Р Е Ш Е Н И Е
гр.
В./04.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
В.ският районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Андрей Дечев
В присъствието на секретаря П.Йорданова разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2412/2022 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на "БНП П.П.Ф. С. А., П.", рег. № *********, чрез "БНП П.П.Ф.
С. А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. "М. – 4", "Бизнес парк С.", бл. 14, с която против М.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен иск за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 201494РЗ/02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1735/2020 г.
по описа на ВРС, , за следните суми: от 2818.08 лв. /две хиляди осемстотин и
осемнадесет лева и осем стотинки /лева главница – задължение по договор за
потребителски кредит № PLUS-12975829 от 07.03.2016 г., възнаградителна лихва
500.66 лв. от 20.04.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 202.91 лв. от
20.02.2018 г. до 17.09.2020г. за задължение по договор за потребителски кредит
№ PLUS-12975829 от 07.03.2016 г., законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -29.09.2020г.
до изплащане на вземането, сумата от 70.43лв. разноски по делото за държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.Претендират се сторените разноски
в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице облигационна връзка,
възникнала въз основа сключен между тях договор за потребителски кредит №
PLUS-12975829 от 07.03.2016 г.,
Ищецът заявява, ……………
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, особеният
представител на ответника представя писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва между страните да е
налице валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между страните не
е възникнала облигационна връзка, основана на договор. Оспорва процесния
договор като недействителен. Настоява за отхвърляне изцяло на предявените
искове като неоснователни. Предявява се и насрещен иск за сумата от 279,57 ЛВ.,
представляваща получена сума без правно основание по нед0ействителен договор за
кредит, ведно ссъ законната лихва, считано от предявяване на на иска в съда до
окончателното изплащане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай, приложение
намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз
основа на заявление на ищеца е образувано № ч. гр. д. 1735/2020 г. по описа на
ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201494РЗ/02.10.2020
г., за следните суми: от 2818.08 лв. /две хиляди осемстотин и осемнадесет лева
и осем стотинки /лева главница – задължение по договор за потребителски кредит
№ PLUS-12975829 от 07.03.2016 г., възнаградителна лихва 500.66 лв. от
20.04.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 202.91 лв. от 20.02.2018 г. до
17.09.2020г. за задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-12975829
от 07.03.2016 г., законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда -29.09.2020г. до изплащане на
вземането, сумата от 70.43лв. разноски по делото за държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.. Заповедта е връчена на ответника, който е подал
възражение, като с разпореждане по делото, на заявителя е указана възможността
да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба,
с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест
в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на
сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на
ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение,
което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-12975829 от 07.03.2016 г, ищецът
предоставя на ответника паричен кредит, в размер на 5000 лева.
Съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
От заключението по извършената техническа експертиза
е видно, че договорът е написан с шрифт 11 пункта.
Волята на потребителя не е установена по какъвто и
да е начин. От представените по делото доказателства не може да се установи
твърдяната от ищеца облигационна обвързаност с ответника, доколкото не се
доказа осъществяването на правопораждащия юридически факт – сключване на
договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта. В договора за
потребителски кредитне са вписани съществените условия по договора за кредит.
По делото не са налице доказателства, а и не се
твърди, на ответника да е била предоставена предварителна информация за
договора чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити – изискване на чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК.
Договорът, от който ищецът твърди, че черпи права е
реален, поради което същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на
предмета му – пари или други заместими вещи /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. За да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение, заемодателят следва да
установи, както наличието на съгласие за сключване на сделката, така и реалното
предаване на платежния инструмент, с оглед усвояване на сумата по кредитния
лимит. Доказателствената тежест за пълното и главно доказване на наличието на
всички елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, като в
процесния случай той не проведе успешно доказване. На основание чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, но в случая разпоредбата на чл. 23 ЗПК е неприложима
и установителният иск следва да се отхвърли изцяло.
С оглед нищожността на договора, платените от
ответника на ищеца суми са получени при начална липса на основание.
Следователно на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД ищецът дължи връщане на това,
което ответникът му е престирала при такава начална липса на основание. В
насрещния си иск ответникът е поискал връщане на сумата от 279,57 лв. Именно
тази сума дължи ищеца на ответника като надвнесена по нищожния договор.
По искането по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно формираната с определение № 163/13.06.2016
г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС практика по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за наличие на
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед
конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно
доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за
безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или
нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната
страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да
установи, че предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ не са
налице /Виж още Определение № 295 от 16.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1962/2016 г., I т. о., ТК Определение № 632 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2136/2016 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай насрещната страна не оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ.
Процесуалния представител на ищеца е заявил искане
да му се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
ЗА .В представените по делото договор за правна помощ и съдействие пред
настоящата инстанция е отбелязано, че процесуалното представителство е на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – оказана правна помощ на материално
затруднено лице. С оглед отхвърляне на главния иск и уважения размер на
насрещните искове и при съблюдаване Наредба 1/2004 г., минималното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, по установителния
иск, по иска за прогласяване на нищожност , и по осъдителния иск за връщане на
недължимо платеното – общо 900лв. Сумата следва да се присъди на адвокат И.Д. ***
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 ГПК от "БНП П.П.Ф. С. А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. "М. – 4", "Бизнес парк С.",
бл. 14, против с която против М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201494РЗ/02.10.2020 г. по ч.
гр. д. № 1735/2020 г. по описа на ВРС, за следните суми: от 2818.08 лв. /две
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и осем стотинки /лева главница –
задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-12975829 от 07.03.2016 г.,
възнаградителна лихва 500.66 лв. от 20.04.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна
лихва 202.91 лв. от 20.02.2018 г. до 17.09.2020г. за задължение по договор за
потребителски кредит № PLUS-12975829 от 07.03.2016 г., законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в
съда -29.09.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 70.43лв. разноски по
делото за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и за
разноските по настоящето производство.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на"БНП П.П.Ф.
С. А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. "М. – 4", "Бизнес парк С.", бл. 14,, че сключеният
договор
за потребителски кредит № PLUS-12975829 от 07.03.2016 г, между "БНП
П.П.Ф. С. А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. "М. – 4", "Бизнес парк С.", бл. 14, и М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, договор е нищожен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД,
"БНП П.П.Ф. С. А., П.", рег. № *********, чрез "БНП П.П.Ф. С.
А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
"М. – 4", "Бизнес парк С.", бл. 14, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 279,57 лв. - недължимо платени по,
ведно със законната лихва от08.02.2021г.– датата на депозиране на насрещния
иск, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, "
БНП
П.П.Ф. С. А., П.", рег. № *********, чрез "БНП П.П.Ф. С. А., клон Б.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "М. –
4", "Бизнес парк С.", бл. 14, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 95, 00. /деветдесет и пет лева / за направените по делото
разноски, както и 100 /сто/лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА" БНП П.П.Ф. С. А., П.", рег. №
*********, чрез "БНП П.П.Ф. С. А., клон Б., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат И.Д. ***, сумата
от 900 /деветстотин лв. и 40ст./ , представляващо адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: