№ 12796
гр. С., 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110173066 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес
на управление в гр. С., (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С.,
чрез пълномощника им юрисконсулт Р.И.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против ДЮЛ. Д. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С.,
(АДРЕС) за сумата от 5 999,51 лв. (пет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и
петдесет и една стотинки), от която а) 2 000 лв. (две хиляди лева) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 21.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 819,50 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и
петдесет стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021 г.,
в) 600 лв. (шестстотин лева) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, г)
1 940 лв. (хиляда деветстотин и четиридесет лева) – възнаграждение за закупена услуга
Флекси, д) 10 лв. (десет лева) – такса за извънсъдебно събиране на вземането, е) 195,29 лв.
(сто деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) – лихва за забава за периода от
21.02.2020 г. до 03.03.2021 г. и ж) 434,72 лв. (четиристотин тридесет и четири лева и
седемдесет и две стотинки) – законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 20.12.2021 г.,
както и за сумата от 299,99 лв. (двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 30041832512, сключен на 11.01.2020 г., съгласно който „П.К.Б.“
ЕООД е предоставило на ДЮЛ. Д. В. парична сума, която заемателят се е задължил да върне
на 36 месечни вноски по 167,95 лв. в срок до 03.03.2021 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на юр. Р.И., платежен документ за внасянето на държавна такса и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
1
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „П.К.Б.“ ЕООД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справката от НБД е в гр. С., т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение, такса за извънсъдебно събиране на вземането, мораторна и
законна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1
и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от
ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова
молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на юр. И., от която изхожда искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, такса, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите
нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че длъжникът Д.В. има качеството на потребител по смисъла на пар.
13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали
в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК).
Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на
допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и
гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно 600
лв. и 1 940 лв. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до
значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма
данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на
правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави. По тези
съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на
допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта
му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и Флекси, е неоснователно.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „П.К.Б.“ ЕООД
против Д.В. за претендираните главница, договорно възнаграждение, такса, мораторна и
законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на
2
искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
Според съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са
за заплащане на държавна такса в размер на 119,99 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от
50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление в
гр. С., (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против ДЮЛ. Д. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр. С., (АДРЕС) за сумата от 3 459,51 лв. (три хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), дължима по договор за
потребителски кредит № 30041832512, сключен на 11.01.2020 г., от която а) 2 000 лв. (две
хиляди лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 21.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 819,50 лв.
(осемстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки) – договорно възнаграждение за
периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021 г., в) 10 лв. (десет лева) – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, г) 195,29 лв. (сто деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки)
– лихва за забава за периода от 21.02.2020 г. до 03.03.2021 г. и д) 434,72 лв. (четиристотин
тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) – законна лихва за периода от
03.03.2021 г. до 20.12.2021 г., както и за сумата от 98,02 лв. (деветдесет и осем лева и две
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението и
след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.
3
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление в
гр. С., (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против ДЮЛ. Д. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр. С., (АДРЕС) за сумата от 2 540 лв. (две хиляди петстотин и
четиридесет лева), претендирана на основание договор за потребителски кредит №
30041832512, сключен на 11.01.2020 г., от която а) 600 лв. (шестстотин лева) –
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и б) 1 940 лв. (хиляда деветстотин и
четиридесет лева) – възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и за сумата от 201,97
лв. (двеста и един лева и деветдесет и седем стотинки) – направени от заявителя разноски.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление в гр. С., (АДРЕС),
представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., че в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на
ДЮЛ. Д. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., (АДРЕС), да заплати на
заявителя сумата от 2 540 лв. (две хиляди петстотин и четиридесет лева), претендирана на
основание договор за потребителски кредит № 30041832512, сключен на 11.01.2020 г., от
която а) 600 лв. (шестстотин лева) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и
б) 1 940 лв. (хиляда деветстотин и четиридесет лева) – възнаграждение за закупена услуга
Флекси, като довнесе държавна такса в размер на 127,60 лв. (сто двадесет и седем лева и
шестдесет стотинки).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4