ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 987
гр. Перник, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: Станислав Владимиров – Кмет на Община Перник
д адрес: ***,
ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по
гр. дело № 6572 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на
закона, като се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да
бъде решен по същество.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд е
приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че кучето, осъществило
нападението над пострадалото лице – Й. Д. Й., било безстопанствено и за него следвало да
отговаря Община Перник. Кучето било осиновено с декларация за осиновяване, а
обстоятелството, че собственикът му не е полагал грижи за него и го е държал пред блока, в
който живее, не го прави безстопанствено. Първоинстанционният съд необосновано приел,
че кучето, извършило нападението, не било първоначално посоченото такова, а друго –
женско, както и че залавянето на кучето било осъществено от „Четири лапи“, докато
всъщност било осъществено от „Общински приют за безстопанствени кучета“ кв. Калкас. В
жалбата се поддържа, че недобросъвестното поведение на лицето – осиновител на кучето не
можело да обоснове наличие на отговорност на Община Перник, тъй като липсвал
съществен елемент от деликтната отговорност на ответната община – извън вменените й
задължения по ЗЗЖ и ЗВМД било да отговаря за кучета, които имат стопани и не са
безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ. Освен това, от доказателствата по делото се
установявало, че след инцидента, кучето било заловено. Първоинстанционният съд
неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не
съответствал на претърпените от ищеца болки и страдания, същият нямал трайни
1
увреждания и неблагоприятни за здравето последици, нямал функционален дефицит и
липсвали наранявания на мускули и сухожилия, доколкото раните обхващали само кожата.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена жалбата, тъй
като първоинстанционното решение се явявало законосъобразно, обосновано и мотивирано.
Посочва се още, че поради преживения стрес въззиваемият все още продължавал да
посещава психолог, както и че по делото безспорно било доказано, че кучетата са живели
пред бл.87 в кв. „Тева“, гр. Перник.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № 275325 /
18.08.2021г., подадена
ЧРЕЗ адв. Р.З. – процесуален представител на ищеца Д. Й. К., ЕГН: ********** –
баща и законен представител на Й. Д. Й., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***,
ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572
/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата
претенция за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 6000 лв.
С насрещната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като
незаконосъобразно, неправилно и несправедливо и се моли да бъде отменено в
отхвърлителната му част и да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен
искът за неимуществени вреди за разликата от 4000лв. до 6000лв., както и да бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
В насрещната въззивна жалба се поддържа, че съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в силно занижен размер, с което е нарушил обществения критерий за
справедливост и указанията в ППВС №4/1968г., тъй като не се е съобразил с нормата на чл.
52 от ЗЗД, нито с характера на уврежданията, степента на претърпените болки, страдания и
неудобства от пострадалия, както и не се е съобразил с психическото му разстройство,
изразено в приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза.
В законоустановения едноседмичен срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил
отговор на насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна. Със същия се изразява
становище за неоснователност на насрещната жалба и моли да бъде постановено решение, с
което същата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими (по съдържание
са въззивни жалби, подадени против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока
по чл. 259 и чл.263, ал.2 ГПК, от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес
от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба въззивниците не са се позовали и
не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и насрещната въззивна жалба въззивниците не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение
за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на
чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във
връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
2
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.01.2022г. от
10.20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4