Решение по дело №620/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 4 във връзка с чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 – ал. 4 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. П. И. срещу Заповед № 285/14.06.2024 г. на Кмета на община Ивайловград.

Релевират се доводи за нищожност на заповедта, лишена от законова опора. В хода на производството по издаване на процесния акт били допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока се сочи, че собствениците на имота изрично заявили, че не били запознати с оплакванията в жалбата на К. Д. Х. и наведените твърдения в нея, с протокола от извършената на 16.10.2023 г. проверка и установената фактическа обстановка от страна на компетентните органи, както и кои нормативни разпоредби на ЗУТ са нарушени. Всяко действие на разпореждане от страна на Общината и/или на жалбоподателя с цел разрушаване и/или повреждане на постройката, представляваща тоалетна и септична яма, без да била установена по надлежния ред тяхната незаконосъобразност, водели до нарушаване на конституционно установените права на неприкосновеност на частната собственост. В предписанието от Община Ивайловград не било посочено в какво се изразява извършеното нарушение, както и на база на какви доказателства било установено то. За да се установяла границата между имотите и респективно отстоянието от съседния имот на въпросните тоалетна и септична яма, следвало да бъде извършен задълбочен анализ на документите за собственост, кадастралните карти и геодезически заснемания – с цел обстоен анализ на посочените в подадената до Общината жалба твърдения. Преди издаване на актове, с които се налагали ограничения на правото на собственост и сервитут заключението на компетентните органи следвало да бъде сведено до знанието на собствениците на имота, за да можело те да се запознаят с него и изразят становище. В указан срок било представено геодезическо заснемане от правоспособно лице, с което било оспорено направеното допускане в Констативния протокол, че поради неприложената дворищна регулация кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадали със съществуващите огради, респективно било оспорено взетото решение. Оспорващият представил в Общината проект за допълване на кадастрален план. От отговора на Кмета на общината било видно, че приложеното в проекта геодезическо заснемане опровергавало приетото от комисията допускане, че кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадали със съществуващите огради. Твърди се, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи крайния извод на кмета за премахване на констатираните строежи. Това било така, тъй като в посочените като основание разпоредби от ЗУТ били изброени различни хипотези, които не отговаряли на изискванията на закона. От текста на заповедта не ставало ясно коя от всички хипотези на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ жалбоподателят нарушил. В този смисъл правото му на защита било нарушено. По изложените съображения се претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят И. П. И., се явява лично и се представлява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за прогласяване нищожността на жалбата, респ. за нейната отмяна. Претендира разноски по списък.

В писмени бележки се преповтаря изложеното в жалбата и се допълва, че временната тоалетна и попивната септична яма не следва да бъдат премахвани. С оглед изискванията на закона същите трябвало да бъдат преместени и преработени. Предвид това заповедта на Кмета на общината подлежала на отмяна, тъй като касаела премахване на строежи. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, в случай че такова е поискано.

Ответникът Кмет на община Ивайловград, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обектите са реализирани в нарушение на минималните изисквания за отстояние от границите на ПИ. Твърди, че И. П. И. е бил запознат с административната преписка, образувана по подадената от съседа му жалба. Процесната заповед била издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и процесуалните правила, в съответствие с материалния закон. Претендира разноски. В писмен отговор относно назначаването на експертиза по делото ответникът посочва, че назначената комисия приема по-благоприятното за собствеността на ПИ – 55 предположение, че физическата граница съвпада с кадастралната, а не с регулационната граница, защото в неблагоприятния случай местоположението на строежите поради липсата на данни за приложена регулация би било в имот, несобствен на жалбоподателя. На място чрез рулетка без геодезическо заснемане били направени измервания на обектите – тоалетна и септична яма спрямо кадастралната /физическата/ граница. При това и производството било проведено по чл. 195 от ЗУТ /неподходящо местоположение на допустими постройки/ вместо по чл. 225 ЗУТ /незаконно строителство/.

Административен съд – Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2023 г. в Община Ивайловград е била заведена жалба вх. № 94-00-1912, подадена от К. Д. Х., в която същият посочил, че съседът му И. изградил тоалетна без проект, която била на 50 см. от оградата на двора му, и септична яма. Върху жалбата е поставена резолюция „…за проверка и доклад…“

Със Заповед № 446/03.10.2023 г., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 195 ал. 5 ЗУТ, ВрИд Кмет на община Ивайловград е назначил комисия в състав от председател – главен архитект на Община Ивайловград, и четирима членове – архитект и главни специалисти в Д УТЕС, която да извърши проверка на място в двора на И. П. И., находящ се на [улица]в [населено място], по повод подадена жалба вх. № 94-00-1912/30.08.2023 г.– за установяване на нередностите.

На 09.10.2023 г. част от Комисията е извършила проверка на място, резултатите от която са отразени в Констативен протокол от посочената дата. В същия е записано, че в двора на И. П. И. съществува масивна постройка – тоалетна, с приблизителни размери в план 1.50 м. х 1.50 м. и височина 2.20 м., и септична яма, като се намирали на по-малко от нормативно изискуемите 3.00 м. от физическата ограда между имотите. Въз основа на констатираното Комисията решила: „Освидетелства гореописания обект като недопустим, следва да се издаде предписание на лицето И. П. И. да премахне или измести на необходимото отстояние въпросната постройка.“.

На 06.11.2023 г. ВрИД Кмет на община Ивайловград е издал Предписание изх. № 94-00-1912/4, адресирано до И. П. И. и Т. Г. И., в което се посочва, че на 16.10.2023 г. служители от Общинска администрация – Ивайловград извършили проверка в [населено място], [улица], по повод подадена от К. Д. Х. жалба относно построена тоалетна и септична яма на границата на имота му, като било констатирано, че същите нямали нужното отстояние от съседния имот. Адресатите са уведомени, в качеството им на собственици, че в срок до 06.03.2024 г. било необходимо доброволно да премахнат септичната яма и тоалетната или да ги преместят във вътрешността на собствения им имот. Предписанието е било получено от Иванови на 15.12.2023 г.

На 29.01.2024 г. в Община Ивайловград, под вх. № 94-00-1912/7, е било заведено Уведомление от И. П. И. и Т. Г. И., в което се сочи, че не са били запознати с подадената жалба, с протокола от проверката от 16.10.2023 г. и с констатираните нарушения на ЗУТ. Изразена е и позиция, че всяко действие на разпореждане от страна на Общината или жалбоподателя за повреждане или разрушаване на тоалетната и септичната яма щели да доведат до нарушаване на правото му на собственост. Следвало да бъде извършен и задълбочен анализ на документите за собственост, кадастралните карти и геодезическите заснемания.

На 07.03.2024 г. от главни специалисти в Дирекция УТЕС към Община Ивайловград е била извършена проверка на място, при която е констатирано, че Предписание изх. № 94-00-1912/4 от 06.11.2023 г. не е било изпълнено в определения срок.

Със Заповед № 207/26.04.2024 г., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 195 ал. 5 ЗУТ, Кметът на община Ивайловград е назначил комисия в състав от председател – архитект на Община Ивайловград, и четирима членове – главни специалисти в Д УТЕС, която да извърши проверка на място в двора на И. П. И., находящ на [улица]в [населено място], по повод подадената на 30.08.2023 г. жалба и Уведомление от 29.01.2024 г.

На 10.05.2024 г. е бил изведен Констативен протокол № 94-00-1912/16, в който Комисията посочила, че за ПИ-55 е отреден [УПИ] от кв. 13 по ПУП на [населено място], но е неприложена регулация в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ. Поради неприложена дворищна регулация кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадали със съществуващите огради. При проверка на място на 02.05.2024 г. се констатира, че в двора на И. П. И. съществуват следните постройки и съоръжения:

1. Масивна постройка – тоалетна, с размери 1.34 м. х 1.23 м., покрита с едноскатен покрив. Отстоянието към съществуващата ограда с ПИ-56 било 0.30 м., а към дъното на имота 0.50 м. Височината на постройката към оградата било 1.70 м., а към вътрешността на имота 2.17 м.;

2. Септична яма, с данни за местонахождение и характеристики, декларирани от собственика на ПИ-55 с оглед това, че съоръжението било подземно и върху него имало бетонова плоча. Същото представлявало попивна септична яма, заустена към дерето, намиращо се към дъното на имота и извън него, с размери в план 1.20 м.х 1.20 м. и отстояние към съществуващите огради 1.20 към дъното на имота и 2.50 м. към оградата със съседния ПИ-56.

В констативния протокол е записано, че измерванията били извършени с рулетка, относително към съществуващите огради. На основание направените констатация Комисията решила, че тоалетната е допустима устройствено и функционално като второстепенна постройка от допълващо застрояване – временна тоалетна. За този вид постройка не било необходимо разрешение за строеж. Постройката изпълнявала декларираната от собственика временна функция, докато бъде изграден вътрешен санитарен възел в заварената жилищна сграда, представляваща основано застрояване в имота. Временната тоалетна обаче не била с подходящо местоположение, тъй като не били спазени минималните отстояния по чл. 47, ал. 2 ЗУТ – 3 м. от имотните граници. Поради това било необходимо собственикът да се задължи със заповед да я премахне, понеже представлявала неподходяща по местонахождение и разположение временна постройка според чл. 195, ал. 5 ЗУТ.

Септичната яма не била водоплътна и също нямала предвиденото по чл. 47, ал. 2 ЗУТ отстояние, поради което и за нея следвало издаване на заповед за премахване в посочената хипотеза по чл. 195, ал. 5 ЗУТ - неподходяща по местонахождение, разположение и материали.

Неразделна част от констативния протокол е Приложение № 1, съставен след оглед и измерване на място. Записано е да се уведомят писмено страните по жалбата, че в 14-дневен срок могат да представят геодезическо заснемане от правоспособно лице, с което да оспорят направеното допускане, а именно, че кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадат със съществуващите огради, както и да декларират допълнителни данни и обстоятелства, неописани в протокола. КП е подписан от председателя на Комисията и трима нейни членове.

В Община Ивайловград, под вх. № 94-00-1912/18/28.05.2024 г. /л. 25/ /относно дата вж. л. 39/, е било заведено Уведомление от И. П. И., в което е обективирана молба Кметът на община Ивайловград и Началникът на Дирекция за национален строителен контрол да приемат геодезическо заснемане от правоспособно лице, с което се оспорват направеното в КП допускане от извършената проверка и взетото от Комисията решение. Към уведомлението е приложено Допълване на Кадастрален план УПИ III55, кв. 13, по КРП на [населено място], общ. Ивайловград. В Обяснителната записка е посочено, че с помощта на GPS „GEOMAX“ са измерени северната и западната съществуващи на място стари огради на имота, които идеално пасват на уличната и дворищната регулационни линии, което показвало, че северната и западната /улична и дворищна/ регулации били приложени на място.

С писмо изх. № 94-00-1912/19 от 31.05.2024 г. /л. 39/ И. П. И. е бил уведомен от Кмета на община Ивайловград, че приложеното в проекта геодезическо заснемане опровергава приетото от Комисията допускане – че кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадат със съществуващите огради. Видно било, че съществуващата западна ограда се намира изцяло в ПИ-56, респ. временната тоалетна и септичната яма бил извън кадастралните граници на ПИ-55. Поради това, в писмото е записано, че се потвърждава направеното решение – че е необходимо собственика на имота да бъде задължен със заповед да премахне обектите на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ.

С оспорената Заповед № 285/14.06.2024 г., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ, Кметът на община Ивайловград е разпоредил: 1. Констатираните строежи да бъдат премахнати; 2. След влизане в сила на заповедта да бъде отправена покана до собственика на строежите за доброволно изпълнение на разпореденото премахване със срок 14 дни от получаване на поканата по реда на чл. 277 АПК; 3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение, указан в отправената покана, заповедта подлежи на принудително изпълнение на основание чл. 277, ал. 1 от АПК, за сметка на собственика, по реда на чл. 196 ал. 5 ЗУТ и Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, от Община Ивайловград; 4. Заповедта да се обяви на всички заинтересовани страни по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.

В обстоятелствената част на заповедта са описани фактически данни по случая, вкл. подадената от лицето К. Д. Х. жалба вх. № 94-00-1912/30.08.2023 г., извършената впоследствие проверка, за която е съставен Констативен протокол № 94-00-1912/16/10.05.2024 г. и който бил изпратен на собствениците на строежа с писмо с обратна разписка, връчено на 20.05.2024 г., и Уведомление от И. П. И. вх. № 94-00-1912/18/28.05.2024 г. с приложен към него „Проект за допълване на кадастрален план“. Посочено е, че:

1. строежите са собственост на И. П. И. съгласно [нотариален акт], том I, дело № 115/2012 г., и Т. Г. И. съгласно [нотариален акт], том II, дело 199/2021 г. собственици на ПИ-55 от кв. 13 по ПУП на [населено място];

2. съществуващият строеж, представляващ временна тоалетна, е допустим по чл. 151 ЗУТ, но е с неподходящо местоположение, понеже не са спазени нормативно изискуемите по чл. 47 ЗУТ минимални отстояния от З м. до имотните граници, поради което било необходимо собственика на строежа да я премахне, понеже представлявала „неподходяща по местонахождение и разположение“ временна постройка според чл. 195, ал. 5 ЗУТ;

3. съществуващият строеж представляващ попивна септична яма бил недопустим по вид и нямал изискуемите по чл. 47 ЗУТ отстояния до имотните граници, поради което било необходимо собственика да я премахне, тъй като представлявала „неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материали“ строеж според чл. 195, ал. 5 ЗУТ;

4. чрез представения „Проект за допълване на кадастрален план“ се претендирало едностранно, че дворищната регулацията била приложена, без да са били представени свидетелстващи за това документи, нито били открити данни за това обстоятелство в архивите на Община Ивайловград, а и това твърдение било без отношение към настоящата процедура, понеже не представлявало опровержение на направените от комисията изводи, дори и то да било прието за факт, и освен това не били представени други данни, доказващи че строежите имали необходимите нормативно изискуеми разстояния от имотните граници;

5. със съставянето на КП от 10.05.2024 г. било поставено начало на административно производство по реда на чл. 195 ЗУТ за премахване па строежите.

Заповедта е връчена на И. П. И. на 19.06.2024 г., лично.

По делото е изслушано заключение по допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено от вещи лицата инженер и геодезист и в съответствие с писмения доказателствен материал по делото, като съобрази някои уточнения относно търпимостта на строежите, границите на имота и изградената септична яма. В изпълнение на поставената задача, след оглед на 10.01.2025 г., контролни геодезически измервания и фотографски снимки, в присъствието на жалбоподателя, експертите са установили, че:

1. За населеното място [населено място] нямало изработена и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Имало само един кадастрален и регулационен план /КРП/, одобрен със Заповед № 1714 от 01.09.1966 г., чието сканирано копие се съхранявало в „Геокартфонд“ при АГКК – София, а оригинал – в О. И.. Нямало изработено оцифрено /компютърно/ копие и цифров модел на КРП;

2. На КРП било нанесено дворно място с планоснимачен № 55, с площ 752 кв. м. За дворното място бил отреден парцел III-55 в кв. 13 с площ 769 кв. м., а собственото място в парцела било 662 кв. м.;

3. Към парцел III-55 имало 63 кв. м придаваемо място по дворищна регулация от дворно място с планоснимачен № 56. На терена била изградена телена ограда, поставена на дървени и бетонови колове, съвпадаща с дворищнорегулационната линия между парцел III-55 и парцел II-56;

4. От дворно място с планоснимачен № 55 имало 55 кв. м. придаваемо място по дворищна регулация към парцел IV-54. На терена имало останали основи от каменна ограда, съвпадаща с имотната граница между дворни места 55 и 54;

5. Към парцел III-55 имало 44 кв. м. придаваемо място по улична регулация. На терена била изградена телена ограда, поставена на бетонови колове, съвпадаща с уличнорегулационната линия – лице на парцел III-55;

6. В дъното на процесния имот, към дерето, на място била изградена телена мрежа на дървени колове, съвпадаща с имотната граница на дворно място с планоснимачен № 55;

7. На приложената към СТЕ Комбинирана скица, оградената част на парцел /УПИ/ III-55 в кв. 13 била нанесена със зелена щриховка и била с площ 824 кв. м.; 8. На Комбинираната скица били нанесени, липсващите на плана: тоалетна – с жълт цвят и плътна светлокафява линия, яма – с жълт цвят и плътна светлокафява линия, навес – с пунктирана светлокафява линия и кладенец – с плътна светлокафява линия.

Въз основа на установеното вещите лица дават следното заключение:

1. В [УПИ] в [жк], на терена е поставена телена мрежа на бетонови колове между точки А и Г - в съответствие с уличнорегулационната линия. Поставена е телена мрежа на бетонови и дървени колове между точки В и Г, в съответствие с дворищнорегулационната линия между [УПИ] и [УПИ] /съвпадат/. Имало останали основи от каменна ограда, съвпадаща с имотната граница между дворни места 55 и 54 – линия между точки А и Б. Дворищнорегулационната линия между точки Б и В не е материализирана на място. Липсват документи, от които да е видно дали е приложена уличната регулация между точки А и Г и дали е приложена дворищната регулация между точки В и Г. По информация от жалбоподателя, преди повече от четиридесет години районен техник от Община Ивайловград трасирал посочените улична и дворищна регулационни линии.

2. В приложената към СТЕ Комбинирана скица са нанесени границите на [УПИ] в [жк], както и наличните на място тоалетна, яма, навес и кладенец.

3. По принцип изграждането на временна тоалетна и водоплътна изгребна яма без проект и без разрешение за строеж е напълно законно.

Така наречената „временна тоалетна“ можело да се изгражда без проект и без строително разрешение, ако отговаря на следните условия: да се разполага в урегулиран поземлен имот; да е с височина до 2.5 м. над прилежащия терен с до 3.0 м. до най-високата част на покрива й; да отстои минимум на 3 м от границите на имота, в който се разполага; битовите отпадъчни води от нея да се заустват във водоплътна изгребна яма, която отговаря на техническите и санитарно-хигиенните изисквания.

Т. нар. „попивна яма“ е недопустима, респ. незаконна. Законът допуска при липса на селищна канализация в територии за ниско жилищно застрояване, изграждане единствено на водоплътни изгребни ями, които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания, т. е. такива, при които е изключено изтичане на отпадни води в околната почва, а за да се изпълни такова изискване обемът на тези ями трябва да е оразмерен от технически правоспособно лице, за да може да поема количествата отпадни води на домакинството, конструкцията им да издържа на земния и хидростатичния натиск, стените и дъното им да са хидроизолирани.

Обобщено: временната тоалетна отговаря на изискването за височина, но не и изискването за разполагане на минимум 3 м. от границите на урегулирания имот; попивната яма е недопустима като вид съоръжение, защото при нея има директно заустване на непречистени отпадни води в дерето, както и проникване на отпадни води в почвата. Временната тоалетна и попивната септична яма представляват търпими строежи по отношение на допустимост без проект и без PC, но към момента не съответстват на техническите и санитарно-хигиенни изисквания, т. е. биха могли да бъдат търпими строежи, ако тоалетната се премести на нужното отстояние от съседния ПИ и дъното на собствения ПИ, а попивната яма се преработи във водоплътна изгребна. Не представляват опасни строежи по смисъла на чл. 195 ЗУТ, които застрашават околната среда със самосрутване и пожар, защото са разположени в дъното на частен имот, което граничи с дере и отстоят на повече от 10 м. от жилищната сграда в съседния ПИ-56.

4. Всички изброени в чл. 47, ал. 2 ЗУТ елементи на допълващото застрояване – басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни, са ВиК обекти, имащи отношение към опазването от замърсяване на почвата и подземните води. Освен това, при тях винаги има вероятност от авариен теч, който може да засегне масивни огради и сгради в съседни имоти. По тези причини този вид обекти са отделени от общите изисквания за отстояния на постройките на второстепенното допълващо застрояване регламентирани в чл. 42 ЗУТ.

5. Временна тоалетна и попивна септична яма са обекти на строителните норми и правила и представляват второстепенни постройки от допълващото застрояване, без да са причислени в момента към определена категория строежи /в предпоследната редакция на ЗУТ те се отнасят към шестта категория строежи/. С оглед това, че изграждането се разрешава и без проект и без строително разрешение, с последното изменението на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ от 2021 г. те са изключени от категоризацията на строежите в чл. 137 ЗУТ, от която произтичат съответните изисквания при допускане, проектиране, оценка, изграждане, надзор и въвеждане в експлоатация.

Обектите са изградени, както следва:

- временната тоалетна – стоманобетонна площадка, върху която от блокчета Итонг с дебелина 5 см. е изградена постройка с размери 1.34 х 1.23 м., покрита с вълнообразна ламарина, с входна врата от алуминиеви профили и ламинирано ПДЧ, с монтирана фаянсова тоалетна чиния с промивно казанче;

- попивна септична яма – изкоп с размери 1.2 х 1.2 м., без изградени стени, покрита с каменна плоча.

В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението по комплексната СТЕ. Поясняват, че в Комбинираната скица към СТЕ с букви са означили територията, която на място била заградена с полумасивни телени огради, като тя била ограничена от буквите АБВГА. Площта на тази територия /със зелени наклонени щрихи/ била 824 [жк], посочени в документите за собственост, респ. в материалите по делото, били изчислени от техническата служба в Община Ивайловград – дали били изчислени по сините и червените линии на УПИ, дали по черните линии на дворното място с планоснимачен № 55, или по комбинация от червените, сините и черните. Затова представили по този начин площта на процесния имот. Площта от 824 [жк], отреден за дворно място 55. Конкретно посочват, че установените и заснети граници съвпадат с действащия кадастрален и регулационен план и с документите за собственост. Изградените телени мрежи съвпадали с уличната регулация – това била улично-регулационната линия между точка А и точка Г. Там телената мрежа напълно съвпадала с улично-регулационната линия. Телената мрежа, поставена между точки В и Г, съвпадала с дворищно-регулационната линия между УПИ 2 и УПИ 3. Останалите имотни граници не били поставени по сините дворищно-регулационни линии /линията АБ/. Между Б и В били изградени тоалетна, яма, навес и кладенец. Оградата била поставена по синята линия между точки Б и В, надписани като площи. Тези 35 кв. метра на практика не участвали в площта от 824 [жк], че в случая техническото изискване за отстояние за тоалетната и видът на септична яма – която трябвало да е изгребна, а не попивна, не били спазени. Обектите можело да бъдат преместени при спазване на критериите за това.

Разпитан е св. Г. Д. Д., на когото жалбоподателят е зет, чиито показания съдът кредитира като съответни на събрания доказателствен материал, отчитайки евентуалната му заинтересованост. По отношение на УПИ, върху който са разположени септичната яма и тоалетната, посочва, че къщата /основното застояване/ била изградена от баща му през 1952 г. През 1970 г. сестрата на съседа им /К./ била технически ръководител в [населено място] и дошла с няколко човека, като поставили колче за граница на имотите, което било до съществуваща и сега пещ. На границата имало и орех, който също бил там и до днес. Със съседите нямали никакви проблеми с тази граница. Процесната тоалетна била направена през 2012 г. от зет му и тогава съседът /К./ нямал възражения.

Свидетелят С. А. Б. – жител на [населено място] и кмет на населеното място в периода от 2011 г. до 2022 г., чиито показания съдът кредитира, заявява, че познава жалбоподателя и съседа му – К., който бил и негов съсед. Посочва, че няма спомен И. и К. да са имали спорове за граници на имотите им. Проблемите започнали миналата година. К. имал спорове и с други съседи относно постройки, намиращи се до имота му.

От така установената фактическа страна Административен съд – Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, пред съда по местонахождението на имота /чл. 215, ал. 1 ЗУТ/.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК“.

Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

„При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.

Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.

В заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Съдът, който следи служебно за наличието на обстоятелството – валиден ли е актът, извършва преценка на фактите по спора, подведени ли са те под релевантния материален закон и постига ли се целта му, съответно – ограничени ли са правата на страна в административното производство, какъвто се явява жалбоподателят, до степен, че да се формира извод за толкова съществен порок на акта, водещ до липсата на волеизявление или възможност за постановяване на решение в друг смисъл, съответно – при превратно упражняване на власт, обуславящ неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, въз основа на която е издадена заповедта, „кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите“.

От тълкуването на тази разпоредба се установява правомощие на кмета на съответната община да задължи собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират изброените обекти, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

В конкретния случай не е спорно, че адресатът на заповедта е собственик на обектите, подлежащи на премахване. Независимо дали „временната тоалетна“ и „попивната септична яма“ представляват строежи, по смисъла на цитираната по-горе разпоредба те са обекти, които подлежат на премахване, ако са неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали. В заповедта е посочено, че тези обекти, определени като строежи, са неподходящи по местонахождение и разположение, а по отношение на ямата - и по вид, и материали, и поради това подлежат на премахване по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Компетентен да издаде заповед за премахването им е кметът на общината, независимо от собствеността върху имота, в който те са изпълнени.

Формира се изводът, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, поради което не се следва прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, заповедта е издадена в изискуемата писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/. В нея формално са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като въз основа на тях се установява каква е действителната воля на органа относно задълженията, които възникват за адресата на заповедта. Заповедта е мотивирана с конкретни фактически основания за неподходящност по местонахождение и разположение на разпоредената за премахване „временна тоалетна“, както и ведно с тях и по вид и материали на разпоредената за премахване „попивна септична яма“. Тези обекти са индивидуализирани в достатъчна степен и е налице неяснота относно предмета на премахване /изцяло и в коя негова част/ с оглед съществуващото и установено от вещите лица фактическо състояние, вид и размери, което не препятства преценката какви точно задължения възникват на адресата на заповедта и как следва да бъдат изпълнени те, така че при евентуалното им неизпълнение да би могло да се търси и отговорността му.

Въпреки това и предвид преценката за спазване материалния закон следва да се отбележи, че не е посочено от органа дали строежите са заварени или търпими строежи, конкретно за тоалетната и дали представлява второстепенен или друг обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временна постройка, т.е. коя от всички тези хипотези е приложима. По делото не се съдържат данни, от които да се установи, че строежите всъщност са законни и като такива са заварени, нито относно тяхната търпимост съгласно специалните разпоредби на ЗУТ. В допълнение следва се отбележи и, че именно в експертизата се сочи незаконност на попивната септична яма, което на практика и поставя под съмнение приложимостта на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и изпълнил ли е кметът задълженията си по закон за премахването му /така вж. Решение по адм. д. № 12961/2016 г., ІІ отд. на ВАС/. Именно чрез това решение на ВАС се формира становище, че по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ се премахват обекти, които са второстепенни, временни постройки, но не и строежи, а в конкретния случай всъщност се твърди съществуването на строежи /съгласно оспорената заповед/, постройки и съоръжения /съгласно КП от 10.05.2024 г./. Отговорите на така възникналите въпроси относно вида на обектите не следва да бъдат дадени за първи път в настоящото съдебно производство, тъй като е недопустимо мотивирането на един немотивиран акт, вкл. и чрез изслушване на заключението по назначената експертиза.

Въпреки че не е задължително фактите, обуславящи издаването на оспорената заповед, да се съдържат в нея предвид ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, то е необходимо да се уточни, че при проверките са направени различни фактически установявания, съответно и формирани различни изводи по отношение на септичната яма, отразена в оспорената заповед като „неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материали“ строеж. За същата е обсъдено формално в какво точно се изразява различният вид, без да е отразено в оспорената заповед, каквото всъщност е направено за първи път с изслушаната по делото заключение по съдебно-техническа експертиза. Не е изследвано и от какъв материал е направена ямата, тъй като на практика контролните органи от назначената комисия не са проверили действителното й състояние. В протокола от проверката се сочи, че предвид декларирани от собственика на ПИ-55 данни съоръжението било подземно и върху него имало бетонова плоча, т.е. проверяващите обективно не са могли да констатират какъв точно е видът на септичната яма и какво точно се намира под бетонована плоча, съответно - не става ясно как административният орган констатира изграждането именно на обект с функциите и предназначението на септична яма /така Решение по адм. дело № 4460/2022 г. на ВАС, II отд./. Декларация на собственика на имота не се съдържа по делото, за да се обуслови изводът, че тези твърдения са безспорни като направени от заинтересованото лице.

В допълнение: заповедта по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се издава „в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите“, а настоящата заповед не съдържа такава мотивировка /така вж. Решение по адм. д. № 4121/2023 г. на ВАС, ІІ отд./, нито какъв интерес се цели да бъде защитен. Този интерес не се установява и от доказателствата по делото, а единствено може да бъде предполаган съобразно вида на обектите, които подлежат на премахване. Оспорената заповед обаче не може да се основава на предположения.

Нещо повече, видно от събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания се установява, че по-скоро се касае за междусъседски спор, индиция за който е и неправилното отразяване на границите на имота. Този извод се следва от факта, че предвид данните от проверката на 02.05.2024 г. не е приложена дворищна регулация, а кадастралните имотни граници на ПИ-55 съвпадали със съществуващите огради, а видно от писмо на кмета от 31.05.2024 г. съществуващата западна ограда се намира изцяло в ПИ-56, респ. временната тоалетна и септичната яма бил извън кадастралните граници на ПИ-55. Въпреки това в оспорената заповед кметът изоставя становището си в цитираното писмо и обективира твърдение, че чрез представения „Проект за допълване на кадастрален план“ се претендирало едностранно, че дворищната регулацията била приложена, без да са били представени свидетелстващи за това документи, нито били открити данни за това обстоятелство в архивите на Община Ивайловград, а и това твърдение било без отношение към настоящата процедура, понеже не представлявало опровержение на направените от комисията изводи, дори и то да било прието за факт, и освен това не били представени други данни, доказващи че строежите имали необходимите нормативно изискуеми разстояния от имотните граници. В настоящото съдебно производство Кметът на община Ивайловград коментира всъщност кое е по-благоприятното положение за жалбоподателя относно разположението на процесните обекти – дали същите се намират в неговия имот или в собствения на съседа му. Не без значение е и, че вещите лица коментират неспазено отстояние единствено по отношение на тоалетната, но не и по отношение на септичната яма, като последното определено опровергава изложеното от проверяващите и обуславящо издаването на оспорената заповед в тази част. Важно е да бъде отбелязано и, че дворищнорегулационната линия между точки Б и В, където били изградени процесните обекти, не била материализирана на място съгласно заключението на вещите лица, като именно там се обособяват и 35 кв. м., които не участвали в площта на имота на жалбоподателя. Останалите доводи относно границата на имотите касаят по-скоро спор за материално право, който не следва да бъде разглеждан в настоящото съдебно производство. Гореизложеното обаче възпрепятства проверката дали проверяващите лица правилно са измерили разстоянието на обектите от границата с ПИ-56, съответно – дали те безспорно попадат в имота на жалбоподателя.

Формира се извод, че заповедта е незаконосъобразно издадена, поради което и същата подлежи на отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На трето място, налице са процесуални нарушения от категорията на съществените, основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Извършени са проверки на процесния ПИ и находящите се в него обекти, резултатите от които проверки са обективирани в КП /чл. 196, ал. 1 ЗУТ – 09.10.2023 г., 07.03.2024 г. и 10.05.2024 г. /. В предписанието на Кмета на община Ивайловград от 06.11.2023 г. се сочи извършена на 16.10.2023 г. проверка на имота на жалбоподателя. Какви са резултатите от нея не се установява, тъй като по делото липсва КП, който да ги отрази, както и други доказателства, удостоверяващи извършването й.

По делото не се съдържат данни, че в хода на която и да е от проверките служителите на община Ивайловград, комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, са изслушали заинтересованото лице – И. П. И. по смисъла на императивната разпоредба на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, въпреки че са събрали достатъчно доказателства, че същото това лице е собственик на обектите, посочени като строежи в заповедта. В действителност в приложените КП се съдържа името И. П. И., но не и подписът на това лице, от което не се следва категоричен извод, че това лице е присъствало на проверките и е запознато с резултатите от тях. Не са представени доказателства, че КП са връчени на лицето, сочено като собственик на обектите, въпреки че същият подава две писмени уведомления, с характер на възражения. Въпреки че КП е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 144 АПК във връзка с чл. 193 от ГПК по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, то обвързва съда с материална доказателствена сила /така вж. Решение на Административен съд - Хасково по адм. д. № 18/2018 г., оставено в сила с Решение по адм. дело № 15316/2018 г., ІІ отд. на ВАС/, то неизслушването на лицето представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на И. П. И. и се отразява на правилността на издадения административен акт. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна и предвижда, че комисията, която извършва проверка /обследва обектите/, изслушва /е длъжна да изслуша/ заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателят не е изслушан преди съставяне на КП, не е бил поканен за това от назначената комисия /така вж. Решение по адм. дело № 7722/2010 г., ІІ отд. на ВАС/, съответно липсват доказаталества, че въобще е бил информиран за извършване на проверките на място. Представените по делото предписание от 06.11.2023 г. и писмо от 31.05.2024 г. като изхождащи от Кмета на община Ивайловград не санират пропуска на помощния орган. Уведомяването на заинтересованите лица, че предстои извършване на оглед на имота и възможността за представяне на възражения след съставяне на констативния протокол, не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. Така вж. Решения на Второ отд. на ВАС по адм. дело № 2944/2024 г. и по адм. д. № 7939/2023 г.. Налице е и нарушение на общите разпоредби на чл. 34 - чл. 36 АПК, които гарантират участието на страните в административното производство и изясняването на спорните факти и обстоятелства чрез предоставяне на възможност на страните да ангажират доказателства и да направят възражения преди издаването на акта, който би ги засегнал неблагоприятно.

Не без значение е и обстоятелството, че не е конкретизирано в какво точно се изразява разликата във видовете на септичната яма. Подобно разграничение е направено от вещите лица, като следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства относно нарушаване на изискванията за водоплътност и изгребност на обекта. Не са открити водни овлажнявания или заблатявания в имота или в съседния имот, нито се доказва проникване на отпадни води в почвата, като никъде не е описано в какво точно се изразява заустването на отпадни води в дерето. Технически данни за материалите, от които е изградена ямата, начина на извършването на строежа, по какъв начин са нарушени законовите изисквания и как биха се отстранили те, по делото не са налице. При липса на данни за обективното състояние на строежа органът неправилно е преценил, че обектът попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Така вж. Решение по адм. дело № 251/2017 г., ІІ отд. на ВАС.

Формира се извод, че заповедта е незаконосъобразно издадена, поради което и същата подлежи на отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На четвърто място, съдът следва да прецени издадена ли е оспорената заповед в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“.

Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ „не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1 от с.з.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за водоплътни изгребни ями и временни тоалетни.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗУТ „допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план“.

Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2, изр. Първо ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване /водоплътни изгребни ями и временни тоалетни/ могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива.

Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗУТ водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

1. В конкретния случай не е спорно, че временната тоалетна отговаря на изискването за височина, но не и на изискването за разположение на минимум 3 метра от границите на имота. В действителност е налице неяснота относно начина, по който е измерено това разстояние от проверяващите служители на Община Ивайловград – дали по отношение на кадастрални имотни граници или предвид дворищната регулация /неприложена/, като следва да се отчете и твърдението на ответника, че всъщност ще се установи разположение на обекта извън кадастралните граници на ПИ-55, собственост на жалбоподателя. Точното измерване обаче е било необходимо, за да се установи какво е действителното състояние на обекта, а от там и при какви условия и ред е следвало да се развие административното производство. В случая вещите лица са направили необходимите измервания и проверки и са възприели, че временната тоалетна се намира на по-малко от минимално изискуемото разстояние от границите на имота, което съответства и на извода на органа.

Вещите лица обаче са посочили, че е възможно преместването на тоалетната на необходимото разстояние от съседния имот и от дъното на собствения на жалбоподателя ПИ, като в случая нито от тях, нито от органа е изследвано наличието на хипотезата по § 5, т. 80 ДР ЗУТ – преместваем обект. Въпреки това видно от разпоредбите на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 ЗУТ органът не разполага с правомощието да разпореди преместване на обекта, неподходящ по местонахождение и разположение/, а единствено - същият да бъде премахнат, преобразуван или ремонтиран, съответно поправен, заздравен или премахнат. В този смисъл той е действал при условията на обвързана компетентност предвид установеното на място. От тълкуването на цитираните разпоредби обаче може да се обуслови изводът, че премахването всъщност е крайна мярка, като въпреки липсата на изрична възможност кметът на общината да нареди преместване, то тя се извежда като допустима такава и съответна на материалния закон и целта му, ако се установи безспорно възможност обектът да съществува, т.е. да бъде преместен при подходящи местонахождение и разположение при спазване на чл. 47, ал. 2 ЗУТ, в какъвто смисъл е било и даденото на 06.11.2023 г. предписание от Кмета на община Ивайловград.

2. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗУТ в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води в имоти, предвидени с подробен устройствен план за ниско застрояване, се заустват във водоплътни изгребни ями или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води. Водоплътните изгребни ями и съоръженията за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води следва да отговарят на изискванията на чл. 41 и чл. 47, ал. 2, както и на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания, както и на техническите изисквания, определени в наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.

В конкретния случай на място е установена „попивна септична яма“. Същата е недопустима по вид предвид цитирания чл. 87, ал. 1 ЗУТ, доколкото законът предвижда единствено водоплътни изгребни ями. Тази разпоредба обаче не е цитирана от органа в оспорената заповед, какъвто подход той е и имал съобразно обсъдените като приложими правни норми за първи път от съда.

Предвид изложеното от вещите лица попивната яма може да бъде преработена във водоплътна изгребна, поради което и оспорената заповед в тази част е поставено в противоречие с материалния закон /Решение по адм. дело № 9559/2016 г. на ВАС, II отд./. От буквалното тълкуване на разпоредбите на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 ЗУТ се следва, че органът не разполага с правомощието да разпореди преработване на обекта при наличието на основания за това /тъй като е недопустим/, а единствено - същият да бъде премахнат, преобразуван или ремонтиран, съответно поправен, заздравен или премахнат. Обуславя се извод, че пред органа стои възможността да избере какво точно да бъде неговото решение, като за да бъде премахната попивната септична яма, настоящият съдебен състав намира, че следва да се докаже обслужващата й функция спрямо временната тоалетна, каквото доказване не е проведено в случая. В административното производство не е изследвана възможността за преобразуване или ремонтиране на ямата /така вж. Решение по адм. дело № 13016/2019 г., ІІ отд. на ВАС/. Премахването е само крайна мярка, т.е. само ако се докаже по безспорен начин, че попивната септична яма не може да се преобразува или ремонтира във водоплътна изгребна яма /така вж. Решение по адм. дело № 2334/2021 г., ІІ отд. на ВАС/.

При формиране на решението си по отношение на септичната яма органът е действал в условията на оперативна самостоятелност. При оспорване на актовете, издадени при тези условия, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, вкл. и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. При упражняването на правата по аргумент от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК избраната възможност следва да постига целта на закона и да е съобразена с изискванията за съразмерност, защото проверката за законосъобразност на оспорения акт обхваща и съответствието му с целта на закона. За да приложи такива мерки, органът е длъжен да изследва различните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 от АПК и не е мотивирал защо е избрал едно решение пред друго, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен. Така вж. Решение по адм. дело № 8848/2019 г., ІІ отд. на ВАС.

В допълнение и с оглед поставения от жалбоподателя конкретен въпрос относно опасни ли са обектите за здравето и живота на гражданите, следва да бъде уточнено, че чл. 195, ал. 5 ЗУТ регламентира само правната възможност кмета на общината да издаде заповед за премахване, преобразуване или ремонтиране, т.е. той действа в условията на оперативна самостоятелност, докато чл. 195, ал. 6 ЗУТ въвежда задължението на кмета на общината да издаде заповед за премахване при наличието на конкретни предпоставки за това, а именно при условията на обвързана компетентност. В случая не се твърди от органа наличието на някое от основанията, обуславящи издаването на акт с конкретно съдържание – да се премахне, по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ.

Формира се извод, че заповедта е незаконосъобразно издадена, поради което и същата подлежи на отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Извод: оспорената заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна, като преписката не следва да бъде изпратена за ново разглеждане от органа, тъй като производството пред него е образувано служебно след постъпване на жалба от трето лице, а не по искане на жалбоподателя.

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1510 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, договорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, и възнаграждение за вещи лица. Разноските се дължат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта – ответник в настоящото производство /по аргумент от § 1, т. 6 във връзка с т. 1 ДР АПК/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 285/14.06.2024 г. на Кмета на община Ивайловград.

ОСЪЖДА Община Ивайловград, с адрес – [населено място], да заплати на И. П. И., [ЕГН], с адрес – [населено място], сумата в размер на 1510 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.