МОТИВИ
към Присъда №148/18.11.2019г. по НОХД №1816/2019г.
по описа на РС- П.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П. е
повдигнала обвинение срещу Т.И.П. ЕГН: ********** – за това, че: „На 26.01.2018г. в с.Б., обл.П.
в л.а., марка „***“, модел „***“ с рег. №*** държал акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл.2 от Закон за акцизите и данъчните
складове и чл.25, ал.1 от Закон за тютюневите изделия, а именно: 18,680кг.
тютюн за пушене на стойност 4 670лв. като стойността на невнесения в полза на
републиканския бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв. като случаят не е
маловажен.
Престъпление по чл.234,
ал.1 от НК.“
Представителят на РП - П. поддържа
обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по смисъла на
чл.234 ал. 1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин; относно параметрите
на наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една
година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено
за срок от три години, глоба в
трикратния размер на стойността на инкриминираното количество тютюн /който да
бъде отнет в полза на Държавата на основание чл. 234, ал. 5 НК, както и
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК.
Подсъдимият Т.П. се явява лично и
с упълномощен защитник. Последният счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин; изтъква, че в хода на съдебното следствие подсъдимият е
представил убедителна позиция за причините, поради които е управлявал л.а.,
марка „***“, модел „***“ с рег. №*** в процесната нощ
– а именно да окаже помощ във връзка със здравословен проблем на неговия
малолетен племенник, както и че не е знаел за находящия се в багажника на
превозното средство тютюн, а в този смисъл – че не е имал умисъл за държане на
същия инкриминиран тютюн; посочва, че в хода на досъдебното производство не е
извършен надлежен оглед на иззетите веществени доказателства, както и че същите
не са съхранявани по начин, който да гарантира, че тютюна е същият, който е бил
иззет от подсъдимия. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде
оправдан; в същия смисъл пледира и Т.П., който не се признава за виновен;
ползва се от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за обстоятелствата,
предмет на изясняване по делото.
След като задълбочено обсъди събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Т.И.П. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 26.01.2018г. лек автомобил „***
***“ с рег. № ***бил регистриран на името на свидетеля С.И.А.. В действителност
обаче, в неустановен минал момент, А. бил „продал“ /без надлежна нотариална
заверка на подписите/ автомобила на трето лице; по подобен начин, свидетелят Г.С.О.
„закупил“ автомобила през 2017г. от трето лице, но известно време след това -
отново през 2017г., я „продал“ по вече описания несъобразен със Закона начин –
на *** на подсъдимия Т.И.П.. По този начин, към 26.01.2018г. автомобилът се
ползвал от самия Т.П., а понякога и от негови близки.
На 26.01.2018г. около 01:00 часа,
подсъдимият привел в движение споменатия автомобил, въпреки че му било
известно, че в багажното отделение на превозното средство се намират две черни
полиетиленови торби, съдържащи общо 18,680кг. тютюн за пушене, на стойност 4
670лв., без съответен акцизен бандерол. Заедно с посоченото количество тютюн в
багажника, подсъдимият П. управлявал автомобила в с.Б., ***, когато бил спрян за
проверка от дежурни полицейски служители – К.М. и Р.Г.. На същите направило
впечатление, че от превозното средство се носи миризма на тютюн. Пристъпили към
проверка на основание чл.81 ЗМВР, при което в багажника на автомобила установили
споменатите две черни полиетиленови торби, за съдържанието на които,
подсъдимият заявил, че е тютюн. Полицейските служители провели беседа с цел
изясняване на повече обстоятелства във връзка с така намереното количество
тютюн, при което подсъдимият заявил различни версии и обстоятелства; в крайна
сметка бил задържан на основание чл.72 ЗМВР и отведен в сградата на ***– П.,
където бил съставен Протокол за доброволно предаване от 26.01.2018г., съгласно
който Т.П. предал на св.Й.А.Т. двете черни полиетиленови
торби, съдържащи тютюн без поставен акцизен бандерол; още на същия ден, св.Т.
предал същите две торби с тяхното съдържимо, на съответния разследващ полицай.
С първо действие по разследването
– разпит на свидетеля К.Г.М., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на
26.01.2018г. започнало досъдебно производство №Д – 199/2018г. по описа на РП – П.,
в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.234 ал.1 НК
бил привлечен Т.И.П. ЕГН: **********.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите К.Г.М. -
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 НПК; Р.К.Г. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; Й.А.Т. - дадени в съдебното следствие. Показанията на
тези свидетели допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по
извършената от страна на полицейските органи полицейска проверка, при която в
управляваното от подсъдимия МПС били открити два броя полиетиленови чували,
съдържащи тютюн, както и последващото доброволно предаване от страна на
подсъдимия, на същите чували, за нуждите на наказателното производство. Съдът
не намира основание да прецени като недостоверни показанията на тези свидетели
– напротив, същите са относително подробни както в съдебната, така и в
досъдебната фаза на наказателния процес и се отличават с убедителност.
Доколкото прочетените по реда на чл.281 НПК показания на К.М. и Р.Г. са
по-подробни и дадени скоро след събитията, подлежащи на изясняване, както и
доколкото двамата свидетели се солидаризират с дадените в хода на досъдебното
производство показания, Съдът отдава известно предпочитание на същите, пред
дадените показания в хода на съдебното следствие. Както прочетените по реда на
чл.281 НПК показания на М. и Г., непосредствено дадените им в хода на съдебната
фаза на наказателния процес, така и показанията на св.Й.Т., дадени в съдебното
следствие, не могат да бъдат взети предвид единствено в частта, в която тримата
свидетели преразказват направени от страна на Т.П. извънсъдебни признания – а
именно, че е превозвал процесното количество тютюн, като същото принадлежало на
*** му, на *** му или на самия него. Тези извънсъдебни признания, каквито
впрочем са и саморъчно написаните от П. в Протокол за проверка на лични вещи и
в Протокол за доброволно предаване от 26.01.2018г., не представляват обяснения,
дадени по реда на чл.115 НПК. В тази насока са и редица произнасяния на ВКС,
например - Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н.
о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о. Нещо
повече, възпроизвеждането на така направените извънсъдебни признания под
формата на свидетелски показания, по същество представлява недопустимо
заобикаляне на императивно предвидените изисквания на чл.115 НПК; от особено
значение в тази насока са съображенията на Европейския съд по правата на човека
/***/ по делото ***/в сила за РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 08.06.2018г./. Ето защо, с
изключение на коментираната част от показанията на М., Г. и Т., която няма как
да бъде взета предвид, в останалата част, техните показания се преценяват като
достоверни и се кредитират от Съда;
- показания на Г.С.О. - дадени в
съдебното следствие. Същите допринасят за изясняване на обстоятелствата по
ползването на процесния л.а. „*** ***“, след като през 2017г. св.О. „продал“
същия автомобил на *** на подсъдимия П.;
- показания на Б.К.Г. – дадени в
хода на съдебното следствие; способстват за изясняване на въпросите, възникнали
в съдебното следствие относно начина на съхранение на веществените
доказателства по делото, в помещение на ***– П.;
- заключение по изготвена
физико-химична експертиза /л.19 – 32 от ДП/, от което се установява, че
представените за изследване две представителни проби /от всеки от двата
полиетиленови чували, определени като Обект1 и Обект2/ представляват тютюнево
изделие – годен за консумация фино нарязан тютюн, основно съставн от тютюневи
влакна с широчина на нарязване по-малко от 1,5мм, което съответства на вида
изделие за пушене – фино нарязан тютюн, предназначен за ръчно свиване на
цигари; може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в
обхвата на определението „тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на
ЗАДС; изследваните проби са годни за пушене. Съдът преценява експертното
заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-оценителна
експертиза /л.34 – 38 от ДП/, от което се установява, че пазарната стойност на 18,680кг.
тютюн за пушене, възлиза на 4 670лв., като стойността на невнесения в полза на
Републиканския бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв. Съдът преценява
експертното заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в неговата
правилност, поради което му отдава вяра;
- Протокол за проверка на лични вещи
на лица и превозни средства /л.4 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 26.01.2018г. /л.5 от ДП/;
- разписка от 26.01.2018г. /л.8 от
ДП/;
- Протокол за оглед на веществени
доказателства и взимане на представителни проби, ведно с фотоалбум /л.13 – 17
от ДП/;
- справка от***– П. относно МПС с
рег.№***/л.104 – 106 от делото/;
- справка за родствените връзки на
подсъдимия Т.П. /л.112 от делото/;
- Справки за нарушител на името на Т.И.П.,
ИЛИЯ Т.П. и Т.И.П. /л.114 – 119 от делото/;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, изискани от ОБЩИНА П.,
ОД ***,***– П., ***– П., ***/л.16 – 29 от делото/
- справки от ***при *** „Д-Р Г. ***
и от *** – П. във връзка с ***и посещения на това лице за дати 25, 26 и
27.01.2018г. /л.81 – 84 от делото/
- характеристична справка /л.14 от
делото/;
- справка за съдимост /л. 30 - 31 от
делото/.
Съдът намира, че в доказателствената
съвкупност са налице особености и противоречия, които налагат обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, като неотносими,
недопринасящи за разкриване на обективната истина Съдът преценява приложените
по делото справка за нарушител на името на С.А. /л.150 – 156 от делото/,
справка за подадени жалби от страна на А. *** /л.146 от делото/. Тези писмени
доказателства бяха изискани във връзка с депозираните показания от страна на
самия С.А., които Съдът преценява като недостатъчно ясни, накъсани, лишени от
необходимата конкретика и оставящи като цяло, впечатление за недостоверност.
Следва да бъде подчертано, че допускането на този свидетел до разпит в
съдебното следствие беше породено от необходимостта да се изяснят въпросите по
евентуалната връзка между същия свидетел, превозното средство – л.а. „*** ***“,
регистрирано на негово име, но управлявано от подсъдимия П. на 26.01.2018г.,
момента, в който владението на автомобила е преминало от страна на А. върху
трети лица, в т.ч. – евентуално подсъдимия или членове на неговото семейство,
фактическото ползване на превозното средство. Показанията на А. обаче не
хвърлиха необходимата светлина върху никой от така подлежащите на изясняване
въпроси. В резюме, показанията на този свидетел се свеждат до това, че на
неустановен ден в миналото продал коментирания
лек автомобил - но без спазване на законовия ред за това - на лице с
името ***а връзката с това лице, била осъществена посредством лице с името ***.
Св.А. твърди, че не знае нито имената на ***нито тези – на ***, както и
местоживеенето на който и да е от тях; отбелязва, че е имал желание
регистрацията върху коментирания лек автомобил да премине върху ***, но това
така и не се случило; посочва, че понякога има проблеми с паметта, тъй като преди
години е прекарал инсулт. При отчитане на изключително ниското качество на
показанията на свидетеля, Съдът намира, че същите на практика не способстват по
никакъв начин за разкриване на обективната истина и макар да не следва да се
приемат за обезателно недостоверни, няма как и да бъдат кредитирани – поради
което, Съдът не им отдава вяра.
На второ място, като недопринасящи
за разкриване на обективната истина се преценяват и приложените по делото
заверени преписи от влезли в сила НП, издадени на името на подсъдимия Т.И.П.
/л.120 – 121, л.126, л.131 – 133, л.144 – 145 от делото/ – от които впрочем се
установява, че същият в миналото е управлявал различни МПС и нарушенията, за
които са му издадени същите НП са установени при управление на различни МПС,
като никое от тях не е процесният л.а. „*** ***“. Обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал през годините множество превозни средства, различни от
процесния л.а. „*** ***“, няма как да бъде тълкувано по един-единствен начин;
от една страна, би могло да означава, че подсъдимият има навика да ползва
множество превозни средства, но от друга, би могло да означава и това, че л.а.
„*** ***“ не е бил едно от тези превозни средства; би могло да означава обаче и
това, че П. просто не е бил спиран от полицейските органи за нарушения на ЗДвП,
извършени при управлението на л.а. „*** ***“, макар и да е управлявал обичайно
този автомобил. Следователно, посочените заверени преписи от НП нито са в
потвърждение на обвинението, нито – в потвърждение на версията на защитата /за
която ще стане дума по-долу/ и поради това Съдът намира, че коментираните
писмени материали не са в състояние да допринесат за разкриване на обективната
истина по делото.
На трето място, показанията на
свидетелите М.К.Г. и Й.С.Д., Съдът преценява като напълно неинформативни,
практически свеждащи се до заявление за липса на спомен във връзка с
обстоятелствата по извършване на оглед на веществените доказателства по делото
в досъдебното производство и взимане на представителни проби, в което действие
по разследването, Г. и Д. са участвали като поемни лица. Съдът не намира
основания да заключи, че качеството на показанията на свидетелите Г. и Д. е
проява на недобросъвестност. Напротив, явно в процеса на изпълнение на
задълженията им по служба, и двамата свидетели не са отдали особено значение на
извършвания оглед на веществени доказателства, а оттук – и липсата на спомен
във връзка с обстоятелствата по протичане на действието по разследването; в
тази връзка св.Г. например заявява, че участието му като поемно лице в този
случай е било „…една от междинните задачи
за целия ден, които съм изпълнявал и изобщо не си спомням какво е било и кога е
било.“ Тъй като показанията и на
двамата свидетели са бланкетни, не дават възможност да се направят някакви
изводи в положителна или отрицателна посока във връзка с начина на протичане на
коментираното действие по разследването. Поради това, Съдът не основава
изводите си върху показанията на свидетелите Г. и Д.. Впрочем, във връзка с
веществените доказателства по делото, тяхната идентичност и начина на
съхранение на веществените доказателства, по делото беше разпитан и ***а на ***–
П. – свидетелят Б.К.Г.. Показанията на същия, подобно на тези на Г. и Д., не са
особено информативни и се отнасят до начина на съхранение на веществените
доказателства по делото, в помещение на ***– П. и трудностите при това
съхранение, в т.ч. – достъпа до това помещение на гълъби, понякога котки и
плъхове. Ето защо, няма пречка да бъдат кредитирани показанията на св.Г., още
повече, че не оставят съмнение за добросъвестността при тяхното депозиране, но
същевременно Съдът държи сметка, че тези показания не допринасят съществено за
изясняване на обстоятелствата на случая. Следва да бъде обобщено, че в хода на
наказателното производство не се събраха доказателства, от които може да се
приеме, че извършеният на 03.04.2018г. оглед на веществени доказателства и
вземане на представителни проби, не отговаря на изискванията на НПК или че представителните
проби са иззети от найлонови торби, различни от доброволно предадените от
страна на Т.П. на 26.01.2018г. Ето защо Съдът приема, че споменатото действие
по разследването е законосъобразно извършено, а съставения по случая Протокол за
оглед на веществени доказателства е достоверен - и му отдава вяра.
На следващо място, Съдът намира,
че по делото се очертават условно две групи гласни доказателствени средства –
такива с предимно обвинителен характер /показания на К.Г.М., Р.К.Г., Й.А.Т., Г.С.О./
и такива с преимуществено оправдателен характер /обяснения на подсъдимия Т.П.,
показания на свидетелката Е.И.П./.
Според „оправдателните“ по
характера си доказателствени източници, на 26.01.2018г. в ранните часове на
деня, подсъдимият е бил потърсен от своята *** – св.Е.П., която го помолила да
й окаже помощ във връзка със здравословен проблем на неговия малолетен
племенник – ***; в бързината, Т.П. взел л.а. „*** ***“. Подсъдимият посочва, че
този автомобил бил предназначен за обща употреба на семейството му и че не е
знаел, че в багажното отделение на превозното средство се намира инкриминираният
тютюн. Както подсъдимият, така и св.П. са категорични, че Т.П. разполага и с
друг автомобил – *** ***и че самият той не използва, л.а. „*** ***“. В
обясненията си, Т.П. уточнява, че от гаражното помещение е можел да вземе и
собствения си лек автомобил, но решил да използва л.а. „*** ***“, „ …. защото беше първата кола. Защото трябваше да я местя тази кола и тогава
да взема да се кача в моята кола.“; от друга страна, св.П. изрично заявява, че не знае кому
принадлежи л.а. „*** ***“. Подсъдимият
твърди, че по пътя към дома на *** си, бил спрян от полицейски служители, които
го питали дали знае какво има в багажното отделение. П. им обяснил, че не знае,
но те му казали, че е по-добре да си признае, че находящият се там тютюн е
лично негов. Подсъдимият уточнява, че е следвало да откара малолетния си
племенник в „***“, както и че л.а. „*** ***“ „…е на *** ми и на *** ми, защото те я използват всичките.“; посочва,
че поради това, автомобилът стои отключен и ключовете се намират в самото
превозно средство. Подсъдимият е категоричен, че не е знаел, че в багажното
отделение има тютюн, а при беседата казал, че същият е на *** му – „…на *** ми
щото се уплаших , защото ми е за първи път - и сега се плаша, защото ми задавате
неудобни въпроси.“. Във връзка със саморъчно попълнен от страна на П. текст
в Протокола за проверка на лични вещи и превозни средства /а именно - че
тютюнът е собственост на неговата ***/ и в Протокола за доброволно предаване /а
именно - че тютюнът е собственост на неговата *** – Т.П./, подсъдимият дава
следното пояснение:
„Първоначално казах, че са на ***
ми пред тях защото се уплаших, а после *** ми се обади на адвокат и ми каза, да
кажа, че са техни, защото колата е
тяхна. „
Във връзка с причините, поради
които именно П. е следвало да превози малолетното дете за оказване на
медицинска помощ, подсъдимият отбелязва следното:
„СЪДЪТ – Казахте, че е трябвало да превозите детето на *** си Е..
