Р Е Ш Е Н И Е
№ 262604
гр. Варна, 12.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9349 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Д.Н.К., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника ѝ адв. Й.А. *** срещу ******, с ЕИК *** и седалище и адрес
на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 7000 лева, част от вземане в общ
размер на 19500 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 10.08.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 542.74 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за закупени лекарства,
такса рентгенова снимка и проведена терапия при психолог, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 10.08.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, като посочените вреди са настъпили за ищцата
следствие на пътно-транспортно произшествие осъществено на ***г. около 10:15
часа в гр. ***, на площад „***“ до №***, при което лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН *** управляван от П.В.Д. блъснал ищцата като пешеходец, а
автомобила, управляван от виновния за произшествието водач бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
момента на настъпване на инцидента.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. около 10:15 часа в гр. ***, на
площад „***“ до №*** настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН *** управляван от П.В.Д. блъснал ищцата като пешеходец. Ищцата
пресичала пътното платно на пешеходна пътека на кръстовището площад „***“ в
посока близката аптека. П.В.Д. управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и извършвал маневра завиване на лява, като излизал
от малка улица свързана с вътрешен паркинг на близко разположена жилищна сграда
успоредна на ул. „***“, като не пропуснал ищцата и я блъснал с предната лява
част на автомобила си. От удара, който бил в областта на десния крак, и по
точно в областта на таза, ищцата паднала на земята, при което предна лява гума
на автомобила преминал през глезена на десния ѝ крак.
Водачът на МПС
напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Мястото на
произшествието било посетено от контролните органи и след издирване на водача
управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и изясняване механизма на
настъпване на ПТП, съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № ***. В
протокола П.В.Д. бил посочен като виновен за настъпване на произшествието.
Ищцата твърди, че непосредствено след удара изпитала
силна болка в областта на десния крак и таза, с невъзможност за движение на
крака. В център за спешна медицинска помощ филиал гр.*** бил извършен преглед
на ищцата и поставена работна диагноза – травма на дясно ходило и ищцата била
насочена към спешния център на МБАЛ „***“ АД. За извършения преглед бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ № ***г. и ищцата незабавно била
откарана в МБАЛ „***" АД в гр. ***, където бил извършен преглед от д-р ***
и д-р ***. За извършеният преглед бил издаден Лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение № ***г. На ищцата била
назначена терапия с Афламил, Пулсет
и Перскиндол, като на 30.11.2018г. тя закупила
предписаните лекарства: Афламил за сумата от 7.56
лв., Пулсет за сумата от 13.43 лв. и Перскиндол за сумата от 15.85 лв., за което бил издаден
фискален бон с № ***г..
На ***г. ищцата посетила личния си лекар д-р ***,
който извършил преглед и издал болничен лист№ ***г.
Ищцата твърди, че след инцидента, като се прибрала в
дома си изпитвала силни болки по цялото тяло, но най-вече в областта на десния
глезен и таза. Същата вечер не можела да заспи от преживения стрес, и силните
болки в областта на десния глезен и таза. Вследствие на ПТП-то получила
ожулвания, натъртвания и синини по цялото тяло. Наложило се да си налага
компреси, за да спаднат отоците и за да облекча болката.
Във връзка с инцидента на ***г. ищцата посетила д-р *** - лекар в Отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „***“ АД, който я прегледал за да установи какви
травми е получила в следствие настъпилото ПТП. За извършения преглед Д-р ***
съставил медицинско удостоверение с № ***., в което описал обективното състояние
на ищцата: „В областта на трети и четвърти пръсти на дясната ръка, на нивото на
дланнопръстовите стави, се установяват две дълбоки
ожулвания с неправилна форма и диаметър около 1-1,5 см. По страничната
повърхност на дясното бедро, на нивото на тазобедрената става, личи
синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 5 см. По страничната
повърхност в областта на дясната глезенна става личи оток с диаметър около 7-8
см. Под него се установява синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър около
5-6 см.. Движенията на глезенната става са ограничени и болезнени“.
Въпреки лекарствата, които приемала и компресите които
правела ищцата, болката не отминавала, напротив ставала постоянна и непоносима.
Ищцата изпитвала силни болки в областта на десния глезен. Същият беше много
подут и не можела да стъпва на него. Движенията в областта на таза били
ограничени и болезнени. Вероятно от адреналина и преживения стрес в първите дни
болката в областта на таза и глезена били поносими, но с всеки изминал ден
болката започнала да се усилва, ищцата се чувствала слаба, изтощена, нямала
сили да се вдигне от леглото. Наложило се постоянно някой, да се грижи за нея и
да домакинства, тъй като тя не можела да се движи и обслужва сама, дори и за
най-обикновените ежедневни нужди.
Въпреки проведеното лечение болките не отминавали,
ставали все по - силни и нетърпими, поради което на ***г. ищцата посетила д-р ***,
която след преглед съставила амбулаторен лист № ***г. и назначила терапия с Неброн и Сиранален.
Ищцата твърди, че след инцидента изпаднала в депресия.
Не излизала от дома си, не искала никой да вижда, както и не искала никой да я
вижда в това състояние. Избягвала да комуникира дори и с най-близките си
приятели. Вследствие на честото безсъние, постоянните болки и нощните кошмари,
станала нервна, раздразнителна и неспокойна, като и най - малките недоразумения
с близките ѝ хора прераствали в семейни скандали.
След инцидента, също така изпитвала панически страх,
да пресичам улици. Щом се наложело да пресича улица, получавала сърцебиене,
прилошавало ѝ, обземало я страх и безпокойство, гледала да има до нея
други пешеходци, които да пресичат и с тях да пресече улицата. Не можела да се
пребори с постоянното чувство на страх и безпокойство в продължение на месеци.
По тази причина на ***г. ищцата посетила *** -
психолог, която да ѝ помогне да преодолее постоянното чувство на страх и
тревожност. В продължение на три месеца ищцата посещавала редовно психолог ***,
която чрез специфични терапевтични техники ѝ помагала да се възстанови от
преживеният стрес.
След проведената терапия психологът изготвил
заключение, в което описал състоянието на ищцата от първоначалното посещение до
приключване на терапията.
За проведеното психологическо консултиране и терапия
ищцата заплатила сумата в размер на 500 лева, за което била издадена фактура № ***г..
Почти година от настъпване на инцидента, болката в
десния глезен не преминавал. Глезена стоял подут и при движение щракал. В тази
връзка на ***г. ищцата посетила д-р ***. Същият изискал ищцата да направи
рентгенова снимка на глезена и след като я прегледал установил, че има лек оток
и щракане в дясна глезенна става, като казал, че това щракане не може да се
премахне и ще е така винаги. За изготвяне на рентгеновата снимка ищцата
заплатила сума в размер на 5.90 лв.
На ***г. ищцата депозирала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение в офис на З. „Б.И." АД, в което
застрахователно дружество лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със срок на действие ***г., която
полица била действаща към датата на ПТП.
Макар, че инцидента се случил преди повече от година,
ищцата продължавала да изпитва болки в областта на глезена, като същият при
движение щракал и причинявал доста голямо неудобство. Същият бил постоянно
подут и се налагало ищцата да носи по - голям размер обувки, което било доста
неудобно за здравия крак.
Вечерите все още сънувала кошмари и не се наспивала
пълноценно, в резултат на което била нервна и напрегната. В момента на
предявяване на исковете все още чувствала тревожност, когато се наложело да
пресече улица, което ѝ напомняло за преживеният инцидент. Много често се
чувствала подтисната и депресирана.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди на
ищцата било изплатено обезщетение в размер на 500 лв. Така изплатеното
обезщетение не покривало в пълен обем претърпените от нея неимуществени вреди.
Ищцата счита, че сумата в размер на 20
000 лв. напълно покрива претърпените от нея неимуществени вреди. От тази сума
следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 500 лв., или
ответното дружество дължало сума в размер на 19 500 лв.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка „***“, модел „***“, с
ДКН *** към датата на произшествието, настъпването на
ПТП, участниците в него и изплащането на застрахователно обезщетение на ищцата
в размер на 500 лева.
Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието, като се твърди, че то е съпричинено от ищцата.
Липсвали доказателства произшествието да е настъпило на пешеходна пътека, както
и че ищцата е пресичала пътното платно именно по пешеходна пътека. Твърди се, че произшествието не е настъпило
на пешеходна пътека или в зона, обозначена за разрешено пресичане на пътното
платно от пешеходци. От представените доказателства не се установявало
наличието на виновно и противоправно поведение на водача Панайот Димов, поради
което тези твърдения в исковата молба се оспорват от ответника.
Ищцата действително претърпяла травма на дясното
ходило, като в първото лечебно заведение в гр.*** била освободена в добро общо
състояние и с болка при движение в дясното ходило, а в МБАЛ „***“ АД
консултацията продължила 25 минути и ищцата била освободена с диагноза травма
на крака. От представените с исковата молба писмени доказателства не се
установявало естеството на травматичното увреждане на ищцата, провеждането на
диагностика и лечение на заявените в исковата молба продължителни оплаквания,
лекарско назначение на рентген и резултата от това изследване. Представеното от
ищцата психологическо заключение от ***г. имало характер на извънсъдебна
експертиза, нямало и не следвало да му бъде придавана доказателствено значение
и сила в настоящето производство. Представеното психологично заключение било
съставено единствено за целите на настоящето производство и от лице без образование
със специалност „Психология“ и без право за упражняване на консултантска и
лечебна дейност.
Ответникът поддържа, че с изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 500 лева напълно са удовлетворени претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Ответното дружество моли за отхвърляне на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба
и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски. В
открито съдебно заседание проведено на 13.09.2021г. е допуснато изменение на
размера на предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. .
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от дежурен
ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за настъпило произшествие
между лек автомобил „*** ***“, с ДКН ***, управляван от П.В.Д. и ищцата Д.Н.К.,
като пешеходец. Според отразеното в протокола произшествието е настъпило в гр. ***,
по ул. „***“ до площад „***“ № ***, като при извършване на маневра завой наляво
водачът на лекия автомобил блъска пресичащата от дясно на ляво пешеходка, след
което напуска ПТП-то без да уведоми компетентните служби за контрол на МВР
/л.6/.
За
изясняване на спора в
частта относно механизма и мястото на настъпване на произшествието е допуснат
до разпит съставителя на протокола – Д.М.Д., както и служебно са извършени
разпечатки от Googlemaps,
Street view.
В
показанията си свидетелят посочва, че е бил дневна смяна и е изпратен от
дежурния за посещение на МПС с напуснал водач. По време на прехода дежурният се
обадил и казал, че водача е ясен и патрул от участък Долни чифлик ще ги
посрещне и ще покажат мястото на ПТП и ще ги заведат до адреса на пострадалото
лице. Свидетелят първо посетил адреса на пострадалата, като вече минало повече
от час и половина от произшествието и тя вече била откарана с личен автомобил в
поликлиниката в ***, а след това в болница „***“ гр.***.След това свидетелят
установил водача, взел му проба и посетили мястото на ПТП-то с цел установяване
на обстоятелствата. Водачът не отричал, че е имало ПТП, но твърдял, че само
леко е ударил жената и тя паднала. Там свидетелят установил обстоятелствата и
изчакал да се върне потърпевшата. Когато дошла била с контузия на глезена. Механизма
на произшествието бил установен от водача, колегите на свидетеля и от
един-двама човека, които били на мястото и видели какво е станало. Свидетелят
не си спомня на мястото на произшествието да е имало пешеходна пътека. При
предявени служебно изготвени разпечатки от Googlemaps, Street view, свидетелят потвърждава, че това е
мястото на произшествието и маневрата извършена от виновния водач е сходна с
тази на разпечатката на л.131 по делото. Протоколът за ПТП бил съставен към
12-13 часа, може би 2-3 часа след настъпване на произшествието.
С
исковата молба е представено копие от фиш за спешна медицинска помощ, филиал
Долни чифлик, според който ищцата на ***г. около 10:10 часа е посетила центъра.
При прегледа е установено, че ищцата изпитва болка при движение на дясното
ходило, поставена е работна диагноза „травма на дясно ходило“ и е насочена към
СОК МБАЛ „***“ гр. *** /л.7/.
В
11:10 часа ищцата е прегледана в МБАЛ „***“ АД, поставена е диагноза,
предписани изследвания, медикаменти и терапия и е насочена към личен лекар,
според представен лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичения
блок/ спешното отделение и рецептурна бланка /л.9-10/.
Отново
на ***. на ищцата е извършен преглед от д-р *** и издаден болничен лист за
временна неработоспособност с предписан 8 дни домашно-амбулаторен режим на
лечение /л.13/.
На
***г. ищцата е посетила отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „***“ АД. След
преглед от лекар в отделението е установено, че се касае за контузия на дясната
глезенна става, травматичен оток и кръвонасядане в същата област, кръвонасядане
по дясното бедро, ожулвания по дясната длан. Описаните травматични увреждания
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и можело да
бъдат получени по указаните време и начин
- ПТП настъпило на ***г. около 10:00 часа, при който лек автомобил
преминал през дясното стъпало на ищцата.
За
извършения преглед е издадено медицинско удостоверение № ***г. /л.14-15/.
С
исковата молба е представено психологическо заключение от психолог *** и
фактура от ***г. за заплатена сума в размер на 500 лева за психологично
консултиране 20 часа по 25 лева /л.18-22/.
В
заключението е описано проведена първа среща с ищцата Д.Н.К. на ***г. в кабинет
по психологично консултиране в гр.Варна, по повод потърсена професионална помощ
за справяне с травма, получена вследствие на ПТП, след като е била блъсната от
автомобил докато пресича улицата. Посочено е още, че с ищцата е работено веднъж
седмично в посока, овладяване на симптомите на засилена тревожност, страх и
частични прояви на ПТСР. В заключителното обобщение е вписано, че след
провеждане на курса на частично терапевтиране ищцата е постигнала резултати,
позволяващи ѝ да се върне към нормалния ритъм на живот, лишен от
първоначално заявеното страхово – тревожно състояние.
За
изясняване в пълнота на фактическата страна на спора по делото са назначени
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, повторна съдебно
медицинска експертиза, съдебно психологична експертиза, както и на ищцата са
допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетеля К.Т.К., неин
съпруг.
В
заключението по допуснатата комплексна експертиза механизма на настъпване на
ПТП е описано, че на ***г. при маневра ляв завой, водачът на лекия автомобил П.Д.
отнема предимството на пешеходката Д.К., която пресича пътното платно. В така
създалата се ситуация лекият автомобил блъска с лявата си предна част
преминаващата пешеходка в дясната област на нивото на таза, като я поваля на
земята и предната лява гума преминава върху десния глезен на Д.К.. В резултат
от произшествието ищцата е получила две ожулвания по трети и четвърти пръст на
дясна ръка с неправилна форма и диаметър около 1-1,5 см, кръвонасядане по
страничната повърхност на дясното бедро на нивото на таза с диаметър 5 см и
контузия на дясна глезенна става – оток и кръвонасядане по страничната
повърхност на глезена на десния крак с диаметър 5-6 см. Кръвонасяданията
и ожулванията били в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети с
неголяма сила. Същите довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Контузията на дясна глезенна става водело до затруднено движение на
десен крак за период от около три седмици, без необходимост от специализирано
лечение. Проведеното лечение било консервативно, обезболяващо и противооточно. Възстановителния процес след получените
травми бил за период от около три седмици. На ищцата не е извършен преглед към
датата на изготвяне на експертизата предвид изминалия период от време след
произшествието и възстановителния процес за подобни травми от около три
седмици. При изслушването вещото лице по медицинската част пояснява, че
контузиите на глезена, както са описани в медицинските документи, съчетани с
оток и кръвонасядане в тази област минават в рамките на 2-3 седмици.
Травматичен оток било невъзможно да продължи повече от 2-3 седмици. Човек можело
да го боли крака по много причини и наличието на оток в област можело да се
дължи на други причини от най-различен характер, но отока в периода след три
седмици от произшествието не можел да се дължи на същото. Описаното от ищцата
прищракване го имало и при много хора
без травми, на които просто им щракали ставите. То нямало отношение към болков синдром, невъзможност за извършване на някакво
движение или нещо подобно.Установения от д-р *** оток не можел да се свържа с
травмата от произшествието и можел да се дължи на различни причини, като
например друга травма, заболяване или прием на някои медикаменти /л.62-66/.
Ищцата
е оспорила заключението на вещото лице в медицинската част и е направила искане
за допускане на повторна експертиза само в тази части, което искане е уважено.
В
заключението по повторната съдебно-медицинска експертиза, вещото лице посочва,
че диагностицираната травма на стъпалото не е
наложила инвазивно лечение, наместване и имобилизация и обичайния период за
възстановяване е в рамките на две-три седмици. Предписано било медикаментозно
лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти
и локално третиране на засегнатия участък с подобряващ кръвотока
гел. Не били провеждани рехабилитационни
и физиотерапевтични процедури. Липсвали медицински данни за възникнали
усложнения, които да наложат детайлизиране и конкретизиране на засегнатите мекотъканни структури чрез последващо образно изследване.
При така поставената диагноза периодът за възстановяване функцията на крайника
е определен от вещото лице в рамките на един месец. Проявата на оплакванията и
симптомите, продължили извън този срок, вещото лице определя като функционално
незначими в конкретния случай. Съобщените като персистиращи
оплаквания – болка, оток на меките тъкани около външния глезен и щракане били
симптоми, които могат да се появят в различна степен в посттравмения
период при мекотъканна ставна увреда. Същите не
можело да се приемат като непосредствено пряко усложнение на конкретната
травма, тъй като липсвала точна диагностика на засегнатите структури и
медицинско проследяване в ранния следтравмен период,
а и изявата им може да е свързана с други предразполагащи фактори. Вещото лице
е извършило преглед на ищцата, при който е установило напълно възстановени и
съхранени активни и пасивни движения в областта на стъпалото, като пукащият
звук, който се усеща и чува от дясната става не бил свързан с болка и нарушения
в движението /л.95-99/.
Вещото
лице по назначената съдебно-психологична експертиза в заключението си констатира,
че настъпилото внезапно и неочаквано събитие е възприето от ищцата като
негативно и стресиращо. Получените психологични данни от направените тестове
показвали невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата. От невротичните
реакции най-силно били изразени тревожност и депресия, а от личностовите
– на недоверие, съмнение. Налице била завишена самокритичност свързана с
несигурност в социалните контакти. Ищцата била със съхранен спомен за
преживяното травматично събитие. Психическото и състояние непосредствено след
събитието било подчертано дезадаптивно, в състояние на силна фрустрация. Ищцата не можела да функционира нормално в
ежедневието си. Възстановяването протичало трудно, имайки предвид личностовите особености. Към момента на изследването бил
налице разширен диапазон за емоционални преживявания – предимно в негативния
емоционален регистър, като позитивния също присъствал, но бил по-слабо изразен.
Имало данни за тревожни преживявания, които оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищцата. При изследването
се наблюдавало някакво възстановяване на ищцата, но все пак не била преодоляла
напълно самата ситуация. Страхът при самата случка бил, че при залитане и
падане на другата страна колата щяла да мине през цялото и тяло. Все още имало индиции за непълно възстановяване от преживяната травма.
Здравия начин за справяне с такива ситуации бил въвличане на обкръжение,
търсене на помощ и подкрепа. Имало данни за потърсена психологична помощ за
справяне с проблема, но не можело да се установи с някаква точност до каква
степен това е допринесло /л.102-113/.
Свидетелят
К., съпруг на ищцата, твърди, че е бил на работа в Пожарната в гр.***, когато
тя му се обадила по телефона да го уведоми за инцидента. Казала, че се намира в
спешния центът в гр. ***. Инцидента станал на пешеходна пътека, но нямало начертана
такава. На кръстовището трябвало да има пешеходна пътека, но свидетелят не знае
дали е имало знак за такава. Когато я видял в спешния център, ищцата била
поставена на носилка, ботуша бил свален, глезена бил много подут и имала кръв
по ръката. Лекарите решили, че може да има счупено, но нямало рентген в ***.
Свидетелят закарал ищцата до *** с личния си автомобил, направен бил рентген и
нямало счупено. На ищцата били дадени болкоуспокояващи. Взели и патерици за
вкъщи и тя се придвижвала с едната, но много трудно. Общо взето не се движела,
седяла в леглото и ходела само до тоалетна и баня. Когато свидетелят бил на
работа през нощта, идвала майката на ищцата за да може да се грижи за нея и за
децата. Поне две седмици след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама и
ходела до баня и тоалетна с помощ от свидетеля или майка си. След това
започнала леко да стъпва. Лечението било с хапчета, дадени от личния лекар.
После посетили ортопед и той изписал други. Правели също компреси с риванол. И
към момента на заседанието отока не бил спаднал и имало разлика между двата
крака. Големия оток бил за около два месеца, а след това вече ищцата можела да
се обува и стъпва, но с по-голям номер обувки. При вървене започвало щракане и
ищцата спирала. Не била голяма болката, но било неприятно това щракане. След
инцидента ищцата не можела да спи, сънувала кошмари, стряскала се и била
изнервена към свидетеля и към децата. Преди не била такава и по съвет на личния
лекар посетили психолог. Два-три месеца след произшествието ищцата не се
подобрявала и се съгласила да започне терапия. Веднъж седмично идвала във ***
за поне три месеца. Имало ефект от терапията, но и сега ищцата не била както
преди. Само като чуела клаксон или спирачки излизала веднага на терасата, ако
децата не са вкъщи, карала им се да внимават като пресичат. Определено не била
същата като преди. Тя била шофьор, но оттогава не се качвала да кара никога и
свидетелят го отдава на инцидента.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Исковата претенция е процесуално допустима като ищецът
е представил доказателства, че е поканил ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на
***г. и не доволен от полученото застрахователно обезщетение в размер на 500
лева.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно собственика на
автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на
настъпване на процесното ПТП – ***г. по отношение автомобил „***“, модел „***“,
с ДКН *** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
пораждане на отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за
причинените и вреди.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-автотехническа експертиза и от показанията на св. Д.М.Д. се установи
настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм, с
изключение на твърдението за наличие на пешеходна пътека на мястото на
настъпване на инцидента. Макар и да не е пряк очевидец на инцидента, свидетелят
Д. е съставил констативен протокол на ПТП с пострадали лица № ***г. след като е
посетил мястото на инцидента и е установил механизма на настъпване на
произшествието по данни от ищцата и от виновния водач, както и от сведения
събрани от преки очевидци. Настъпването на произшествието се дължи на виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответното дружество
автомобил. П.Д. в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, чл.20 и чл.116 от Закона за
движение по пътищата и е допуснал управлявания от него лек автомобил да удари
пешеходец и да премине през десния крак на ищцата. Инцидента е настъпил в
населено място, в близост до кръстовище и при липса на предмети, които да
препятстват видимостта на водача към кръстовището. Водачът на лекия автомобил е
бил длъжен да възприеме пресичащия пътното платно пешеходец, да подходи с
изискуемата внимателност и предпазливост и да предотврати настъпването на
произшествието като избегне сблъсък с пешеходеца или спре автомобила. Доказано
бе и настъпването на травматични увреждания за ищцата, причинени именно от
процесното ПТП, констатирани при извършени медицински прегледи непосредствено
след инцидента и потвърдени от заключението по назначената комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която пресичала
платното за движение на място, което не е обозначено като пешеходна пътека. От
разпита на свидетеля Д., както и от служебно извършените справки в Googlemaps се установява,
че на мястото на инцидента няма обозначена пешеходна пътека, както и такава не
е сигнализирана с пътен знак. Ищцата е пресичала пътното платно на място, което
не е маркирано или обозначено като пешеходна пътека и не е налице някоя от
хипотезите на чл.113, ал.2 ЗДвП, даващи право на пешеходците да пресичат
пътното платно извън определените за това места, поради което следва да се
приеме, че с поведението си е допринесла обективно за настъпването на произшествието.
При съпоставяне на приноса на виновния водач и на
ищцата за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат, настоящия
състав на съда приема, че приносът на ищцата за настъпване на вредите е 1/3.
Определянето на по-висок принос на водача на автомобила се дължи на по-високите
изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението,
мястото на настъпване на произшествието, липсата на данни видимостта на водача
към пътното платно и пресичащия пешеходец да е затруднена, както и поведението
му при управление на автомобила, при което е допуснал удрянето на пешеходец и
преминаването праз крака му.
В следствие на извършеното противоправно деяние от
страна на виновния водач и получените травматични увреждания ищецът е изпитал
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица. Пряка и
непосредствена последица от инцидента са и претърпените имуществени вреди изразяващи
се в закупуване на медикаменти – Афламил, Пулсет и Перксиндол, както и
заплащане на такса за рентгенова снимка. Като пряка и непосредствена претърпяна
имуществена вреда от инцидента следва да се приеме и сумата заплатена за
психологично консултиране. При изслушването на вещото лице по назначената
съдебно-психологична експертиза се установява, че ищцата е със съхранен спомен
за преживяно травматично събитие. Като здрав начин за справяне с такава
ситуация вещото лице посочва въвличане на обкръжение, търсене на помощ и
подкрепа, а ако психолог не може да повлияе с терапия, тогава може да се
пристъпи към психиатър, който да предпише медикаменти. Процесното произшествие
е настъпило на ***г., като съдебно-психологичната експертиза е изготвена на 09.04.2021г.
и при интервюто проведено от вещото лице с ищцата е констатирано, че около две
години и половина след инцидента ищцата все още не е се е възстановила напълно
от преживяната травма. Посещението на психолог и провеждане на терапия е част
от процеса по възстановяване според вещото лице и извършените разходи за
терапия психолог са пряка последица от инцидента и отражението му върху
личността на ищцата. Показанията на св. Кръстев, че ищцата е посещавала
психолог в гр.*** в продължение на около три месеца по съвет на личния лекар
следва да се кредитират макар и дадени от лице заинтересовано от изхода от спора,
тъй като не противоречат на останалите доказателства по делото, а се подкрепят
от тях.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди: Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази,
че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото произшествие
такива, а продължават и след това. На ищцата е причинено увреждане в областта
на десния глезен, при което според поставената диагноза периодът за
възстановяване на функцията е в рамките на един месец. Поради липса на точна
диагностика на засегнатите структури и медицинско проследяване в ранния следтравмен период не може да се установи дали продължаващите
след този период оплаквания за болка, оток на меките тъкани около външния
глезен и „щракане“ се дължат на инцидента или на други фактори, каквито биха
могли да са свързани например с друга травма, заболяване, прием на медикаменти,
както посочва при изслушването си вещото лице по комплексната експертиза. При
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят не само претърпените физически травми и периода за
възстановяване от същите, но също така и емоционални травми от инцидента. В
случая ищцата не се е възстановила напълно от преживяната емоционална травма в
период от повече от две години и след провеждане на терапия при психиатър. От
показанията на свидетеля К. се установи, че след инцидента ищцата е променила
поведението си, станала е по-изнервена, по-притеснена и оттогава не е шофирала.
С оглед общоприетия критерии за справедливост при
определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, след отчитане,
че получените физически травми са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, не са засегнали здравословното ѝ състояние по начин,
който да изисква постоянно лечение или полагане на грижи, а възстановителния
период е бил в рамките на един месец, но също така и отчитане на непълното
възстановяване на емоционалните травми на ищцата след инцидента в период от
повече от две години и половина, настоящият
състав на съда намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпени от
ищцата неимуществени вреди сумата от 6000 лева. След съобразяване наличието на
съпричиняване на вредите от противоправно поведение на ищцата (нарушение на чл.113,
ал.1 ЗДвП) дължимото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди следва да се намали с 1/3 до размер от 4000 лева. Ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 500 лева за претърпените от него неимуществени
вреди, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер
до 3500 лева, а за горницата над тази сума следва да се отхвърли. Претърпените
от ищцата имуществени вреди са в размер на 542.74 лева, като застрахователят
дължи обезщетение за същите в размер на 361.83 лева след отчитане наличието на
съпричиняване и допринасяне за вредоносния резултат с 1/3.
Съгласно чл.78 ГПК и двете страни имат право на
разноски – ищецът съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът на
отхвърлената. Предявени са искове в общ размер на 7542.74 лева, като същите са
намерени за основателни до размер от 3861.83 лева. Ищцата е направила разноски
в общ размер на 2280 лева, а ответното дружество е представило доказателства за
извършени разноски в размер на 1200 лева под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение. Ищцата е направила възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като
при разпределяне на разноските заплатеното от ответника възнаграждение следва
да бъде отчитано в редуциран размер от 1120 лева, който надвишава минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но съответства на действителната фактическа и правна сложност
на спора, а и на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
от спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1167.34 лева,
а в полза на ответното дружество да се присъдят разноски в размер на 546.57
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата от 361.83
лв. /триста шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
закупени лекарства, такса рентгенова снимка и проведена терапия при психолог, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателно
изплащане на сумата, като посочените вреди са настъпили за ищеца следствие на пътно-транспортно
произшествие осъществено на ***г. около 10:15 часа в гр. ***, на площад „***“
до №***, при което лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** управляван
от П.В.Д. блъснал ищцата като пешеходец, а автомобила, управляван от виновния
за произшествието водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3500 лева до пълния
предявен размер от 7000 лева, част от вземане в общ размер на 19500 лева и
предявения иск за имуществени вреди за горницата над 361.83 лева до пълния
претендиран размер от 542.74 лева.
ОСЪЖДА ***,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 1167.34 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.К.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** сумата от 546.57 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: