С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e
повдигнато обвинение на А.А.В. за престъпление по чл.343”б”, ал.1 от НК за това, че на
02.09.2017 г., в гр.Перник, по ул.„******“, управлявал МПС – лек автомобил
марка „******“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство „Алкотест“ 7510 Дрегер,
№ ARBA 0156.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, излага доводи за доказаност на същото по несъмнен начин и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания
“лишаване от свобода” за срок 1 година 6 месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален общ режим,
както и глоба в размер 500 лева.
Подсъдимият А.В. дава обяснения, в които отрича да е
употребявал алкохол и твърди, че отчетената в кръвта му концентрация на алкохол
се дължи на ползваната от него вода за уста „Листерин“.
Защитникът
му - адв. К.К. – САК, пледира подзащитния й да
бъде признат за невинен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК,
като излага доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин поради
допуснати съществени нарушения на реда за установяване концентрацията на
алкохол.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият А.А.В.
***. Не е женен. Управител е на ****, гр. София. Осъждан
е многократно за различни умишлени
престъпления от общ характер, включително за престъпления по чл.343б, ал.1 и 2
от НК и е изтърпявал наказания лишаване от свобода. С протоколно определение от
21.04.2016г. по чнд №00632/2016г. по описа на ПРС,
влязло в сила на 10.05.2016г. му е определено и наложено едно общо най-тежко
наказание за деянията по
нохд № 1015/2015г. на ПРС,
нохд № 313/2015г., нохд № 249/2014г., двете по описа на РС – Радомир,
нохд № 1735/2013г. и нохд № 139/2014г., двете по описа на РС – Перник , а именно 10 месеца лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване. Общото наказание е изтърпяно на 01.07.2016г.
А.В. не притежава правоспособност за
управление на МПС – до момента на същия не
е издавано СУМПС. От приложената по делото справка от Сектор “ПП” при ОД - МВР
Перник /л.83/ се установява, че е наказван многократно по административен ред
за различни нарушения на правилата за движение, вкл. свързани с употреба на
алкохол и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От фактическа страна:
На 02.09.2017г., за
времето от 08.30 часа до 20.30 часа, свидетелите Т. Ф. и П.И. – полицаи в
група ООР при 01 РУ - ОД МВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения на
територията на посоченото полицейско управление. Около 13.00 часа се намирали в
кв. „Ралица“, гр. Перник, на кръстовището от
улиците „Света Петка“, „Никола Козлев“ и
„Палма“, в района на което били установили и служебния си автомобил. Забелязали
движещ се към тях по ул. „Палма“ лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, водачът
на който форсирал силно двигателя и криволичел по пътя. Това мотивирало свид. Ф.
да подаде сигнал за спиране със стоп – палка, с цел извършване на проверка. Въпреки
че възприел сигнала, водачът на автомобила не се подчинил, рязко увеличил
скоростта, застрашавайки излезлия на платното за движение полицейски служител,
преминал покрай него и продължил движението си. Ф. и И. веднага последвали
отдалечаващия се автомобил с полицейската кола, като до спирането му не губили
визуален контакт с него, тъй като неравностите по улиците, по които преминавал
и отклоняването му по преките забавяли скоростта му. По време на преследването свидетелите
забелязали, че настъпила и техническа повреда /от картера
изтичало масло/, която допълнително забавила движението на нарушителя и го принудила
да спре пред дом №** на ул. „******“, в района на кръстовището с ул. „Балван“. Служителите на МВР установили своя автомобил
напречно пред този на нарушителя. Последният излязъл от превозното средство и понечил да се отдалечи от мястото, но веднага бил задържан.
Тъй като в бързината не обезопасил превозното си средство при спирането, то
потеглило само напред, поради лекия наклон на улицата, и се ударило в предната дясна
врата на служебния автомобил.
Свидетелите Т.Ф. и П.И. докладвали в ДЧ на 01 РУ за задържането на водача и за предизвиканото от
него ПТП. Поискали съдействие и от автопатурл на
сектор ПП при ОД МВР Перник, тъй като възприели мирис на алкохол. Междувременно
установили самоличността на водача – подсъдимия А.А.В.,
както и че същият не притежава свидетелство за управление на МПС.
На мястото били изпратени свидетелят Н.Н. и Р. Е. - мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР – Перник. В 13.46 часа Н. извършил проверка с техническо
средство “Алкотест Дрегер
7510”, с фабр. №АRBА 0156, което отчело концентрация 2,71
на хиляда. Пред полицейските служители В. направил изявление, че същата сутрин
е консумирал четири бири от 0.500 мл.
Свид. Н.Н.
съставил срещу А.В. АУАН №103307 от 02.09.2017г., свалил регистрационните
табели на превозното средство и издал талон
за медицинско изследване с №0020540.
С друг АУАН срещу подсъдимия било образувано административнонаказателно
производство за установената неправоспособност за управление на МПС, за
невзетите мерки срещу потегляне на спряното превозно средство, довело до ПТП,
както и за неподчинение на подадения сигнал за спиране със стоп-палка.
Подсъдимият бил съпроводен от
служителите на сектор ПП – ОД МВР Перник до ЦСМП – гр. Перник, където бил
освидетелстван от дежурният лекар -
свид. И.Р.В., пред когото и в присъствието на полицейските служители В. заявил,
че отказва да даде кръвна проба за изследване. Резултата от освидетелстването, както и събраните анамнестични и клинико-диагностични
данни
лекарят отразил в протокол за медицинско изследване приложение №2 към чл.10, ал.2 от Наредба №30/2001г. /отм./, в съдържанието на който със
саморъчен запис удостоверил, че В. отказва да даде кръвна проба за изследване.
Протокола бил подписан от лекаря и от освидетелствания
- подсъдимия В. .
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: отчасти обясненията на подсъдимия, дадени пред съдебния
състав, показанията на свидетелите Т.В.Ф.,
П.Х.И., Н.В.Н., И. Р.В., писмените
материали, приложени по досъдебно производство №670/2017 г. по описа на 01
РУ при ОД на МВР - Перник, подробно
изброени в описа към него, приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в съдебното следствие: писмо, рег. № И-12539 от 05.10.2017г. на ГД
„ИН“ към МП и писмо, изх. № 251/18.04.2018 год. на Директор ЦСМП – Перник.
Въз основа
цялостен анализ на доказателствения материал по делото, съдът прие за доказано
по несъмнен начин извършването на престъплението, за което на подсъдимия А.В. е повдигнато обвинение. Събраните гласни и писмени
доказателства посочени по-горе са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като
всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
Част от фактическите обстоятелства субсумиращи
се в признаците на престъпния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на защитата не се оспорва, че на
инкриминираната дата, около обяд, подсъдимият е управлявал лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ***, както и че при изложените обстоятелства се е опитал да
избегне проверка от полицейските
служители Т.Ф. и П.И., подали му сигнал
за спиране със стоп-палка. Не се оспорва, че е бил застигнат от двамата пред
дом №20 на ул. „******“ в гр. Перник,
където автомобилът му спрял
поради настъпила по време на движението техническа повреда.
Не е спорно, че при извършена на това място спрямо
него проверка за употреба на алкохол от
свид. Н.Н. – мл. автоконтрольор
в сектор ПП – ОД МВР Перник, техническото средство е отчело 2,71 на хиляда. Не
се оспорва и техническата изправност на средството за измерване, с което е
извършена проверката за алкохол.
Безспорни са и обстоятелствата, че въз основа на
издаден талон за медицинско изследване, последният е съпроводен от полицейските
служители до ЦСМП, където кръвна проба не е била взета.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните
и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни
и писмени доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели и
изготвените док.ти: акт за установяване на административно нарушение №103307/02.09.2017г.,
талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за
извършен технически преглед на „Алкотест Дрегер 7510“, с № ARBA
0156 и разпечатка за извършените с него проби
на 02.09.2017г. В синхрон с тях са и обясненията на В., който по същество
потвърждава горните факти.
Поради липсата на спорни моменти в тезите на страните
и тъй като не открива противоречия между отделните доказателствени източници,
които установяват изложените факти, съдът
не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на
доказателствения материал в тази насока.
Без да оспорва установената в кръвта му алкохолна
концентрация и управлението на МПС, версията на подсъдимия е, че отчетената
стойност при проверката с техническото
средство, не е следствие от консумация на алкохол, а е резултат от действието
на ползваната вода за уста „Листерин“, която жабурил същата сутрин.
Подсъдимият оспорва също да е отказвал да даде кръв за лабораторно
изследване, като твърди, че в ЦСМП, където е бил отведен от полицейските
служители лекар не го е преглеждал, не е заявявал отказ пред такъв да даде
кръвна проба, а протокола за медицинско
изследване не е съставен в негово присъствие. Твърди, че е положил подписа си
за освидетелстван в него след като му е бил
предоставен в полицейското управление където бил отведен от полицейските
служители.
Оттук тезата на подсъдимия, изразена чрез защитника е, че вменената му
концентрация на алкохол не е установена по надлежния ред, тъй като не е
бил налице отказ за
даване на кръвна проба, за да е законосъобразно очертаването обективната страна на
престъплението, за което В. е предаден на съд въз основа показанието на
техническото средство, съгласно чл.6, предл.3 от Наредба №30/27.06.2001г.
/отм. ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017 година/, определяща към процесната дата реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Съдебният състав намира за несъстоятелна тезата на подсъдимия,
че резултата от тестването му с техническо средство „Дрегер“
се дължи на ползвана същата сутрин вода за уста „Листерин“.
На първо място, самото твърдение за употреба на продукта
не е подкрепено с доказателства, които да мотивират преценка за достоверност.
Извън обясненията на подсъдимия, други такива не са налични. Съдът приема, че
твърдението на В. е чисто защитно и е
обусловено е от процесуалното му качество във възбуденото срещу него
наказателно производство. Показателно е в тази насока, че изявление за употреба
на въпросния препарат същият не е
направил пред полицейските служители на мястото на проверката, не е вписал
подобно възражение в предявения му акт, нито по-късно при прегледа му в ЦСМП е съобщил подобни данни
на дежурния лекар. Вярно е, че съгласно чл.103 от НПК
тежестта да докаже обвинението лежи върху прокурора, че подсъдимият не е длъжен да
доказва, че е невинен, и че не може да се правят изводи в негова вреда
поради това, че не е доказал възраженията си. Това не означава обаче, че направените
възражения от подсъдимия сами по себе си могат да дискредитират доказателствената стойност на други
доказателства и доказателствени средства,
събрани в производството.
Възраженията му подлежат на внимателна проверка в комплекс с всички други доказателствени
материали като след съвкупен анализ и
оценка решаващият орган е в правото си, в съответствие с принципите в чл.13 и 14 от НПК, да се произнесе по достоверността им, респ. тяхната годност да формират
различни фактически положения от тези, на които се основава обвинението.
В конкретния случай, твърденията на подсъдимия остават
напълно изолирани сред останалите
доказателствени материали и затова не мотивират кредитирането им с доверие. От
друга страна, в противовес на позицията му държавното обвинение е ангажирало достатъчно
по брой и убедителни по съдържание други
доказателства. Свидетелите Ф., И. и Н., участвали в проверката спрямо В.,
установяват, че видът и поведението на последния явно са подсказвали употреба
на алкохол - посочват, че е лъхал на
алкохол, очите му били зачервени, а неподчинението му на подадения сигнал за
спиране явно целяло да избегне проверка. Необезопасяването на превозното средство
при слизането му от него и последвалия удар в полицейската кола допълнително
поставили под съмнение адекватността на поведението му. Свид.
Н. е категоричен, че пред тях самият В. е направил изявление за това, че същият
ден е консумирал алкохол като данните за вида, количеството, както и за времето
на употреба, свидетелят отразил в съдържанието на съставения акт за нарушение
/л.81/ именно въз основа неговите обяснения. При предявяване на акта за
запознаване и подписване В. не е изразил несъгласие с вписаните от актосъставителя констатации, напротив – при дадената му
възможност да направи възражения е записал, че няма такива.
Съдът кредитира с доверие показанията на посочената
група свидетели като приема, че излагат правдиво и обективно релевантните за
делото факти и обстоятелства, тъй като освен че изявленията им кореспондират
помежду си, те намират потвърждение в други доказателствени източници. Видно е
от протокола за медицинско изследване, че при извършеното освидетелстване на В.
от дежурния лекар в ЦСМП в хода на прегледа същият е потвърдил първоначалното
си твърдение за вида, количеството алкохол и времето на употребата му. В
показанията си пред съдебния състав свид. И.В., изготвил протокола за медицинско изследване в качеството си на дежурен
лекар в ЦСМП на 02.09.2017г., изцяло потвърждава обстоятелствата по съставянето
му и записите в съдържанието му, като заявява: „Данните, които съм отразил в
протокола за употребено количество алкохол, вид и време са по данни на
освидетелствания“ .
Протоколът за медицинско изследване е част от реда за
установяване употребата на алкохол, разписан
в Наредба №30/2001г. /отм./, като съгласно чл.10 от същата, в него лекарят описва поведението,
общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента
на съзнанието, ориентацията, паметта, както и абстинентните
прояви, когато има такива. Освен резултата от освидетелстването, в него се
отразяват и събраните анамнестични и клинико-диагностични данни, доказващи заболявания и
приетите от водача лекарства през последните 24 часа. Видно от съставения в
случая протокол по реда на наредбата, извън данните за употреба на алкохол, А.В.
не е съобщил прием или употреба на лекарствени средства или други продукти,
каквото твърдение е направил на по-късен етап като защитна позиция. Протоколът
за медицинско изследване и допълващите го разяснения дадени от свид. В. относно
обстоятелствата по изготвянето му съвкупно имат достатъчна тежест в
доказателствен аспект за реда, по който е протекъл прегледа, за установеното
състояние на лицето, за съобщените от него данни за употреба на алкохол и за
останалите му изявления релевантни за делото.
При тези обстоятелства
тезата, че отчетеното показание от техническото средство не е резултат от
употреба на алкохол, е напълно голословна, а и се опровергава от събраните доказателства.
Само по себе си твърдението, че еднократно сутрешно жабурене на вода за уста /която
е възможно да съдържа алкохол/, е довело
до резултат 2.71 промила в издишания от подсъдимия въздух часове по-късно при проверката с Дрегер, е явно несъстоятелно. От съдебната практика е
известно, че продукти на спиртна основа биха могли да дадат минимално отражение
върху отчетената концентрация при изследване за употреба на алкохол ако са
ползвани непосредствено преди проверката
с техническото средство, но при никакви обстоятелства не е възможно вследствие
на тях да бъде отчетен резултат над 1,2 промила, още по-малко 2.71 промила,
какъвто е резултата в случая, при това часове по-късно. Това се обяснява със
сравнително бързата елиминация на алкохола
в човешкия организъм, която според научно изведените и общоприети познания се реализира с 0,15 промила на
час .
Извън изложеното, при несъгласие с показанията на
техническото средство, подсъдимият е имал възможност да даде кръвна проба за
лабораторно изследване, по който начин се установява употребата на алкохол при
оспорване, съгласно чл.2 от Наредбата. Доказателствата по делото установяват,
че В. целенасочено е отказал да упражни
това си право, тъй като е заявил отказ да даде кръв. В тази хипотеза нормата на чл.6 от Наредба №30/2001 г. /отм./ изрично предписва, че употребата на
алкохол се установява въз основа показанието на техническото средство. След
като техническото средство е било изправно, успещно
преминало последваща проверка, удостоверено с
протокол № 3286р-22484 от 26.05.2017г., а взетата проба качествена, видно от
приложената разпечатка от паметта на техническото средство за процесната дата, то редът за установяване употребата на
алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава
на нарушението, е установена точно.
Не се приемат за основателни и възраженията на
защитата срещу спазването на установения
в наредбата ред, арг.тирани с това, че подсъдимият в
действителност не е отказвал даване на кръвна проба, както и че доказателствата
събрани по делото не удостоверяват негов отказ.
Обясненията на подсъдимия в тази насока – че отведен
от полицейските служители в ЦСМП не е освидетелстван от дежурния лекар и не се
е срещал изобщо с такъв, тъй като поради наличието на много хора си тръгнали от
центъра, както и че протокола за медицинско изследване му е предявен от
полицаите в РУ на ОД МВР, където го подписал, се отхвърлят като недостоверни.
Те са в явно противоречие с всички други еднопосочни по значение
доказателствени източници относно явяването на В. в ЦСМП, относно извършения му
там преглед от дежурния лекар и направения пред него и полицейските служители
отказ за вземане на кръвна проба.
Показанията в тази насока, дадени от свид. Н.Н.,
свид. И.В. и обсъдените вече писмени
доказателства по логичен и убедителен начин установяват именно тези фактически
положения. Двамата свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, без
установен какъвто и да е мотив да изопачават или съобщават неверни факти, с
които да навредят на подсъдимия. Затова съдът кредитира показанията им с пълно доверие.
След предявяване на приетия като писмено доказателство
по делото протокол за медицинско
изследване свидетелят В. потвърди неговата автентичност - че лично го е
изготвил, че в него е удостоверил преките си наблюдения и констатации относно
поведението, състоянието и реакциите на
освидетелствания водач на МПС, доведен от служители на МВР, както и че
непосредствено от него е събрал отразените в протокола анамнестични
и клинико-диагностични данни. Свидетелят заявява, че
протоколът е подписан от него и
освидетелстваното лице в кабинета му и потвърждава, че ръкописният запис
„отказва да даде кръв“ в горната част на първа страница на док.та е изпълнен от него самия, след направено в
същия смисъл изявление от прегледания - А.В..
Категоричен е, че освидетелстване се извършва и протокол се съставя независимо
от това съгласно ли е или не лицето да даде кръвна проба за изследване, като в
случай на изразено нежелание да му бъде вземана кръв, съставения протокол му се предявява за запознаване и подписване
след отразяване на отказа със съответен запис в съдържанието на док.та. Задължителността
на медицинското освидетелстване, което свидетелят установява като процедура,
явно следва и от разпоредбата на чл.11, ал.1 от наредбата, т.е., при отвеждане
на водач на МПС в ЦСМП съставянето на протокол за медицинско изследване
/приложение №2 към чл.10, ал.2 от наредбата/ е задължително и не отпада при
направен отказ за даване на кръв.
В горния контекст, ако бъде кредитирана версията на
подсъдимия, то следва да се приеме, че свид. В., за когото подсъдимият е бил
напълно непознат, в длъжностното си качество е съставил док.т с невярно
съдържание. Основания и мотив за допускане на такава възможност напълно липсват
по делото. Свидетелят И.В. е изпълнил
добросъвестно и точно задълженията си в съответствие с предвиденото в Наредба
№30/2001г. /отм./, като дадените от него
показания намират пълно потвърждение в писмените доказателства по делото и в
изявленията на свид. Н.Н., възпроизвеждащ по
аналогичен начин спорните факти.
Неоснователно се
оспорва от защитата и начина на удостоверяване на направения от подсъдимия
отказ за вземане на кръвна проба. Съгласно
чл.11, ал.4 от отменената наредба отказът на водача да бъде изследван се
отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява
с подпис на изследвания и/или на свидетел. Тези изисквания в случая са спазени
– след като подсъдимият е подписал протокола, изготвен от лекаря, подпис на
свидетел не е бил необходим. Регламентирания ред за установяване употребата на
алкохол в действащата към инкриминираната дата Наредба №30/2001 г. /отм./ не е
предвиждал удостоверяване на отказа за
даване на кръв по друг начин - в частност чрез запис в амбулатория журнал на
лечебното заведение. Такова паралелно изискване е въведено с НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г. - чл.15, ал.7/, неприложимо към случая. По тази причина,
невъзможността за представяне на изисканото извлечение от амбулаторния журнал
на ЦСМП за 02.09.2017г. /поради несъхранение на журнала понастоящем/, не
компрометира реда за удостоверяване отказа на водача да даде кръв за
лабораторно изследване.
Въз основа на изложеното, съдът приема за доказано, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия А.В. е установена
надлежно, по реда на Наредба №30/2001г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства /отм./.
Направените по-горе изводи за фактите и правното им
значение се основават на всестранна проверка на всички източници на
доказателства от гледна точка на действителното им съдържание във взаимовръзка
с останалите. Съдебният състав приема, че са събрани достатъчни по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени
средства, оценката на които мотивира убеждение, че деянието за което
подсъдимият А. В. е предаден на съд е съставомерно, тъй като са доказани всички
елементи на престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК.
Въз основа на това
съдът прие, че с деянието си подсъдимият А.А.В. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.343б,
ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2017 г., в гр.Перник, по ул.„******“, управлявал
МПС – лек автомобил марка „******“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест“ 7510 Дрегер № ARBA 0156.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие – управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като В. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Същият е съзнавал, че
управлява превозното средство след като е употребил алкохол, който извод намира
убедително потвърждение в доказателствата събрани по делото.
Причина за извършване на деянието е пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство
здравословното състояние на подсъдимия, установяващо се от представените по
делото медицински док.ти. Дадените обяснения не цени в този аспект, тъй като в
същинската си част те обслужват линията на защита на подсъдимия.
Като обстоятелство отегчаващо отговорността му съдът
съобразява обремененото му съдебно минало – справката за съдимост удостоверява,
че до момента В. е осъждан със седемнадесет
отделни съдебни акта за различни
умишлени престъпления от общ характер, включително за престъпления по
чл.343б, ал.1 и 2 от НК, освобождаван е от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за такова престъпление, и е изтърпявал наказания
лишаване от свобода. В същия аспект съобразява данните, съдържащи се в справката за нарушител, издадена от сектор
„КАТ“ – МВР, характеризиращи го като лице, което демонстрира абсолютна
необвързаност от установените законов ред и правила – В. е
неправоспособен, на същия никога не е
издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство, но въпреки това постоянно управлява МПС - наказван е
с общо 23 влезли в сила наказателни постановления не само за управление на МПС
без съответна правоспособност, но и за значителен брой други нарушения на ЗДвП.
Тези обстоятелства очертават висока степен на обществена опасност, както на
конкретното престъпление, така и на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобразява също високата концентрация на алкохол установена
в кръвта му, надхвърляща границата съответстваща на тежка степен на алкохолно
опиянение, както и съпътстващите извършването на престъплението обстоятелства –
предприел е целенасочено поведение към избягване на проверка от служители на
МВР, предизвикал е и ПТП, нанасяйки щети
на служебен полицейски автомобил.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна А.А.В. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343”б”, ал.1 от НК. При индивидуализация на наказателната му
отговорност, след като взе предвид всички изисквания на чл.54 от НК и след като
съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, отчитайки значителната тежест на
приетите отегчаващи отговорността обстоятелства, съдебният състав намери, че
съответни на извършеното престъпление, на личността на дееца и степента на
обществената му опасност ще бъдат наказания над средния предвиден в закона
размер. Поради това го ОСЪДИ на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца “лишаване от
свобода” и на глоба, в размер 700 /седемстотин/ лева. Размера на наказанието
глоба е съобразено и с имотното състояние, доходите и семейните задължения на
дееца, установяващи се от делото /същият е управител на търговско дружество, не
е семеен, няма данни да има отговорности за издръжка на свои низходящи или
възходящи/.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗИНЗС по отношение наказанието лишаване от свобода, съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване. Видно е от събраните данни за правното
положение на подсъдимия, че В. е изтърпявал ефективно наказания лишаване от
свобода, като общото наказание по
последната формирана съвкупност /чнд №00632/2016г. по описа на ПРС/ е изтърпял на 01.07.2016г.
Това обстоятелство, както и характера на процесното
престъпление изпълват условията в чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС за
определяне на първоначален строг режим на изтърпяване. Установената личностна и
съдебна характеристика на подсъдимия, определящи степента му на обществена опасност,
категорично не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
Съдът не прилага разпоредбата на чл.343 ”г”, вр. с чл.
343 “б”, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК, тъй като към момента на извършване
на престъплението А.В. не е притежавал
правоспособност за управление на МПС.
Съдът счита, че наложените наказания
по-горе в съвкупност се
явяват съответни на извършеното престъпление, изпълват изискването за
справедливост и отговарят на целите по чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