№ 172
гр. ***, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ Гражданско дело №
20222220100948 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД.
Ищецът в настоящото производство Гаранционен фонд с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представялван от Изпълнителните директори М.К. и
С.С., чрез пълномощника им адв.Н. К. П. от АК - Сливен е депозирал на
03.08.2022 г. искова молба с вх.№ 3523 в Районен съд – *** против И. К. И. с
ЕГН **********, с цена на иска 5000.00 лв., представляваща изплатено от
ищеца обезщетение по щета № 19210321/30.08.2019 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че Гаранционен фонд, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“
от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № 19210321/30.08.2019 г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. на Д.И.Т.,
пострадала като пътник в л.а.„Ситроен Джъмпер“ ДКН ВР5426ВВ, при ПТП,
настъпило на 25.02.2019 г.
Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно съгласно влязло в сила
НП бил И. К. И., управлявал л.а.„Фиат Дукато“ с немска регистрация ДКН
JLSW130, който съгласно писмо на НББАЗ не бил идентифициран на
територията, на която обичайно трябвало да се намира, упоменатият
регистрационен номер бил свален от отчет преди датата на събитието и
същият бил без Задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Излага се, че процесното ПТП настъпило при следния механизъм:
1
На 25.02.2019 г. около 09:00 часа на път I - Е79 км 161+367 с посока на
движение гр.Мездра И. И. управлявал л.а.„Фиат Дукато“ ДКН JLSW130, като
не спазвал достатъчно разстояние с намиращият се пред него л.а.„Ситроен
Джъмпер“ ДКН ВР5426ВВ със специален режим на движение, управляван от
водача Д.Т., който намалил скоростта си, вследствие на което го блъснал в
задната част и така реализирал ПТП.
В нарушение на чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата и часа на ПТП.
Д.И.Т. се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557 от Кодекса за
застраховането - без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а.„Фиат Дукато“ с немска регистрация ДКН JLSW130 и по
образувана щета № 19210321 /30.08.2019 г., УС на ГФ й определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв., за нанесените
травматични увреждания, като така определеното обезщетение било
изплатено на молителя на 13.09.2019 г.
Твърди се още, че ищеца с регресна покана потърсил ответника, да
възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било
погасило задължението си.
Моли съда на основание чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.7 от Кодекса за
застраховането, да осъди И. К. И., да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума от 5000.00 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета № 19210321 /30.08.2019 г. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски и юрисконсултстко възнаграждение.
Представят се писмени доказателства по опис.
Съдът е назначил на ответника И. К. И. особен представител, а именно
адв.Х.И.А.. от АК - Сливен, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, с който посочва, че предявеният иск е допустим,
но го оспорва, като изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Не възразява да бъдат приети писмените доказателства, които ищецът
е представил с исковата молба.
Предвид представения документ за банков превод от дата 13.09.2019
г., не възразява да приемете за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,
че Гаранционият фонд е заплатил исковата сума от 5000.00 лв. по заведена
при него щета № 19210321/19 в полза на увреденото лице Д.И.Т..
В откритото съдебно заседание проведено на 22.02.2023 г. за ищеца се
явява адв.Н. К. П. от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
За ответника се явява определеният за особен представител,
адв.Христина И. А. при АК - Сливен.
2
В залата се явява и адв.Н. Г. при АК - Стара Загора, редовно
упълномощена за ответника от същата дата, която моли съда да освободи
особения представител, тъй като видно от пълномощното, ответникът я е
упълномощил да го представлява.
Съдът е уважил направеното искане и е освободил особения
представител.
Адв.Г. посочва, че тъй като били нередовно призовани, моли съда да
отложи делото за друга дата. Заявява също, че било налице съпричиняване.
Относно последното адв.П. посочва, че сроковете за това са
преклудирани и това можело да се направи с исковата молба след отговора и
в срока може да се направят възражения.
Адв.Г. твърди също, че ответника работи постоянно в Италия, въпреки,
че договорите му се предоговаряли на 3 месеца и той не е имал възможност
да получи книжата, съответно да вземе участие.
Постъпило е писмено становище от ответника, чрез процесуалния му
представител адв.Г., с което се излага, че е с месторабота Италия и затова
живеел предимно в тази държава. По тези причини не получил исковата
молба и съда му назначил особен представител адвокат. Разяснява се, че не
бил осъществил връзка с назначения от съда особен представител преди срока
за писмения отговор и поради това той не могъл да заяви важни за него
обстоятелства. Счита, че в случая пропускът се дължал на особени и
непредвидени обстоятелства.
Във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства по случая
заявява, че на процесната дата пътували от Германия и се движели по
магистралата София - Враца в колона един след друг А.Т., едно момче от
Стара Загора, брата на А. и самият той, като след Враца по пътя за Мездра А.
бил пред мен. Пред А. имало моторче с 3 гуми с кабина - в Италия ги наричат
ламбрета. А. го изпреварил. Ответникът тръгнал да изпреварва и видял
линейка в лявата лента с ляв мигач. След като линейката преминала напред,
изпреварил ламбретата и минал зад линейката на 15-20 метра. Линейката
продължила по целия път с постоянно включен ляв мигач.
Разяснява, че пътят Враца - Мездра бил с 4 платна, с по 2 платна в
посока, с желязна мантинела по средата. По пътя за Мездра имало обръщало
за преминаване в обратната посока - в отсрещното движение. Линейката
подминала това обръщало, но продължила с включен ляв мигач в лявата
лента, като от момента когато преминал зад линейката пред нея нямало друг
автомобил. През целия път линейката се движела в лявата лента с постоянно
включен ляв мигач. След като пропуснал обръщалото за обратно движение,
се заблудил, че включения мигач е грешка на шофьора на линейката. На
около 2 километра от обръщалото за обратното движение имало място с
липсваща мантинела около 50-100 метра. Тогава линейката набила спирачки и
тръгнала да завива в обратното движение без да има това право. Ответника
твърди, че видял стоповете на спирачките и също набил спирачките. Това
3
била причината с около 20 км да удари линейката. След като я чукнал,
линейката завила в насрещното и спряла в насрещното движение. Той също
спрял в посоката, в която се движели дотогава /за Мездра/.
Когато отишъл( при линейката, на нея й нямало почти нищо.
Стъпалото било хлътнало малко в средата и долу двете врати на височина
около 15 см от стъпалото и на ширина 20 см общо били хлътнали, но вратите
се отваряли и затваряли. От линейката излезли фелдшер /доктор/, шофьор и
медицинска сестра. Още като спрял буса се обадил на А. за случилото се и
тогава отишъл до линейката. Малко по-късно всички те дошли, като обърнали
някъде в обратната посока. Полицаите дошли и му съставили акт за неспазена
дистанция. Не оспорил наказателното постановление, защото нямал време и
възможност да го прави. Медицинската сестра въобще не заявила тогава, че
нещо е пострадала.
Моли съда да открие производство по оспорване на осн. чл.193, ал.1 от
ГПК по отношение на съдържанието на официалните документи приложени
по настоящото съдебно производство Акт № 08056 от 25.09.2019 г. на
мл.автоконтрольор Я.Д.Й. от ОД на МВР Враца и Наказателното
постановление № 19-0967-000231 от 06.03.2019 г. на Началник сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Враца.
С настоящото становище заявява съпричиняване от страна на
пострадалата медицинска сестра Д.И.Т. с ЕГН ********** и адрес гр.***,
ж.к.Дъбника, бл.16, вх.Б, ап.35 /по представените медицински документи/ и
съпричиняване от страна на шофьора на линейката Д.И.Т. с ЕГН **********
и адрес гр.Враца, ж.к. Дъбника, бл. , вх.В, ет.6, ап.61 /по протокола от ПТП/.
Счита, че шофьора на линейката съпричинил щетата с поведението си на пътя
и преминаването в обратната посока на неразрешено място, а пострадалата
медицинска сестра съпричинила щетата с липсата на поставен предпазен
колан, който при тази ниска скорост на неговия автомобил щяла да я
предпази от твърдените травматични увреждания.
От друга страна заявява, че изплатеното от ищцовата страна
обезщетение на пострадалата е прекомерно.
Заявява, че иска бил неоснователен, тъй като автомобила, който
управлявал имал регистрационни номера и застраховка гражданска
отговорност „Зелена карта“. Твърди, че я е представил на полицаите и тя била
описана в протокола за ПТП. Не отговаряло на истината и другото твърдение
в исковата молба, че немският регистрационен номер, с който се движел в
България е бил свален от отчет, преди датата на събитието и същият бил без
ЗЗ „ГО“. Твърденията в исковата молба за тези обстоятелства били
противоречиви, неясни и нарушавали правото му на защита. Оставя на съда
да прецени дали предявената искова молба е нередовна и би следвало да бъде
оставена без движение.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове
или да ги намали в съответствие с твърдяното от ответника съпричиняване.
4
Прави доказателствени искания, с цел изясняване на обстоятелствата
относно фактите на установяването на злополуката, да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели при режим на призоваване - А.Т. М. с адрес за
призоваване гр.***, ул.„П.Е.“ № 1Г и П.Т. М. с адрес за призоваване гр.***,
ж.к.„З.“ бл.6, ет.2, ап.7, както и да допусне авто-техническа експертиза, която
да отговори на въпросите относно механизма на процесното ПТП, а именно:
Какъв е механизма на ПТП? С каква скорост са се движили двете МПС (ако е
установимо)? Имал ли е техническа възможност водача на линейката да
предоврати ПТП? Имал ли е техническа възможност ответника И. К. И. да
предоврати ПТП, както и съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
на въпросите: Какъв е механизма на причинените увреждания и възможно ли
е да се получат по време и начин, описан в настоящото становище? Какъв е
вида и характера на уврежданията? Свързани ли са уврежданията с болки и
страдания, като се вземат предвид всички усложнения и за какъв период
отшумяват? Какъв е срока за пълното възстановяване на пострадалата?
Ответникът представя писмени доказателства по опис.
В следващото открито съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г. са
разпитани свидетелите А.Т. М. и П.Т. М..
Съдът е уважил искането за назначаване на авто-техническа и съдебно-
медицинска експертиза, и е назначил такива на д-р Й. С. и д-р инж.Х. У..
Експертизите са изгответни в срок и вещите лица са изслушани в последното
по делото открито съдебно заседание, а страните са приели заключенията им.
В последното по делото открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват. За ищеца се явява адв.Н. П. от АК - Сливен, редовно
упълномощен от по-рано, а за ответника адв.Н. Г. при АК - Стара Загора. В
заключителната си пледоария процесуалните представители поддържат
становишата си.
Съдът е дал на ответника срок за представяне на писмена защита и
такава е постъпила.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
За установяване на вземането си ищецът е ангажирал следните
писмени доказателства, които съдът приема: Протокол за ПТП, АУАН, НП,
Писмо НББАЗ, Уведомление, Медицинска документация; Медицинска
експертиза ВЛ ГФ. Протокол от ЗМК, Протокол от УС ГФ, Писмо ГФ,
Платежни нареждания, Удостоверение - МВР, Регресна покана с обратна
разписка, Доказателство за платена ДТ, Адвокатски пълномощни, Документи
за трудов договор на ответника в Италия, ведно с легализиран превод,
гласните свидетелски показания на А.Т. М. и П.Т. М., както и приобщените
по делото автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
От материалите по делото се установи, че на 25.02.2019 г. около 09:00
часа в община Мездра, като водач на товарен автомобил - Фиат Дукато с
5
peг.№ JLSW130, държава Германия на път I-1 /Е-79/ км 161+ 367 с посока на
движение към гр.Мездра ответникът И. К. И. с ЕГН ********** управлявал
същото, неспазвайки достатъчно разтояние /дистанция/ с движещият се пред
него специален автомобил Ситроен Джъмпер с рег.№ ВР5426ВВ, вследствие
на което реализирал ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП е пострадала Д.Т.
- акушерка, пътник в специалния автомобил, която получила следните
увреждания: Контузия на главата и на тялото, мозъчно сътресение с тежко
главоболие, световъртеж, притъмняване пред очите, гадене, хоспитализирана
за периода от 27.02.2019 г. до 01.03.2019 г. в МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр.Враца.
По случая бил съставен Протокол за ПТП с № 1469267 и издаден Акт за
установяване на административно нарушение с № cep. АА 087056/25.02.2019
г. срещу виновния водач И. К. И. и има издадено и влязло в законна сила
Наказателно постановление № 19-0967-000231 за извършеното от него
нарушение по ЗДвП - чл.23, ал.1.
Видно от приложените по делото писмени доказателства НББАЗ не
могло да обработи претенцията за застрахователно обезщетение, като
представително Бюро по смисъла на чл.506 (2) от Кодекса за застраховане,
тъй като процесното МПС с ДКН JLSW130 не било идентифицирано на
територията, на която обичайно би трябвало да се намира. Същото било
свалено от отчет преди датата на ПТП.
На 04.07.2019 г. с Молба с вх.№ 2-3071 пострадалото лице Д.И.Т. е
предявила пред Гаранционен фонд претенция за неимуществени вреди, тъй
като виновния водач И. И. на товарен автомобил марка „Фиат”, модел
„Дукато” с рег.№ JLSW130, държава Германия е представил пред органите на
реда, както е посочено в Протокола за ПТП, валидна задължителна
застраховка при чуждестранна застрахователна компания, за която не бил
налице представител за уреждане на претенции на територията на Република
България. Застрахователната полица, посочена в Протокол за ПТП № 1469267
е отразена като валидна към датата на ПТП - 25.02.2019 г. и тя покривала
вредите на виновния водач. Тази застраховка покривала вредите, за които
виновния водач отговаря, съгласно българското законодателство. Съгласно
справка на електронната страница на НББАЗ, представител на
чуждестранната застрахователна компания „GEFION INSURANCE” за
уреждане на претенции в Република България обаче нямало и по тази
причина, Д.И.Т. предявила претенциите за неимуществени вреди
Националното Бюро на българските автомобилни застрахователи.
Управителният съвет на Гаранционния фонд след като е разгледал
молбата й, е взел Решение от 12.09.2019 г., с което е одобрил и й е изплатил
сума в размер на 5000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени
вреди за мозъчно сътресение на 13.09.2019 г., видно от преводно нареждане
на л.36 по делото.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че
Гаранционен фонд е изплатил на пострадалото лице по щетата посочената
6
сума, като с Регресна покана с Изх.№ ГФ-РП-761/20.10.2021 г. е поканил
ответника И. К. И. да му заплати сумата, което последният не сторил в
дадения му срок.
От заключенията по назначените експертизи става ясно, че механизмът
на процесното ПТП е такъв, какъвто е описан по-горе, при ясно сухо време и
добра асфалтова настилка, съгласно данните по делото не биха могло да се
анализират и изчислят точните скорости на движение на двата автомобила, но
при максимално разрешените скорости на движение технически безопасната
дистанция е около 28м и по-голяма от нея, както и че водача на линейката не
е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Относно вида и характера на уврежданията, получени от Д.И.Т. в
резултат на настъпилото ПТП се посочва, че пострадалата е получила
автомобилна травма (травма в салона на лекотоварен автомобил - линейка,
като пътник па предна дясна седалка в резултат на удар в задните състави от
друг, попътно движещ се автомобил), изразяваща се в следните телесни
увреждания:
- Контузия на главата с данни от медицинските документи по делото за
лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнанието, по
повод на което пострадалата Т. е била хоспитализирана в ХО при МБАЛ „Х.
Ботев“ АД - Враца за наблюдение и лечение;
- Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб, без клинични и от
образните изследвания за структурни травматични промени на кости и меки
тъкани, участващи в изграждането на врата;
Лекостепенното сътресение на мозъка, протекло с леко изразена
общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, без изпадането на
пострадалата Д.Т. в безсъзнателно състояние е осъществило само по себе си
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно,
разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Контузията в шийния сегмент на гръбначния стълб, проявена клинично
с палпаторна и функционална болезненост сама по себе си е осъществило
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно
разстройство, неопасно за живота на пострадалата Д.И.Т. (разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК).
Изведено е също, че описаните в медицинските документи по делото
телесни увреждания имат травматична генеза, се дължат на механичното
действие (удар, сътресение, извънмерно движение) на твърди тъпи предмети
и е възможно да бъдат получени по време и в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие. При този вид автомобилни травми, в
механогенезата на уврежданията участие вземат различни по своите
характеристики травмиращи сили. В момента на удара в задните състави на
автомобила, в който е пътувала на предна дясна седалка пострадалата Т.
нейното тяло е получило рязко ускорение с посока еднаква с тази на
първоначалното движение на автомобила, довело до форсирано движение на
7
главата, която не е фиксирана от предпазен колан или конструкцията на
седалката назад. При това си движение тя се е ударила с тилната си част в
твърд предмет, намиращ се зад нея. При този удар се е получило
лекостепенното сътресение на мозъка. В резултат на това форсирано
движение на главата назад, по типа на т.нар. „камшичен удар“ се е получило
пренапрежение в мускулния и връзков апарат на шийния сегмент на
гръбначния стълб, което се е проявило клинично с болка при движение.
Изведено е категорично, че установените и описани в медицинските
документи по делото телесни увреждания, получени от пострадалата са в
резултат на настъпилото ПТП и са свързани в началните периоди след
получаването им с търпене на болки и страдания, постепенно с времето са
намалявали като интензитет до пълното им отзвучаване. В материалите по
делото не се откриват данни, които да позволят с максимална точност да
бъдат определени сроковете за възстановяване.
Обичайно последиците от лекостепенно сътресение на мозъка
отзвучават напълно в рамките на 15-20-25 дни при нормален ход на
оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания хигиенно-
диетичен режим.
Контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб при нормален ход
на оздравителните процеси отзвучава напълно в рамките на 7-10-15 дни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните права от ищеца произтичат от обстоятелството, че е
изплатил обезщетение на пострадало при ПТП лице, като вина за
причиняването му имал ответника, който в момента на катастрофата
управлявал МПС, за което нямал ЗЗ „ГО“. Това обуславя иск с правна
квалификация чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.7 от КЗ.
Предявеният иск е процесуално допустим, като е предявен от
легитимирана страна.
Предявен е и акцесорен иск за законната лихва, считано от датата на
завеждането на делото, който иск е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор в горния смисъл.
Съдът намира за безспорни обстоятелствата, че ищецът е изплатил
обезщетение в размер на сумата от 5000 лева на пострадалото лице.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. В тежест на
ответника бе да докаже, че е имал ЗЗ „ГО“ към момента на катастрофата.
Разгледани по същество предявените искове се явяват основателни и
доказани в пълен размер.
8
Към същите изводи водят и заключенията на вещите лица по
назначените им експертизи, приети и от страните, и от съда.
Безспорно се установиха по делото, както вината на ответника във
връзка с причиненото от него ПТП, така и че вследствие на него са
настъпили освен имуществени, и неимушествени вреди, изразяващи се в
изплащането на обезщетението на пострадалата от произшествието от страна
на ищеца Гаранционен фонд, а също и че въпреки отправената до ответника
регресна покана, последният е бездействал и не е заплатил сумата, която
също се доказа по размер.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за основателни
и доказани по размер, поради което счита че следва да ги уважи в цялост, така
както са предявени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен
размер.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в общ размер на
900.00 лв., от които 200.00 лв. – платена държавна такса и 300.00 лв. –
депозит за особен представител и 400.00 лв. - юрисконсултско
възнагграждение,чийто размер съдът определя в зависимост от правната
сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд
– ***
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, И. К.
И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.***, обл.Сливен, ж.к.
„З.” бл.11, вх.В, ет.4, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, СУМАТА от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
19210321/30.08.2019 г. Обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 03.08.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, И. К. И. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.***, обл.Сливен, ж.к.„З.” бл.11,
вх.В, ет.4, ап.10,, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
СУМАТА от 900.00 лв. /деветстотин лева/ - разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10