РЕШЕНИЕ
№ 1133
гр. Пловдив, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Стефка Т. Михова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1953 от 03.05.2023г., постановено по гр. д. № 15842/2022г.
по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в, е увеличен размерът на
месечната издръжка, която ответникът Г. В. Х., ЕГН **** заплаща на
непълнолетния си син – Г. Г. Х., ЕГН ********** – действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител – П. В. В., ЕГН
**********, съгласно съдебно решение № 2164 от 17.06.2015г. по гр.д. №
3667/2015 на ПРС, II-ри бр.с-в от 100 лева на 400 лева месечно, считано от
депозиране на исковата молба пред съда – 02.11.2022г. занапред до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер
до претендирания такъв от 500 лева месечно. Ответникът е осъден да заплати
държавни такси в първоинстанционното производство в размер 288 лева по
сметка Районен съд Пловдив и да заплати на П. В. сумата от 400 лева –
разноски по делото за адв.възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Г. В. Х. против решение №
1953 от 03.05.2023г., постановено по гр. д. № 15842/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, III бр. в частта му, с която размерът на издръжката е
1
бил увеличен за сумата над 220 лева до присъдените 400 лева. Излага
съображения за това, че решението в обжалваната му част е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост с оглед на
събраните доказателства. Жалбоподателят претендира обжалваното решение
да бъде отменено в частта, с която размерът на издръжката е увеличен за
сумата над 220 лева до присъдените 400 лева.
Въззииваемият Г. Г. Х., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител П. В. В., заявява становище за неоснователност на
жалбата. Същият моли съда да остави жалбата без уважение и претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Налице са
предпоставките за проверка на правилността на същото съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК, като се има предвид, че предмета на делото касае интересите на
дете, които съдът има служебното задължение да съблюдава, съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2013 г., ОСГТК.
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.150
от СК. Предявен е от непълнолетния Г. Г. Х., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител П. В. против Г. В. Х.. От
съда се иска да постанови решение, с което да измени размера на издръжката,
която ответникът е осъден да плаща на ищеца, съгласно Решение №
2164/17.06.2015г. на ПРС, като увеличи същия от 100 на 500 лева месечно,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване
на исковата молба, докато настъпят причини за изменението или отпадането
нуждата от такава.
С влязлото в сила Решение № 2164/17.06.2015г. на ПРС, ответникът
е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 100 лева
месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа
до пълното й изплащане.
Не се спори, че непълнолетният ищец е син на ответника.
Не се спори, че П. В., заедно с детето и баба му по майчина линия,
живеят в къща в с.***, собственост на майката на П.. Не се твърди, а и се
установява от приобщената справка от „ГРАО“, че и двамата родители нямат
други непълнолетни низходящи, на които дължат безусловно издръжка.
Безспорно е и видно от приложените писмени доказателства, че майката
получава доходи в размер на минималната работна заплата. Бащата работи по
трудово правоотношение на длъжност „***“ и се осигурява на минимална
работна заплата.
2
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се
определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да
изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
същата се определя в съответствие с възможностите и материалното
състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла
на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е
налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са
няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като най-
същественото от тях, е промяната във възрастта на детето. Изминали са 8
години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този
период от време, детето е пораснало до възрастта от 17 години. Това
израстване е свързано със съществени промени в живота на младия човек,
обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване,
предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с
навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност
в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си
развитие – да завърши средното си образование, както и при възможност за
това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи
благоприятни личностни характеристики в младия човек. Понастоящем
детето е ученик в единадесети клас. Живее извън гр.П., поради което са
необходими средства, за да пътува ежедневно до училище. На следващо
място, детето тренира баскетбол, като за всяка тренировка се заплаща по 5
лева и е налице нужда от средства в размер на 20-25 лева седмично за
заплащане на тренировките. През зимния сезон непълнолетният Г. Х. кара ски
в ***, разходите за което са около 500 лева. Тези изводи се подкрепят от
показанията на св.П. В.. В началото на всяка учебна година е необходимо
закупуването на учебници, помагала, както и дрехи и обувки за
подрастващия. Не на последно място, налице е нужда и от повече почивка,
последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на
отдих, така и на забавления и социални контакти. Тези изводи са подкрепени
от показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел П. В..
Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия
се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне
на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите
се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна
инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното
икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година,
3
поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за
комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко
изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице
промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази
промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на
същата.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че
необходимите за посрещане нуждите на детето средства са в размер на 700
лева, от които ответникът следва да заплаща 400 лева месечно. Тези изводи
настоящата инстанция приема за напълно законосъобразни и съответстващи
на интересите на детето. Следва да се отбележи трайната съдебна практика,
съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи
за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. В този смисъл
справедливо е определена по-голямата сума от общо дължимата издръжка да
се поема от бащата на детето. Задължението за издръжка на родителите към
ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Ответникът е в
трудоспособна възраст, не се установява да има други непълнолетни
низходящи, освен ищеца, не се установява да страда от заболявания или да е с
намалена работоспособност, притежава специфична квалификация за
извършване на специализирани дейности като заварчик. В тази насока са и
събраните гласни доказателства на св.С. А.. Съдът приема, че ответникът е в
състояние да реализира доходи, позволяващи му да заплаща за посрещане
нуждите на детето си издръжка в размер на 400 лева месечно. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред
настоящата инстанция разноски, които са в размер на 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1953 от 03.05.2023г., постановено по гр.
д. № 15842/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в, в частта, с
която е увеличен размерът на месечната издръжка, която ответникът Г. В. Х.,
ЕГН *** заплаща на непълнолетния си син – Г. Г. Х., ЕГН ********** –
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител – П.
В. В., ЕГН **********, за разликата над 220 лева до 400 лева месечно,
считано от депозиране на исковата молба пред съда – 02.11.2022г. занапред
до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане
В необжалваната част решение № 1953 от 03.05.2023г., постановено по
гр. д. № 15842/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в е влязло в
4
сила.
ОСЪЖДА Г. В. Х., ЕГН ****да заплати на П. В. В., ЕГН **********
сумата от 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5