РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Свиленград, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200655 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН ********** от град
*****************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4Б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7497426 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, липсвали обективният и субективният
елементи от нарушението и наложеното наказание било несправедливо, както
и се сочи се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С
Писмена Молба-становище процесуалният му представител - адвокат И. Д.,
иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като липсвали доказателства
относно наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта, на снимковия
материал били налични няколко автомобила и не можело да се установи на
кой точно е измерена скоростта, както и не се виждал регистрационния номер
на заснетия автомобил и ЕФ на базата на който се твърдяла повторност бил
отменен.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 17.05.2023 година в 15.59 часа по първокласен път № 8, при км.
365+500, в землището на град Свиленград, област Хасково, до кръстовището
с булевард „България”, с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на
скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на
номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се
в поска центъра на град Свиленград, МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел А 170 ЦДИ с държавен регистрационен номер
****************** със скорост 62 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч,
съответно превишена стойност на скоростта 12 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
7497426 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на
2
превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172
от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец
към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 06.10.2023 година (,
видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, Писмо с
рег.№ 315000-7576 от 29.10.2023 година и отметката, направена в ЕФ, връчен
на жалбоподателя и приложен към Жалбата) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 17.05.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
17.05.2023 година и времето (13.30 часа до 16.30 часа), за ограничението на
скоростта - 50 км/ч, въведено с пътен знак, режима на измерване -
стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на който е
3
виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 65 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч, като на снимката се вижда и друг
автомобил.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения
на ЗДвП. От тази Справка става ясно, че ЕФ № 6551830 е отменен. В тази
връзка са изискани и приложени Решенията на Районен съд – Свиленград и на
Административен съд - Хасково, касаещи този ЕФ, от които става ясно, че е
отменен със Съдебен акт, влязъл в сила на 23.06.2023 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
4
е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези
изложени от адвокат Д. в Писмената му молба-становище:
1. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че
е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има снимка и е
посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се
установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и
извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния
номер и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за
данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на
снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
5
се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков
материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния,
посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на П. Т. К.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по
КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова.
2. Настоящият състав на Съда намира, че от приложената към АНП
снимка не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално
допустимата стойност.
От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават
два автомобила, но от същите по никакъв начин не може да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена
с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно
автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с
ограничение на скоростта.
По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става
ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта
на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на
зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха
могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил
попада именно в тази зона, при положение че на представените по делото
снимки са заснети два автомобила), липсват също така и данни съществуват
ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е
тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли
зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при
6
определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно
средство и коя е тя.
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП. От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи,
като се отмени ЕФ.
Посочената в табличен вид информация относно конкретните параметри
на процесното МПС не променя горните изводи на Съда, тъй като тя не е част
от заснетия клип, респ. снимков материал.
В посочения смисъл е и Решение № 635 от 27.07.2023 година,
постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя с оглед изхода на делото. Посочената сума е минималната
такава съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Но дори и сумата да не беше в минимален
7
размер не може да се редуцира размера й чрез намаляне, тъй като
направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без
представителна власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази
насока.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
8
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на
връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен
срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с
основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 044-
СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
9
възможност за анулиране на Фиша.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително изисканите и налични в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Още повече, че по делото е представена и
снимка, на която са отразени локацията, включително с GPS координати.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
10
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е
и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
вещественото доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен
участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на
ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. Ето
защо наведеното в тази насока възражение от адвокат Д. в Писмената му
молба-становище, касаещо липса на доказателства относно наличие на пътен
знак в процесния участък, би било неоснователно.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ.
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Съдът би приел, че е
налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
11
деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 – т. 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер. Така за
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че
нарушението е извършено повторно и описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е
извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
6551830 като е посочена и конкретна дата на влизане в сила, то не е налице
повторност, тъй като видно от приложените по делото Решение на Районен
съд – Свиленград, отменено с Решение на Административен съд – Хасково
става ясно, че този ЕФ е отменен и Съдебният акт е влязъл в сила на дата
23.06.2023 година, т.е. към датата на нарушението – 17.05.2023 година
посоченият ЕФ не е бил влезнал в сила, поради което не би могло да се
приеме че е налице повторно извършено нарушение по квалифицирания
състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба. Това би било така,
тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. От цитираните Решения на Районен съд –
Свиленград и на Административен съд - Хасково би се установило, че
посоченият ЕФ, обуславящ съставомерността на квалифициращия признак
„повторност” - ЕФ серия К № 6551830 е отменен с влязъл в сила Съдебен акт
на 23.06.2023 година. В тази връзка, Съдът би приел, бе липсва влязъл в сила
предхождащ санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност. Липсата на такъв акт би представлявало съществено
процесуално нарушение, ограничаващо значително правото на защита на
наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182,
12
ал. 4 от ЗДвП. Липсата би предпоставила процесуален порок при описанието
на административното нарушение от фактическа страна, доколкото липсва
съставомерен белег на административното нарушение. Но съгласно т. 1 от ТР
№ 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по
реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, Районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая Съдът
би приел, че е налице порок при описанието на санкционната разпоредба,
като АНО е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед
постановките на цитираното ТР, не би имало пречка дори и при неправилното
описание на санкционната норма, Съдът да приеме, че квалифициращият
признак „повторност” не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по
основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно
предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в
размер на 50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от
него нарушение в процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ
би следвало да бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на
жалбоподателя наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Така редуцираното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно би
била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 65 км/ч до
приетата за установена скорост от 62 км/ч би било в интерес на
13
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото
средство. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната
квалификация на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7497426 на ОДМВР - Хасково, с който на П. Т.
К. с ЕГН ********** от град ***********************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. К. с ЕГН
********** от град **********************************, сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща извършените от последния разноски за
14
адвокатско възнаграждение по АНД № 655/2023 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15