№ 299
гр. Плевен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело №
20224400100907 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от Д. В. Д., поправена с молба от
19.01.2023 г. против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор, с която са предявени иск за сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за сумата от 6 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на повдигнати обвинения по чл. 343в ал. 2 и ал. 3 от НК и по чл. 345
ал. 2 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
139/2021 г. по описа на РС Червен бряг, ведно със законната лихва върху
главниците на обезщетенията, считано от датата на подаване на ИМ -
21.12.2022 г. до окончателното й заплащане. С допълнителната молба по
делото се представя квитанция за внесена държавна такса за образуване на
делото в размер на 20 лв..
В ИМ се твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт от РП –
Червен бряг на ищеца са повдигнати обвинения в качеството на подсъдим за
две престъпления по чл. 343в ал. 2 и ал. 3 от НК и едно престъпление по чл.
345 ал. 2 от НК, извършени в идеална съвкупност. Твърди се, че
производството по НОХД № 139/2021 г. по описа на РС Червен бряг е
приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с влязло в сила
решение от 17.10.2022 г. по ВНОХД № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд
1
Плевен. Твърди се, че наказателното производство против него на
досъдебната и съдебната фаза е продължило около четири години за периода
от 12.10.2018 г. до 17.10.2022 г., за който период е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, вторите от които оценява на 30 000 лв.. Твърди се, че е
заплатил адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство
общо в размер на 6 000 лв.. Твърди се, че като бивш служител на МВР се е
ползвал с добро име и уважение в гр. Червен бряг и в с. Б., където живее през
последните пет години, а воденото срещу него наказателно производство се е
отразило негативно както на отношението към него сред познатите му в двете
населени места, така и на отношенията в семейството му, които се влошили
значително в резултат на това. Твърди се, че тези обстоятелства са
допринесли и за отключване на депресия при ищеца, чувство на засягане в
психически и емоционален план. Твърди се, че е бил засегнат пряко и от
самите обвинения за престъпления от общ характер. Моли се съда като
съобрази изложеното в ИМ и събраните по делото доказателства да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху всяко от тях, като му присъди и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от
прокурор в ОП Плевен И. Р., в който се оспорва основателността на
предявените искове. Признава се, че на ищеца са повдигнати обвинения по
чл. 343 ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от НК, по които
ищецът е бил оправдан. Твърди се, че наказателното производство срещу
ищеца е проведено в разумния срок, че по време на воденото срещу ищеца
наказателно производство по отношение на него е взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“ и не са налагани други мерки за процесуална
принуда. Ответникът възразява, че размерът на претендираните имуществени
вреди е недоказан, тъй като по делото няма доказателства за договорен и
заплатен адвокатски хонорар. Възразява, че дори да се представят на по-
късен етап по делото от съдържанието на договорите за правна помощ не се
установява извършеното плащане в полза на упълномощения адвокат.
Възразява също, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението, като се позовава на
2
липсата на доказателства, обвиненията да са се отразили на доброто име,
престижа, семейните отношения, да са довели до стрес, значителни
емоционални неудобства, душевни болки и страдания, негативни последици
върху физическото и психическото здраве на ищеца, разумният срок на
проведеното наказателно производство, на обстоятелството, че по отношение
на обвиненията ищецът е оправдан още на първа инстанция, а с оглед взетата
най-лека мярка за неотклонение не е ограничавано правото на ищеца на лична
свобода и неприкосновеност, на местожителство и придвижване, както и
правото му на свобода и сигурност по чл.5 от ЕКЗПЧОС. Оспорва се, че
ответникът е допринесъл за негативното отношение към ищеца, тъй като
фактът на воденото наказателно производство не е огласяван публично от
Прокуратурата, не е налице медийни разгласяване чрез публикации в пресата,
телевизионни предавания, сайтове в интернет или други медии. Моли съда
като съобрази изложеното в отговора на ИМ и събраните по делото
доказателства да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове или алтернативно да присъди обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с чл. 52 от ЗЗД.
В с.з. ищецът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Г. С. от
САК поддържа предявените искове и претендира направените по делото
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП Плевен И. Р., поддържа
отговора на исковата молба и изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове и завишен размер на претенцията за
неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на претендираното
в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
3
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4
ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по т.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВСК отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1
ЗОДВПГ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата.
С ИМ ищецът Д. В. Д. е предявил против ответника Прокуратурата на
РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ два обективно съединени иска
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ, както следва:
иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 343в ал. 2 от
НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от НК, извършени в идеална
съвкупност, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
1/25.01.2022 г. по НОХД №139/2021 г. по описа на Районен съд Червен бряг,
потвърдена с решение № 190/17.10.2022 г., постановено по НОХД № 482/2022
г. на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ – 21.12.2022 г. до окончателното й
заплащане
и иск за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 343в ал. 2 от
НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от НК, извършени в идеална
съвкупност, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
1/25.01.2022 г. по НОХД №139/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг,
потвърдена с решение № 190/17.10.2022 г., постановено по НОХД № 482/2022
г. на Окръжен съд – Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ – 21.12.2022 г. до окончателното й
4
заплащане.
В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е
водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с който е
оправдан по повдигнатите обвинения, реалното претърпяване на описаните в
ИМ неимуществени и имуществени вреди през периода на воденото срещу
него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
Установява се от приложеното досъдебно производство (ДП) № Д-
291/2018 г., че същото е образувано на 12.10.2018 г. като бързо производство
/БП/ № 96/2018 г. на основание чл. 356 ал. 3 от НПК против Д. В. Д. за
престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК , извършено на 12.10.2018 г. в с. Л.,
обл. Плевен. Установява се, че след преценка, че случаят се отличава с
фактическа и правна сложност с постановление от 19.10.2018 г. на прокурор в
РП Червен бряг БП № 96/2018 г. по описа на РП Червен бряг е преобразувано
в ДП № Д-291/2018 г. по описа на същата прокуратура.
Установява се, че с постановление на мл. разследващ полицай от
03.12.2018 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за следните
престъпления, извършени на 12.10.2018 г. в с. Л., обл. Плевен при условията
на идеална съвкупност: престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК за това, че е
управлявал МПС л.а. „Хюндай Акцент”, без регистрационни номера, с номер
на рама KMHVA31LPWK326443, без съответно свидетелство за управление
на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние с влязло в сила на 27.06.2018 г. НП № 17-0451-
000481/11.09.2017 г., изд. от началника на РУ на МВР гр. Ябланица;
престъпление по чл. 343в ал. 3 от НК за това, че е управлявал МПС л.а.
„Хюндай Акцент”, без регистрационни номера, с номер на рама
KMHVA31LPWK326443, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно
отнемане на СУМПС със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0285-
000279/18.09.2018г., изд. от началника на РУ на МВР гр. Кнежа и
престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК за това, че е управлявал МПС л.а.
„Хюндай Акцент”, без регистрационни номера, с номер на рама
KMHVA31LPWK326443, което не било регистрирано по надлежния ред
съгласно Наредба № I–45/24.03.2000 г. за „Регистриране, отчет, пускане в
5
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства“, поради прекратяване на регистрацията на
посоченото МПС за срок от 6 месеца със заповед за прилагане на ПАМ
№309р-9288/18.08.2018г., изд. от РУ на МВР гр. Оряхово. Установява се от
постановлението, че със същото по отношение на ищеца не е взета мярка за
неотклонение. Установява се, че при привличането му като обвиняем на
03.12.2018 г. ищецът се явил със защитниците си си адвокат К. К. от АК
Враца и адвокат Г. С. от САК. Установява се от представените договори за
правна помощ от същата дата, че по всеки от тях поотделно ищецът е
заплатил сумата от 1 000 лв. в брой за защита по ДП. Установява се, че на
същата дата ищецът е разпитан като обвиняем и е заявил, че не се признава за
виновен и не желае да дава обяснения. Установява се, че с протокол за
предявяване на ДП от 03.12.2018 г. в присъствието на защитниците му
посочени по-горе на ищеца са предявени материалите по ДП, след което със
заключително мнение от 04.12.2018 г. ДП е изпратено на РП Червен бряг с
мнение за съд. Установява се, че в хода на ДП са изискани и приобщени
множество писмени доказателства за извършени от ищеца административни
нарушения по ЗДвП, сред които акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/№ 788376/18.10.2018 г., изд. от РУ Червен бряг, справки
за нарушител водач на МПС, влязло в сила НП № 17-0451-000481/11.09.2017
г., изд. от началника на РУ на МВР гр. Ябланица, установяващи наложени
глоби за нарушения по ЗДвП, потвърдено с решение № 28/14.03.2018 г. на РС
Тетевен, АУАН № 632772/18.08.2018 г., изд. от РУ Козлодуй, заповед за
прилагане на ПАМ, изд. на 18.08.2018 г. от РУ Оряхово за прекратяване на
регистрация на ПП за срок от 6 месеца и отнемане на 2 бр. табели на МПС,
АУАН № 164007/18.09.2018 г., изд. от РУ Кнежа, заповед за прилагане на
ПАМ, изд. на 18.09.2018 г. от РУ Кнежа за временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ до заплащане на дължима
глоба, заповед за прилагане на ПАМ, изд. на 21.08.2018 г. от РУ Оряхово за
прекратяване на регистрация на ПП за срок от 6 месеца и отнемане на 2 бр.
табели на МПС, заповед за прилагане на ПАМ, изд. на 29.03.2018 г. от ПП
към ОДМВР Плевен за временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължима глоба. Установява се от изготвените по ДП докладна записка с
характеристична справка и справка за съдимост, че ищецът е бивш служител
6
на МВР и пенсионер към този момент, женен, с две деца и е неосъждан.
Установява се, че въз основа на внесен на 18.12.2018 г. обвинителен акт
от прокурор в РП Червен бряг е образувано НОХД № 413/2018 г. по описа на
РС Червен бряг, както и че с обвинителния акт ищецът е обвинен за същите
три престъпления по чл. 343в ал.2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл.345
ал.2 от НК, извършени на на 12.10.2018 г. в с. Л., обл. Плевен при условията
на идеална съвкупност, за които е привлечен в посоченото по-горе ДП.
Установява се, че след проведени разпоредително заседание и 6 открити
съдебни заседания, на всяко от които ищецът в качеството на подсъдим се е
явявал лично и с упълномощен адвокат, РС Червен бряг е постановил
присъда № 31/30.09.2019 г. по делото, с която ищецът в качеството на
подсъдим е признат за виновен и по трите повдигнати обвинения и осъден за
всяко от престъпленията чрез налагане на посочените наказания, като на
основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най - тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 300 лв.. Установява
се, че пред РС Червен бряг ищецът в качеството на подсъдим е бил защитаван
от защитниците си адвокат К. К. от АК Враца и адвокат Г. С. от САК, на
първият от които по силата на договор за правна помощ от 24.01.2019 г. е
заплатил сумата от 1 500 лв., а на втория по силата на договор за правна
помощ от 14.01.2019 г. е заплатил сумата от 1 200 лв.. Установява, че в хода
на наказателното производство подсъдимият е оттеглил пълномощията си
към адвокат К. К. от АК Враца и е продължил да бъде защитаван от адвокат
Г. С. от САК. Установява се, че в хода на съдебното наказателно
производство по отношение на подсъдимия не е взета мярка за неотклонение.
Установява се, че ищецът е обжалвал осъдителната присъда пред
Окръжен съд Плевен с въззивна жалба, въз основа на която на 01.11.2019 г. е
образувано ВНОХД № 828/2019 г. по описа на съда. Установява се, че след
проведени 2 открити съдебни заседания, на които ищецът в качеството на
въззивен жалбоподател се е явявал лично, а по второто и с упълномощения
адвокат Г. С., ОС Плевен е постановил решение № 39/02.03.2020 г. , с което е
изменил присъдата на Районен съд Червен бряг в частта относно
определеното на основание чл. 23 от НК общо наказание и същото е намалено
на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 300 лв., а в
7
останалата част осъдителната присъдата е потвърдена. Установява се, че
решението ОС Плевен е окончателно, както и че в хода на съдебното
наказателно производство по отношение на ищеца не е взета мярка за
неотклонение.
Установява се, че по искане на ищеца за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 828/2019г. на Окръжен съд Плевен
подадено на 29.06.2020 г. е образувано КНД № 291/2020 г. по описа на
Апелативен съд Велико Търново. Установява се, че след проведено 1 открито
съдебно заседание, на което ищецът в качеството на осъдено лице се е явил
лично и с упълномощения адвокат Г. С., АС Велико Търново е постановил
решение №100154/03.12.2020 г. , с което е възобновил наказателното
производство по ВНОХД № 828/2019 г. на Окръжен съд Плевен, отменил е
постановеното въззивно решение № 39/02.03.2020 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. Установява се от представеното
пълномощно пред АС Велико Търново от ищеца в полза на адвокат С. от
19.10.2020 г., че в същото се съдържа разписка за заплащане на сумата от 600
лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се, че след връщане на делото за ново разглеждане на
14.12.2020 г. е образувано ВНОХД №930/2020 г. на ОС Плевен, в което след
проведено 1 открито съдебно заседание, на което ищецът в качеството на
въззивен жалбоподател се е явил лично, ОС Плевен е постановил решение №
260038/16.04.2021 г., с което е отменил присъда № 31/30.09.2019 г. на РС
Червен бряг и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Установява се, че решението ОС Плевен е окончателно, както и че в хода на
съдебното наказателно производство по отношение на ищеца не е взета мярка
за неотклонение.
Установя се, че след връщане на делото за ново разглеждане на
23.04.2021 г. е образувано НОХД №139/2021 г. на РС бряг, по което са
проведени 6 открити съдебни заседания, на всяко от които ищецът в
качеството на подсъдим се е явявал лично, а в някои от тях и с
упълномощения адвокат Г. С.. Установява се, че присъда №1/25.01.2022г. по
НОХД №139/2021 г. на РС Червен бряг, ищецът е признат за невиновен и
оправдан по и трите повдигнати му обвинения – по чл.343в, ал.2 от НК,
чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК. Установява се от представеното
8
пълномощно пред РС Червен бряг от ищеца в полза на адвокат С. от
06.07.2021 г., че в същото се съдържа разписка за заплащане на сумата от 700
лв. за адвокатско възнаграждение. Установява се, че в хода на съдебното
наказателно производство по отношение на подсъдимия не е взета мярка за
неотклонение.
Установява се, че след въззивна проверка, инициирана по протест на РП
Червен бряг на 03.06.2022 г. е образувано ВНОХД № 428/2022г. по описа на
ОС Плевен. Установява се, че след проведено 1 открито съдебно заседание, на
което ищецът се е явил лично заедно с упълномощения адвокат Г. С., ОС
Плевен е постановил решение №190/17.10.2022 г., с което е потвърдил
оправдателната присъда №1/25.01.2022г. по НОХД №139/2021 г. на РС
Червен бряг. Установява се, че решението ОС Плевен е окончателно, както и
че в хода на съдебното наказателно производство по отношение на ищеца не е
взета мярка за неотклонение. Установява се от представения договор за
правна помощ пред ОС Плевен от 26.09.2022 г., че ищецът е заплатил сумата
от 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се по искане на Главният прокурор на Република България
за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 428/2022 г. по
описа на ОС Плевен, е образувано на 06.03.2023 г. КНД № 70/2023 г.по описа
на АС Велико Търново. Установява се, че с окончателно решение №
60/05.05.2023 г. по посоченото дело АС Велико Търново е оставил без
уважение искането на Главният прокурор.
Спорни по делото се явяват обстоятелства претърпял ли е ищецът Д. Д.
твърдените в ИМ имуществени и неимуществени вреди и намират ли се
същите в пряка причинна връзка с влязла в законна сила на 17.10.2022 г.
оправдателната присъда за повдигнатите срещу него незаконни обвинения за
престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2
от НК.
За установяване на спорните обстоятелства по делото ищецът е
представил писмени и е посочил гласни доказателства.
Установява се от представената по делото епикриза по И.З № 5629/2023
г., издадена от МБАЛ „Авис-Медика“ ООД, гр. Плевен на 16.06.2023 г., че
ищецът страда от заболяване, за което му е поставена диагноза „застойна
сърдечна недостатъчност“, придружено от заболявания „хипертонично сърце
9
със застойна сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, начиние на
аортнокоронарен шънтъв трансплант, стар инфакт на миокарда, чиста
холестеролемия, други неуточнени сърдечни аритмии. Установява се, че по
повод на залоляванията на ищеца същият е провел болнично лечение през
периода 13-16.06.2023 г.. Установява се от епикризата, че ищецът е преживял
миокарден инфакт през м. ІV 2013 г..
Установява се от разпита на свидетелите Н. Д. Д.-П. /дъщеря на ищеца/,
Г. Х. Г. и И. И. И., че същите имат непосредствени впечателния от
състоянието му и начина му на живот през последните пет години, през които
срещу ищеца е водено наказателното производство, приключило с влязлата в
сила оправдателна присъда. Показанията на свидетелите кореспондират
относно обстоятелствата, че след като срещу ищеца е образувано наказателно
производство същият бил разочарован от отношението към него, променил
характера си в негативна насока и станал много изнервен и конфликтен,
влошил отношенията си със съпругата си, с която живеели до този момент в
гр. Червен бряг, разделили се и се преместил да живее в свой имот в с. Б.,
където се занимавал с отглеждане на животни и се чувствал по-спокоен.
Показанията на свидетелите съвпадат и относно обстоятелството, че ищецът
има проблеми със сърцето и направена сърдечна операция, в резултат на
което е с байпас на сърцето и периодично се нуждае от лекарства и лекарски
прегледи. Свидетелката Д. – П. установява, че живее отделно в с. Б., но се
вижда с баща си поне веднъж месечно, както и че най - съществения проблем
за баща й е бил отнемането на свидетелството му за правоуправление на
МПС, тъй като това препятствало свободното му предвижване до градовете за
получаване на пенсия, снабдяване с лекарства, посещение на болници и др. и
за всяко от тези действия се налагало да ангажира алтернативен транспорт.
Свидетелят Г. установява, че познава ищеца от ученическите им години и
поддържат приятелски отношения до този момент, както и че е помагал на
ищеца многократно като го е транспортирал за да се явява на водените срещу
него наказателни дела. Свидетелят установява, че здравословното състояние
на ищеца се влошило по време на воденото наказателно дело и ищецът често
се оплаквал от болки в краката и стягане в областта на сърцето. Свидетелят
установява, че освен отношенията със съпругата си ищецът влошил
отношенията и с приятелите си, тъй като се затворил в себе си, постоянно бил
изнервен и отговарял троснато, което не се променило съществено след
10
приключване на делата, въпреки, че ищецът станал малко по - спокоен.
Свидетелят И. установява, че се е запознал с ищеца преди 6-7 години и към
онзи момент ищецът бил спокоен и разбран човек, но през последните години
станал раздразнителен и необщителен. Установява, че в последствие разбрал
от него, че причината за промяната на поведението му са проблеми със
свидетелството му за правоуправление на МПС и водените срещу него
наказателни дела в тази връзка. Установява, че на ищеца се налагало
непрекъснато да търси приятели, които да го транспортират до някъде и това
му създавало значителни затруднения. Съдът съобрази евентуалната
заинтересованост на първата свидетелка като дъщеря на ищеца, но като
съобрази, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с
представените по делото писмени доказателства както относно водените дела
срещу ищеца и сърдечното заболяване, от което страда, така и за промяната
на характера и състоянието му по време и след приключването на делата и
приема, че същите са обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва
да бъдат кредитирани.
При така установените безспорни обстоятелства по делото следва да се
приеме, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно
производство, което е започнало като бързо производство с извършване на
първото действие по разследване – разпит на свидетел -очевидец на
12.10.2018 г. и е образувано за извършено престъпление от ищеца по чл.
343в, ал.2 от НК, бързото производство е преобразувано в ДП по общия ред
и след проведени оперативни действия по разследване в хода му на същото с
постановление на прокурор от РП Червен бряг от 03.12.2018 г. ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършени при условията на идеална
съвкупност три престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и
чл. 345 ал. 2 от НК. Безспорно се доказа по делото, че оправдателната
присъда по отношение на повдигнатите на ищеца три обвинения е влязла в
законна сила на 17.10.2022 г. и е окончателна, както и че направеното искане
за възобновяване на наказателно производство от Главния прокурор на РБ на
26.01.2023 г. е оставено без уважение от Апелативен съд – Велико Търново с
окончателно решение по КНД № 70/2023 г..
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът приема
за доказано по делото, че наказателното преследване спрямо ищеца е
проведено през периода 12.10.2018 г. – 17.10.2022 г .. Като първоначалната
11
дата съдът възприема 12.10.2018 г., тъй като по силата на правната фикция, с
извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел -
очевидец се е създала процесуална среда за образуване на бързо производство
по отношение на ищеца за това, че е извършил престъпление по чл. 343в ал.
2 от НК и същият се счита за обвиняем от този момент /арг. чл.356, ал.4 от
НПК/, като наред с това ищецът е узнал за започването на бързо производство
спрямо него с оглед характера на производството. От значение за спора са и
обстоятелствата, че бързото производство е трансформирано в досъдебно
производство с прокурорско постановление от 19.10.2018 г. , както и че с
постановление от 03.12.2018 г. ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем за още две престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК и чл. 345, ал. 2
от НК, извършени в идеална съвкупност с първото. Тези обстоятелства не
променят началния момент на започване на наказателното производство, а
имат значение с оглед тежестта и степента на засягане на правната сфера на
ищеца, тъй като трансформирането на бързо производство в досъдебно такова
по общия ред съобразно чл. 357 ал.2 от НПК е довело до разширяване обхвата
на обвинението, респективно до увеличаване степента на наказателна
репресия спрямо ищеца, както и повдигнатите по-късно две нови обвинения
за други престъпления, за всяко от които се налага отделно наказание. Като
краен момент на наказателното преследване съдът възприема влязлата в
законна сила на 17.10.2022 г. оправдателната присъда по отношение на
повдигнатите на ищеца три обвинения, която се ползва с формална и
материална законна сила. Обстоятелството, че искането на Главния прокурор
на РБ за възобновяване на наказателното производство, приключило с
влязлата в сила присъда е отхвърлено има значение за спора само относно
преценката дали и към датата на приключване на съдебното дирене е налице
влязла в сила присъда по незаконните обвинения, но не променя крайният
момент на приключване на наказателното преследване по незаконните
обвинения, който съобразно т. 4 на цитираното по –горе ТР № 3/2004г. по т.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВСК остава датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. В подкрепа на горното, следва да се има предвид и
практиката на ЕСПЧ, в която при обсъждане на „разумния срок“ по чл.6 §1 от
КЗПЧОС е разгледан и въпроса за релевантният период и за начален момент
на който се счита „повдигането на обвинение“. ЕСПЧ приема, че обвинение е
налице от момента, в който лицето е официално известено от компетентен
12
орган за извършено престъпление, а крайният момент по отношение
преценката на релевантния период е този, в който съдът прекратява
несигурността в правното положение. По наказателни дела това е моментът, в
който подсъдимият е уведомен за окончателно прекратяване на
преследването или за влязла в сила присъда, ведно с мотивите, с която е
оправдан или признат за виновен. /В този смисъл са решения Фоти и др. с/у
Италия, 1982 г., Корилиано с/у Италия, 1982 г.,Пулиезе с/у Италия (No.1),
1991 г., Виецер с/у Италия, 1991 г., Екле с/у Германия, 1983 г. и др.
При така установените безспорни обстоятелства следва да се приеме, че
от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно
производство, по което на 03.12.2018 г. е привлечен като обвиняем за три
престъпления, извършени при условия на идеална съвкупност съответно
престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2
от НК, извършени на 12.10.2018 г. в с. Л., обл. Плевен, за първото и второто
от които се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години
и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, а за третото се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до
хиляда лева. Безспорно се установи по делото, че по отношение на ищеца не е
определена мярка за неотклонение по време на воденото досъдебно и съдебно
производство и същият не е имал каквито и да ограничения в тази насока.
Безспорно се установи по делото, че при първото разглеждане на делото пред
РС Червен бряг ищецът е признат за виновен в извършване на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, наложено му е
наказание за всяко от тях и при условията на чл. 23 от НК му е определено за
изтърпяване едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години и
„глоба“ в размер на 300 лв., както и че осъдителната присъда е потвърдена с
влязло в сила решение на ОС Плевен при първото разглеждане на делото и е
изменено единствено наложеното общо наказание като е намалено на
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 300 лв.. Установява
се, че за периода от влизане в сила на решението на ОС Плевен по ВНОХД №
828/2019 г. на 02.03.2020 г. до отмяната на това решение с решение
№100154/03.12.2020 г. по КНД № 291/2020 г. по описа на АС Велико
Търново, т.е. за периода от 02.03.2020 г. до 03.12.2020 г. ищецът е бил осъден
13
с влязла в сила присъда и в свидетелството му за съдимост е вписано
осъждането му за извършените престъпления, т.е. за период от около 9 месеца
е текъл изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК и ищецът е търпял
наложеното му наказание.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказано по делото
обстоятелството, че назателно производство е продължило около 4 години, от
които в досъдебната му фаза е продължило около 2 м. през периода
12.10.2018 г. – 18.12.2018 г., а в съдебната фаза е продължило през периода
18.12.2022 г. - 17.10.2022 г. около 3 г. и 10 м., като е разгледано два пъти на
първа инстанция, три пъти на втора инстанция и един път пред касационна
инстанция по реда на извънреден способ за контрол на законосъобразност на
влязъл в законна сила съдебен акт.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът следва да
вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на
причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на
воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г.,
както и трайната практика на ВКС, установена с решение № 16/ 02.02.2011 г.
по гр.д. № 396/ 2010 г., III г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/
2011 г., III г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., IV г.о.,
решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. В трайната
си практика, изразена в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г.,
14
IV г. о. на ВКС, решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2007 г., IV г.о.,
решение № 270 от 16.02.2018 г. по гр. д 284/2017 г., IV г.о на ВКС и др., ВКС
приема, че при преценката си по чл. 52 от ГПК съдът следва да отчете
личността на ищеца, ведно с начина му на живот, интереси, средата му,
трудовата биография, като обуславящи и интензитета на усещането за
накърненото лично достойнство и чувство за справедливост, като приема, че
когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на
страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на
което за първи път се повдига обвинение. В решенията си ВКС приема, че от
значение за размера на присъденото обезщетение е дали е налице личност,
осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици,
дискредитирана в обществото, при която нивото на душевни притеснения и
негативни изживявания е занижено или е налице личност, която макар и с
минали осъждания се е поправила и е положила усилия да възстанови
накърнения си обществен авторитет. В трайната си практика, изразена в
постановените решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о., решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа
на ВКС, ГК, IV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1 568/2011 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 91/12.04.2017 г. по гр.д. № 3707/2016 г.
по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и др., ВКС приема, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. ВКС приема,
че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите обаче,
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното, съдът
може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка.
При съобразяване на гореизложеното и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за доказано по делото въз основа на
показанията на разпитаните свидетели, че обстоятелствата, свързани с
15
воденото наказателно преследване срещу ищеца във връзка с престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение са се отразили негативно на
психическото и емоционално състояние, а продължителният период от близо
4 години, както и обстоятелството, че за период от 9 месеца е бил осъден с
влязла в сила присъда е повлиял обезверяващо на ищеца, като субективните
изживявания за несправедливото му осъждане са се увеличи многократно.
При съобразяване на показанията на разпитаните свидетели, които кредитира,
съдът приема за доказано по делото, че е налице влошаване на емоционалното
състояние на ищеца и промяна на характера му като цяло, които са довели
както до влошаване на отношенията му с неговата съпруга и тези с
приятелите и познатите му, така и до промяна на начина му на живот, тъй
като влошените отношения с близките и познатите от своя страна са
допринесли за преместването на ищеца в с. Б. и сериозна промяна в начина
му на живот и социалните му контакти след това. Съдът съобрази като факт
обстоятелството, че по административен ред на ищеца е отнето СУМПС за
дълъг период от време, вкл. по време на воденото наказателно производство и
приема, че ищецът без всякакво съмнение е имал затруднения относно
предвижването си от с. Б. до гр. Червен бряг, гр. Плевен и гр. Велико Търново
за явяване в откритите заседаниея по водените дела, на които както се
установи по делото е присъствал лично и това е създало допълнително
неудобство у него да търси алтернативен транспорт за си осигури явяване по
делота и защита на правата си. Съдът приема обаче, че отнемането на
СУМПС не е резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство,
приключило с влязлата в сила присъда и вредите в резултат на това отнемане
не се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, тъй като
ПАМ имат за цел предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и
се налагат по административен ред. Ноторно известен факт е, че
административно-наказателната отговорност се различава съществено от
наказателната, тъй като се налагат по различен ред и от различни органи –
органи на изпълнителната, респективно на съдебната власт, което води до
извод, че относно търпените неимуществените вреди вследствие от
административно наказание „лишаването от право да управлява МПС“, което
е наложено на ищеца по административен път е недопустимо ангажирането
на отговорността на Прокуратурата на Република България. При съобразяване
16
на показанията на разпитаните свидетели, които кредитира, съдът приема за
доказано по делото, че ищецът е бил спокоен и имал нормален за възрастта му
живот на пенсионер, който е и бивш служител от системата на МВР, ползвал
се е с добро име сред познатите си, живеел заедно със семейството си и
поддържал добри приятелски отношения с близки и познати. Доказа се по
делото също, че в резултат на повдигнатите му обвинения ищецът се
почувствал обиден и несправедливо обвинен, станал избухлив и конфликтен
и това допринесло за влошаване на отношенията както в семейството му, така
и с приятелите му и познатите му и до преместването и установяването му в
с. Б. въпреки затрудненията свързани с невъзможността да упражнява лично
МПС. Съдът съобрази обстоятелството, че на ищеца многократно са налагани
административни нарушения за нарушаване на правилата за движение по
пътищата, но приема, че то е без значение в конкретната хипотеза, тъй като
ищецът е бил неосъждан към датата на започване на наказателното
производство и няма данни до приключването му да е осъден за извършени
престъпления, поради което приема, че интензитета на чувството за
нарушаване и незачитане на правата и достойнството му, още повече като
бивш служител на МВР са били значителни и на тази плоскост са налице
преживени по-засилени емоционални страдания от негова страна, изразяващи
се в стрес и притеснение, които са в пряка причинна връзка с незаконните
обвинения, за които е оправдан. Съдът съобрази, че по отношение на ищеца
не е взета мярка за неотклонение, която да ограничава основните му права, но
това ограничение е съществувало с оглед продължителният период, в който
се е разглеждало делото на различните инстанции като изходът на
наказателното производство е бил неясен до окончателното влизане в сила на
последния съдебен акт, през което време ищецът е изпитвал неспокойство и
подтиснатост, както и чувство за несправедливо наказателно преследване
осъществено спрямо него, ограничил е социалните си контакти, влизал в
конфликти с околните, което в съвкупност е допринесло за влошаване на
семейните и приятелски взаимоотношения и за преместването му в село Б..
Съдът съобрази обстоятелството, че по делото не се събраха преки
доказателства ищецът да е търпял негативно отношение от съгражданите си
или други лица, да е бил дискредитиран чрез влошаване на доброто му име и
социалната среда в обществото или обвиненията да са били обект на
разгласяване в средствата за масова информация, което да е довело до пряко
17
до знанието на обществото, но приема, че субективното преживяване на
ищеца за уронване на доброто му име в обществото с оглед населеното място,
в което живее също следва да бъде съобразено, като се имат предвид и
обстоятелствата, че ищецът е бивш служител на МВР в гр. Червен бряг и
повдигнатите обвинения са били служебно известни на бившите му колеги,
които са участвали в ДП, а в свидетелството му за съдимост за период от 9
месеца е било записано, че същият е осъждан за умишлени престъпления от
общ характер. Наред с това съдът съобрази обстоятелството посочено и по-
горе, че за този период от 9 месеца ищецът реално е търпял наказание, тъй
като е текъл изпитателния срок по чл. 66 от НК. При съобразяване на
продължителността на наказателното производство, съдът отчете, че както
воденото досъдебно производство, така и съдебното производство са
продължили в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални
срокове, като се има предвид, че делото в съдебната му фаза е разглеждано
двукратно на първа инстанция, трикратно на въззивна инстанция и веднъж по
реда на извънредния съдебен контрол. Следва да се отчете също, че на ищеца
са повдигнати обвинения за престъпления, които не са тежки по смисъла на
чл. 93 т. 7 от ДР на НК, но все пак за първите две от тях е предвидено и
наказание „лишаване от свобода“ при липса на сигурност дали същото ще
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Съдът съобрази обстоятелството, че
ищецът се е оплаквал от здравословни проблеми по време на воденото
наказателно производство срещу него, но приема, че по делото не се доказа
влошаване на здравословното му състояние в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство, още повече, че от представеното по
делото писмено доказателства - епикриза от МБАЛ „Авис-медика“ ООД, гр.
Плевен се установи, че ищецът е имал посочените хронични заболявания на
сърцето далеч преди образуване на наказателното производство срещу него.
Съдът, като съобрази гореизложеното намира, че са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото
срещу ищеца наказателно производство, а именно: налице са претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт и влошаване на
качеството на живот на ищеца, преживяни са емоционални болки и
страдания, подробно описани по - горе, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение за три
18
умишлени престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в сила на
17.10.2022 г. присъда. Като съобрази в съвкупност емоционалните
преживявания на ищеца по време на воденото срещу него наказателно
производство и установените факти и обстоятелствата, имащи значение за
определяне на справедлив размер на обезщетението при условията на чл. 52
от ЗЗД, подробно обсъдени по-горе, съдът намира, че на ищеца следва да се
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с незаконните обвинения, за които окончателно е оправдан с
влязлата в сила на 17.10.2022 г. оправдателна присъда в размер на сумата от
10 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 17.10.2022 г., до окончателното й
заплащане, като искът за разликата до предявения размер от 30 000 лв. поради
липса на доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността,
здравословното състояние и начина на живот на ищеца се явява недоказан и
поради това неоснователен. При определянето на присъдения размер на
обезщетението съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ответната
Прокуратура на РБ да заплати това обезщетение има основно репариращо
действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за
защита по наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза
съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло в
доказания размер. От представените по делото писмени доказателства,
подробно посочени по-горе по делото се установява, че ищецът е заплатил
адвокатски възнаграждения в полза на адвокат К. К. от АК Враца и в полза на
адвокат Г. С. от САК за защита по досъдебното и съдебно наказателно
производство, образувани по незаконните обвинения. Установи се по делото,
че в полза на адвокат К. от ищеца е заплатена сумата от 1 000 лв. в брой на
03.12.2018 г. за защита по ДП и сумата от 1 500 лв. в брой на 24.01.2019 г. за
защита по НОХД № 413/2018 г. по описа на РС Червен бряг или общо в полза
на посочения адвокат е заплатено адокатско възнаграждение в размер на 2 500
лв.. Установи се по делото, че в полза на адвокат С. от ищеца е заплатена
сумата от 1 000 лв. в брой на 03.12.2018 г. за защита по ДП, сумата от 1 200
19
лв. на 14.01.2019 г. за защита по НОХД № 413/2018 г. по описа на РС Червен
бряг, сумата от 600 лв. на 19.10.2020 г. за защита по КНД № 291/2020 г. по
описа на АС Велико Търново, сумата от 700 лв. на 06.07.2021 г. за защита по
НОХД № 139/2021 г. по описа на РС Червен бряг и сумата от 800 лв. на
26.09.2022 г. за защита по ВНОХД № 428/2022 г. по описа на ОС Плевен или
общо в полза на посочения адвокат е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4 300 лв.. При така обсъдените писмени доказателства по делото,
съдът приема за доказано твърдението на ищеца за направени разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка със защитата му по незаконните
обвинения за сумата от 6 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. По
делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на
заплатеното в хода на наказателното производство адвокатско
възнаграждение с оглед указанията на ТР № 1 /11.12.2018 год. по тълк. д. №
1/2017 год. на ОСГК на ВКС.
Следва да се посочи изрично, че съдът не е съобразявал при определяне
на размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
воденото наказателно производство по КНД №70/2023 г. по описа на
Апелативен съд Велико Търново по повод на упражненото по надлежен ред
от Прокуратурата на Република България право да внесе искане за
възобновяване на наказателно дело, тъй като тези обстоятелства не касаят
предмета на спора, заявен с ИМ, депозирана на 21.12.2022 г., от който съдът е
обвързан.
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, поради което
следва да се постанови решение, с което се осъди Прокуратура на РБ да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу
него наказателно производство за извършени престъпления по чл. 343в ал.
2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от НК, за които ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда №1/25.01.2022 г., по НОХД №139/2021
година, по описа на Районен съд Червен бряг, потвърдена с Решение
№190/17.10.2022 г., постановено по НОХД № 482/2022 г. на Окръжен съд
Плевен, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано
20
от датата на подаване на ИМ - 21.12.2022 г. до окончателното им заплащане.
Искът за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 30 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски по делото на стойност от 20 лв. за
държавна такса, които следва да му бъдат присъдени с оглед уважаване на
исковете при условията на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ.
По делото е представен договор за правна помощ по делото, сключен на
18.04.2023 г. , от който се установява, че адвокат Г. С. е получил в брой
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.. При липса на
доказателства за платено адвокатско възнаграждение над договорения размер
съдът приема, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над този размер до посочения в
списъка на разноските размер от 1 200 лв.. Съдът съобрази направеното по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК възражение на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но
намира същото за неоснователно. Съдът приема, че следва да бъде съобразен
минимално предвидения размер на адвокатско възнаграждение по всеки от
исковете в чл. 7 ал. 2 т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, в редакцията
на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие съобразно защитавания оценяем интерес. Съдът приема, че по
иска за неимуществени вреди с оглед цената му от 30 000 лв. минимално
предвидения размер на адвокатското възнаграждение в Наредбата е 3 050 лв.,
а по иска за имуществени вреди с оглед цената му от 6 000 лв. минимално
предвидения размер на адвокатското възнаграждение в Наредбата е 900 лв.,
поради което платеното адвокатско възнаграждение не надвишава сбора от
тези размери.
При съобразяване на уважената част от исковете, която е 33,33 % от
първия иск и изцяло уважаване на втория от исковете, при съобразяване, че
сумата от 1 000 лв. е заплатена общо по двата иска, т.е. поравно, съдът
приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 566,67 лв.. При определяне на
размера на присъденото адвокатско възнаграждение съдът съобрази
актуалната практика на ВКС в тази насока, в които се приема, че
21
разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата
на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция, а
съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минималният
размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за
всеки иск поотделно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, ул. ***, вх. Б, ап. 8 сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от
НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1/25.01.2022 г. по
НОХД №139/2021 година по описа на Районен съд Червен бряг, потвърдена с
решение № 190/17.10.2022 г., постановено по НОХД № 482/2022 г. на
Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.12.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Д. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор в останалата му част относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000
лв. до 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, ул. ***, вх. Б, ап. 8 сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК, чл. 343в ал. 3 от НК и чл. 345 ал. 2 от
НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1/25.01.2022 г. по
НОХД №139/2021 година по описа на Районен съд Червен бряг, потвърдена с
решение № 190/17.10.2022 г., постановено по НОХД № 482/2022 г. на
Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22
21.12.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ от ГПК
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, ул. ***, вх. Б, ап. 8 сумата от 20 лв. за направени по делото разноски за
държавна такса и съобразно уважената част от исковете сумата от 566,67 лв.
за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
23