О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
София, 05.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 3-ти състав, в закритото заседание на пети януари през хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 4047 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от К.А.В., ЕГН **********,
чрез адв. М.Ц. – служебен защитник, против Р.Б., представлявана от М.НА Ф.,
София, бул. ******и В.С.С., София, ул. ******, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата 150 000 лв. – неимуществени вреди, настъпили в резултат на
правораздавателна дейност, осъществена от състав на ОС – гр. Габрово по НОХД №
140/2013 г. за периода от 09.12.2013 г. до завеждане на делото, ведно със
законната лихва.
В депозирания по делото отговор ответникът – Д.,
представлявана от М.на Ф., оспорва предявения иск изцяло, както по
основание, така и по размер. Претендира разноски.
На първо място заявява, че предявеният срещу Д. иск е
недопустим, а в случай, че съдът го допусне до разглеждане по същество, го
оспорва, като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и размер.
Заявява, че Д. не е пасивно легитимирана да отговаря по
иск, обоснован с гаранционно-обезпечителната й отговорност, каквато се явява
тази по чл. 49 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба този
ответник е оспорил предявения иск и по същество с посочени аргументи.
Ответникът В.С.С./ВСС/ оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендира разноски.
На първо място заявява, че предявеният срещу ВСС и Д. в
условията на солидарност иск е недопустим, тъй като не съществува правна норма,
която да доведе до солидарна отговорност между Д. и ВСС.
Заявява, че не е конкретизирано какъв е приносът на всеки
от ответниците към твърдяното от ищеца непозволено увреждане.
Счита, че ВСС не е работодател на съдиите, прокурорите и
следователите по смисъла, който влага КТ в понятието работодател, поради което
счита, че процесусален субституент на Д. в дела по искове чл. 49 ЗЗД за вреди
от актове, действия или бездействия на магистрати е съответния орган на
съдебната власт.
Съдът дължи произнасяне по направените от всеки един от ответниците..
Досежно първия ответник:
Съдът приема визираната в отговора на исковата молба теза, че предявеният
иск е недопустим по отношение на Д., пред вид обстоятелството, че разпоредбата
на чл. 49 ЗЗД предполага възлагане от страна на работодател на извършена
дейност, в резултат на която за пострадалия да са настъпили вреди. Не се спори, че Д. не е работодател на
лицата, от чиито действия, според отразеното в исковата молба, биха могли да
настъпят претендираните и заявени от ищеца вреди, описани в обстоятелствената
част на същата.
С оглед на това и без да обсъжда останалите възражения на този ответник,
касаещи неприложимост в конкретния случай на нормите на чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 7
КРБ, съдът намира предявения иск за недопустим спрямо него, като предявен при
липса на пасивна легитимация.
Досежно втория ответник:.
Исковата претенция е предявена солидарно – между двамата ответници – Д.,
представлявана от М.на Ф. и ВСС. Ищецът заявява, че претенцията му към този
ответник намира своето основание в чл. 160 ЗСВ, вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като ВСС
носи отговорност за вредите, причинени от лицето, на което са възложени функции
по правораздаване, поради факта, че именно този орган е назначил съдиите от ОС,
гр. Бургас.
Съдът за правилна приема ответниковата теза, че ВСС не е работодател на
съдиите, постановили съдебния акт, служещ за повод за предявяване на исковата
претенция, което води до неприложимост спрямо него на нормата на чл. 49 ЗЗД,
поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Отделно от това, пред вид факта, че спрямо първия ответник претенцията е
предявена с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. ЕКЗПЧОС и чл. 7 КРБ, а спрямо
втория намира своето основание в чл. 160, вр. чл. 49 ЗЗД, в конкретния случай
не може да се обоснове и наличие на солидарна отговорност на двамата ответници,
тъй като разпоредбата на чл. 121 ЗЗД не би могла да се тълкува разширително. В
конкретния случай липсва правна норма, пораждаща солидарна отговорност между
двамата ответници, липсва и изрична уговорка, която да обуславя такава
отговорност и искът не би могъл да бъде предявен в условията на солидарност
срещу тях.
По тези съображения, пред вид недопустимостта на исковата претенция по
отношение на двамата ответници, съдът намира, че предявеният иск не може и не
следва да бъде разглеждан, а производството по него следва да се прекрати, като
недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4047/2018 г. на СГС,
І-3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА исковата молба, вх. № 42293/23.03.2018 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: