РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Габрово, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. Р., подадена чрез пълномощника
адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№833/2020г. на Районен съд – Севлиево.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в ППВС№4/1975г. е дадено разяснение кога
ръководител на организация или учреждение ,издал заповед за уволнение ,впоследствие
призната за неправилна по надлежния ред, дължи обезщетение по чл.45 ЗЗД. Неправилно
първоинстанционният съд е приел,че следва да се докаже личен мотив на председателя на
ЧН, за да се ангажира отговорността на ответника. В посоченото ППВС е дадено разрешение
на въпроса дали авторът на отменена заповед за уволнение дължи обезщетение по чл.45
ЗЗД. В случая исковата молба е подадена срещу ЮЛ – ответното НЧ, а не конкретно срещу
автора на процесната заповед. Не е съобразен чл.195,ал.3 КТ откога се счита наложено
дисциплинарното наказание. С писмени и гласни доказателства е установено,че
жалбоподателката е работила добросъвестно и че поведението й не предполага ,че ще бъде
наказана. В хода на делото пред първоинстанционния съд са доказани всички елементи на
деликта, като противоправността се предпоставя от отмяната на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна. Вината се презюмира. Доказана е и
1
причинно-следствената връзка между вредата и деянието. Сочат се показанията на св.Б.,
данните от амб.лист от 2021г. Вината на председателя на ЧН се презюмира, като в тежест
на ответната страна е да установи обратното, като не са представени такива доказателства.
Твърди се,че в обжалваното решение не са обсъдени всички елементи от състава на
непозволеното увреждане. Съставът на чл.49 ЗЗД не изисква доказването на личен мотив.
Жалбоподателката счита,че част от съдебната практика,на която се е позовал
първоинстанционният съд , е неотносима към казуса.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по
същество на спора,с което предявеният иск бъде уважен, ведно със законните последици.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника.
За насроченото пред въззивната инстанция с.з. е депозирано писмено становище от
пълномощника на ответника .
Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства,приема за установено следното :
Предмет на въззивно обжалване е постановенто от РС-Севлиево решение по гр.д.
№833/2020г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Р.Г. РР. против
Народно читалище „Св.Климент Охридски - 1899”, с.Сенник, общ.Севлиево осъдителен иск
за сумата от 3 000,00 лева, претендирана като дължимо от ответника обезщетение
за причинени неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние /сърцебиене, безсъние/, негативни психически изживявания,
както и уронване на доброто й име, огорчение и обида.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил
подробни мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка ,както и относно
основателността на исковата претенция по чл.49 ЗЗД.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи ,че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция срещу ответното НЧ.
С предявеня иск срещу ответното НЧ „Св.Климент Охридски-1899”, с.Сенник се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконна заповед за налагане на
дисциплинарно наказание - Заповед № 21 от 08.07.2020г. ,издадена от Председателя на ЧН.
С оглед наведените от ищцата твърдения и формулирано искане първоинстанционният съд
е квалифицирал иска по чл.49 ЗЗД. Тази правна квалификация съответства на очертания
предмет на спора при заявените обстоятелства и петитум.
Установено е по делото,че по възникнало трудово правоотношение с ответното НЧ
ищцата заема длъжността „библиотекар“. На ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №21 от 08.07.2020г. , отменена с
последваща заповед на работодателя от 23.07.2020г.
Отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание сама по себе си не
2
обосновава основание за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД,
предвид предоставените правомощия по КТ.
Съгласно разясненята ,дадени в т.6 от ППВС№7/1959г. отговорността по чл. 49 ЗЗД
е „за чужди противоправни и виновни действия или бездействия“ и „произтича от вината на
натоварените с извършването на работата”.За да бъде ангажирана отговорността по чл.49
ЗЗД следва ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, изпълняващо възложената му от ответното дружество работа;
причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна
връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите.
В настоящия случай вредите се претендират от незаконна заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Съгласно даденото разяснение в т.1 от ППВС№4/1975г.,когато
длъжностното лице наред с издаване на заповедта , впоследствие призната за неправилна , е
причинило и непозволено увреждане при недобросъвестно използуване на служебното
положение и в други подобни случаи, дължи обезщетение по чл.45 ЗЗД. Същото отговаря
за действително причинените вреди .Тези последици настъпват когато недобросъвестно е
използвало служебното си положение ,за да постигне лични или други не служебни цели,
когато му е известно,че липсват основания за уволнение и в други подобни случаи.
Тълкуването в т.1 от ППВС №4/1975г. е дадено при разглеждане на хипотезата на отменена
заповед за уволнение, но това не обосновава извода, че е приложимо само за тази хипотеза,
доколкото в КТ / чл.188/ „уволнението” е един от предвидените видове дисциплинарни
наказания ,които могат да бъдат налагани от работодателя. Няма основание да се приеме,че
даденото разяснение в т.1 от ППВС№4/1975г. за отговорността при деликт от
незаконосъобразна заповед е неприложимо при отмяна на заповед на работодател ,с която е
наложен друг вид дисциплинарно наказание ,различно от „уволнение” ,тъй като обуславящо
за ангажиране отговорността на длъжностното лице по чл.45 ЗЗД , издало заповедта, е не
вида на наложеното дисциплинарно наказание,а дали наред с издаването й е причинило и
непозволено увреждане.
В случая не е доказано лицето ,издало процесната заповед, да е действало
недобросъвестно, преследвайки лични или други неслужебни цели или да е знаело при
издаването й, че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание , което да
обосновава ангажиране на отговорността му по чл.45 ЗЗД за причинен деликт .
Предвид изложеното не е доказано наличие на основание за ангажиране
отговорността на ответника в хипотезата на чл.49 ЗЗД за причинени на ищцата
неимуществени вреди ,което обуславя неоснователността на предявения иск, до който извод
е достигнал и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение.
Постановеното от първоинстанционния съд решение,с което предявеният иск по
чл.49 ЗЗД е отхвърлен, е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателката не са дължими разноски за
3
въззивното производство.Ответникът не е претендирал такива.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260084 от 15.07.2021г. по гр.д.№833/2020г. на
Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4