№ 2013
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 6599/11.04.2024 г. по гр. д. № 55832/2023 г. по описа на СРС, 53
състав, при участието на трето лице помагач – „Директ“ ООД Ц. С. К. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 324,28 лева – главница,
представляваща стойност за непазплатена топлинна енергия за периода м. 09.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 53,12 лева за периода 15.09.2020 до 28.09.2022 г., както и 30,22 лева –
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м. 05.2019 до м. 04.2021 г.,
както и сумата от 616,09 лева – разноски по делото, Р. Х. К. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 81,07 лева – главница, представляваща
стойност за непазплатена топлинна енергия за периода м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 13,28
лева за периода 15.09.2020 до 28.09.2022 г., както и 7,55 лева – главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода м. 05.2019 до м. 04.2021 г., както и сумата от
154,03 лева – разноски по делото, Н. Х. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 81,07 лева – главница, представляваща стойност за непазплатена топлинна
енергия за периода м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
1
на подаване на исковата молба 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 13,28 лева за периода 15.09.2020 до 28.09.2022
г., както и 7,55 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.
05.2019 до м. 04.2021 г., както и сумата от 154,03 лева – разноски по делото.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 147454/07.05.2024 г., подадена от особения
представител на Ц. С. К., Р. Х. К. и Н. Х. К., в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че от събраните по делото
доказателства не можело да се направи еднозначен извод, че дължат сумите, за които
са осъдени, което на практика означавало, че решението на съда почивало върху
предположения. Изводът, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот се
основавало на незаверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд и е следвало
да бъде изключено от доказателствата по делото. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
172800/28.05.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 55832/2022 г. по описа на СРС, 53 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. С. К.,
Р. Х. К. и Н. Х. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че Ц. С. К., Р. Х. К. и Н. Х. К. като наследници на
Х.А. К. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, ул. ж.к. **** и са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
2
Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че
ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с
приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че
клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ул. ж.к. ****, абонатен № 34221. В исковата
молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2020 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили
дължимата за това цена в общ размер на 493,60 лева. Поддържа, че за периода от
15.09.2020-28.09.2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна
енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 79,68 лева. Твърди, че
дължат и суми за дялово разпределение в размер на 45,33 лева – главница за периода
от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 9,93 лева – лихва за периода от 01.10.2019-
28.09.2022 г. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Ц. С. К., Р. Х. К. и Н. Х. К.
чрез особения им представител, с който заявяват, че оспорват предявените искове.
Оспорват, че са клиенти на топлинна енергия, че не са получили топлинна енергия,
както и че вземанията, предмет на предявените искове са погасени по давност. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно счетоводна
експертиза, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало
облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в
процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово
разпределение от третото лице помагач.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от
ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:
3
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това
по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение
с ответниците е прието Писмо вх. № 318284/09.11.2023 г. на Столична община – район
Слатина, към което е представен препис от Договор за продажба на недвижим имот
съгласно Наредба за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 10.02.1969
г. По силата на този договор Х.А. К. е придобил правото на собственост апартамент,
находящ се в жилищна сграда на ул. „Христо Чернопеев“, бл. 118А, вх. А, ап. 12, а от
справка по НБД „Население“ се установява, че Х.А. К. е починал на 17.07.2010 г. и е
оставил като наследници по закон Ц. С. К., Р. Х. К. и Н. Х. К..
Неоснователен е доводът на особения представител на въззивниците, че
неправилно съдът е основал извода си относно това, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот въз основа на незаверено копие от договор. В конкретния случай,
копие от договора е представено от Столична община – район Слатина по искане на
ищеца, а не е представено от страна в производството, поради което и не може да се
приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК и то да бъде изключено от доказателствата
по делото. Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците са притежавали правото на собственост върху топлоснабдения имот и
като такива са страни по облигационното правоотношение, възникнало с
„Топлофикация София“ ЕАД.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
4
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в исковия период са
дължими суми в установения от първоинстанционния съд размер за главница за
топлинна енергия и за услуга дялово разпределение.
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 53 състав, решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева за изготвено становище по въззивната жалба, както и сумата от 150 лева –
платен депозит за особен представител пред въззивния съд.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ц. С. К., Р. Х. К. и Н. Х. К. следва да бъдат
осъдени да заплатят по 50 лева всеки, представляваща дължима държавна такса за
въззивна жалба или общо 150 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6599/11.04.2024 г. по гр. д. № 55832/2023 г. по
описа на СРС, 53 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Ц. С. К., ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. ж.к. **** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция и 50 лева, част от платено възнаграждение от
общо 150 лева за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Н. Х. К., ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. ж.к. **** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция и 50 лева, част от платено възнаграждение от
общо 150 лева за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Р. Х. К., ЕГН-**********,
с постоянен адрес гр. София, ул. ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно
5
село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция и 50 лева, част от платено възнаграждение от
общо 150 лева за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ц. С. К., ЕГН-**********, Н. Х.
К., ЕГН-********** и Р. Х. К., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр. София, ул. ж.к.
**** да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 150 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“
ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6