Р Е Ш Е Н И Е №874/4.12.2019г.
гр.Ямбол........4.12........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................единадесети...ноември……….............................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2311
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „РАДОСТ 12“ ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя Р.И.П. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив, с която се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1747,06 лв. и ответникът да бъде осъден да върне на ищеца същата сума 1747,06 лв. като получена без основание, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество и винаги е бил изряден, но през април 2019 г. получил известие, че дължи процесната сума вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромера – корекция на сметка за периода 26.12.2018 г. – 15.03.2019 г. Според ищеца сумата е недължима, тъй като не е ясно за кой период е прието, че електромерът не отчита, както и че дружеството не е изпълнило законовите си и договорни задължения да полага грижа за електромера и не е предвидило ред за уведомяване на клиента в ОУ в случаите на коригиране на сметки. Въпреки това ищецът е платил сумата, но желае връщането й, тъй като не я дължи.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че сумата е начислена при спазване на законовите правила, а липсата на предвиден в ОУ ред за уведомяване на клиента при коригиране на сметка не е основание за недължимост на сумата съгласно новата практика на ВКС.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител, а е депозирал писмена молба, с която поддържа становището си по отговора и желае отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От двете страни е представено копие на констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № *** г., по който е отразено посещение на тази дата от двама ел.монтьори на клиент „Радост 12“ ЕООД, обект магазин в с.Б. в присъствието на свидетели М.К.М. И.Д.П.и Н.Й.К. Отразено е, че електромерното табло е на стълб и има мостиран вход и изход на трета фаза, както и че е разпломбиран. При извършена смяна на електромера за последваща проверка е констатирано, че електромерът е разпломбиран и са поставени шунтове на трите фази с меден проводник сив. В протокола за записани показанията на уреда и същият е подписан от двамата съставители и от тримата свидетели.
Ищецът е представил уведомления-писма от 18.04.2019 г., от 07.05.2019 г. и от 17.05.2019 г., с които „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД го уведомява, че на 14.0.2019 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка *** в с.Б. на клиент с кл. № *** е констатирано от служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, че електромерът не отчита, за което е съставен констативен протокол. Това се дължи на дадените на късо токови вериги, вследствие на което ползваната от клиента електроенергия е неизмерена съответно незаплатена. На основание чл. 48 и 51 ал.1 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода 26.12.2018 г. до 15.03.2019 г. за 79 дни на стойност 1 747.06 лв. Изготвена е фактура за тази сума и видно от фискален бон от 16.05.2019 г. дружеството е заплатило на ответника сумата 1 747.06 лв.
По искане на ищеца по делото бе разпитан водения свидетел М.К.М. който е вписан като свидетел и се е подписал в процесния констативен протокол. Свидетелят М. заявява, че това било по средата на месец март тази година. Отивал до хранителния магазин в с.Б. и един човек облечен с работни дрехи го спрял, обяснил му, че сменят електромери и им трябва свидетел да се подпише на протокола за тази смяна. Показали му таблото, той бил на 15-20 м от таблото. Според свидетеля, имайки предвид големината на таблото, там били 2-3 електромера. Разбрал, че сменяли всички електромери. Той се подписал само на един протокол, всичко било попълнено в протокола, а свидетелят нищо не е чел, човекът само му добавил имената и се подписал.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124 от ГПК и чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за допустими, но разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:
Основното, което се изтъква в исковата молба за недължимост на процесната сума е обстоятелството, че същата е начислена като корекция от доставчика на основание чл. 48 и чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ при положение, че тези текстове са отменени с решение № *** г. по адм.дело № *** г. на ВАС. Другото, което е изтъкнато е това, че клаузата от Общите условия, която регламентира едностранно коригиране от доставчика на ел. енергия на сметките за ел. енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реалното консумираната енергия следва да бъде приета от съда за неравноправна по смисъла на чл.143, т.5,6,14,16,18 от ЗЗП и нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл. 26 ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на двете основни тези, ищецът е цитирал многобройна съдебна практика.
Действително с цитираното решение от ВАС от 08.11.2018 г. са отменени чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, а новите ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., т.е. към момента на извършване на проверката и по отношение на коригирания период 26.12.2018 г. – 15.03.2019 г. не са съществували правила за измерване на количествата ел.енергия. В § 2 от ПЗР от ПИКЕЕ е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила се довършват по реда действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогноза пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи определена от КЕВР. Неоснователно е да се счита, че при липса на действащи към момента на съставяне на констативния протокол правила не би следвало да се приема, че е налице установената с него констатация или пък недължимост на корекцията на сметката за ел. енергия. Както и ВКС е постановил в решение № 113/25.04.2019 г. по гр. дело №251/2019 г., ІV ГО отмяната с влязло в сила решение на ВАС на разпоредбите на чл.48 – 51 от ПИКЕЕ касае евентуални корекции за периоди от време след отмяната на тези разпоредби /след 08.11.2018 г./, а не възможността да бъдат отменяни извършени такива корекция за процесния период. Съдът не приема възражението на ищеца и за това, че независимо от липсата на разпоредбите от ПИКЕЕ към процесния момент в Общите условия на ответника не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, въз основа на което да се приеме, че сумата по корекцията е недължима. Съгласно решение по чл. 290 от ГПК № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС дори и да е налице непълнота на разпоредбите относно реда за корекция и уведомяване на клиента, тази непълнота следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Поради това, както клиентът, така и съдът не може да се позовава на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да бъдат отхвърлени исковете за заплащане на реално потребената ел. енергия. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а ал.1 т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента, при извършване на корекция на сметка това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не и да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В настоящото производство се установи, че към момента на изготвяне на констативния протокол и последвалата корекция на сметка за 79 дни не са действали, а са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ, въз основа на които е извършена корекцията. Ноторно известно е също така, че в ОУ на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Тези обстоятелства обаче не могат да бъдат приети като такива, които сочат на недължимост на начислената сума. В настоящото производство също така не е воден спор и относно това дали начислената сума е в правилен размер, такова възражение няма от страна на ищеца, което да предизвика съответното събиране на доказателства за установяване на точния размер на сумата по корекция на сметка. При липсата на действащи правила за измерване на количеството ел. енергия и при липсата на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка в Общите условия на доставчика е налице правилото на чл. 183 от ЗЗД, според който с договора за продажба, продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на ел. енергия и поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните са регламентирани в ЗЕ. Целта на тези разпоредби, както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по – силната страна в правоотношението. Настоящият съд възприема становището на ВКС за това, че защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи не промяна характера на договорните отношения, приложими са общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока в случая ел. енергия. Пак от тези правила произтича и задължението на купувача да доплати дължимата сума при корекция на сметка в случай, че доставеното определено количество енергия поради допусната грешка е отчетено по – малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата. Поради това съдът не обсъжда въпроса дали има или не неравноправна клауза, така, както се твърди от ищеца в ОУ на доставчика на ел.енергия при установеното с констативния протокол наличие на предпоставки за извършване на корекция на сметка за ел.енергия. Без значение е също така обстоятелството дали както твърди свидетелят Милушев, който е бил и свидетел по констативния протокол, е прочел или не неговото съдържание преди да се подпише. Служителите на „ЕР ЮГ“ са изпълнили задълженията си при извършваната техническа проверка и подмяна на СТИ, установеното да бъде удостоверено от свидетели, каквито в случая са налице и са се подписали.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът счита, че ищецът не установи обстоятелството, че не дължи на ответника сумата 1 747.06 лв., респ. същата не следва да му бъде връщана от ответника като платена без основание. Исковете следва да бъдат отхвърлени, а ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Радост 12“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.И.П. със седалище гр. Ямбол, к-с „Хале“ бл.5, вх.А, ап.4 иск с правно основание чл. 124 от ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 да бъде прието за установено, че не дължи сумата 1 747.06 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Радост 12“ ЕООД гр.Ямбол иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД да бъде осъден „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да върне сумата 1 747.06 лв., ведно със законната лихва, като платена без основание.
ОСЪЖДА „Радост 12“ ЕООД да заплати „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: