Р Е
Ш Е Н И Е № 2474
гр. Пловдив, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3084 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявени от Ж.Ц.Ч. против Р.С.А., както следва:
1)
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания, дискомфорт и *******
от изживян шок, вследствие на причинена от ответника на *******г. в гр. Пловдив
по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в слабо изразен оток
на лявата лицева половина със зачервяване на надлежащата кожа, както и
причинени безпокойство, дискомфорт и страх в следващия месец, ведно със законната лихва от датата на
увреждането *******г., до окончателното изплащане на вземането.
2)
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца обида, унижение, уронване на
престижа и доброто му име и дискредитиране пред роднини, познати от квартала,
приятели и пред служители на *******, вследствие на отправени от ответника
спрямо ищеца на *******г. в гр. Пловдив, обидни изрази и думи: „*******”, ведно със законната лихва от датата на
увреждането *******г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,
че на *******г. около 8,15 часа в гр. Пловдив, ищецът заедно с ******си,
потеглил с лекия си автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” от жилището му на
адрес: ул. ******към ул. „******”, като МПС-то било управлявано от него. След
като достигнал ул. „*****”, видял, че пред него, в лявата част на улицата
(лентата за насрещно движение) имало паркирани автомобили, които я заемали
изцяло, а дясната лента от пътното платно, по която той се движил, била
свободна. Ищецът продължил движението си по ул. „*****”, но видял, че срещу
него се движил бял микробус. Въпреки че управляваното от ищеца МПС, било с
предимство, предвид движението на насрещно движещото се МПС, ищецът спрял, след
което извършил маневра „движение на заден ход”, за да достигне свободна част от
пътното платно и да осигури възможност да се размине с другото МПС, идващо
срещу него. Ищецът твърди, че намерил свободно място пред гаражи на
кооперацията, като в момента, в който спрял автомобила, някой рязко отворил
вратата на МПС-то. Първоначално не видял кой е отворил вратата и докато се
обърнал, получил силен удар с отворена ръка в лявата страна на главата и лявото
ухо. Ищецът сочи, че ударът бил силен, рязък и предизвикал отмятане на главата
му надясно и назад. Установил, че ударът бил нанесен от млад мъж, който след
това изрекъл по отношение на него следните думи: „*******”. Ищецът излезнал от
автомобила си, казал на ответника, че е бивш служител на МВР. Ответникът имал
готовност „да се разберат” с ищеца, но след като чул, че *****на ищеца се
обаждала на телефон 112, побягнал, качил се в лек автомобил „Мерцедес” и
потеглил. На мястото на произшествието пристигали служители на МВР, които снели
обяснение от присъстващите – ищецът, ******му и двама свидетели очевидци.
Ищецът твърди, че след това
се отправил към медицинско заведение, поради усещаната от него силна болка в
лявата част на главата и ухото, както и силна аритмия. При извършен преглед
били констатирани следните травматични увреждания: слабо изразен травматичен
оток на главата – лявата лицева половина, със зачервяване на надлежащата кожа,
довело до болка и страдание без разстройство на здравето. След като напуснал
медицинското заведение, ищецът отишъл в Трето РУП, където подал жалба за
случилото се и били образувано досъдебно производство № *****г. В хода на
проверката се установило, че извършителят бил ответникът – Р.С.А.. Срещу
ответника било повдигнато обвинение, а след приключване на разследването
Районна прокуратура Пловдив внесла искане пред РС Пловдив за образуване на
административно наказателно дело по реда на чл.78а НК. В РС Пловдив било
образувано а.н.д. № 6340/ 2018 г., по което на 05.11.2018 г. ответникът бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК, във
вр. чл.130, ал.2 НК, за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
слабо изразен травматичен оток на лявата лицева половина със зачервяване на
надлежащата кожа, довело до болка и страдание без разстройство на здравето,
като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди, като му било
наложено административно наказание - глоба. Ищецът сочи, че постановеното по
делото решение било влязло в законна сила на 21.11.2018 г. Поддържа, че
причинените му телесни повреди и отправени обидни изрази, били извършени
умишлено от ответника. Счита, че физическото посегателство срещу него, както и
накърняването на доброто му име и авторитет в квартала, пред роднини и познати,
му повлияли негативно, както на физическото му здраве, така и емоционално.
Негативно усещане предизвикал и фактът, че ответникът работил на строеж,
намиращ се в съседство на адреса, на който живеел, което го принудило в
следващите дни, когато излизал от дома си да преценява пътя, по който се
придвижвал, за да избегне евентуална нова среща с дееца. В продължение на около
месец приоритетно стоял в дома си, за да избегне неудобни въпроси от страна на
съседи и познати от квартала.
Ищецът твърди, че след
инцидента, в продължение на около две-три седмици изпитвал болки в областта на
главата, в лявата лицева половина и в областта на лявото ухо. Налагало се да
спи настрани обърнат надясно, както и да употребява медикаменти – кръвоспиращи,
болкоуспокояващи и седативни. Избягвал срещи с приятели; чувствал се неудобно и
се притеснявал от евентуални коментари и въпроси за причинените му наранявания
и нанесени обиди. Посочва, че негов приятел му изпратил статия за случилото се
и го попитал как като бивш *****се оставил да го бият и обиждат. Поддържа, че
отправените от ответника обидни думи накърнили достойнството му, а присъствието
на ******му на случилото се, още повече го разстроило. Сочи, че поведението на
ответника му причинило здравословно неразположение, психически дискомфорт,
депресивно състояние, стремеж към изолация вкъщи и нежелание за комуникация с
близки и приятели в продължение на месец след преживяното. След постановяването
на съдебното решение от РС Пловдив по а.н.д. № 6340/2018 г., по което
ответникът признал вината си, ищецът отправил покана до последния доброволно да
възмезди причинените неимуществени вреди. Поканата била получена на 18.12.2018
г., но ищецът до момента на подаване на исковата молба не получил нито
претендираното от него обезщетение, нито пък обаждане от страна на извършителя
на увреждането. Затова предявява настоящите осъдителни искове. Моли за тяхното
уважаване и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Р.С.А. е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че осъждането му по реда на НПК
за извършеното от него деяние било вид възмездяване на неимуществените вреди.
Поддържа, че противоправното му поведение не било доказано по несъмнен начин.
Счита, че ищецът бил допринесъл за настъпване на конкретната ситуация. Оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил
твърдените от ищеца действия – нито го бил удрял, нито го бил обиждал. Твърди,
че по воденото срещу него наказателно дело не било установено, че бил изричал
процесните обидни изрази по отношение на ищеца. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С решение от 05.11.2018 г., постановено по а.н.д. № 6340
по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XXIII
наказателен състав, е признат обвиняемият Р.С.А. за виновен в това, че на *******г.
в гр. Пловдив, е причинил другимо – Ж.Ц.Ч., лека телесна повреда, изразяваща се
в слабо изразен травматичен оток на лявата лицева половина със зачервяване на
надлежащата кожа, довело до болка и страдание без разстройство на здравето,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 НК, във вр. чл.130, ал.2 НК, поради което и на основание чл.378,
ал.4 НПК, във вр. чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
С
писмо, изпратено по Телепоща, от ищеца до ответника, последният е поканен да заплати
на пострадалия обезщетение за претърпени от страната неимуществени вреди в
размер на 2500 лв., като за целта бъде постигнато извънсъдебно разрешаване на
спора. Писмото е получено от ответника на 18.12.2018 г.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищеца са разпитани
двама свидетели. На ответника не са разпитвани свидетели предвид изричното
изявление на процесуалния му представител в откритото съдебно заседание, че
нямат свидетели, които да водят.
От показанията на свидетелката Т.
Ж. Ч. – ******на ищеца, се установява, че е присъствала на процесната дата *******г.,
като е пътувала с ищеца в автомобила му по ул. „*****” в гр. Пловдив.
Свидетелката изяснява, че в момента, в който ищецът е спрял управлявания от
него автомобил, за да може да премине бусът, ответникът отворил вратата на
шофьорското място и силно ударил ищеца в лявата лицева половина, като му казал:
„**********?”. Свидетелката описва състоянието на ответника като агресивно,
бурно, като в момента, в който тя позвънила на телефон 112, ответникът избягал.
Пояснява, че след случилото се ищецът имал заглъхване на лявото ухо и неприятно
усещане, както и леко кръвотечение; след посещение при лекар, приемал витамин
Ц, аналгин, както и кръвоспиращи медокаменти, а също ******, доколкото от
инцидента имало отражение и на психическото му състояние. Ищецът не искал да
излиза от дома си, за да не срещне отново ответникът, който работел в близост,
а и поради факта, че съседите започнали да говорят за случая. Приятел на ищеца
дори го питал как можел да се остави, като бивш ******, да го бият. Ищецът
споделил на свидетелката, че се чувствал зле, тъй като за него било унизително ******му
да е свидетел на извършеното от ответника, а и самият той се е възпрял да
отговори подобаващо предвид дългогодишната му практика като ******.
Свидетелката изяснява, че депресивното състояние на ищеца продължило повече от
месец, а физическата болка преодолял за около три седмици; към момента все още
имал неприятни спомени и не пожелал да присъства в откритото съдебно заседание,
за да не се вижда с ответника.
Свидетелят А. Д. Е. заявява, че познава
ищеца от около 30 години; знае, че той е работил цял живот като ******, ******и
е наясно с правилата за движение по пътищата; виждат се всеки ден. Изяснява, че
след случилото се, трябвало с ищеца да пътуват за Гърция на почивка, което
пътуване не се състояло. Няколко дни след инцидента се видели, като ищецът не
чувал много добре, а трябвало да се обръща на другата страна (дясната), за да
чуе какво му се говори. Свидетелят пояснява, че след случилото се ищецът имал
голяма разлика в поведението, помръкнал, вече не бил този жизнерадостен човек;
това продължило около 3-4 месеца. Ищецът изпитвал неудобство, че се е оставил
да го удари някой.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на
деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да
установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в
чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.
В
случая, ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени осъдителни иска
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които произтичат от две деяния – на първо място, нанесен
от ответника на ищеца удар с ръка в лицевата част, и на второ място, изречени
от ответника обидни думи и изрази, посочени подробно по-горе.
По
първия иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на причинена на ищеца лека телесна повреда:
Първата
от описаните по-горе предпоставки на генерални деликт, а именно противоправното
поведение е установена по делото с решение от 05.11.2018 г., постановено по
а.н.д. № 6340 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XXIII н.състав. Съгласно посоченото решение обвиняемият Р.С.А.
е признат за виновен в това, че на *******г. в гр. Пловдив, е причинил другимо
– Ж.Ц.Ч., лека телесна повреда, изразяваща се в слабо изразен травматичен оток
на лявата лицева половина със зачервяване на надлежащата кожа, довело до болка
и страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди. С това решение ответникът е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложена глоба, административно наказание в размер на
1500 лв. Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава обвиняемия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено
по значение на влязлата в сила присъда (т.15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС). Затова на основание чл.300 ГПК така постановеното решение е задължително
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Именно в този смисъл, съдът е отбелязал в доклада по делото, че не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че на *******г. ответникът Р.С.А. е
причинил виновно на ищеца Ж.Ц.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в слабо изразен
травматичен оток на лявата лицева половина, със зачервяване на надлежащата
кожа, довело до болки и страдания без разстройство на здравето, както и че
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. В тази връзка, са
неоснователни възраженията на ответника в писмения отговор, отричащи нанасянето
на процесния удар, доколкото както се изясни, с влязлото в сила решение по реда
на чл.78а НК с обвързваща съда, а и страните сила са установени обстоятелствата
по причиняване на увреждането, неговата противоправност и виновността на дееца.
Затова и причинените в следствие на удара вреди подлежат на обезвреда.
Ищецът претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. При определянето на размера му на основание чл.52 ЗЗД следва да се
приложи общият критерий за справедливостта. Последната не е абстрактно понятие,
а е свързана с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определянето на
размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства
могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние,
личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска
колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва:
вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния,
семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за
бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011
г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2014 г.,
III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о;
решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение №
832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид изложените
по-горе критерии, съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда сумата от 1500
лв. Вследствие на нанесения удар в лицевата част, ищецът е усещал физически
болки в рамките на повече от три седмици, съпроводени с приемането на лекарства
– болкоуспокояващи и кръвоспиращи. Не е излизал от дома си, доколкото се
опасявал от нови срещи с ответника, който работил в близост до дома на ищеца.
Изпаднал в депресивно състояние, за което е приемал също медикаменти – ******,
което е продължило повече от месец; променил се, като вече не бил така
жизнерадостен, както преди. Отделно от това, не е за пренебрегване и
длъжността, която ищецът е заемал преди да се пенсионира, а именно – ******. По
време на осъществяване на деянието от ответника, ищецът е запазил
самообладание, не е отговорил със същото на ответника, а е опитал да поговори с
него каква е причината за това му агресивно поведение. Преживяното е намерило
сериозно отражения в живота на ищеца, както физически, така и психически и
емоционално. Ищецът е изпитвал чувство за срам, че извършено се е случило в
присъствие на ******му, пред която той има авторитет не само като родител, но и
професионално – като ****** през целия му професионален опит. Всички тези
фактически обстоятелства, съдът възприема, като кредитира ангажираните гласни
доказателствени средства и в най-голяма степен, показанията на свидетелката Ч.
Последната, макар да се намира в роднински отношение с ищеца, е имала
непосредствени впечатления, както от случилото се (доколкото е била свидетел
очевидец), така и от състоянието – физически и емоционално, на ищеца, след
инцидента. Затова и на основание чл.172 ГПК на тези свидетелски показания съдът
дава вяра.
От друга страна,
ответникът не ангажира доказателства за опровергаване на така установеното
състояние на ищеца след случилото на *******г. Затова съдът намира, че първият
предявен осъдителен иск следва да се уважи до пълния му размер, а именно – за
сумата от 1500 лв. Като законна последица от уважаването му е присъждането на
претендиранта законна лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е.
делинквентът винаги е в забава. Поради това, пострадалият от деликта може да
претендира законна лихва от дена на забавата, а това е денят на увреждането – *******г.
до окончателното изплащане на вземанията, и същата следва да бъде присъдена.
По иска за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на изречените обидни
думи и изрази:
Освен обезщетение за
претърпените болки и страдания вследствие нанесения удар от ответника, ищецът
претендира и обезщетение за неимуществени вреди от изречените обидни думи и
изрази, а именно: „*******”. По делото се установи, че ответникът е изрекъл
посочените думи, от показанията на свидетелката очевидец Ч., които съдът
кредитира като безпротиворечиви и последователни.
Безспорно се приема в
теорията и в съдебната практика, че при обидата делинквентът дава своя
негативна нагласа за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава цел. Преценката дали
епитети, квалификации, сравнение, жестове са унизителни се прави въз основа на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички
случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да е приеме, че е налице обида, следва да
се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение, или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Обидата следва да е била възприета от
адресата й.
Предвид така изложените
принципни поставки, съдът приема, че изречените от ответника спрямо ищеца
изрази са обидни. Те засягат честта и достойнството на пострадалия, като са в
противоречие с общоприетите норми на поведение и нормалното човешко общуване.
Наричането на един човек „******”, „*******” неизменно засяга неговата чест и
достойнство. В контекста на случилото се изразът „*********” също се явява
обиден. Още повече, ищецът е извършил маневра „движение назад”, с цел да
допусне насрещно движещо се МПС да премине, макар управляваният от него
автомобил да е бил с предимство по правилата за движение на пътищата. Не е за
пренебрегване и заеманата от ищеца длъжник като *****– ********, както изясни
свидетелят Е., доколкото като такъв е съблюдавал именно за спазването на
правилата за движение по пътищата. Затова съдът квалифицира процесните думи и
изрази като обидни, за което ищецът следва да получи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Основана на даденото в ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по
приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато
непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и
доброто име на физическото лице, броят (интензитетът) на употребените думи и
изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената
разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В
този смисъл решение № 710/ 19.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1824 по описа
за 2009 г. на ВКС, IV
г.о. Съдебната практика (решение
№ 253/ 27.01.2014 г. по гр.д. № 1251 по описа за 2012 г. на ВКС) също приема,
че въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения, е определянето на паричен еквивалент на
обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца,
значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на
негативния акт върху личната свобода и сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията със семейството му у близките му, както и други подобни
обстоятелства.
Предвид така, изложените
принципни положения, съдът намира за справедлив размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, вследствие на нанесените обидни изрази,
сумата от 1000 лв., която се претендира от ищеца. За да стигне до този извод,
съдът прецени количественото изражение на обидните изрази, а именно – повече от
един, фактът, че ищецът е бивш ****** и по-точно, в ************, както и
изживените от ищеца вследствие на случилото се негативни емоции – депресивно
състояние, нежелание да общува с приятели, както и изпитания срам от случилото
се пред ******му. Затова предявеният иск ще се уважи в пълен размер. Като
законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва,
считано от датата на извършване на деликта – *******г., до окончателното
изплащане на вземането, съгласно нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че
недоказано остана възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца. Напротив, установи се по безспорен начин, че ищецът не е
отвърнал на ответника със същото, т.е. удар и обидни думи, а е направил опит
спокойно да разрешат възникналия проблем. Ищецът не е допринесъл за настъпване
на събитията, доколкото е освободил пътното платно, през което е имал правото
самият той да се движи, за да се разминат с идващия насреща микробус.
За пълнота на изложение
следва да се отбележи, че доводите на ответната страна, че ищецът е възмезден
достатъчно предвид приключилото наказателно производство не се споделят от
съда. Наличието на наказателно производство срещу делинквента и постановяването
на присъда/ решение по чл.78а НК, не освобождава пострадалия от деликта да бъде
възмезден за претърпените му неимуществени вреди. Наказателното преследване
ангажира наказателната отговорност на извършителя на престъпление, за което той
отговаря пред държавата и обществото, с цел постигане на предвидените в
Наказания кодекс цели за генерална и частна превенция. За пострадалия обаче
винаги е налице възможност – било в отделно гражданско производство, било чрез
предявяване на граждански иск в наказателния процес, да претендира обезвреда на
претърпените болки и страдания, което право е упражнил ищецът, чрез
предявяването на настоящия иск. Освен това, престъплението е това
общественоопасно деяние, което формално осъществява признаците на предвиден в
закона конкретен престъпен състав и което е наказуемо според правилата на Наказателния
кодекс. Деянието, от своя страна е поведение, носещо вреда в субективната
сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е
обхваната от фактическия състав на наказателноправната норма.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК има ищецът. По делото се доказа да са сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 635 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие от 23.01.2019 г., както и за държавна такса в размер на 110 лв.
Затова следва да се присъди в полза на ищеца сумата от общо 745 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Ж.Ц.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания,
дискомфорт и *******от изживян шок, вследствие на причинена от ответника на *******г.
в гр. Пловдив по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в слабо
изразен оток на лявата лицева половина със зачервяване на надлежащата кожа,
както и причинени безпокойство, дискомфорт и страх в следващия месец, както и сумата
от 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца обида, унижение, уронване на престижа и доброто му име и дискредитиране
пред роднини, познати от квартала, приятели и пред служители на *******,
вследствие на отправени от ответника спрямо ищеца на *******г. в гр. Пловдив,
обидни изрази и думи: „*******”, ведно
със законната лихва върху двете присъдени суми от датата на увреждането *******г.,
до окончателното изплащане на вземането, а също и сумата от 745
лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.