Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 675 / 30.10.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела
Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 3007 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 405 ал.1, вр. чл.399 от Кодекса за застраховането КЗ/, от
„Суса-С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, бул. „България“ № 136 вх.А ап.2, представлявано от управителя Синан
Салим Мехмед; против ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М.М- Г. и П.Д; при участието на трети лица помагачи,
на страната на ответника - „Димитър Пенев“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Димитровград, ул. „Струга“ № 13, представлявано от
управителя Д.ПИ.; и „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142а, представлявана от П.Т.Е..
Ищецът
твърди, че на 28.01.2018 г. около 14,50 ч. по време
на движение по път I-5, км 287+500 м, с посока от гр. Хасково към гр.
Димитровград, М.Г.Д.като водач на лек автомобил /л.а./ „Ауди КУ7“ с рег. **********,
поради неспазване на достатъчна дистанция ударил отзад движещия се пред него
л.а. „БВМ 640Д“ с рег. № Х 5678 КМ, управляван от Синан Салим Мехмед. За
настъпилото ПТП съставен бил протокол за ПТП с рег. № 1577396/28.01.2018 г. Към
датата на настъпване на ПТП, ищецът бил сключил с ответника застрахователна
полица № 93001710108536 от 18.12.2017 г. по застраховка „Каско“ за МПС, валидна
за периода 19.12.2017 г.– 18.12.2018 г. По силата й, застрахователят се
задължил, при настъпване на застрахователно събитие с посочения л.а.,
представляващо покрит риск, да изплати застрахователно обезщетение. За
настъпилото застрахователно събитие, ищецът уведомил ответника за настъпилите
вреди по застрахованото имущество, образувал щета №
2601-1261-18-401322/29.01.2018 г. За причинените вреди по л.а., ответникът
извършил оглед и заснел всички увредени детайли, за което обаче на ищеца не
били връчени изготвените опис-заключения по щетата, в които били отразени
всички увредени детайли по л.а. В последствие л.а. бил пренасочен към доверен
сервиз на застрахователя за извършване на ремонт на увредените детайли и
възстановяването му в състоянието преди настъпване на ПТП. След извършване на
ремонтните дейности, представител на ищеца отишъл да прибере л.а., при което
констатирал, че не всички причинени вреди били отстранени, а именно:
-
не
бил сменен електронен кабел за ръчна спирачка,
-
накрайник
на ауспух,
-
2
броя сензори на парктроник,
-
1
брой увредена джанта,
-
налице
били множество софтуерни грешки по електрониката на л.а., за което същият
следвало допълнително да бъде вкаран в сервиз за диагностика и настройки.
За неотстранените
вреди ищцовото дружество използвало услугите на други сервизи, като
представители на ответника го уверили, че всички сторени разноски ще му бъдат
възстановени, каквато била и разпоредбата на чл.386 ал.2 от КЗ. Ищецът сторил
следните допълнителни разноски:
-
за
електронен кабел за ръчна спирачка – 780 лв. с ДДС по фактура №7059/06.06.2018
г.,
-
за
накрайник на ауспух – 1 200 лв., за което обаче нямал платежен документ,
т.к. бил поръчан от чужбина;
-
за
2 бр. сензори за парктроник – 220 лв. по фактура № **********/09.05.2018 г.;
-
за
1 брой увредена джанта закупил комплект от 4 броя джанти, т.к. не се продавали
поотделно, за 2 200 лв. по фактура № 1070/02.02.2018 г.;
-
за
отстраняването на софтуерни грешки по електрониката на л.а., както и за
монтажни и демонтажни дейности – 150 лв.
Така за възстановяване на увреденото
имущество, ищецът направил допълнителен разход от общо 4 550 лв., за което
представил на ответника всички документи, с които разполага. Ответникът не
изпълнил задължението си по сключения договор да заплати на ищеца допълнително
направените от него разноски по възстановяване на л.а. Така ответникът ощетил
ищеца със сумата от 4 550 лв., представляваща разлика между действителния
размер на вредите и заплатеното обезщетение на доверения сервиз. Според чл.386
ал.2 от КЗ, застрахователят бил длъжен да заплати застрахователно обезщетение,
равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване
на събитието. Т.к. ответникът не изпълнил това си задължение, за ищеца налице
бил правен интерес да предяви настоящия иск. Предвид изложеното и според
заключението на назначената по делото експертиза, той иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да му заплати застрахователно обезщетение
в размер на 2 948,26 лв., представляващо разлика между действително
дължимото му и заплатеното обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 28.01.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът се представлява то
адвокат – пълномощник, който поддържа иска и претендира уважаването му изцяло,
като основателен и доказан. Настоява, да не се обсъждат от съда наведените от
ответника възражения едва в хода на устните състезания.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, както и всички
заявени по основанието на иска твърдения. Възразява, че исковата сума е
недължима, т.к. процесната претенция била удовлетворена извънсъдебно в размер,
равен на действителния размер на вредите. Признава посочените от ищеца
обстоятелства по реализирането на ПТП, образуваната преписка по щета, наличието
на сочения застрахователен договор помежду им. В уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, депозирано на 29.01.2018 г., избраният метод на
обезщетяване бил отстраняване на щетите в автосервиз, посочен от
застрахователя, при което ремонтът бил възложен на „Димитър Пенев“ ЕООД. На
автосервиза била изплатена сума в размер на 11 248,80 лв., по банков път
на 04.04.2018 г. и 13.07.2018 г. - за закупуване на части и извършване на
ремонтна дейност, а именно за подмяна на следните детайли: броня задна, спойлер
заден, калник заден ляв, основата на заден ляв панел, стоп ляв външен, държач
на броня заден ляв, носач заден ляв, щанга носач ляв, датчик парктроник, кора
багажник лява, основа задна броня, накрайник на ауспух вътрешен, ел.блок
дисктроник, инсталация парктроници, въздуховод багажник, държач задна броня
среден, подкалник заден ляв, рефлектор задна броня, престилка задна, моторче
ръчна спирачка, както и ремонт на накрайник ауспух вътрешен. На 01.05.2018 г.
л.а. бил приет с приемо- предавателен протокол, като с подпис било
удостоверено, че ремонтът е извършен качествено и л.а. бил приет без
възражения. По ликвидационната преписка по банков път на ищеца било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 72 лв. за репатриране на л.а., както и
601,74 лв. за закупуване на джанта задна лява и накрайник карбонов ауспух, по
банков път на 05.12.2018 г. Размерът на определеното застрахователно
обезщетение напълно съответствал на констатираните по л.а. увреждания, които
били в пряка причинно – следствена връзка със застрахователното събитие. Сумата
от общо изплатени 11 922,54 лв. на ищеца и на автосервиза представлявала
действителният размер на вредите, правилно определен от ответника. Ответникът
оспорва наличието на увреждания по джанти задна дясна и две предни, а за
уврежданията по джанта задна лява и за накрайник карбонов ауспух било изплатено
обезщетение на 05.12.2018 г. Оспорва наличието на увреждания по 2 броя сензори
за парктроник и електронен кабел на ръчна спирачка, каквито не се констатирали
при извършения оглед. Подменено било моторче на ръчна спирачка, като не се
установила необходимост от подмяна на електронен кабел на ръчна спирачка.
Предвид приемането на л.а. след ремонта без възражения, ответникът оспорва
необходимостта от отстраняване на софтуерни грешки по електрониката на л.а.,
както и за монтажни и демонтажни дейности. В хода на настоящия процес, на
15.01.2019 г. ответникът изпратил на ищеца допълнителни документи, в т.ч. и
фактическа и правна обосновка на определения размер на застрахователното
обезщетение. След тази дата ищецът не възразил срещу размера на обезщетението,
не изискал и извършването на допълнителен оглед. Предвид изложеното, според
ответника не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за
процесния случай в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и
изплатено обезщетение. Той иска отхвърляне на предявения иск изцяло. С
поведението си той не дал повод за завеждане на делото, предвид на което
възразява, в негова тежест да са разноските по делото, като
възразява и за прекомерност на претендираното от ищеца за адвоката му
възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник – юрисконсулт в
открито съдебно заседание, който поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. В хода на
устните състезания навежда допълнителни възражения, а именно, че липсвало
основание за обезщетяване на процесните тунинг части – джанти и ауспух,
представляващи допълнителни изменения на л.а. от собственика, т.к. те подлежали
да допълнително застраховане, каквото липсвало, а извънсъдебно на ищеца били
изплатени суми за оригинални джанта и ауспух, като разликата за тунинг такива
не се дължала от ответника.
В рамките на
указания му срок за отговор по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът поиска, на
основание чл.219 ал.1 от ГПК, като трети лица – помагачи да се конституират
„Димитър Пенев“ ЕООД с ЕИК ********* и „Застрахователна компания Олимпик – клон
България“ КЧТ с ЕИК *********. По отношение на първото дружество, на същото
била изплатена сума за отстраняване в негов автосервиз на уврежданията по
процесния автомобил. Конституирането на това дружество в процеса щяло да
способства за изясняване на обстоятелствата, свързани с извършената ремонтна
дейност по автомобила, както и състоянието му при предаването му след ремонта.
По отношение на второто дружество, при същото за лекия автомобил, шофиран от
виновния за ПТП водач, налице била сключена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така за ответника било
налице основание за ангажиране на отговорността и на двете дружества и интерес
от конституирането им като трети лица – помагачи на ответника, с оглед
обвързването им от мотивите на постановеното решение, като по отношение на второто
дружество - по чл.411 от КЗ. Конституирането на същите е сторено от съда с
определение № 487/14.03.2019 г.
Третото лице –
помагач „Димитър Пенев“ ЕООД депозира отговор на исковата молба в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Сочи, че процесният
л.а. е постъпил при него за ремонт по възлагателно писмо по процесната щета в
началото на 2018 г. като доверен сервиз на ответника и според договора помежду
им, извършил ремонта, съгласно опис и след одобрение на проформа фактура за
стойността на ремонта, заедно с вложените авточасти. След разглобяването на
л.а. били направени и два допълнителни огледа, за да се опишат и други
увреждания. Проформите за цени били взети от одобрен от ответника доставчик –
„Ауто партнърс“ ЕООД с ЕИК *********, от който били закупени вложените части.
Относно джанта задна лява и накрайник ауспух, които фигурирали в описа да
подмяна, при изготвяне на проформата доставчикът за авточасти уведомил, че не
може да достави същите, т.к. не били оригинални по каталожен номер на рамата на
л.а., а били допълнително слагани – тунинг вариант. Третото лице – помагач
уведомил за това ответника, който дал становище, че ще ги заплати на ищеца по
представени от него фактури. Ето защо третото лице не закупило и подменило
същите. Относно ел.кабел за ръчна спирачка – в сервиза бил сменен апарат ръчна
спирачка на задно ляво колело, след което спирачният апарат функционирал. Не
били забелязани видими увреждания по кабела, който се включвал в посочения
апарат и поради това не бил сменен. Ако джантата е оригинална по шаси – такава
се продавала и поединично, но за процесните на тунинг третото лице не знае дали
се предлагат в комплект или на бройка. Л.а. бил издаден на собствен ход от
автосервиза и бил закаран на друг сервиз подизпълнител за геометрия на заден
мост, т.е. основните му системи функционирали. Третото лице – помагач не
разполагало с оригинален софтуер на БВМ и винаги препоръчвало на клиентите, да
посетят оторизиран сервиз за изчистване на софтуерни грешки, натрупани при по-
тежки ремонти. То уведомило ищеца, че при възникване на допълнителни скрити
проблеми или увреждания, следва да го уведоми незабавно, за да бъде уведомен
застрахователят, а не да се ползват услугите на други сервизи, на които не бил
възложен този ремонт и не били свързани с тази щета. Третото лице – помагач поддържа
отговора си в открито съдебно заседание, чрез своя управител.
Третото лице –
помагач „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ не депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото дружество е
собственик на л.а. „БВМ 640Д“ с рег. № Х 5678 КМ, видно от свидетелство за
регистрация Част I № *********/21.12.2017 г., издадено от
МВР на Република България. За същия то е сключило с ответника застраховка
„Каско“ на МПС със застрахователна полица № 93001710108536/18.12.2017 г.,
валидна от 19.12.2017 г. до 18.12.2018 г., с ОУ към нея. Уговорено е,
застрахователната премия да е платима на четири равни вноски с посочени падежи,
като първата е платена в деня на сключването на застраховката, видно от сметка
№ А004917142/18.12.2017 г., издадена от ответника на името на ищеца. Към този
договор са представените от ищеца - анекс № 2 към застрахователна полица №
23029026/93001710108536/28.12.2017 г. с ответника, талон за оглед на
автомобил № 161909/18.12.2017 г. и добавък
№ D102177 към талона от 27.12.2017 г., двата от „Голд Кар”
ЕООД. Този л.а. е бил управляван от управителя на ищцовото дружество Синан
Салим Мехмед при настъпилото ПТП, за което е бил съставен протокол за ПТП №
1577396/ 28.01.2018 г. от мл. автоконтрольор в сектор ПП-Хасково при РУ на
МВР-Хасково. Видно от него, това ПТП се е състояло на 28.01.2018 г., около
14,50 ч., на път I-5, от гр. Хасково за гр. Димитровград, км 287+500, като л.а.
на ищеца е отразен като участник 2. За участник 1 в ПТП е посочен л.а. „Ауди
КУ7“ с рег. **********, управляван от Манчо Георгиев Димитров, който поради
неспазване на достатъчно безопасно разстояние /дистанция/ ударил отзад движещия
се пред него л.а. на ищеца, който от своя страна се ударил в метална еластична
ограда на ОПУ – Хасково и така настъпило ПТП с материални щети. Отразени са видимите
щети по двете МПС, като по ищцовия са в задна лява част. В протокола за ПТП е
отразено, че и двата участника в ПТП са с валидни застраховки „ГО“ при
съответни застрахователи. В протокола се сочи, че е съставен същия ден в 16 ч.,
като инцидентът е посетен на място, а спрямо участник 1 е взето административно
отношение по чл.23 ал.1, с акт. Същият е подписан от двамата участника в ПТП и
от съставителя.
Страните по делото
не спорят, че за така настъпилото застрахователно събитие и по горецитирания
застрахователен договор ищецът е уведомил ответника, при когото е била
образувана преписка по щета № 2601-1261-18-401322/29.01.2018 г. По същата са
били съставени от ответника три опис – заключения на щетите по процесния л.а.,
а именно от дати 29.01.2018 г., 31.01.2018 г. и 13.03.2018 г. В първия за смяна
са посочени – броня задна, стоп ляв външен, панел заден ляв, джанта задна лява,
държач задна броня ляв. Във втория опис за смяна са посочени – основи на задна
броня – ПВЦ и метал, спойлер задна броня, въздуховод багажник, кора багажник
лява, накрайник карбонов ауспух, престилка задна, падкалник заден ляв,
ЕБ-Дистроник, алуминиев рефлектор за ауспух, датчик парктроник – 1 бр.,
инсталация ел.парктроници, основа/ стойка лява за броня и носач заден ляв долен;
както и за ремонт – накрайник ауспух вътрешен. В третия опис за смяна е посочен
и апарат ръчна спирачка на задно ляво колело. Ответникът представи по делото
множество платежни нареждания за извършени преводи по негово нареждане на суми
по банков път, всички от „Юробанк България” АД и по процесната преписка по щета;
а именно:
-
платежно
нареждане с уник. рег. № BORD07887790/04.04.2018 г. за сумата от 3 333,33
лв. в полза на третото лице – помагач „Димитър Пенев“ ЕООД;
-
платежно
нареждане с уник. рег. № BORD06190596/13.07.2018 г. за сумата от 7 915,47
лв. в полза на същото;
-
платежно
нареждане с уник. рег. № BORD05353034/05.12.2018 г. за сумата от 72 лв. в полза
на ищеца; и
-
платежно
нареждане с уник. рег. № BORD05353141/05.12.2018 г. за сумата от 601,74 лв. в
полза на ищеца.
На 01.05.2018 г. е
бил съставен приемо- предавателен протокол от третото лице – помагач „Димитър
Пенев“ ЕООД, във връзка с ремонт по щета № 18-401322 на процесния л.а., на
основание договор за извършване на автосервизни услуги между ответника и
третото лице, подписан от представители на третото лице и на ищеца. Според
същия, собственикът на л.а. с подписа си удостоверява, че ремонтът е извършен
качествено и л.а. е приет без възражения.
Ищецът представи по
делото множество фактури, издадени му като получател на подробно описани стоки
и услуги, а именно:
-
фактура
№ 1070/02.02.2018 г., ведно с фискален бон от същата дата, за сумата от
2 200 лв. за 4 бр. джанти, издадена от ЕТ „М-Кар тунинг”- Марин Чомаков –
Горна Оряховица;
-
фактура
№ 20022100/09.05.2018 г., ведно с фискален бон от същата дата, за сумата от 220
лв. за сензор парктроник, издадена от „Автогранд” ООД – Хасково;
-
фактура
№ 45/09.05.2018 г. за сумата от 150 лв. за авторемонтна услуга, издадена от
„Ауто механикс
-
фактура
№ 7059/06.06.2018 г. за сумата от 650 лв. за електронен кабел за ръчна
спирачка, 1 брой, издадена от ЕТ „Евротур- Петко Господинов- И.И.”***.
Ищецът представи още
опис на необходимите документи за приключването на щета №
2601-1261-18-401322/29.01.2018 г., подаден на 06.06.2018 г. от Рейхан Салим
Мехмед, за три броя фактури, които да бъдат заплатени на клиента, без да са
конкретно цитирани. Ответникът му е изпратил писмо с изх. № 478/15.01.2019 г.
от директор на „ОАЗ”, че по процесната щета извършване на ремонтната дейност по
л.а. е била възложена на третото лице – помагач „Димитър Пенев“ ЕООД, на когото
била изплатена сумата от 11 248,80 лв. за закупуване на части и извършване
на ремонтна дейност, подробно описани и съответстващи на тези в горните три
описа на щетите, които са били приложени към писмото. На 01.05.2018 г. л.а. бил
приет отремонтиран и без възражения. По ликвидационната преписка на ищеца били
заплатени още 72 лв. за репатриране на л.а. и 601,74 лв. за закупуване на
джанта задна и накрайник карбонов ауспух. Размерът на определеното
застрахователно обезщетение напълно съответствал на констатираните по л.а.а увреждания,
в пряка причинно – следствена връзка със застрахователното събитие от
28.01.2018 г.
По искане на
ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.П.И.,
извършен в присъствието на вещото лице. Свидетелят сочи, че е собственик на фирма с пунктове за
технически преглед, автосервиз и автомивка. Той отремонтирал процесния
автомобил, като му направил диагностика, лицензирана за марката на автомобила, и
установил неща, които не работели и били сменени. Трябвало да се смени един
кабел, който бил за управление на няколко модула, на няколко компютъра и който
давал грешка. Имало и други неща- парктроник и развалена задна камера, заради
която всъщност бил откаран л.а. при св. И.. Този проблем бил отстранен, след
което била направена посочената диагностика. Лично св. И. работел по процесния
л.а., който му бил препратен от ответника. Кабелът видимо не бил скъсан или
увреден, но след смяната му проблемът се отстранил. На свидетеля била заплатена
сумата по фактурата. Този кабел не бил само за ръчна спирачка, а за няколко
модула, той бил комплект. Целият сноп бил за ръчна спирачка, за управление на
задната рейка и още един- два модула. Кабелът вземал захранване от електрическия
механизъм на ръчната спирачка- моторчето. Той бил и част от кан- системата за връзка
на електронните блокове и захранващ кабел.
За цялостното
изясняване на фактическата
обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено.
Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е необходимите му
проучвания, замервания и изчисления; приложило е снимков и табличен материал. То
е изяснило механизма на настъпване на процесното ПТП и настъпилите в негов
резултат щети, които описва и които съответстват на горепосочените данни по
протокола за ПТП. Експертизата сочи, че ударът между двата л.а. е станал в
западната лента за движение по направление Хасково- Димитровград, в Северна
индустриална зона – Хасково. Те се движели в лявата „бърза“ лента за движение,
а в дясната по-бавна – товарен автомобил и друг л.а. зад него. Л.а. на ищеца
БМВ се е движел със средна скорост от около 80 км/ч, а другият л.а. – Ауди с
около 90 км/ч. След км 278 на ПП, третият л.а. от дясната лента предприел маневра
изпреварване на бавно движещия се товарен автомобил, при което наближаващият го
ищцов л.а. намалил скоростта си, за да запази необходимата дистанция. Движещият
се зад него л.а. Ауди го достигнал и въпреки опита си да се забави, със своята
предна дясна част се ударил в задната лява страна на ищцовия л.а. Последвало
отместване траекторията на движение на последния надясно, като контролиран от
водача си достигнал до аварийната лента в дясно. Удрящият л.а. Ауди се отклонил
на северозапад към разделителната мантинела и се ударил в нея. Вещото лице
прави извод, че водачът на ищцовия л.а. е реагирал адекватно на променящите се
условия на пътя, като запазил достатъчно дистанция с движещото се пред него
ППС, като не е имал техническа възможност да избегне ПТП. Ударът отзад на този
л.а. от л.а. Ауди, който бил с по-голяма маса и се движел с по-висока скорост,
довел до деформации в задната част на купето, засегнали конструктивни елементи,
а именно: задна броня, престилка задна, блок задни леви сигнални светлини, багажник,
ауспух, калник и подкалник задни леви, електронен блок, парктроник – датчик ляв
заден, задна лява джанта, окачване задно ляво колело, спирачен механизъм задно
ляво колело, подробно описани в таблица 2 от заключението. Таблица 1 от същото
съдържа в 21 позиции констатираните от ответника при трите огледа повреди по
л.а., от които са били подменени всички, с изключение на – накрайник за ауспух
карбонов Akrapovic и джанта задна лява 18“, т.к. не отговаряли
на каталога за авточасти на БМВ, а били тунинг – елементи, които не били
доставени. След издаване на л.а. от сервиза и проверка със специализиран
софтуер за грешки в системите, били установени допълнителни елементи, нуждаещи
се от подмяна – електронен кабел, свързан с ръчната спирачка, сензори за
парктроник – още 2 броя, отстраняване на софтуерни грешки по електрониката.
Вещото лице е остойностило вредите, които не са били възстановени от доверения
сервиз, като е анализирало всяка поотделно, а именно:
-
подмененият
повреден електронен кабел, след което грешките са изчистени – според
представената по делото фактура № 7059/06.06.2018 г. - 650 лв. без ДДС и 780
лв. с ДДС;
-
подмененият
накрайник за ауспух карбонов Akrapovic бил нестандартен детайл, т.н. тунинг –
накрайник, и се предлагал широко на автопазара у нас на цена от 190 лв.;
-
сензори
за парктроник – още 2 броя, според представената по делото фактура № 20022100/ 09.05.2018
г., за единия – 91,67 лв. без ДДС и 110 лв. с ДДС, общо за двата - 220 лв.;
-
джанти
4 броя, според представената по делото фактура № 1070/02.02.2018 г. –
единичната цена на закупените за монтаж комплект джанти съответствала на тунинг
– джанти – реплика с единична цена от 458,33 лв. за 1 брой без ДДС и 550 лв. с
ДДС, а за 4 броя – 1 833,33 лв. без ДДС и 2 200 лв. с ДДС. Според
горецитираното писмо от ответника, изплатено било обезщетение от 601,74 лв. за
закупуване на джанта задна лява и накрайник карбонов ауспух, разходите за които
според до тук определените стойности възлизали на 550 лв. + 190 лв. = 740 лв. с
ДДС, или 616,66 лв. без ДДС;
-
отстраняване
на софтуерни грешки по електрониката и демотажно – монтажни дейности по
допълнително установените вреди били оценени като труд на стойност 150 лв. по
представената фактура № 45/09.05.2018 г., което съответствало на 6 човекочаса
високоспециализиран труд, със съдействието на професионална електронна
диагностична апаратура, за чийто софтуер се поддържа абонамент. Според вещото
лице, датата на фактурата била показателна за това, кога е осъществен процесът
на търсене причините за грешките и е установена необходимостта за смяна на
кабела и допълнителните два сензора за парктрониците.
Според горното,
експертизата изчислява общата стойност на вредите, които не са възстановени от
доверения сервиз, според средно – пазарните цени за труд, материали и нови авточасти,
без прилагане на овехтяване, в четири варианта:
-
2 957,66
лв. без ДДС и 3 550 лв. с ДДС, в т.ч. и 4 броя тунинг – джанти;
-
2 456,21
лв. без ДДС и 2 948,26 лв. с ДДС, в т.ч. и 4 броя тунинг – джанти, но без
изплатената от ответника сума от 601,74 лв. /501,45 лв. без ДДС/ за закупуване
на джанта задна лява и накрайник карбонов ауспух;
-
1 582,66
лв. без ДДС и 1 900 лв. с ДДС, в т.ч. стойността само на една тунинг – джанта;
-
1 081,21
лв. без ДДС и 1 298,26 лв. с ДДС, в т.ч. стойността само на една тунинг – джанта, но без изплатената от
ответника сума от 601,74 лв. /501,45 лв. без ДДС/ за закупуване на джанта задна
лява и накрайник карбонов ауспух.
Вещото лице сочи, че за възстановяване
състоянието на л.а. отпреди ПТП следвало всички джанти да са еднакви и без
деформации. Т.к. е бил придобит с неоригинални джанти и накрайник за ауспух
карбонов, за възстановяването им се търсел доставчик на туниниг – елементи,
които се предлагали в комплект. За ищцовия л.а., с пълно задвижване 4х4,
изискването било дажнтите от един мост да са еднакви, т.е. възстановяването му
в първоначално състояние изисквало комплектуването му 4 еднакви джанти 18“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Исковата претенция е
насочена пряко против застрахователя, неизплатил изцяло претендираното застрахователно
обезщетение по депозирано уведомление, на основание сключен между страните
застрахователен договор за имуществена застраховка от ищеца, за настъпило застрахователно
събитие - ПТП. Съгласно чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1 – 3
или ал. 5. Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според ал.2 от
същия, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. В хода на производството
по този иск следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно
правоотношение между страните по делото – застрахован и застраховател,
възникнало по силата по валидно сключена между тях застраховка „Каско” на МПС.
От друга страна, е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото
на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за
имуществена застраховка. Следва да бъдат установени и елементите от фактическия
състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между
тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди
вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на
настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател.
Не е спорно по
делото, а и от събраните писмени доказателства е установява, че към датата на
процесното ПТП 28.01.2018 г. и за процесното собствено на ищеца МПС - л.а. „БВМ
640Д“ с рег. № Х 5678 КМ, между него, като застрахован, и ответника, като
застраховател, е бил валидно сключен и е действал договор за застраховка „Каско“
на МПС, считано за периода 19.12.2017 г. - 18.12.2018 г. Към същата дата е била
платена и дължимата първа от разсрочените застрахователни премии по договора.Не
са спорни по делото и обстоятелствата по възникване на процесното ПТП и вината
за настъпването му. Те и настъпилите за ищеца имуществени вреди се доказаха по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, което изцяло
кореспондира с ищцовата теза. Установи се, че това ПТП се е състояло на 28.01.2018
г., около 14,50 ч., на път I-5, от гр. Хасково за гр. Димитровград, км 287+500,
с участници - л.а. на ищеца и л.а. „Ауди КУ7“ с рег. **********, който поради
неспазване на достатъчно безопасно разстояние /дистанция/ ударил отзад движещия
се пред него л.а. на ищеца. Спрямо виновния водач на МПС е било взето и
административно отношение за неспазване на императивната разпоредба на чл.23
ал.1 от ЗДвП, според която водачът на ППС е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Още със
съставянето на протокола за ПТП, в него са отразени видимите щети по ищцовия
л.а. – деформация в задна лява част. Същите се установиха по несъмнен начин от
съставените описи по образуваната при ответника за случая преписка по щета №
2601-1261-18-401322, както и от заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза. Тази преписка е била образувана при
ответника, по заявление на ищеца от 29.01.2018 г., с което го е уведомил за
настъпилото застрахователно събитие, в законоустановения срок по чл.403 ал.1 от КЗ. В описите на застрахователя за смяна са посочени щетите по л.а., а именно: броня
задна, стоп ляв външен, панел заден ляв, джанта задна лява, държач задна броня
ляв, основи на задна броня – ПВЦ и метал, спойлер задна броня, въздуховод
багажник, кора багажник лява, накрайник карбонов ауспух, престилка задна,
падкалник заден ляв, ЕБ-Дистроник, алуминиев рефлектор за ауспух, датчик
парктроник – 1 бр., инсталация ел.парктроници, основа/ стойка лява за броня и
носач заден ляв долен, апарат ръчна спирачка на задно ляво колело; както и за
ремонт – накрайник ауспух вътрешен. Подмяната на така констатираните увредени
детайли е била възложена и заплатена на доверения сервиз на третото лице –
помагач „Димитър Пенев“ ЕООД, като според заключението на вещото лице,
подменени са били всички, с изключение на – накрайник за ауспух карбонов
Akrapovic и джанта задна лява 18“, т.к. не отговаряли на каталога за авточасти
на БМВ, а били тунинг – елементи, които не били доставени. След издаване на
л.а. от сервиза и проверка със специализиран софтуер за грешки в системите, са били
установени допълнителни елементи, нуждаещи се от подмяна – електронен кабел,
свързан с ръчната спирачка, сензори за парктроник – още 2 броя, отстраняване на
софтуерни грешки по електрониката. От заключението на вещото лице съдът приема
за установено още, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените подробно описани вреди на л.а., в т.ч. по изложените по-долу
съображения.
Основният спорен въпрос между страните по делото е, дали с изплатеното от ответника застрахователно обезщетение за щетите по ищцовия л.а. изцяло са обезщетени, според законовите изисквания, претърпените от процесното ПТП имуществени вреди. След съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос. Според чл. 386 ал. 2, вр. чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400 ал. 2 от КЗ,за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о. Същата е постановена при действието на КЗ /отм./, но е приложима и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съдът взема предвид
заключението на вещото лице за стойността на вредите, които не са били
възстановени от доверения сервиз, а именно:
-
подмененият
повреден електронен кабел, след което грешките са изчистени – според
представената по делото фактура № 7059/06.06.2018 г. - 780 лв. с ДДС.
Неоснователно е ответното възражение, че обезщетение за същото не се дължало,
т.к. повреда на такъв кабел не била констатирана в описите на застрахователя и
в доверения сервиз. Напротив самото трето лице – помагач призна, че не
разполага с оригинален софтуер на БВМ и винаги препоръчва на клиентите, да
посетят оторизиран сервиз за изчистване на софтуерни грешки, натрупани при по-
тежки ремонти. Именно това е предприел ищецът, обръщайки се към св. И. за
последваща софтуерна диагностика на л.а., констатирала необходимостта от
подмяна на посочения кабел, след което грешката била изчистена. Нещо повече,
представителни на самото ответно дружество са потърсили свидетеля за същата
работа по процесния л.а.
-
подмененият
накрайник за ауспух карбонов Akrapovic - нестандартен детайл, т.н. тунинг –
накрайник, който се предлагал широко на автопазара у нас на цена от 190 лв.
Ответникът възразява, че е изплатил тази щета на 05.12.2018 г. Това плащане
обаче включва и един брой джанта, при което и при липса на изрично посочване на
погашенията, във връзка със заключението на вещото лице за стойността на двата
детайла- липсва основание да се приеме, че това вземане е било погасено изцяло.
-
сензори
за парктроник – още 2 броя, според представената по делото фактура № 20022100/ 09.05.2018
г., общо за двата - 220 лв. с ДДС.
-
джанти
4 броя, според представената по делото фактура № 1070/02.02.2018 г. –
единичната цена на закупените за монтаж комплект джанти съответстваща на тунинг
– джанти – реплика с единична цена от 550 лв. с ДДС, а за 4 броя – 2 200
лв. с ДДС. Ответникът оспорва наличието на увреждания по джанти задна дясна и
две предни, а за уврежданията по джанта задна лява било изплатено обезщетение
на 05.12.2018 г. Увреждания по тези три джанти нито се твърдят, нито се
доказват. От заключението на вещото лице обаче се установи, че за
възстановяване състоянието на л.а. отпреди ПТП следва всички джанти да са
еднакви и без деформации. За ищцовия л.а., с пълно задвижване 4х4, изискването
е, джантите от един мост да са еднакви, т.е. възстановяването му в първоначално
състояние изисква комплектуването му с 4 еднакви джанти 18“. Ето защо, на
обезвреда подлежи разходът именно за комплект от 4 джанти за ищцовия л.а.
Възраженията на ответника, направени за пръв път в хода на устните състезания,
че липсвало основание за обезщетяване на процесните тунинг части – джанти и
ауспух, т.к. те подлежали да допълнително застраховане, каквото липсвало, а
извънсъдебно на ищеца били изплатени суми за оригинални джанта и ауспух, като
разликата за тунинг такива не се дължала – не следва да се обсъждат от съда,
като преклудирани, на основание чл.133, вр. чл.131 от ГПК. Същевременно,
ответникът не оспори тезата на третото лице – помагач „Димитър Пенев“ ЕООД, че
го е уведомил, че джанта задна лява и накрайник ауспух, които фигурирали в
описа да подмяна, при изготвяне на проформата доставчикът за авточасти уведомил,
че не може да достави същите, т.к. не били оригинални по каталожен номер на
рамата на л.а., а били допълнително слагани – тунинг вариант. За същото
ответникът дал становище, че ще ги заплати на ищеца по представени от него
фактури, което очевидно по-късно е отказал да стори.
-
отстраняване
на софтуерни грешки по електрониката и демотажно – монтажни дейности по
допълнително установените вреди са оценени като труд на стойност 150 лв. по
представената фактура № 45/09.05.2018 г., което съответства на 6 човекочаса
високоспециализиран труд, със съдействието на професионална електронна
диагностична апаратура, за чийто софтуер се поддържа абонамент. Предвид
гореизложените съображения, съдът приема, че ответникът дължи обезщетение и за
това. Датата на фактурата, следваща с около седмица издаването на л.а. от
доверения сервиз, е показателна за това, кога е осъществен процесът на търсене
причините за грешките и е установена необходимостта за смяна на кабела и
допълнителните два сензора за парктрониците.
Сборът на горепосочените
стойности вещото лице определя на 2 957,66 лв. без ДДС и 3 550 лв. с ДДС, което
не се оспори от страните по делото.
Относно
общият размер на неизплатеното обезщетение, което се дължи на ищеца за
гореописаните щети, съдът взема предвид заключението на вещото лице и
представените по делото фактури и платежни документи. Същият следва да бъде
определен, според предложения от експертизата втори вариант на изчисление - обща
стойност на вредите, които не са възстановени от доверения сервиз, според средно
– пазарните цени за труд, материали и нови авточасти, без прилагане на
овехтяване, а именно: 2 948,26 лв. с ДДС, в т.ч. и 4 броя тунинг – джанти,
която сума е разликата между общият размер от 3 550 лв. и изплатената от
ответника сума от 601,74 лв. за закупуване на джанта задна лява и накрайник
карбонов ауспух - по банков път с платежно нареждане от 05.12.2018 г. В този
общ размер от 2 948,26 лв. е и предявеният иск, който като основателен и
доказан следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на
предявяването му 20.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в общ
размер на 704,38 лв., включващи разноски за държавни такси от 118 лв., за
депозит за вещо лице от 150 лв. и за адвокатско възнаграждение от 436,38 лв.,
намалено от съда по възражение на ответника, според правилото на чл.78 ал.5,
вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изцяло неоснователно е ответното възражение, че с поведението си той
не е дал повод за завеждане на делото, предвид на което не следвало в негова тежест
да са разноските по делото. Освен, че е дал повод за предявяване на иска,
предвид гореизложеното, ответникът и не признава същия, за да е приложимо
правилото по чл.78 ал.2 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По
предявения иск с правно основание чл. 405 ал.1, вр. чл.399 от Кодекса за
застраховането, от „Суса-С“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул.
„България“ № 136 вх.А ап.2, представлявано от управителя Синан Салим Мехмед; против ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх” №
51Д, представлявано от изпълнителните директори М.М- Г. и П.Д; при участието на трети лица помагачи, на
страната на ответника - „Димитър Пенев“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул. „Струга“ № 13,
представлявано от управителя Д.ПИ.; и „Застрахователна компания Олимпик – клон
България“ КЧТ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142а, представлявана от П.Т.Е.:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Суса-С“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2 948,26 лева, представляваща разлика между дължимото и изплатеното
обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил „БВМ 640Д“ с рег. № ********
в следствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек автомобил „Ауди КУ7“
с рег. **********, настъпило на 28.01.2018 г., около 14,50 ч., на път I-5, от гр. Хасково за гр.
Димитровград, км 287+500, за
което е бил съставен протокол за ПТП с № 1577396/28.01.2018 г. и при ответника
е била образувана преписка по щета № 2601-1261-18-401322/29.01.2018 г.; а
именно – за следните вреди:
- подменен
повреден електронен кабел по фактура № 7059/06.06.2018 г. за 780 лв. с ДДС;
- подменен
накрайник за ауспух карбонов Akrapovic за 190 лв.;
- сензори
за парктроник – 2 броя по фактура № 20022100/09.05.2018 г. за 220 лв. с ДДС;
- джанти
4 броя по фактура № 1070/02.02.2018 г. за 2 200 лв. с ДДС;
- отстраняване
на софтуерни грешки по електрониката и демотажно – монтажни дейности по
допълнително установените вреди - труд на стойност 150 лв. по фактура №
45/09.05.2018 г.;
ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 20.12.2018
г. до окончателното изплащане; както и сумата
от 436,38 лева, представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно
с поригинала!
Секретар:М.Б.