№ 489
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500444 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Б. К. в качеството му на баща и с
твърдението да е законен представител на малолетните К. Б. К. и Р. Б. К.
срещу Решение № 47/23.02.2023 г. по гр. д. № 66/2023 г. по описа на РС –
Костинброд, с което е отхвърлена молбата му за издаване на заповед за
защита срещу майката на децата К. Л. И. за извършен акт на домашно
насилие на 22.11.2022 година.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че
съдът е постановил решението си без да изясни спора от фактическа страна,
като отказал да допусне относими, допустими и необходими за решаване на
делото доказателства. Искането е за отмяна на обжалвания акт и за
постановяване на ново решение, с което молбата за защита да бъде уважена.
Насрещната по въззивната жалба страна оспорва същата.
При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното
решение по реда на чл. 269 ГПК окръжният съд намери, че същото е валиден,
но недопустим съдебен акт.
Районният съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие,
подадена от Б. Б. К. в качеството му на баща, не и на законен представител на
малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К., като още в молбата от 30.11.2022 г. той е
посочил, че по силата на влязло в сила съдебно решение родителските права
по отношение на двете деца са предоставени на майката – ответник по
1
молбата за защита. С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която молителят Б. Б. К. е изложил твърдения за осъществено спрямо
него и спрямо децата К. Б. К. и Р. Б. К. домашно насилие от тяхната майка К.
Л. И., бивша съпруга на Б. Б. К..
Производството по ЗЗДН е особено производство, по което съгласно §1
от ЗР на ЗЗДН (редакция от 27.12.2019 г.) общите правила на ГПК намират
приложение за неуредените в ЗЗДН въпроси. Съгласно чл. 8 от ЗЗДН това
производство може да се образува по молба на изчерпателно изброени лица,
разполагащи с право да сезират съда с молба за защита от домашно насилие.
Съгласно чл. 8, т. 2 от ЗЗДН молба за защита от домашно насилие може да
подаде брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с
пострадалото лице, като в тази хипотеза молителите не подават декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (вж. чл. 9, ал. 3 ЗЗДН), освен ако не са подали молба за
защита и в лично качество по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, какъвто е и разглежданият
случай. Молбата за защита от домашно насилие може да бъде подадена от
малолетното дете чрез законния му представител и като молител и
пострадал се конституира малолетният, представляван от законния си
представител.
В настоящия случай молбата е подадена от Б. Б. К. лично и в качеството
му на баща на децата, т. е. молбата е подадена лично от Б. К. като лице,
пострадало от насилие, и като лице, което е в родство по права линия с
пострадалите лица, а не от малолетните деца чрез законния им представител.
Още в молбата от 30.11.2022 г. молителят е посочил, че законен представител
на децата (родителят, комуто е предоставено по силата на влязло в сила
съдебно решение упражняването на родителските права) е майката – ответник
по молбата за защита. Неовластеният родител няма качеството на законен
представител. Въпреки това районният съд е счел, че надлежните страни в
производството са единствено молителят Б. Б. К. и ответникът по молбата К.
Л. К..
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН предвижда обаче, че в случаите по чл.
8, т. 2 ЗЗДН съдът служебно конституира като страна пострадалото лице, а чл.
12, ал. 2 ЗЗДН задължава съда да призове и пострадалото лице. Районният съд
не е съобразил тези разпоредби, като въобще не е направил разграничение
между пострадало лице и молител. В ЗЗДН не е предвидено изключение за
конституиране на малолетните пострадали като страни, а относно тяхното
представителство в производството, доколкото няма особени правила в ЗЗДН,
следва да намерят приложение общите правила на ГПК и да им бъде назначен
особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, тъй като молбата за защита
е подадена срещу законния им представител, който обаче е самостоятелна
страна в производството. По отношение на страните в производството по
ЗЗДН конституирането на пострадалото дете и назначаването на особен
представител в хипотезата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН е постановено Определение №
101/05.02.2015 по дело № 605/2015 на ВКС, ГК, IV ГО.
Допуснатите от районния съд процесуални нарушения относно
конституирането на надлежните страни в производството по реда на ЗЗДН са
неотстраними от въззивната инстанция и налагат обезсилване на
2
постановеното съдебно решение и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Законодателят е предвидил, че в хипотезата на подаване на молба за
защита от домашно насилие от лице по чл. 8, т. 2 ЗЗДН пострадалият трябва
да бъде конституиран служебно от съда като самостоятелна страна в
производството и призован при разглеждане на делото, като в конкретния
случай е било необходимо и назначаването на особени представители на
пострадалите деца. Общата постановка на т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС относно обезсилването на съдебно решение, постановено при нарушено
право на участие на задължителен другар, следва да намери приложение и в
настоящия случай, тъй като пострадалият следва да се конституира служебно
от съда като самостоятелна страна по силата на императивна разпоредба в
ЗЗДН. Нарушено е правото на участие на пострадалите лица в производството
пред първата инстанция, а то е задължително. Ето защо постановеното без
тяхно участие съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото -върнато
за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото районният съд следва
да конституира като самостоятелни страни в производството като пострадали
лица двете деца, чиято защита от домашно насилие се търси в молбата на
баща им, да им назначи особени представители и да ги призове за
разглеждането на делото. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да предостави възможност на и на пострадалите лица чрез особените
им представители да ангажират доказателства.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските,
когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице константна
съдебна практика на ВКС, намерила израз в Определение № 45/21.01.2013 г.
по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 178/30.03.2012 г.
по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г.
по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Решението, с което се
обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава
правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на
разноски по чл. 78, ал. 1 за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК -за ответника. Когато
първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и делото е
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при
новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се
произнесе по разноските, направени във въззивното производство, съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 47/23.02.2023 г. по гр. д. № 66/2023 г. по
описа на РС – Костинброд.
ВРЪЩА делото на РС – Костинброд за ново разглеждане от друг
3
съдебен състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4