РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Айтос, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110101022 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Х. И. О., EГH **********, адрес: *** чрез
пълномощника адв. Р. Н. срещу: А. Х. Х., EГH **********, с адрес: ***
В исковата молба се излага, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи . Бракът бил
прекратен със съдебно решение № 260/ 31.10.2022 год., постановено пo гражданско дело №
736 пo oпиca на Районен съд- Айтос за 2022 гoд.
С НА за дарение № 122, TOM 2, дело № 259 от 1990 година ищецът получил от родители си,
- И. О.ов Б. и Ф. Ю. Б. Дворно място със стопанска сграда и други подобрения и
приращения, находящ се в *** представляващо самостоятелен урегулиран парцел № IV в кв.
№ 31 пo плана на същото ceлo, цялото с площ от 1470 кв.м., пpи граници: улица, парцел №
Х- 227 и парцели №№ V- 228 и III- 227.
След прекратяване на брака ответницата останала да живее в имота без правно основание
според ищеца, т.к. двамата нямали ненавършили пълнолетие деца. Ищецът многократно
подканял ответницата да напусне имота, но тя отказвала.
Поради изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес да иска от съда след
като докаже, че е собственик на Дворно място със стопанска сграда и други подобрения и
приращения, находящ се в *** представляващо самостоятелен урегулиран парцел № IV в кв.
№ 31 пo плана на същото ceлo, цялото с площ от 1470 кв.м., пpи граници: улица, парцел №
Х- 227 и парцели №№ V- 228 и III- 227 да поиска съда да осъди ответницата А. Х. Х. да му
предаде владението върху процесния имот.
1
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от А. Х.
Х., чрез адв.Б., според който страните действително са бивши съпрузи. Ответницата не
отрича, че брака е бил прекратен през 2022г, но твърди , че владее имота на правно
основание, а именно НА за собственост на недвижим имот придобит по давност от 2006г,
съгласно който докато са били съпрузи страните са изградили в имота едноетажна масивна
жилищна сграда с РЗП 102кв.м. и са придобили собствеността над посочената сграда в
резултат на давностно владение в режим на СИО. Следователно към момента ответницата
била собственик на ½ ид.ч. от посочената сграда и на това основание отказала да напусне
имота. По изложените съображение ответницата моли съда да отхвърли иска за ½ ид.ч. от
имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от представените доказателства, че страните
са бивши съпрузи, бракът на които бил сключен на 13.01.1975г в *** и прекратен с решение
№ 260/31.10.2022г по гр.д. №736/2022г по описа на РС-Айтос, влязло в сила на 21.11.2022г.
(л.8-9)
По време на брака с НА за дарение № 122, TOM 2, дело № 259 от 1990 година, ищецът
получил дарение от родители си - И. О.ов Б. и Ф. Ю. Б. Дворно място със стопанска сграда,
използвана като гараж, находящ се в *** представляващо самостоятелен урегулиран парцел
№ IV-227 в кв. № 31 пo плана на същото ceлo, цялото с площ от 1470 кв.м., пpи граници:
улица, парцел № Х- 227 и парцели №№ V- 228 и III- 227 (л.5).
Също по време на брака страните като съпрузи се сдобили с КНА № 100, том 5, рег.№4205,
дело 645/2006г на нотариус Б.Демирев №324, съгласно който придобили по давност 1/
жилищна сграда , построена в имот с пл.№227 в кв.31 по регулационния план на ***, със
застроена площ на жилищната сграда от 102кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, една
самостоятелна баня, една баня с тоалетна, коридор и входно антре, заедно с 2/един гараж
построен в северозападната част на имота и представляващ източния гараж близнак, като за
описания недвижим имот , в който са построени двете сгради е отреден УПИ IV-227 в кв.31
по плана на *** (л.19).
По делото е приложена скица на имота №1970/13.12.2023г, издадена от ТСУРР Община
Айтос (л.7).
По искане на ищецът от Община Айтос е изискана цялата строителна документация за
сградите и от писмо вх.№1603/20.03.2024г става ясно, че няма издадени строителни книжа
за сградата, изградена в УПИ IV-227 в кв.31 по плана на *** (л.33).
По делото в качеството на свидетели са разпитани О. М. Х. и Х. И. Б.. Според свид.Х.
родителите на ищеца са му дарили дворното място и той заедно с баща си построил къща в
имота, като междувременно работел извън страната. Пак според свидетеля преди известно
време ищецът се прибрал в България за постоянно и в момента живее в семейната къща,
като в нея живее и бившата му съпруга-А..
2
Според разказа на свид.Б. ищецът му е брат и живеят в съседни имоти. Ищецът заминал за
*** преди 25 години и за този период от време се е прибирал един-два пъти. Свидетелят Б.
не знаел, че брат му се е развел със съпругата си, т.к. тя все още живеела в къщата заедно със
сина им В.. Преди няколко месеца ищецът се прибрал в страната, като заедно с него дошла и
новата му съпруга-рускиня и те също се нанесли в семейната къща. Тогава свидетеля
разбрал, че нещо се е случило в семейството на брат му. Свидетелят Б. разказва, че
процесния имот е дарен на брат му от баща му, за да си построи къща. В двора имало
единствено един стар гараж, които не се използвал. Те тримата с баща му и брат му
построили къщата, но строителни книжа нямало. Баща му дръпнал един канап и така
решили къде да бъде строежа.
Анализът на събраните по делото доказателства, сочи и между страните липсва
спор относно факта, че в спорният недвижим имот живеят ищецът Х. И. О. и ответницата А.
Х. Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: За да се уважи ревандикационния иск следва да се докаже придобиването на правото
на собственост на ищеца, включително придобивното основание, както и владение на имота
от страна на ответника, вкл.че ответникът владее имота без правно основание.
Спорът между страните по делото е относно собствеността на масивната жилищна сграда с
площ от 102кв.м., по отношение на която ищецът твърди, че е изцяло негова собственост по
силата на приращение в дарения му от неговите родители имот, а ответницата твърди, че е
изградена в режим на съпружеска имуществена общност и като такава след прекратяване на
брака се е трансформирала в обикновена съсобственост. Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства- скици и писма от Община Айтос- ТСУРР, установи
че строителни книжа за спорната сграда липсват. За това сочи и скицата на имота, в която
сгради не са нанесени. Свидетелите също са категорични, че строителни книжа не са
издавани. При това положение съдът счита,че представеният по делото КНА № 100, том 5,
рег.№4205, дело 645/2006г на нотариус Б.Демирев №324 не следва да се ползва с
доказателствена сила относно изградените в имота постройки. По делото са налични
безспорни доказателства – официални документи единствено за придобиването и
собствеността на УПИ № IV-227 в кв. № 31 пo плана на *** и изградената в него стопанска
постройка- гараж. Твърдението на ищецът, че е придобил сграда от 102кв.м. по силата на
приращение не намира опора в правната норма. Придобиването чрез приращение се отнася
за съвсем различни хипотези-при природни сили, или в резултат на човешка дейност при
подобрения или трайни насаждения в имота, но не и в резултат на дейност която е правно
регламентирана (като строеж на жилищна сграда), за която дейност не са изпълнени
изискванията на закона, защото в противен случай ще се получи заобикаляне на закона.
Жилищната сграда като самостоятелна постройка не може обект на приращение, т.к. е обект
на самостоятелно право на собственост. Обект на приращение могат да бъдат отслужващите
главната постройка като навеси, складови помещения, летни кухни, бараки, които следват
правния статут на основната постройка, която обслужват.
3
При горните фактически данни предявеният ревандикационен иск с правно основание по
чл.108 от ЗС е допустим и основателен единствено относно Дворно място със стопанска
сграда, използвана като гараж, находящ се в *** представляващо самостоятелен урегулиран
парцел № IV-227 в кв. № 31 пo плана на същото ceлo, цялото с площ от 1470 кв.м., пpи
граници: улица, парцел № Х- 227 и парцели №№ V- 228 и III- 227.
Допустимостта се предпоставя от наличието на спор относно собствеността на процесния
имот между ищецът Х. И. О. - собственик по силата на НА и ответницата А. Х., която
твърди, че е придобила ½ ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда, в резултат на
трансформирана семейната имуществена общност. Изложеното по-горе мотивира
категоричното заключение, че ищецът е собственик на УПИ № IV-227 в кв. № 31 пo плана
на ***, ведно с изградената в него стопанска постройка-гараж на валидно правно основание-
НА за дарение № 122, TOM 2, дело № 259 от 1990 година , а ответницата му пречи да
упражнява правото си на собственост , като отказва да освободи имота. При обсъдените по –
горе доказателства, съдът прецени, че иска следва да бъде уважен само за дворното място
представляващо УПИ № IV-227 в кв. № 31 пo плана на ***, ведно с изградената в него
стопанска постройка-гараж.
По така изложените съображения, предвид доказаното право на собственост на ищеца и
отказа на ответницата да се изнесе от имота, следва ревандикационният иск по чл.108 от ЗС,
предявен против А. Х., да се уважи като основателен и доказан за УПИ № IV-227 в кв. № 31
пo плана на ***, ведно с изградената в него стопанска постройка-гараж, а ответницата да
бъде осъдена да предаде имота.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят направените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 1050лв., от които
50лв.ДТ за образуване на делото, 1000лв.възнаграждение за адвокатска защита (л.11).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Х., EГH **********, с адрес: ***,
че Х. И. О., EГH **********, адрес: ***, е собственик на Дворно място със стопанска
сграда, използвана като гараж, находящ се в *** представляващо УПИ № IV-227 в кв. №
31 пo плана на същото ceлo, цялото с площ от 1470 кв.м., пpи граници: улица, парцел №
Х- 227 и парцели №№ V- 228 и III- 227 и ОСЪЖДА А. Х. Х., EГH **********, с адрес:
***, ДА ПРЕДАДЕ на Х. И. О., EГH **********, адрес: ***, владението върху имота.
ОСЪЖДА А. Х. Х., EГH **********, с адрес: ***, да плати на Х. И. О., EГH **********,
адрес: ***, сумата от 1050 лв / хиляда и петдесет лева/ , представляващи направени по
делото съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
4
двуседмичен срок от получаване му от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5