РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Мануел Тотев Манев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.О. против Присъда №
14/21.09.2021 г., постановена по НОХД № 698/2021 г. по описа на Районен
съд – Несебър, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на
15.08.2021 г., около 14,55 часа, до КПП „П.“, находящо се в к. к. „*****“,
Община Несебър, Област Бургас, управлявал с посока на движение от главна
алея в к. к. „*****“ към хотел „Чайка“ моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № А 8127 НС, след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №
338/16.08.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, съгласно Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества и/или техните аналози, след като е осъден с
Определение № 103/04.10.2019 г. по НОХД № 1377/2019 г. по описа на
Районен съд – Несебър, влязло в сила на 04.10.2019 г., за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 343б, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и наказание глоба в
размер на 400 лева, като от първото наказание на основание чл. 59, ал. 2, вр.
1
ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР е бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане от
15.08.2021 г., и на основание чл. 343г от НК му е наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
осемнадесет месеца, като от последното на основание чл. 59, ал. 4 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
15.08.2021 г. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в размер
на четири месеца, наложено на О. по НОХД № 1377/2019 г. по описа на
Районен съд – Несебър. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати направени в хода на досъдебното производство по сметка
на ОДМВР – Бургас разноски в размер на 67,35 лева.
Във въззивната жалба, ведно с допълнение към нея, депозирани от
защитника на подсъдимия, са заявени оплаквания за неправилност,
необоснованост на присъдата, допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяването й. Доводи са развити единствено за обосноваване на
твърдяното съществено процесуално нарушение, изразило се според
жалбоподателя в недопускане от първоинстанционния съд на поискана
експертиза, която да отговори на въпроси – има ли заболявания подсъдимият
и какви, как те се отразяват на обработването и извеждането на приет алкохол
в тялото, затруднена ли е дейността на черния дроб и останалите вътрешни
органи спрямо тези на здравите лица. Същото доказателствено искане се
поставя и пред въззивната инстанция. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас
пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание защитникът на О. поддържа жалбата, а в
допълнение обосновава и допуснато процесуално нарушение още от момента
на установяване на подсъдимия, който не разбирал български език и макар и
формално да бил спазен редът на Наредба № 1/19.07.2017 г., без преводач бил
лишен изначално от правото надлежно да бъде информиран от полицейските
служители за процесуалните му права, включително да откаже изследването с
техническо средство „Дрегер“ и да узнае в какво е обвинен.
В производството пред БОС е назначен преводач на подсъдимия. В
лична си защита няма какво друго да добави към казаното от защитника. При
дадената последна дума заявява, че не е виновен и не заслужава да влиза в
затвора.
Бургаският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
2
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е проведено по реда
на Глава 24 от НПК, в отсъствие на подсъдимия, при спазени условия за
редовно призоваване и след връчване на преписи от обвинителния акт и
разпореждането на съда, преведени на разбираем за него език.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.О. е роден на ****** г. в *******, с ЛНЧ **********.
Понастоящем живее в ********. Същият е гражданин на ********, има ****
образование, ****,****.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че със споразумение № 103/04.10.2019 г. по НОХД № 1377/2019 г.
на Районен съд – Несебър е осъден за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, като са му наложени наказания четири месеца лишаване от
свобода с тригодишен изпитателен срок, глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на
04.10.2019 г.
Подсъдимият О. е правоспособен водач на МПС от 11.07.2019 г., като
към момента на деянието е притежавал СУМПС № ******, издадено на
****** г. за категориите В и М, със срок на валидност до ***** г. /л. 32 от
ДП/.
На 15.08.2021 г. около 04,00 часа през нощта подсъдимият С.О. изпил
пет-шест алкохолни коктейла „Кубалибре“. Впоследствие, на същата дата
около 14,15 часа подсъдимият се придвижвал от главна алея в посока към
хотел „Чайка“ в к. к. „*****“, управлявайки личния си лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“ с рег. № А 8127 НС. До КПП „П.“ в к. к. „*****“ бил
спрян за проверка от свидетелите Д. Г. Д. и М. Н. М. – на длъжност мл.
автоконтрольори, които изпълнявали служебните си задължения на смяна от
07,30 часа до 19,30 часа на 15.08.2021 г. След проверка на документите на
водача и на автомобила, подс. О. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA 0189, като
уредът отчел наличие на 1,46 промила алкохол в издишания от него въздух.
Тъй като подс. О. изразил несъгласие с показанията на техническото средство,
които му били показани и заявил, че желае да даде кръвна проба за анализ, св.
Д. Д. му издал талон за медицинско изследване /л. 31 от ДП/, връчен му
срещу подпис в 15,10 ч. на 15.08.2021 г. Несъгласието на О. с показанията на
техническото средство било вписано собственоръчно от него „not agree“ в
талона. В тази връзка бил отведен от полицейските служители във ФСМП –
3
Поморие, където в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози било обективирано от медицинското лице-фелдшер
заявеното от подс. О., че около 03,00 часа – 04,00 часа през нощта е
консумирал пет-шест коктейла „Кубалибре“. В т. 15.4 „Чернодробни
заболявания“ в протокола подсъдимият не съобщил за налични заболявания, а
в т. 6 не съобщил за „Субективни оплаквания“.
След даването за кръв за анализ подсъдимият бил отведен в сградата на
Районно управление – Несебър, където св. Д. Д. му съставил акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП,
подписан от О. без възражения и му иззел свидетелството за управление на
МПС. По силата на Заповед за задържане рег. № 304зз-366/15.08.2021 г. О.
бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа.
Впоследствие анализът на взетата от подсъдимия и изследвана кръвна
проба бил обективиран в Протокол № 338/16.08.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР
– Бургас, от който се доказало, че съдържанието на етилов алкохол е в
количество 1,38 промила.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда, подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е
необоснована, независимо от бланкетното оплакване в тази насока,
съдържащо се в писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на
подсъдимия.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно
следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават,
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка,
анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и
включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, доказателства
и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са
били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло
възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в
първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и
обоснованите в резултата на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респективно приел е за установена изложената
4
фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д. Г. Д. и М. Н. М., а също и въз основа на приложените към
досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК – талон за
изследване № 0067174/15.08.2021 г., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози от 15.08.2021 г., протокол от 15.08.2021 г. за
предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба
№ 1/19.07.2021 г., протокол № 338/16.08.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР –
Бургас, АУАН серия АА, бл. № 99300/15.08.2021 г., справка за
нарушител/водач за извършени административни нарушения и наложени
административни наказания по ЗДвП, Заповед за задържане рег. № 304зз-
366/15.08.2021 г., справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е обсъдил, анализирал и коментирал
събраните доказателствени материали, като настоящата инстанция напълно
възприема и споделя както преценката на тези материали, така и изводите
които се правят въз основа на тях. Правилно районният съд е кредитирал
показанията на основните свидетели по делото – полицейските служители Д.
Г. Д. и М. Н. М., които лично са възприели всички съставомерни факти и
обстоятелства – управлението на лек автомобил от подсъдимия,
обстоятелствата около самата полицейска проверка, резултатите от
използването на техническото средство за установяване на алкохол в кръвта и
несъгласието на подсъдимия с тях, желанието на подсъдимия да даде кръвна
проба за изследване, признанието му, че е употребил алкохол по-рано същия
ден, следователно показанията им допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Както правилно е преценил
първостепенният съд, между показанията на тези свидетели няма
противоречия, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, а
едновременно с това са последователни и логични. Показанията им се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, особено в
частта досежно несъгласието на подсъдимия с показанията на техническото
средство, желанието му да предостави кръв за изследване и да получи
издадения за това талон.
Пред въззивната инстанция подсъдимият се яви в съдебно заседание и
даде обяснения, според които по време на проверката полицаите са го
попитали дали е пил алкохол, на който въпрос твърди, че е отговорил
отрицателно, тъй като не знаел, че ще има наличие на концентрация на
алкохол в кръвта си, след което последвали техническият тест и вземането на
кръвна проба. Обяснява, че проверяващите му говорели на български език,
като му посочили резултатите на устройството чрез жестове, а в последствие
при даването на кръв единият полицейски служител говорел малко английски
език. В конкретния случай, от обясненията на подсъдимия относно
обстоятелството, че по негово оспорване и искане доброволно е бил отведен
5
от полицаите за кръвно изследване, както и от вписаното в талона, че не е
съгласен с показанията, се установява, че е разбирал всички обстоятелства по
процедурата, в която се е намирал, поради което се приема за защитна
версията, че не е бил наясно какво се случва, тъй като бил лишен от преводач
и от правото надлежно да бъде информиран от полицейските служители за
процесуалните му права.
Обясненията на подсъдимия в останалата им част, досежно увереността
му, че преди проверката не е знаел обстоятелството, че има болен черен дроб,
който разгражда по-бавно алкохола от обикновеното, не се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Обясненията на подсъдимия в
тази им част влизат в съществено противоречие с писмени доказателства,
чиято достоверност не е оспорена, затова тези обяснения не могат да бъдат
кредитирани като достоверни, а само като израз на възприетата от него
защитна версия. В тази връзка следва да се посочи факта, че според протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 15.08.2021 г.
подсъдимият не е отрекъл, че е употребил алкохол единадесет часа преди
установяването му да управлява автомобила – по негово признание е изпил 5-
6 коктейла, като в протокола по образец съгласно приложение № 4 към чл. 14
от Наредба № 1/19.07.2021 г., в т. 15.4 „Чернодробни заболявания“ не е
съобщил за налични заболявания, а в т. 6 не е съобщил за „Субективни
оплаквания“, като този протокол е подписан и от освидетелствания, и от
фелдшера. При положение, че при освидетелстването липсват заявени от
подсъдимия данни да е страдал от понастоящем твърдяното заболяване, като
същевременно не е заявил пред медицинското лице субективно да си е
представял, че употребеният от него алкохол е разграден и отделен към
момента на управление на МПС, нововъведените пред двете инстанции
твърдения за заболяване, забавящо метаболизма на алкохола, се явяват
направени с оглед на резултата от медицинското изследване, поради което
подобни обстоятелства не могат да се установяват извън регламентирания в
Наредбата ред. Поради това не се е налагало, а и е липсвала обективна
необходимост да се назначава съдебно-медицинска експертиза, която след
запознаване с представена медицинска документация за заболяване и преглед
на подсъдимия да даде заключение за времето на метаболизма на
употребения от него алкохол. Като последица се явява неоснователен
доводът, че първоинстанционният съд не е изяснил посредством експертиза
значими за делото данни. Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд не е нарушил процесуалния закон и с това не е
лишил подсъдимия от възможността да се защити, тъй като изцяло в
суверенната преценка на съда е разрешаването на въпроса доколко
поисканата експертиза е от значение за правилното решаване на делото, с
оглед на конкретната изясненост на правнорелевантните факти по делото.
Друг е въпросът, че и въззивният съд обосновано отказа да уважи същото
искане за експертиза, тъй като доказателственото искане пред настоящата
6
инстанция се основава на представено заключение, изготвено в Амстердам,
Кралство Нидерландия, на дата 09.01.2022 г., от което се установява, че
извършеният на подсъдимия на 09.01.2022 г. преглед, на който се позовава, е
повторен в рамките на една година, като лекарят е отбелязал изрично, че
ехографията на черния дроб към датата на прегледа е непроменена, т. е. подс.
О. е бил запознат със състоянието на черния си дроб една година по-рано или
осем месеца преди датата на инкриминираното деяние. По тези причини
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият е бил известен за
здравословното си състояние в рамките на осем месеца преди извършеното
деяние, поради което исканото експертно заключение по никакъв начин не би
съдействало за установяване на обективната истина по делото. Затова, не са
налице липсващи факти в настоящия процес, за установяване на които
защитата е настоявала за тази експертиза и които биха се отразили по
различен начин на съставомерността на деянието, предмет на обвинението.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема обжалваната
присъда на районния съд за обоснована – изложените в мотивите към нея и
възпроизведени по-горе фактически констатации, напълно кореспондират на
събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. При
правилно установяване на основните факти, районният съд е достигнал до
законосъобразен извод за доказаност и съставомерност на престъплението,
предмет на обвинението, поради което несъстоятелни се явяват оплакванията
в жалбата, че от доказателствата по делото не може да се направи такъв извод
във вреда на подсъдимия О..
При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият С.О. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, тъй
като на 15.08.2021 г., около 14,55 часа, до КПП „П.“, находящо се в к. к.
„*****“, Община Несебър, Област Бургас, управлявал с посока на движение
от главна алея в к. к. „*****“ към хотел „Чайка“, моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № А 8127 НС, след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза № 338/16.08.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества и/или техните аналози, след като е осъден за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с Определение № 103/04.10.2019 г. по НОХД
№ 1377/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, влязло в сила на
04.10.2019 г.
По делото несъмнено е установено, че на посочената от прокуратурата
дата – 15.08.2021 г., подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС.
Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите, както и
приобщените писмени доказателства установяват, че на същата тази дата,
подсъдимият е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, тъй като управлявал лек автомобил
7
на посочения в обвинителния акт пътен участък /до КПП „П.“, находящо се в
к. к. „*****“, Община Несебър, Област Бургас, с посока от главна алея в к. к.
„*****“ към хотел „Чайка“/, в посоченото в обвинителния акт време
/подсъдимият бил спрян за проверка около 14,55 часа/. В случая, от
обективна страна е налице „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т.
11 на ЗДвП – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № А 8127 НС.
Правилно РС е отчел, че от обективна страна деянието по чл. 343б, ал. 2
НК е осъществено от подсъдимия при условията на повторност – след като О.
е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление /в случая със
споразумение по НОХД 1377/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, в
сила от 04.10.2019 г. /, поради което е налице квалификацията по чл. 343б, ал.
2 от НК. Безспорно доказано е обстоятелството, че към инкриминираната
дата, подсъдимият О. е бил осъждан за управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда, т. е. за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Видно от справката за съдимост, за това престъпление по НОХД
1377/2019 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца с тригодишен изпитателен срок. Към датата на настоящото деяние,
определеният с цитираната присъда изпитателен срок не е изтекъл, поради
което не е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от
НК. Ето защо, следва да се приеме за доказан и другият обективен елемент от
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК – предходно осъждане за
управление след употреба на алкохол.
Основното възражение на подсъдимия и неговия защитник относно
съставомерността на деянието е свързано с третия обективен признак от
състава на чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно – употребата на алкохол с
концентрация над 0.5 на хиляда в кръвта. Както бе посочено по-горе,
подсъдимият пред фелдшера е потвърдил, че единадесет часа преди
проверката е изпил 5-6 алкохолни коктейла. Следователно спорът е за това
каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, а не дали
въобще е имало алкохол в нея. Доколкото е налице химичен анализ в
хипотезата на приет талон за кръвно изследване, за действителна
концентрация на алкохол в кръвта на О. се приема резултата от изследването
с химичния анализ. Във връзка с компрометиране на този резултат, защитата
на подсъдимия оспорва действията на полицейските служители по
прилагането на самата Наредба за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и/или техните аналози, както и
отсъствието на преводач в процедурата. Възраженията са неоснователни
поради следните съображения:
Липсата на преводач при осъществяване на проверката на подсъдимия и
последвалите го действия на контролните органи не съставлява нарушение в
случая, тъй като въпреки отсъствието на преводач, за подсъдимия не са
възникнали неясноти, свързани с правата и задълженията му по цитираната
наредба, които да са рефлектирали върху правото му да се защитава
адекватно. Той не е бил лишен от талон за кръвна проба. Отсъствието на
8
преводач при проверката от органите на КАТ не е ограничило правото му да
узнае правните последици при оспорване на показанията на техническото
средство, тъй като същите са му били показани, той писмено е изразил
несъгласие с констатациите на техническото средство за употребен алкохол и
е поискал да даде кръвна проба. Ако О. е имал някакви претенции относно
осигуряването на преводач, той е имал възможност да ги изрази пред
контролните органи. Освен това, подсъдимият е вече наказван веднъж за
престъпление по чл. 343б от НК, би трябвало да е запознат много добре с
разпоредбите на ЗДвП и на Наредба № 1/19.07.2017 г., в частност с реда за
установяване на алкохол в кръвта на водач на МПС.
Не е налице и соченото нарушение относно липсата на разяснение от
страна на полицейските служители, че може да откаже извършване на
проверка с техническо средство, тъй като контролните органи нямат
задължение да дават подобни указания на проверяваните водачи. Съгласно
формулировката на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. – „При
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания“,
използваният от законодателя израз „длъжно“ означава, че водачът е длъжен
да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва. Дали ще
бездейства проверяваното лице си е негов изборът на поведение, по повод на
което в чл. 3а, т. 1 от Наредбата законодателят е предвидил хипотеза в
зависимост от това дали отказва да бъде изпробван с техническо средство. В
случая подсъдимият е бил поканен да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, доброволно е бил тестван с
измервателния уред, след което писмено е изразил несъгласие с резултата за
употребен алкохол с техническото средство и е поискал да даде кръвна проба,
като концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като елемент от
престъпния състав на чл. 343б, ал. 2 от НК, е била установена по надлежния
ред – с химическо лабораторно изследване. За съставомерността на деянието
по чл. 343б, ал. 2 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на
алкохол в количество над 0,5 на хиляда, без значение кога във времето е бил
употребен алкохолът, в какъвто смисъл е едно от оплакванията в жалбата.
Предвид изложеното, съдът намира, че при изпробването с техническо
средство, издаването на талона за кръвно изследване и последвалото
изследване на кръвна проба, са били спазени изискванията на Наредбата и
доколкото е било налице надлежно удостоверено несъгласие с резултатите от
техническото средство, правилно е възприета обективираната в протокола от
медицинското изследване стойност на концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия 1,38 на хиляда.
От субективна страна подсъдимият О. е действал с пряк умисъл,
доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
9
Подсъдимият е съзнавал, че е осъждан с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по което не е настъпила реабилитация.
Съзнавал е също, че управлява МПС, след като в по-ранните часове на същия
ден е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в процесното МПС и го е
управлявал до спирането му от служителите на полицията. Правилна е
преценката на районния съд за знанието на подсъдимия относно
невъзможността на организма му да абсорбира употребения алкохол в
обичайните за здрав организъм времеви параметри, което негово
предварително знание за здравословни проблеми се затвърждава и от
представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство –
заключение от 09.01.2022 г., изготвено в Амстердам, Кралство Нидерландия.
Следователно, при извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия
несъмнено са съществували ясни представи, че предприема управление на
МПС след като назад във времето е употребил доста количество алкохол, при
наличието на изрична забрана за такова поведение, и след като вече веднъж е
осъждан за такова деяние, въпреки което е целял това си поведение.
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 до 5 години и „Глоба” от 500 до 1 500
лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, съгласно чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и
законосъобразно се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние
върху размера на отговорността на подсъдимия, както по принцип, така и с
оглед естеството на деянието, за което е бил признат за виновен. В тази
връзка наложените му наказания за извършеното престъпление са напълно
законосъобразни и не се явяват явно несправедливи. Законосъобразно,
справедливо и в съответствие с целите на наказанието на О. са били наложени
наказания, определени по реда на чл. 55 от НК, доколкото действително са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства при липса на отегчаващи такива. Правилно е било отчетено от
районния съд, че подсъдимият е съдействал напълно на проверката от страна
на контролните органи както на място, така и в РУ, т. е. добросъвестно е
упражнил процесуалните си права, по който начин е улеснил своевременното
приключване на разследването. Правилно районният съд е преценил, че
личността му не се отличава с висока степен на обществена опасност. В
допълнение БОС отчита като смекчаващо отговорността обстоятелството, че
няма данни, че към момента на управлението на лекия автомобил неговото
състояние да е било сериозно повлияно от употребения от него алкохол до
степен да представлява непосредствена опасност за движението. Следва да се
вземе предвид и възможността отчетеното количество алкохол в кръвта да се
е дължало на заболяването му и макар, че подобни факти не са оневиняващи
обстоятелства, доколкото водачът е длъжен да преценява и тези фактори при
употреба на алкохол и при вземане на решение да управлява МПС, те все пак
могат да се преценят като смекчаващо обстоятелство.
10
Определената от първата инстанция продължителност на наказанието
„лишаване от свобода“ на шест месеца и определеният размер на глобата 400
лева са съобразени както с характера и тежестта на извършеното
престъпление, така и със смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като по този начин се гарантира постигането целите на
наказателната репресия.
Правилно изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е било
отложено от РС – Несебър на основание чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като С.О. е
осъден със споразумение по НОХД 1377/2019 г. по описа на Районен съд –
Несебър, в сила от 04.10.2019 г. на лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК и не може да
се ползва повторно от този институт. Правилно РС е привел на основание чл.
68, ал. 1 от НК в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в
размер на четири месеца, наложено на О. по това осъждане, тъй като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на това наказание.
Предвид фактът, че сборът от настоящото наказание и наказанието, което е
приведено в изпълнение, не надхвърля две години, то съгласно чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС те следва да бъдат изтърпени при първоначален общ режим.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е приспаднал от изпълнение на наказанието
лишаване от свобода за срок от шест месеца, времето, през което подсъдимия
е бил задържан по ЗМВР със Заповед за задържане рег. № 304зз-
366/15.08.2021 г.
Обосновано и при спазване на правилата по чл. 54 от НК, районният
съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. Срокът
на това наказание по мнението на въззивната инстанция изцяло съответства
на характера и интензитета на посегателството, като е съобразен с
документираните предишни нарушения на ЗДвП /4 фиша/, за които подс. О. е
санкциониран с административни наказания и с факта, че вече наложеното му
наказание от 12 месеца лишаване от правоуправление за предходното
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК очевидно не е дало резултат.
Законосъобразно, от срока на това наказание на основание чл. 59, ал. 4 от НК
е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 15.08.2021 г. Правилно индивидуализирано, това наказание ще
изпълни своята превъзпитателна и предупредителна функция.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.О. е бил осъден да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 67,35 лева.
11
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/21.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 698/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12