Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 83 10.08.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети юли 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 117 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на „****“ ООД срещу „****“ ЕООД, с която се
предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.02.2017 г.
сключил с ответното дружество договор за третиране срещу възнаграждение на
опасни отпадъци, генерирани от ответното дружество, включени в обхвата на
Разрешение на изпълнителя за извършване на дейности с тях и класифицирани по
Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Твърди, че в
изпълнение на задълженията по договора изпълнили точно и качествено в срок
възложените дейности по събирането, транспортирането и унищожаването на
предадените от ответника опасни болнични отпадъци. Твърди, че изпълнението е
приемане от ответника без възражения, а за извършената работа били съставяни
изискуемите транспортни карти и идентификационни документи, стойността на
дължимото възнаграждение. Твърди, че ответното дружество не е заплатило
стойността на свършената работа по издадени фактури както следва: 1. фактура №
**********/31.05.2017 г. на стойност 438,84 лв. с ДДС за третиране на опасни
отпадъци; 2. фактура № **********/31.07.2017 г. на стойност 331,20 лв. с ДДС за
третиране на опасни отпадъци; 3. фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност
518,88 лв. с ДДС за третиране на опасни отпадъци; 4. фактура №
**********/28.02.2018 г. на стойност 485,76 лв. с ДДС за третиране на опасни
отпадъци; 5. фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 99,07 лв. с ДДС за
предаване на медицински отпадъци в инсинератор; 6. фактура №
**********/31.05.2018 г. на стойност 447,12 лв. с ДДС за третиране на опасни
отпадъци; 7. фактура № **********/31.08.2018 г. на стойност 626,52 лв. с ДДС за
третиране на опасни отпадъци; 8. фактура № **********/31.10.2018 г. на стойност
507,84 лв. с ДДС за третиране на опасни отпадъци; 9. фактура №
**********/31.12.2018 г. на стойност 284,28 лв. с ДДС за третиране на опасни
отпадъци; 10. фактура № **********/28.02.2019 г. на стойност 538,20 лв. с ДДС
за третиране на опасни отпадъци; 11. фактура № **********/31.03.2019 г. на
стойност 52,36 лв. с ДДС за предаване на медицински отпадъци в инсинератор; 12.
фактура № **********/30.06.2019 г. на стойност 775,56 лв. с ДДС за третиране на
опасни отпадъци; 13. фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност 188,86 лв.
с ДДС за предаване на медицински отпадъци в инсинератор; 14. фактура №
**********/30.11.2019 г. на стойност 797,64 лв. с ДДС за третиране на опасни
отпадъци; 15. фактура № **********/31.12.2019 г. на стойност 30,96 лв. с ДДС за
предаване на медицински отпадъци в инсинератор. Твърди, че следвало да заплатят
сумите по фактурите в срок до 45 дни от издаване на фактурите. Твърди, че
ответното дружество не е заплатило сумите по издадените фактури за извършената
работа. Твърди, че за забава в плащането ответното дружество дължи мораторно
обезщетение върху всяка главница както следва: 1. Сумата от 114,58 лв. върху
главницата по фактура № **********/31.05.2017 г. на стойност 438,84 лв. с ДДС,
за периода на забава от 16.07.2017 г. до 21.02.2020 г.; 2. Сумата от 80,87 лв.
върху главницата по фактура № **********/31.07.2017 г. на стойност 331,20 лв. с
ДДС, за периода на забава от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.; 3. Сумата от
104,64 лв. върху главницата по фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност
518,88 лв. с ДДС, за периода на забава от 15.02.2018 г. до 21.02.2020 г.; 4.
Сумата от 90,00 лв. върху главницата по фактура № **********/28.02.2018 г. на
стойност 485,76 лв. с ДДС, за периода на забава от 15.04.2018 г. до 21.02.2020
г.; 5. Сумата от 18,35 лв. върху главницата по фактура № **********/28.02.2018
г. на стойност 99,07 лв. с ДДС, за периода на забава от 15.04.2018 г. до
21.02.2020 г.; 6. Сумата от 71,42 лв. върху главницата по фактура №
**********/31.05.2018 г. на стойност 447,12 лв. с ДДС, за периода на забава от
16.07.2018 г. до 21.02.2020 г.; 7. Сумата от 84,06 лв. върху главницата по
фактура № **********/31.08.2018 г. на стойност 626,52 лв. с ДДС, за периода на
забава от 16.10.2018 г. до 21.02.2020 г.; 8. Сумата от 59,53 лв. върху
главницата по фактура № **********/31.10.2018 г. на стойност 507,84 лв. с ДДС,
за периода на забава от 16.12.2018 г. до 21.02.2020 г.; 9. Сумата от 28,51 лв.
върху главницата по фактура № **********/31.12.2018 г. на стойност 284,28 лв. с
ДДС, за периода на забава от 15.02.2019 г. до 21.02.2020 г.; 10. Сумата от
45,15 лв. върху главницата по фактура № **********/28.02.2019 г. на стойност
538,20 лв. с ДДС, за периода на забава от 15.04.2019 г. до 21.02.2020 г.; 11.
Сумата от 3,98 лв. върху главницата по фактура № **********/31.03.2019 г. на
стойност 52,36 лв. с ДДС, за периода на забава от 16.05.2019 г. до 21.02.2020
г.; 12. Сумата от 38,56 лв. върху главницата по фактура № **********/30.06.2019
г. на стойност 775,56 лв. с ДДС, за периода на забава от 16.08.2019 г. до
21.02.2020 г.; 13. Сумата от 7,82 лв. върху главницата по фактура №
**********/31.07.2019 г. на стойност 188,86 лв. с ДДС, за периода на забава от
15.09.2019 г. до 21.02.2020 г.; 14. Сумата от 5,98 лв. върху главницата по
фактура № **********/30.11.2019 г. на стойност 797,64 лв. с ДДС, за периода на
забава от 15.01.2020 г. до 21.02.2020 г. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да осъди да заплати сумата от 6123,36 лв. за главница по 15
броя фактури и сумата от 753,45 лв. за мораторно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от 21.02.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор ответника „****“ ЕООД, в който оспорва исковете по основание
и размер. Твърди, че оспорва извършената от ищеца работа в количествено
отношение и да е в срок. Твърди, че представените към исковата молба документи
не доказват извършването на услугата и нейното приемане. Твърди, че
идентификационните документи и фактурите не установяват извършена работа и
предаване и приемане на същата. Твърди, че несъответствието между работата по
фактурите и документите, въз основа на които те са издадени, разколебават
тяхната доказателствена стойност. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По отношение на исковете за главници:
За основателността на иска за главница с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 266 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение, точно и в
срок изпълнение на възложената работа по договора съобразно издадените фактури,
размера на уговореното възнаграждение за работата, както и нейното приемане от
ответника или неоснователното отказване за приемането й, а при доказване на
тези факти, ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на възнаграждението.
По делото е приет като писмено
доказателство договор от 15.02.2017 г. /л.9-10/, от който е видно, че в
изпълнение на чл. 8, ал. 1 от ЗОУ ответното дружество е възложило на ищцовото
дружество третирането на опасни отпадъци, генерирани от възложителя и включени
в обхвата на разрешението на изпълнителя за извършване на дейности с тях и
класифицирани по Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците,
срещу заплащане на възнаграждение /виж чл. 1.1 от договора/. Предметът на
договора го характеризира като договор за услуга, който е разновидност на
договора за изработка, поради което за уреждане на облигационните отношения между
страните са приложими действащите правни норми от ЗЗД, касаещи договорите за
изработка /чл. 258-269 ЗЗД/. В чл. 1.2 от договора е уговорено, че приемането и
предаването на опасните отпадъци се удостоверява с надлежно попълнени,
подписани и подпечатани документи по Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейности с отпадъци, както и
реда за водене на публични регистри. В раздел 3 от договора е посочено, че е
сключен за периода от 15.02.2017 г. до 15.02.2018 г., с опция за автоматично
продължаване за още една година, тоест до 15.02.2019 г., в случай никоя от
страните да не отправи писмено уведомление до другата страна за прекратяването
му най-малко един месец преди изтичане срока на договора. Цените и ценообразуването
на услугите, предмет на договора, съгласно раздел 4 са уговорени в
Оферта-Спесификация, която е неразделна част от договора. По делото не е
представена така посочената оферта-спесификация.
По делото е приет като писмено
доказателство договор от 15.02.2019 г. /л.6-8/ от който е видно, че ответното дружество е възложило на
ищцовото дружество обезвреждането на опасни отпадъци от хуманното
здравеопазване, генерирани от възложителя и включени в обхвата на разрешението
на изпълнителя за извършване на дейности с тях и класифицирани по Наредба № 2
от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, срещу заплащане на
възнаграждение /виж чл. 1.1 от договора/. Предметът на договора го
характеризира като договор за услуга, който е разновидност на договора за изработка,
поради което за уреждане на облигационните отношения между страните са
приложими действащите правни норми от ЗЗД, касаещи договорите за изработка /чл.
258-269 ЗЗД/. В чл. 1.2 от договора е уговорено, че приемането и предаването на
опасните отпадъци се удостоверява с надлежно попълнени, подписани и подпечатани
документи по Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейности с отпадъци, както и реда за водене на
публични регистри. В раздел 3 от договора е посочено, че е сключен за периода
от 15.02.2019 г. до 15.02.2020 г., с опция за автоматично продължаване за още
една година, тоест до 15.02.2021 г., в случай никоя от страните да не отправи
писмено уведомление до другата страна за прекратяването му най-малко един месец
преди изтичане срока на договора. Цените и ценообразуването на услугите, предмет
на договора, са уговорени в раздел 2 от договора.
С оглед на така установеното се установи,
че между страните съществуват облигационни отношения по възлагане от ответника
на ищеца дейности по третиране/обезвреждане на опасни отпадъци срещу
възнаграждение.
По делото са приети като писмени
доказателства идентификационни документи и фактури /л.11-40/, от които
идентификационните документи са съставени съобразно приложение № 8 към чл. 12,
ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейности с отпадъци, както и реда за водене на публични
регистри, според който в случаите на превоз на опасни отпадъци товародателят
изготвя идентификационен документ по образец съгласно приложение № 8. Видно от
така приетите идентификационни документи и фактури е видно на първо място, че
количеството отпадъци, посочени в идентификационните документи напълно отговаря
на количеството, което е посочено във фактурите. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не съответствали количествата по
документите. Напротив, налице е пълно съвпадение.
От друга страна се установява от
посочените единични цени във фактурите, че услугата третирани на
опасни/медицински отпадъци е на единична цена от 2,30 лв. без ДДС, а услугата
предаване на медицински отпадъци е на единична цена от 2,58 лв. без ДДС. Всяка
съставена фактура касае предоставяне на една от така посочените услуги и на
съответната за нея цена /тази цена е изрично упомената в раздел 2 на договора
от 15.02.2019 г./. Действително, в договора от 15.02.2017 г. няма упомената
цена, като не е представена офертата, в която е посочена цената. Но пък от
представения последващ договор, с уговорки на същите цени, като фактурираните
цени по първия договор, следва извод, че цените по първия договор от 15.02.2017
г. са вероятно идентични с договорените цени по втория договор от 15.02.2019 г.
Потвърждение на приемането на работата и на съгласие за цената по първия
договор се установява от приетото по делото заключение на СИЕ, от което е
видно, че двете дружества са осчетоводили процесните фактури, ищцовото дружество
ги е включило в дневниците за продажби и ги е декларирал в НАП, където са
приети с уведомление за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, а ответното
дружество не е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е
регистрирано по ЗДДС. В счетоводството на ищеца процесните фактури били
отразени като вземане, а в счетоводството на ответника били отразени като
задължение.
От всичко така установено, съдът намира,
че в случая се установява наличието на извършена работа по двата договора,
приемане на работата от ответното дружество на посочените във фактурите цени.
Съответно от заключението на СИЕ е видно, че ответното дружество не е заплатило
на ищцовото дружество възнаграждението за свършената работа по двата договора,
която се установява да е в размер на 6123,36 лв. с ДДС.
Видно от двата договора /раздел 4, чл. 4
на договора от 15.02.2017 г. и раздел 2, чл. 2.6 от договора от 15.02.2019 г./
заплащането следва да се извърши в срок от 45 календарни дни от издаване на
фактурата и идентификационния документ. Тъй като е видно, че фактурите са
издадени въз основа на идентификационните документи, то падежът на всяка
фактура е 45 календарни дни от нейното издаване. Към момента е настъпил падежа
за плащане на цената по всяка от фактурите, предмет на исковата претенция
/последната с дата 31.12.2019 г., падеж 14.02.2020 г./.
Предвид на това се установи, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 6123,36 лв. с ДДС за
извършената работа по двата договора съобразно приетите по делото фактури и
идентификационни документи, поради което исковете за главници в общ размер на
6123,36 лв. ще се уважат в цялост.
По отношение на акцесорните искове за
обезщетение за забава:
За основателността на иска за иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на уговорения
ден за изпълнение на паричното задължение за заплащане на възнаграждението.
В случая се установи наличието на главен
дълг – дължимост на главницата по всяка от фактурите, предмет на исковата
претенция. Както се посочи по-горе налице е уговорен падеж за плащане на
паричното вземане – 45 календарни дни от датата на фактурата, които са изтекли
за всички фактури. Поради наличието на неплащане на дължимите суми до падежа,
то ответното дружество дължи на ищцовото обезщетение за забава на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Акцесорните искове се явяват доказани
по основание, а за установяване на размерът съдът използва на основание чл. 162 ГПК продукт за изчисляване на законна лихва, като по отношение на главницата на
всяка фактура изчислението се извърши от датата, явяваща се 45-ти ден след
датата на фактурата, до дата 20.02.2020 г., а от дата 21.02.2020 г. ще се
присъди законната лихва върху главниците. При изчисленията се установи, че
ответникът дължи на ищеца мораторно обезщетение както следва:
-
в
размер на 115,80 лв. за главницата от 438,84 лв. с ДДС по фактурата от
31.05.2017 г. /претенцията е за сумата от 114,58 лв./;
-
в размер
на 81,79 лв. за главницата от 331,20 лв. с ДДС по фактурата от 31.07.2017 г.
/претенцията е за сумата от 80,87
лв./;
-
в
размер на 106,08 лв. за главницата от 518,88 лв. с ДДС по фактурата от 31.12.2017
г. /претенцията е за сумата от 104,64 лв./;
-
в
размер на 91,35 лв. за главницата от 485,76 лв. с ДДС по фактурата от 28.02.2018
г. /претенцията е за сумата от 90,00 лв./;
-
в
размер на 18,63 лв. за главницата от 99,07 лв. с ДДС по фактурата от 28.02.2018
г. /претенцията е за сумата от 18,35 лв./;
-
в
размер на 72,66 лв. за главницата от 447,12 лв. с ДДС по фактурата от 31.05.2018
г. /претенцията е за сумата от 71,42 лв./;
-
в
размер на 85,80 лв. за главницата от 626,52 лв. с ДДС по фактурата от 31.08.2018
г. /претенцията е за сумата от 84,06 лв./;
-
в
размер на 60,94 лв. за главницата от 507,84 лв. с ДДС по фактурата от 31.10.2018
г. /претенцията е за сумата от 59,53 лв./;
-
в
размер на 29,30 лв. за главницата от 284,28 лв. с ДДС по фактурата от 31.12.2018
г. /претенцията е за сумата от 28,51 лв./;
-
в
размер на 46,64 лв. за главницата от 538,20 лв. с ДДС по фактурата от
28.02.2019 г. /претенцията е за сумата от 45,15 лв./;
-
в
размер на 4,11 лв. за главницата от 52,63 лв. с ДДС по фактурата от 31.03.2019
г. /претенцията е за сумата от 3,98 лв./;
-
в
размер на 40,72 лв. за главницата от 775,56 лв. с ДДС по фактурата от 30.06.2019
г. /претенцията е за сумата от 38,56 лв./;
-
в
размер на 8,34 лв. за главницата от 188,86 лв. с ДДС по фактурата от 31.07.2019
г. /претенцията е за сумата от 7,82 лв./;
-
в
размер на 8,20 лв. за главницата от 797,64 лв. с ДДС по фактурата от 30.11.2019
г. /претенцията е за сумата от 5,98 лв./.
С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес и тъй като се установи дължимост на по-голям размер на
мораторното обезщетение спрямо претендирания размер по всяка фактура, то се
явява изцяло основателни и акцесорните искове за мораторно обезщетение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 275,07 лв., заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 350 лв. /СИЕ/, които следва да се присъдят на ищцовото
дружество.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „**** Д.“ № 42, да заплати на „****”
ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 104, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6123,36
лв. (шест хиляди сто двадесет и три лева и 36 ст.) с ДДС, представляваща
възнаграждение по договори от 15.02.2017 г. и 15.02.2019 г. за третиране и
обезвреждане на опасни медицински отпадъци, по издадени фактури №
**********/31.05.2017 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.12.2017
г., № **********/28.02.2018 г., № **********/28.02.2018 г., №
**********/31.05.2018 г., № **********/31.08.2018 г., № **********/31.10.2018
г., № **********/31.12.2018 г., № **********/28.02.2019 г., №
**********/31.03.2019 г., № **********/30.06.2019 г., № **********/31.07.2019
г., № **********/30.11.2019 г. и № **********/31.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2020 г. до окончателното
погасяване на дълга, и сумата от 753,45 лв. (седемстотин петдесет и три лева и 45
ст.), представляваща обезщетение за забава върху главниците по отделните
фактури за периода от 16.07.2017 г. до 20.02.2020 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „**** Д.“ № 42, да заплати на „****” ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Св. Княз Борис“ № 104, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625,07 лв.
/шестстотин двадесет и пет лева и 07 ст./, представляваща разноски за исковото
и заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: