
удостоверяване на подписа върху такъв частен документ, каквото е процесното
пълномощно по същността си е заверка от Нотариуса или друго оправомощено от
закона длъжностно лице в предвидената от закона форма. Нотариалната заверка на
подписа върху частен документ, според разпоредбата на чл. 569, т. 2 ГПК е вид
нотариално удостоверяване. С нотариалната заверка на подписа, Нотариусът
удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител“ е на лицето,
което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения
подпис. Според разпоредбата на чл. 83 ЗННД, когато в населеното място няма нотариус или районен
съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински
център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският
наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни
актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37
от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
Дори, когато нотариалното удостоверяване на
подписа е извършено от длъжностно лице, различно от Нотариус, както е в
настоящия случай – Кмета на Община Б., то пак са приложими разпоредбите на чл.
578, ал. 4 и ал. 5 ГПК, които изискват упълномощителят да се яви лично пред
нотариуса, който проверява самоличността му въз основа на представения документ
за самоличност. Съдът намира,
че тези правила, намират своето приложение и към дейността на лицата по чл. 83 от ЗННД, на които Законът е предоставил
нотариални функции за определени действия, след които попада
заверката на пълномощно по чл.37 от ЗЗД. От приетото по делото като писмено доказателство пълномощно се
установява, че тези изисквания в случая са били спазени, тъй като пълномощното
съдържа надписи под формата на квадратен печат на длъжностното лице – Кмет на Община
Б., с които се удостоверяват самоличността на упълномощителя, авторството му на
представеното за удостоверяване пълномощно, съдържанието му, както и на
положения пред него подпис и саморъчно изписани трите му имена, след думата
„упълномощител“.
С оглед на тези
обстоятелства, съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че
процесното пълномощно послужило за извършване на договора за покупко-продажба
обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.3, рег. № 3575, н.д.№
398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С.,
следвало да бъде заверено нотариално от пред Нотариус, а не пред Кмета на
Община Б..
С исковата молба предявена от ищцата К.М.
срещу двамата ответници Ц. и Д.Ц. се поддържа, че сключеният договор за
покупко-продажба накърнява добрите нрави във вреда на упълномощителя (Т.Д.М.),
тъй като имота е продаден над пет пъти на по-ниска цена от действителната
пазарна цена и претендира обявяване на договора за нищожен на основание
чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД.
Ответника
Ц. чрез процесуалният си представител в писменият отговор твърди,
че той в качеството си на пълномощникът на Т.М. разполагал с власт да определи
сам цената и да продаде имота, включително и на себе си на цена, каквато сметне
за добре и с уговорената цена не е сторил нищо неморално и злепоставящо
интересите на представлявания.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда, към момента на
извършване на сделката(14.07.2017г.) пазарната цена на поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване – нива, с площ 16801 кв.м., земя втора категория, в
местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В., по плана за земерзаделяне
представлява нива с площ 16.800 дка, втора категория земя, имот № 167013 в
м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В. е 13 551.00 лв, която пълномощникът е продал сам на
себе си за сумата от 3000,00 лв.
Налице е
пълна нееквивалентност на престацията по договора за покупко-продажба, тъй като
продажната цена е над четири пъти по-ниска от действителната пазарна цена на
имота. Като се разпоредил с процесният поземлен имот при условията на
договаряне сам със себе си ответникът Ц. е сключил сделката във вреда на
представлявания, с което е нарушил добрите нрави, макар и да е имал пълномощно
да извърши продажбата с правата по чл.38 от ЗЗД.
В случая е видно, че
уговорената явно неизгодна цена накърнява добрите нрави. След като е продал на
себе си имота над четири пъти по-ниска
цена от действителната представителят не е оправдал оказаното му от
упълномощителя доверие, с което е накърнил добрите нрави.
Сключеният при условията на чл. 40 ЗЗД договор не е породил
правни последици, защото е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В този смисъл е трайната съдебна практика на
Върховния касационен съд-Р. № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/1999
г., V г. о.; Р. № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о.; Р.
№ 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., І гражданско отделение, Р. № 223 от 27.03.2009 г. по гр. д. №
6158/2007 г., І г.о. на ВКС., Р.№ 615/ 15.10.2010г.
на ВКС по гр.д. № 1208/2009 г. на ІІІ
г.о., Решение №
439/20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС, Решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК
на ВКС и др., съгласно която нарушение на добрите нрави е налице при
нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна,
поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и
представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес
на представлявания. Неморално е пълномощникът да уговаря над четири пъти
по-ниска стойност на продаваният имот, договаряйки сам със себе си, макар
наличието на пълномощно от собственика на имота да извърши продажбата с правата
по чл.38 от ЗЗД.
Действително
с пълномощното е предоставена възможност представителят да договоря цената, но
в този случай той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър
стопанин, което ще рече, че при средна пазарна цена, а не както е в настоящия
случай – над четири пъти по-ниска цена от сумата посочена в нотариалният акт и
над пети пъти по-ниска от данъчната оценка на имота. Свободата на договаряне,
която е предоставена с пълномощното, не следва да се тълкува като възможност
същият да бъде ощетен, а като възможност за гъвкаво и в полза на
представлявания преценяване на пазарната ситуация.
За недействителността
на сделката по чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД
вр. чл.40 от ЗЗД неизгодната цена не е самостоятелно основание, а следва да се преценява с оглед действията на
представителя и увреждане на представлявания. В случая ответника Ц.,
като пълномощник на продавача М. и в качеството си на купувач по процесният
договор за покупко-продажба на зем.земя се облагодетелствал от състоянието на М.
и продал земята сам на себе си при много по-ниска цена от действителната
пазарна такава за землището на с.М., който към датата на сделката е заемал
длъжността Кмет на с.М..
Настоящият съдебен състав съобрази
обстоятелствата по делото, че приживе продавача Т.М. системно и ежедневно
употребявал алкохол, бил безработен в периода от 04.02.2016г. до 01.07.2018г. с
регистрация в Д“БТ“-Б.Слатина, филиал Б.,
след което започнал работа по проект във фирма „Дейв-2013“ ЕООД с управител Д.Ц.(съпруга
на ответника Ц.Ц.) като общ работник, бил
включен в проект “Осигуряване на топъл обяд в населените места на територията
на Община Б.“ за периода от 03.04.2017г. до 03.09.2018г. видно от доказателственият материал по
делото, то упълномощеният Ц.Ц. е бил добре запознат със семейното положение,
състоянието на имуществото на М., както и доходите му и се е възползвал от това
негово положение.
От приложените 3 бр. банкови извлечения от банковата сметка на Т.Д.М.
за периода 2017-2019г. изд. от „ОББ“ АД, клон гр.В. няма данни, че ответника Ц.Ц.
е превел на М. по банков път сумата по сделката от 3000,00 лв., каквито доводи
се навеждат в писменият отговор. Няма данни по делото, че М. бил открил банкова
сметка ***, клон с.Б. и по тази сметка била получена сумата по сделката.
В случая е ирелевантно
обстоятелството дали уговорената цена по
сделката е изплатена и няма отношение към валидността на договора. Неплащането
на уговорената цена(каквито твърдения ищцата навежда в исковата молба) е
основание за разваляне на валидно сключения договор. Дали пълномощникът е бил
овластен да получи уговорената цена може да се преценява по иск за разваляне на
договора поради неизпълнение, по иск за плащане на цената или по иск за отчет
при договор за поръчка, каквито не са предявени.( Решение № 859 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 2069/2008 г., Г.К., ІV г. о. на
ВКС).
С оглед на гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав намира, че така предявените от ищцата искове против
ответниците са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в цялост.
III.РАЗНОСКИ
Ищцата е поискала с исковата молба
присъждане на разноски по делото, които направила, видно от приложеният списък
по чл.80 от ГПК в общ размер от 1512,00 лв., от които: 75,00 лв. заплатена
държавна такса за завеждане на делото, 10.00 лв. държавна такса за вписване на
исковата молба, 150,00 лв. заплатен депозит за вещо лице, 1200,00 лв. заплатен
адвокатски ховорар, 7.00 лв. за издаване у-ние за семейно положение на
ответника, 50,00 лв. такса за издаване на скица на имота и 20,00 лв. такса за
издаване у-ние за данъчна оценка на имота, за които е приложила платежни
документи.
Съгласно чл.71, ал.1, предл.първо от ГПК
по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството.
Разноски за производството са разходите, необходими за извършването на
поисканите от страните или по инициатива на съда процесуални действия.
Подаването на искова молба е процесуално действие, извършено от страна по
делото и за да бъде исковата молба редовна следва да отговаря на изискванията
на процесуалния закон. Константната съдебната практика е категорична, че като
изискване при подаване на искова молба за установяване право на собственост и
ревандикация(чл.124,ал.1 от ГПК, нищожност на договори по чл.26 ЗЗД и др.искове
за право на собственост и вещни права) е тя да бъде придружена от скици на
имотите, предмет на иска за собственост, нотариални актове, които се атакуват
по реда на чл.537,ал.2 от ГПК, както и исковата молба да бъде вписана. За
вписването на исковата молба се изисква
представяне на данъчна оценка на имота.
Следователно разноските, заплатени като
такси на СГКК за издаване на скици и разноските за самите данъчни оценки,
направени във връзка с депозиране на исковата молба за собственост на недвижим
имот са приложени към нея.
В случая ответниците дължат на ищцата не
само разноските за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, но и
останалите направени разноски поименно изброени в списъка по чл.80 от ГПК
относно заплатените такси за вписване на исковата молба, за издаване на съдебни
удостоверения, за снабдяване със скици и др., са все разноски, сторени за
водене на делото, за което ответниците с поведението си са дали повод за
завеждането му и съответно за извършването им.
Ответниците са поискали също присъждане
на разноски с писменият отговор, като са приложили списък по чл.80 от ГПК в общ
размер от 800,00 лв. адвокатски хоронар, т.е. по 400,00 лв. за всеки един от
ответниците.
В хода на устните състезания
процесуалният представител на ответниците е направил възражение по чл.78,ал.5
от ГПК за прекомерност на адвокатският хонорар на пълномощника на ищцата.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при
съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на
възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая видно от договор за правна
защита и съдействие № 24/10.06.2020г.(л.6, л.130 от делото) е договорено между
ищцата и нейният пълномощник адвокат Н.И. от САК и заплатено в брой на
10.06.2020г. адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. В договора
изрично е записано, че защитата и съдействието се осъществяват за изготвяне на
искова молба с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД и за процесуално представително пред компетеният съд.
От систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 7, ал. 4, ал. 5 и ал. 6
от Наредбата следва еднозначен извод за волята на законодателя да предвиди по-висок
минимален размер на адвокатското възнаграждение, когато същото се дължи за
защита и съдействие по дела, свързани с права върху недвижими имоти.
Действително искът по чл. 124 от ГПК не е сред изрично посочените в ал. 5, на
чл. 7 от Наредбата, но това се дължи на специфичния характер на установителния
иск и широката му приложимост към различни категории права и правоотношения –
облигационни, вещни, търговски, семейни и т.н, от където произтича и
обективната невъзможност на законовата разпоредба да обхване всички хипотези на
приложимост на посочения иск. В хипотезата, когато установителният иск има за
предмет вещно право на собственост върху недвижим имот, какъвто е настоящият
случай, дължимата сума за адвокатско възнаграждение следва да се определя именно
по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредбата, а именно не
по-малко от 600.00 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Освен иска по чл.124,ал.1 от ГПК в
случая е предявен от ищцата против ответниците и иск с правно основание чл.26,ал.1,
предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД, като минималният размер на адвокатското възнаграждение по този иск се
определя от разпоредбата на чл. 7, ал.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение е не
по-малко от 600,00 лв.
В случая за двата предявени
иска(чл.124,ал.1 от ГПК и чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД) има
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата на процесуалният й
представител в общ размер от 1200,00 лв., т.е. по 600,00 лв. за всеки един от
предявените искове.
Следователно възражението на
процесуалниет представител на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно.
Претенцията за
разноски, включително и тази по чл. 78,
ал. 5 ГПК не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на
присъждане като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на
отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен
отхвърлителен диспозитив по искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
направените от нея съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция
в общ размер от 1512,00 лв., съгласно
приложеният списък по чл.80 от ГПК.
При този изход на
делото на ответниците не им се дължат направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц.
с ЕГН ********** *** и Д.Н.Ц. с ЕГН ********** ***5, че ищцата К.Д.М. с ЕГН **********
*** е собственик на поземлен имот с
идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване – нива, с площ
16801 кв.м. земя, втора
категория, в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б., обл.В., по КККР одобрена
със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, а
по плана за земеразделяне на с.М., обл.В. представлява нива с площ 16.800 дка,
втора категория земя, имот № 167013 в м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В.,
придобит по наследство от брат й Т.Д.М., б.ж. на с.М. починал на 23.05.2019г.,
акт за смърт № 0015/23.05.2019г. съставен в с.М., обл.В..
ОБЯВЯВА на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.40 от ЗЗД
за нищожен поради накърняване на
добрите нрави договора за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №
25, т.3, рег. № 3575, н.д.№ 398/04.07.2017г. по описа на Нотариус А.К. с район
на действие РС-Б.С., с който ответника Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** ( по време
на брака си с ответницата Д.Н.Ц. с ЕГН ********** ***5) в качеството си
пъномощник на Т.Д.М., упълномощен пълномощно рег.№ 209/21.06.2017г. за
удостоверяване на подпис и рег.№ 210/21.06.2017г. за удостоверяване на
съдържание заверено в Община Б. е продал на основание чл.38 от ЗЗД на себе си
поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване – нива, с площ 16801
кв.м., земя втора категория, в местността „Ямите-1“, в с.М., Община Б.,
обл.В., по КККР одобрена със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, при граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14,
46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за земеразделяне на с.М., обл.В.
представлява нива с площ 16.800 дка, втора категория земя, имот № 167013 в
м.“Ямите-1“ в землището на с.М., обл.В., за сумата 3000,00 лв.
ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** и Д.Н.Ц. с ЕГН **********
***5 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й
адв.Н.И. от САК с адрес за призоваване и съобщения гр.В., ул.“Лукашов“ № 10,
ет.3, офис № 301, сумата от 1512,00 лв.
(Хиляда петстотин и дванадесет лева) представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: