Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2603 по описа за 2014г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от М.А.М., ЕГН**********,*** ***, *** и М.А.К.,
ЕГН**********,*** против К.Ц.Ц., ЕГН**********,***8,
в която се твърди, че ищците са наследници на ***, поч.
2000 г. Твърди се, че с Решение № 18-11 / 01.10.1992 г. на Общинска Поземлена
Комисия-Плевен на *** се признава за възстановяване правото на собственост
върху лозе 4 дка в м.***, пета категория, попадащи в обхвата на &4а и
&4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, обективиран имот в молба-декларация за членство в ТКЗС
от 29.03.1956 г, кв.8, т.1, но с отказ да се възстанови правото на собственост
върху същия имот, поради обстоятелството, че „ИМОТЪТ ПОПАДА в пар.4 от
ЗСПЗЗ". Твърди, че със Заповед РД 15-1831 / 03.11.2000 г. на ***на О.П. на осн. пар.62, ал.З от
ПЗР на ПМС 456 / 1997 г. е признато правото на ползвателя Ц. *** Ц. за
придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот -
парцел №22-3 в м.*** по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че със Заповед
РД 15-1831 / 03.11.2000 г. на ***на О.П. е издадена в
резултат на молба, подадена от Ц.Ц. на 13.01.1998 г.
с приложено Удостоверение № 15 /10.01.1983 г., издадено от своя страна на осн.
Решение № 161 /1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен. Твърдят, че съгл. Протокол №20 от
22.XII.1982 г., съдържащ Решение № 161 / 1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен ***на О.П.
го приема за ползвател, имащ право да придобие собственост по реда на &4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че Решение № 161 / 1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен от
Протокол №20 от 22.XII.1982 г. - Точка 9 от дневния ред, съдържа четири точки
(с римски цифри от I-IV) за преотстъпване на земи на различни основания, както
следва: I.Безвъзмездно преотстъпване на 16 лица. - без изброени поименно лица,
II.Преотстъпване чрез оценка - 21 поименно
изброени лица. Ц.Ц.
не е нито едно от тези лица, III. Утвърждаване
на правоимащи по реда на 11 ПМС от 2.III.1982 г. на 11 лица. - неизброени
поименно,IV.Утвърждаване на граждани по 11 ПМС настанени на парцели от минали
години на 30 човека. - неизброени поименно. Твърдят, че Протокол №20 от
22.XII.1982 г., съдържащ Решение № 161 /1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен не е
подписан от Председателя на ИК на ОбНС, чийто подпис би следвало да удостовери
вземането на решение по надлежния ред, съгл. чл.51, изр.5 от Закона за
народните съвети от 1951 г. (отм.) „протоколите на заседанията, се подписват от
председателя и секретаря, поставящ кумулативно изискване за удостоверяване на
взетото решение. Твърдят, че на Протокол №20/1982 г. е положен подпис на Секретаря
на ИК на ОбНС-Плевен - ***, нооспорват
удостоверителния акт на този подпис, тъй като *** не е присъствал на
заседанието - видно от стр.1 (първа) на протокола и следователно не е могъл с
подписа си да удостовери вземането на Решения от №153 до №168. вкл. Решение
№161. Излагат съображения, че съгласно практиката на ВКС (Решение
№766/03.02.2011 г. по гр.д. №1590/2009 г. на I г.о., Определение №
916/08.10.2009 г. по гр.д. №762/2009 г. на II г.о.), придобиването на вещното
право на ползване възниква от надлежно взето решение за това на компетентния
административен орган - ИК на ОбНС, а диспозитивният документ, с който се
учредява правото на ползване е административен акт. Считат, че правопораждащ
ефект следва да има съответното решение на компетентен орган - ИК на ОбНС.
Твърдят, че при направено запитване в Държавен архив - Плевен, установили, че
там се съхранява Протокол №20 от 22.XII.1982 г, съдържащ Решение № 161 / 1982
г. на ИК на ОбНС-Плевен, в който обаче не е посочен ползвателя Ц. *** Ц.,
подписан със син химикал от не присъствалия секретар на ИК - ***. Твърдят, че
се съхранява и ксерокопие от
Предложение, на което „на ръка" е дописано, че се отнася към Решение №161,
без да се уточнява година и дата на внасяне за гласуване, предоставено на
Държавен архив - Плевен през 1994 г. извън Протокол №20 от 22.XII.1982 г,
съдържащ Решение № 161 / 1982 г. на ИК на ОбНС-Плевен. Твърдят, че видно от
Писмо на О.П. и Писмо на Държавен архив - Плевен, това „предложение" не се
съхранява в оригинал. Оспорват материалната доказателствена сила на копието, на
което „на ръка" е дописано, че е към решение №161. Считат, че това
предложение не е неразделна част от Протокола, съхранява се отделно и е
възможно да се отнася към друго решение или да е било съставено по-късно.
Считат, че такава архивна единица не може да служи като писмено доказателство
(Решение №766/03.02.2011 г. по гр.д. №1590/2009 г. на I г.о.). Излагат
съображения, че ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице -
служител в държавен орган или общинска служба, на което не са посочени трите
имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, не представлява официален препис и
заверено по този начин ксероксно копие от документ, оригиналът на който не се
съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. Считат, че поради
горното, не може да бъде направен извод, че с Решение №161 /1982 г. на ИК на
ОбНС-Плевен е предоставено право на ползване върху имот №22-3 в м.***.
землището на гр.Плевен. Молят, по отношение на К. *** (наследник на Ц.Ц.) на осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че Ц. *** Ц. не е станал
собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били
налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот (овощна
градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831 /
03.11.2000 г. на ***на О.П. нов № 56722.714.3 в ПНИ
на гр.Плевен.
Излагат съображения, че
правния интерес на ищците от предявения отрицателни установителен иск за
собственост се състои в следното: Ц.Ц. не е станал
законен собственик по реда на пар.4, защото не е титуляр на право на ползване
по реда на пар.4, от което следва, че ако Ц.Ц. не
може да бъде легитимиран като ползвател по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще е
налице спор относно предпоставките за изкупуване на процесния имот. Съдебното
решение по този спор е основание за изменението на влезлия в сила План на
новообразуваните имоти, в резултат на което ищците ще получат заповед съгл.
пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ (Решение №462/19.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №844/2009 г.,
II г.о.). Претендират направените по делото разноски.
Ответника К.Ц. е подал в
срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, писмен отговор в
който взема становище, че предявения иск е недопустим по следните съображения:
В настоящия случай ищците предявяват отрицателен установителен иск, с който
искат да установяват, че към един минал момент, към момента на извършена на
26.01.2011 година продажба, наследодателя на ответникът, чрез пълномощник -
продавач по сделката не е бил собственик на продадената вещ. Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълкув. дело № 8/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Това е така, като при предявения иск ще
се установяват права, респ. липсата им към настоящия момент, т.е. към момента
на предявяване на иска и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск
решение ще се формира към момента на приключване на устните състезания (чл. 235
от ГПК). Счита, че в настоящия случай ищците искат установяване на липсата на
едно право към минал момент и следва да се приеме, че за тях липсва правен
интерес от търсената с иска защита, тъй като получателят, т.е. купувачът по
сделката е субектът, който към настоящия момент се легитимира като собственик и
смущава правата на ищците, а не прехвърлителя. Развива подробни съображения за
аргументация на недопустимостта на предявената искова претенция по отношение на
К.Ц. с твърдения за липса на интерес по причина, че процесния имот вече е
прехвърлен на другите двама ответници, а и счита, че установителния иск не би
защитил адекватно ищците, поради наличието на правната възможност да предявят
осъдителен иск за собственост. Аргументира недопустимостта на предявената
претенция и с подробни и подкрепени с доказателства и съдебна практика, че спорът
между ищците и ответника К.Ц./неговия наследодател/ е решен с влязло в сила
съдебно решение. Твърди, че производството по придобиване на правото на
собственост върху процесния имот е приключило законосъобразно и издадената в
тази връзка заповед на ***за придобиването на правото на собственост е влязла в
сила. Поради изложеното счита, че ако бъде прието, че искът е допустим, то той
по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от Решение № 18-11/01.10.1992г., че на наследниците на *** *** *** е
признато правото на собственост върху Лозе 4,000 дка., пета категория, находящо
се в терен по параграф 4 на гр.Плевен, местност *** и е отказано да бъде
възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници, тъй
като имота попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение за
наследници № 005224/28.09.2005г./л.47/, наследник на *** *** *** е ***,
Видно от Удостоверение
за наследници № 000326/25.04.2001 г., издадено от Община Столична, наследници на *** са М.А.М. и М.А.К..
Установява се от
Удостоверение за наследници № 4088/23.09.2014г., че наследник на Ц. *** Ц., ЕГН**********
е К.Ц.Ц..
Видно от Протокол №
20/22.12.1982г. на ИК при ОбНС- решение 161, т.IV са „утвърдени граждани
по 11 ПМС, настанени на парцели от минали години на 30 човека“. Установява се
от Писмо № 281/22.08.2013г. на ДА Архиви- офис Плевен, че Протокол №
20/22.12.1982г., както и приложението към Решение № 161 от същия протокол се
намират в архивна единица № 30-Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС с
приложени към тях материали от 09.12.1982г. до 29.12.1982г. В края на протокол
№ 20 има подпис на секретар с отбелязани имена М.Панчев. Подпис на председателя
Т.Т.с печат на ОбНС- Плевен
не са положени. В края на предложението, касаещо Решение № 161 от същия
протокол се разпознават подписа на вносителя на предложението, който не в
оригинал и мокър печат на ОбНС-Плевен/много блед/.
По делото е представено
Предложение до ИК на ОбНС- Плевен, по т.IV, под № 21, от което е
посочен Ц. *** Ц. – м.*** за утвърждаване на граждани по 11 ПМС, настанени на
парцели от минали години, като общия брой е 30 човека. В съдебно заседание от
30.01.2018г., ищците по делото, въпреки, че те са представили посоченото
писмено доказателство, са оспорили същото и са поискали да бъде изключено от
доказателствата по делото, тъй като е представено в незаверено ксерокопие.
Съдът намира възражението за основателно, поради което не следва да вземе под
внимание представеното писмено доказателство Предложение
към решение № 161/1982 на Изпълнителния комитет към Общински народен съвет
Плевен/л.16-23 от делото/. Незаверените копия от писмените документи не
представляват надлежно писмено доказателство по смисъла на ГПК-чл.183 ГПК. В
този смисъл е трайната съдебна практика/примерно Решение N: 630 от 9.10.1995
г., 5 чл. състав/. Ксероксните копия от документи не са писмени доказателства
по ГПК, освен ако са заверени от страната преписи (Р 166-2014-I г.о. на ВКС).
Предвид изложеното, съдът не обсъжда при преценка основателността на предявения
иск представеното доказателства Предложение към решение № 161/1982 на
Изпълнителния комитет към Общински народен съвет Плевен.
Установява се от Удостоверение
№ 15/20.01.1983г./л.245 от делото/, че в изпълнение на Постановление № 1 на МС
от 1981г. и решение № 161/1982г. на ИК на ОбНС-Плевен, картон 276, се
предоставя право на ползване на Ц. *** Ц. на овощна градина 800 кв.м., находяща
се в гр.Плевен, м.***, парцел 232.
Видно от молба № ПСД
94-Ц/13.01.1998г., Ц. *** Ц., ЕГН********** е отправил същата за придобиване
правото на собственост върху предоставената му за ползване земя от 300 кв.м.
лозе и 500 кв.м. овощна градина, находяща се в гр.Плевен, м.***. В хода на
производството е оспорено авторството на молбата, с твърдение, че подписа в нея
не е положен от сочения като негов автор Ц.Ц..
Открито е производство по реда на чл.193 ГПК. Допусната е и изслушана съдебно-графическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно, обосновано,
обективно и безпристрастно. От него се установява, че подписа в молба от
13.01.1998г. е положен от Ц. *** Ц.. Поради изложеното и на основание чл.194,
ал.2 ГПК, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Установява се от Заповед
№ РД-15-1831/03.11.2000г., че на Ц. *** Ц. е признато правото като ползвател,
на придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски
имот-масив 22, парцел 003, в местността *** по реда на параграф 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ в размер на 600 кв.м. Установява се от Решение № 266/11.05.2009г.,
постановено по АД № 589/2008 по описа на Адм.съд –Плевен, че е оставена без
уважение жалбата на М.М. и М.К. против Заповед № РД
12-360/04.03.2008г. на ***на Община-Плевен, с която е
одобрена оценката на предоставената за ползване на Ц.Ц.
земеделска земя 600 кв.м. в м.***, в землището на гр.Плевен.Решението е
оставено в сила с Решение № 13085/04.11.2010г. по адм.д.9709/2009 на ВАС.
Представени
са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът следи служебно за
допустимостта на предявената претенция и намира предявения отрицателен
установителен иск срещу К.Ц.Ц. за допустим. Съобразно
приетото в т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС на РБ,постановено по т.д. №
8/2012 г. на ОСГТК „чрез отрицателния установителен иск, ищецът защитава своето
право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата
му, които са пречка, за да реализира собственото си право.“. Ищецът има
задължението да установи свое накърнено материално право, като докаже фактите,
от които то произтича. Също така, за ищеца би бил налице и правен интерес чрез
този иск да установи несъществуването на спорното право на ответника и такъв
интерес би бил налице, „когато отричането на собственическите права на
ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване
и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца“.
В настоящия случай е предявен
е отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде установено, че
наследодателя на К.Ц.Ц.- Ц. *** Ц. не е станал
собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били
налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот (овощна
градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831 /
03.11.2000 г. на ***на О.П. нов № 56722.714.3 в ПНИ
на гр.Плевен.
Твърденията на ищците са, че наследодателя на ответника
Ц. *** Ц. не е придобил надлежно правото на ползване, поради което не е имал правото
да трансформира правото си на ползване в право на собственост по реда на
параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния поземлен имот. В задължителната, постановена по реда на
чл.290 ГПК, практика на ВКС е прието, че с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от същата дата/ ОСЗГ не възстановява
правото на собственост на бившите собственици, респ. на наследниците им, които
са притежавали земя в терени, раздадени за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
които са налице условията на § 4 - § 4л от същия закон, а само признава правото
на собственост в съществуващи реални граници. Нормата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл. 28а ППЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването,
съответно придобиване правото на собственост върху всеки от новообразуваните
имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот се
индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато
правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за
правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия между двете
групи лица относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране на
прекратеното право на ползване в право на собственост, респ. дали са били
налице основанията за възстановяване на правото на собственост в съществуващи
реални граници в очертанията на конкретния имот съставляват спорове за
материално право на собственост по смисъла на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този
спор се разрешава по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението
по който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти.
Предпоставка за предявяване на този иск ще е издаването на заповед по § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните, тъй като с тази заповед ще е приключила
процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. За другата страна,
в полза на която не е издадена заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя
претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би
съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било признато
правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е
влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако
е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор
ще е наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на
собственост, с оглед правилното му отразяване в плана на новообразуваните имоти
с последващо решението изменение. Правно средство за защита при конкуренция на права
между бивши собственици и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
е и отрицателният установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. Правната
възможност за неговото предявяване произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде
изменен влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на
възникналия спор за материално право./ Решение № 68 от 13.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 791/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 77 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 546/2012 г., I г. о., ГК/
По силата на закона правата на ползвателя по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ изключват правото на възстановяване на собствеността на бившия
собственик на земята. Ето защо е налице конкуренция на правата на бившия
собственик и правата на ползвателя, респективно на приобретателя на процесния
имот, която е разрешена от закона, като е даден преоритет на ползвателя да
придобие правото на собственост и сам в случай, че той не притежава това право
или не го упражни, имота се възстановява на собствениците.
Ищците в производството следва да докажат само
правния си интерес от предявяването на иска. В тежест на ответника К.Ц. е да
докаже, че наследодателя му Ц. *** Ц. е
станал собственик на процесния имот и правото му на ползване се е трансфармирало
в право на собственост по законовопредвидения ред на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява
прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министрския съвет. То може да се трансформира в право на собственост
само при кумулативното наличие на законовите предпоставки на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно: 1. Отстъпено право на ползване, съгласно изричен акт
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министрския съвет. 2.
Заплащане на земята съгласно стойността й по оценителен протокол. 3. Наличието
на сграда в съответния имот към 01.03.1991 година.
Съдът намира за установено по делото от
представените доказателства, че съгласно решение № 161 от протокол №
20/22.12.1982г. на ИК на ОбНС - Плевен и предложение до ИК на ОбНС-
Плевен, по т.IV, под № 21 е посочен Ц. ***
Ц. – м.***. Съдът не споделя изложените съображения, че е налице порок при
вземането на решението, тъй като протокола е подписан само от секретар, който
не е посочен като присъствал на заседанието и че не може да бъде прието, че
списъка, в който фигурира името на Ц.Ц. е именно към
това решение 161. Неправилно ищците твърдят, че протокола е дипозитивен
документ и щом той е опорочен, то е опорочено и решението на ИК на ОбНС.
Протоколът е частен свидетелстващ документ. Правото за ползване по съответното ПМС се
предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК
на ОбНС.Съгласно чл.52, ал.1 и чл.51 от ЗНС/отм./ решенията се вземат на
заседания на ИК с мнозинство най- малко половината плюс един от общия брой на
членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се
подписва съгласно нормата на чл.51, ал.5 от председателя и секретаря т.е.
решенията се вземат от колективен орган , предвидената писмена форма не е за
действителност на взетото решение/ както би било, ако се предвиждаше подписване
от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Опорочаването
на формата на удостоверяване/ чрез подпис на председателя и секретаря/ не
рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за
предоставяне право на ползване. /Р№655 от 21.12.2009г. на ВКС по
гр.д.№209/2009г. Р№2295 от 26.01.2004г. на ВКС по гр.д.№2367/2002г.,
Опр.№375/12.04.2010г. на ВКС по гр.д.№1298/2009г./ .
Предоставянето на правото на ползване на Ц. *** Ц.
се установява по задължителен за съда начин и от представеното Удостоверение №
15/20.01.1983г./л.245 от делото/, от което е видно, че в изпълнение на
Постановление № 1 на МС от 1981г. и решение № 161/1982г. на ИК на ОбНС-ПЛевен,
картон 276, се предоставя право на ползване на Ц. *** Ц. на овощта градина 800
кв.м., находящо се в гр.Плевен, м.***, парцел 232. Удостоверението представлява
официален удостоверителен документ и се ползва с обвъзваща съда материална
доказателствена сила за установените в него факти. Удостоверението не е
оспорено в настоящото производство и не е оборена обвързващата съда материална
доказателствена сила.
Установи се по делото, че Ц. *** Ц. е подал в срок
заявление за трансформиране правото на ползване в право на собственост с на
13.01.1998г. Заявлението е оспорено по отношение на неговото авторство, но
оспорването, след приемане на съдебно-графическа експретиза е прието за
неуспешно.
Не е спорно между страните, че определената цена на
имота, предмет на делото е заплатена. Не се спори между сраните и наличието на сграда
към 01.03.1991 г., която да отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в
от ДР на ППЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното съдът прави извод, че Ц. ***
Ц. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа
на трансформация по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск срещу К.Ц.Ц. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на разноски, но К.Ц.Ц.
не е ангажирал доказателства за направени такива и не
е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.М., ЕГН**********,*** ***, *** и М.А.К., ЕГН**********,***
срещу К.Ц.Ц., ЕГН**********,***8 иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено, че Ц. *** Ц. не е
станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са
били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот
(овощна градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831 /
03.11.2000 г. на ***на О.П. нов № 56722.714.3 в ПНИ
на гр.Плевен, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: