РЕШЕНИЕ
№ 4971
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110211297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. В. А. с ЕГН ********** и адрес в гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. С. от САК, срещу Наказателно
постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от началник група
при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1
от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят А., редовно призован, се
представлява от адв. Д. С. от САК, с пълномощно по делото. В хода на
съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа изцяло
жалбата. Моли, съдът да отмени процесното НП, като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че административнонаказателното обвинение е
неясно и е останало недоказано, включително качеството на жалбоподателя на
водач на МПС към момента на проверката.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки,
обективиращи искане за потвърждаване на НП и присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
Жалбата на М. В. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от началник група
при СДВР, отдел “ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
На 16.06.2024г., около 18:20 часа, жалбоподателят М. В. А. управлявал
собствения си лек автомобил марка и модел „М. **“ с рег.номер *** в гр. С.,
по бул. "Ц. Й.", с посока на движение от бул. "П. В." към бул. "Д. с.", като
срещу Български пощи реализирал ПТП с паркирания отдясно лек автомобил
„Ф. Т.“ с рег. номер ***.
На място пристигнал екип от служители на ОПП СДВР, които
установили самоличността на водача на л.а. с рег.номер *** и съставили
протокол за ПТП, в който по данни на свидетели-очевидци, описали
обстоятелствата около настъпилото ПТП, включително индивидуализацията
на двата автомобила, видимите щети по тях и самоличността на водача на л.а.
с рег.номер ***, в лицето на жалбоподателя А.. Протоколът бил подписан от
съставителя му и от собственика на увредения автомобил с рег. номер *** – В.
И..
Контролните органи от ОПП СДВР предложили на жалбоподателя М. А.
да му бъде извършена проверка посредством техническо средство Дрегер 7510
с фабр. № ARNA-0134 за употреба на алкохол, но той отказал.
За направените констатации Б. З. К. - мл. автоконтрольор при ОПП
СДВР, в присъствието на един свидетел, съставил на М. В. А. с ЕГН
********** АУАН серия GA № 1277429/16.06.2024г. за нарушения по чл. 20,
ал. 2, по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят А.
отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване в МБАЛ „Св. Анна“ с № 0179906, който му бил връчен срещу
подпис.
Около 20:40 часа жалбоподателят посетил лечебното заведение и дал
кръвна проба, изследванията на която установили наличието на алкохол в
кръвта на жалбоподателя в количество 0,62 промила.
Възражения срещу АУАН не постъпили в законоустановения 7 дневен
срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено
Наказателно постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от
началник група при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1
от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
2
В настоящия случай съдът счита, че изложените в НП факти, относно
вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се
установиха в хода на съдебното следствие.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че по време на ПТП л.а. „М. **“ с рег.номер *** е бил управляван от
жалбоподателя М. А..
Това обстоятелство е отразено в съставения Протокол за ПТП №
1925904/16.06.2024г. Същият е съставен от длъжностно лице от ОПП СДВР в
рамките на неговите правомощия и по данни на свидетели-очевидци на ПТП,
включително собственика на увредения автомобил „Ф. Т.“ с рег. номер *** - В.
И.. Съдът не намира основание да се съмнява в достоверността на отразените
в протокола и изготвената скица на ПТП обстоятелства. Фактът, че МПС с
рег.номер *** е участвало в процесното ПТП е отразено в протокола за ПТП,
като са описани щети и по него – по предна дясна врата, задна дясна врата,
заден десен калник, които са констатирани непосредствено от контролните
органи и отговарят на описания механизъм на ПТП, включително
настъпилото съприкосновение между дясната част на този автомобил и лявата
част на увредения л.а. с рег. номер ***, където също са констатирани повреди.
Изводът, че водач на МПС с рег.номер *** е бил именно жалбоподателят
А., освен от обстоятелството, че е заварен на мястото на ПТП, се подкрепя и
от поведението на самия жалбоподател. Същият е подписал талон за
медицинско изследване и е посетил посоченото в него лечебно заведени още в
деня на инцидента, като е дал кръвна проба за изследване. Да се приеме при
тези обстоятелства, че друго лице е било водач на автомобила би
противоречало на всякаква житейска логика, още повече, че макар това
обстоятелство да се отрича от жалбоподателя, той не сочи друго лице което да
е управлявало неговия автомобил по време на ПТП.
От приобщените по делото Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 435/17.06.2024г. е видно, че
извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя кръвна проба
е извършено съобразно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на
Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи
и Министерството на правосъдието за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. От тях се устанновява наличието на алкохол в кръвта на
жалбоподателя към 20:40 часа на 16.06.2024г. в количество 0,62 промила.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на
делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Съдът се довери изцяло
на писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и в своята
съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1
3
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН .
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно Заповед №513з-
1075/15.02.2017г. на директора на СДВР актосъставителят е заемал
длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР, поради което съгласно т.
1.3.2. на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, имат право да издава фишове и да съставя АУАН, а съгласно т. 3.10
началникът па група „Администратнвноиаказателна дейност“ в сектор
„Административно обслужване“ към ОПП при СДВР е длъжностно лице,
определям да издава наказателни постановления по ЗДвП, какъвто е издалия
НП видно от представена заповед с № 8121К-13180 от 28.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи. Ето защо оплакванията на жалбоподателя за
липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган се явяват
неоснователни.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Административните обвинения за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са описани ясно и съдържат всички елементи
от обективния им състав и съответстващата им правна квалификация, с което
е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността
му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си. Налице е пълно съответствие между фактическото
описание на тези нарушения и дадената им правна квалификация, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока не могат да бъдат
споделени.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвиненията съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози".
В случая от приобщените по делото писмени доказателства е безспорно
установено, че по време на процесното ПТП, жалбоподателят М. В. А. с ЕГН
********** е управлявал л.а. „М. **“ с рег.номер *** с концентрация на
алкохол в кръвта 0,62 на хиляда.
Обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, включително, че именно
жалбоподателят е управлявал МПС с рег.номер *** са надлежно удостоверени
и се установяват по несъмнен начин от съставения по данни на свидетели-
очевидци протокол за ПТП и скица към него.
Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,62 на хиляда
се доказва категорично от медицинско изследване, извършено съобразно
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на Министерството на
4
здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството
на правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , предвижда наказание "лишаване
от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6месеца и глоба
в размер на 500 лева за лице, което управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух.
Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от
извършеното медицинско изследване на дадената кръвна проба, е 0,62
промила, т. е. попада именно в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена правилната
санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Правилно е наложена и предвидената в
нея абсолютно определена санкция, като за съда не съществува възможност да
ревизира същата.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, но въпреки това е предприел управлението
на процесния автомобил.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно, а същевременно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява прилагането на чл. 28 и 58г от
ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП в тази му част се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Както беше вече посочено процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения
нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .
Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само
административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.
Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите
на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са
само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В частта от НП, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че изложените в АУАН и НП факти,
5
досежно това нарушение са бланкетни, което препятства определянето на
предмета на доказване.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие
на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които
водачът следва да се съобразява при избиране на скоростта.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП е посочено,
че водачът не е съобразил поведението си с интензивността на движението на
пътя, съответно не е съобразил избирането на скоростта с това обстоятелство.
Не е посочено обаче каква е била интензивността на движението на пътя и не
става ясно как несъобразяването на жалбоподателя с това обстоятелство е
станало причина за настъпилото ПТП.
При това положение не би могло да бъде изведено дължимото от
жалбоподателя поведение, респективно да бъде направена преценка дали
предприетото от него е съобразено с интензивността на движението и накрая –
дали е налична причинна връзка между това обстоятелство и настъпването на
процесното ПТП. Поради това съдът намира, че в тази част от НП
нарушението не е описано достатъчно точно и ясно, с което се възпрепятства
както възможността на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на
административнонаказателно обвинение, така и осъществяване на съдебен
контрол поради неопределеност на предмета на доказване. Посоченото
процесуално нарушение се явява съществено и налага отмяната на НП в тази
част.
Само за пълнота следва да бъде посочено и че по делото не е налице
доказателствена информация относно посочените обстоятелства. В протокола
за ПТП е посочено единствено, че същото е причинено от жалбоподателя
поради движение с несъобразена скорост. Поради липсата на проявена от
наказващия орган процесуална активност чрез представяне и посочване на
допълнителни доказателства, включително чрез искане за разпит на
свидетели-очевидци на процесното ПТП причините и обстоятелствата около
неговото настъпване останаха недоказани.
Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в
частта, с която жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Що се отнася до нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът счита,
че в настоящия случай изложените в АУАН и НП факти, касателно неносене
от страна на жалбоподателя А. на свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, не се установиха в хода на съдебното следствие. Това е
така, доколкото в тази насока също не са налице никакви допустими и
приобщени в настоящото производство доказателствени източници. В
частност никъде в приложените по делото писмени доказателства не са
отразени обстоятелства относно това дали жалбоподателят е носил СУМПС
или не.
Както беше вече посочено , отразеното в АУАН подлежи на проверка и
6
при отсъствие на доказателства, които го подкрепят , следва извод , че
описаното не е доказано.
По тези съображения, наказателното постановление и в тази му част
следва да бъде отменено.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което НП следва да бъде
потвърдено в тази част, а в останалата част, с която са наложени наказания за
нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, НП следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се
дължат в полза на АНО, който е поискал своевременно присъждането на
такива, поради което и съдът намери, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, предвид невисоката фактическа и правна
сложност на делото.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и т. 1, и чл.63д, ал.4
от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-014581 от
01.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП“, в частта, с
която на М. В. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, е наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 200
лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в частта, с която на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата
в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7