Уточнете на какво разстояние е Вашия дом от нейния дом?
ПОДСЪДИМИЯТ – Точно не мога да кажа, около 300-400 метра.
СЪДЪТ – Вашата *** няма ли си мъж?
ПОДСЪДИМИЯТ – Има си, но той
тогава не си беше в тях, беше на работа.
Съдът - Някой друг от домашните не е ли било възможно да закара детето на
лекар?
ПОДСЪДИМИЯТ - Не зная, те другите нямат свидетелство за управление. ***
ми няма свидетелство за управление.“
Също така, подсъдимият посочва, че
не му станало ясно какъв точно е проблема с детето, а впоследствие научил, че „…са му били инжекция в Бърза помощ П..“
Така представената версия,
изводима от „оправдателните“ по характера си доказателствени източници, видимо не
се ползва с достоверност. От представения от страна на защитата заверен препис
от епикриза на ***от 07.11.2016г. /л.72 от делото/ се
установява, че същият документ няма отношение към предмета на доказване,
доколкото не удостоверява никакво спешно състояние към 26.01.2018г., а
здравословен проблем, лечим към 07.11.2016г. От друга страна, видно от
представен заверен препис на амбулаторен лист №001086 от 26.01.2018г., издаден
от Д-Р ***за ***/л. 97 от делото/, налице е извършен на същата дата /сутринта/,
вторичен преглед, при който дори не е предписана терапия или изследвания, т.е.
прегледът не само не е първичен, но и липсват каквито и да било аргументи, че
се е отличавал с някаква спешност. В потвърждение на последния извод са и изисканите
и приети по делото справки от ***при *** „Д-Р Г. *** и от *** – П. във връзка с
***, от които справки е видно, че *** не е преглеждан на дати 25, 26 и
27.01.2018г., какво остава – да му е била поставяна „инжекция“. Наред с това, явно неубедителна е конструкцията, че едва
ли не, подсъдимият е бил единственият възможен способ за превозване на детето
за преглед в гр.П. – сочи се, че съпругът на П. си имал друга работа /?/, като
неясно остава защо П. не е потърсила съдействие от други близки, познати или
таксиметров превоз до гр.П.. А преди всичко – при спешни състояния, е можело да
бъде потърсено незабавното съдействие на екип на *** – П., който да
транспортира нуждаещото се от оказване на спешна медицинска помощ, лице.
Отделен е въпроса, че – отново следва да бъде подчертано – липсват каквито и да
било аргументи за някакво сериозно, а още по-малко, спешно медицинско
състояние, налагащо в един часа през нощта, подсъдимият да извозва малолетно
дете за оказване на медицинска помощ в гр.П.. Явно неубедителна е и тезата, че процесният
л.а. „*** ***“ е ползван едва ли не от цялото семейство на подсъдимия, тъй като
нито *** му, нито – *** му са правоспобни да
управляват каквото и да било МПС /видно от изисканите справки от***– П./, а ***та
на подсъдимия, при необходимост явно е разчитала на превоз от страна на трети
лица, вместо сама да управлява МПС. Напротив, от показанията на св.Г.О. /който
впрочем, е ангажиран от страна на защитата/ се установява, че никой от
домашните на Т.П. не е управлявал л.а. „*** ***“, освен самия Т.П., като
свидетелят най-общо, без конкретика заявява, че автомобилът е бил управляван и
от „…други момчета там, негови близки,
роднини.“. Последното общо твърдение обаче, е явно неотносимо към процесния
случай, тъй като на 26.01.2018г. автомобилът е бил използван именно от страна
на Т.П. и липсват каквито и да било доказателства за някаква форма на
съпричастност на трети лица както към управлението на този автомобил в ранното
утро на 26.01.2018г., така и към находящите се в превозното средство вещи и
предмети, в т.ч. – инкриминираното количество тютюн. Напротив, единственият логичен
извод е, че обичайно ползващият превозното средство П. е бил напълно наясно
наред с другото и за това, че в багажното отделение на автомобила се съхранява
тютюн без бандерол, т.е. независимо кое лице го е поставило там и независимо за
кое лице е бил предназначен инкриминираният тютюн, извън всяко съмнение е, че Т.П.
е знаел, че в багажното отделение има тютюн без бандерол и привеждайки в
движение л.а. „*** ***“ – че държането върху този тютюн, се осъществява именно
от страна на подсъдимия.
От друга страна, в противовес на нелогичната,
неубедителна и недостоверна версия, изградима от „оправдателните“ по характера
си доказателствени източници, от показанията на свидетелите К.Г.М., Р.К.Г., Й.А.Т.,
Г.С.О. се установява възприетата от Съда и изложена по-горе фактическа
обстановка, поради което, същата няма да бъде преповтаряна. Същата обстановка е
представена убедително, достоверно и намира потвърждение в писмените доказателства
и доказателствени средства – Протокол за оглед на веществени доказателства и
взимане на представителни проби, ведно с фотоалбум, Протокол за доброволно
предаване от 26.01.2018г., експертните заключения по физико-химична и
съдебно-оценителна експертизи. Поради това, Съдът отдава вяра на показанията
на свидетелите К.Г.М., Р.К.Г., Й.А.Т., Г.С.О.
и ги кредитира. От друга страна, намира обясненията на подсъдимия П. за недостоверни
и не им отдава вяра; преценява, че представляват единствено проявление на
правото на защита на подсъдимия, но не и рентабилно доказателствено средство.
На свой ред, показанията на св.Е.П. се преценяват като недостоверни,
неотговарящи на действителното фактическо положение - и явно призвани да
осигурят удобна защитна версия на Т.И.П.. Ето защо, след влизане на настоящата
Присъда в сила, заверен препис от същата и от Протокола за съдебно заседание на
08.11.2018г., следва да бъдат изпратени на РП – П., за преценка на
необходимостта от образуване на наказателно производство за извършено
престъпление по чл.290 НК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Т.И.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.234 ал.1 НК - на
26.01.2018г. в с.Б., обл.П. в л.а., марка „***“,
модел „***“ с рег. №*** държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон /чл.2 от Закон за акцизите и данъчните складове, чл.25, ал.1
от Закон за тютюневите изделия/, а именно: 18,680кг. тютюн за пушене на
стойност 4 670лв. като стойността на невнесения в полза на Републиканския
бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв. и случаят не е маловажен.
Преди всичко, следва да бъде
отбелязано, че към момента на постановяване на присъдата по делото, редакцията
на чл.234 ал.1 НК е изменена с ДВ бр. 7
от 2019 г. и вече гласи „Който разпространява или държи акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с
лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на
пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права
по чл. 37, ал.
1, т. 7.“. Съпоставката с последната действала редакция на НК
към 26.01.2018г. / ДВ бр. 101 от 19.12.2017 г. – „Който продава или държи
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни
случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до
10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от
права по чл. 37, ал.
1, т. 7.“/ обаче разкрива, че не са налице основания за
преценка, че последвалият наказателен закон се явява по-благоприятен за дееца;
ето защо, на общо основание, приложима е актуалната към момента на извършване
на деянието, редакция.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 234 ал. 1 НК се изразява в действие – относително трайно упражняване
на фактическа власт върху акцизни стоки, без съответен акцизен бандерол.
Поведението на подсъдимия е било именно такова, като на 26.01.2018г. в с.Б., в
л.а., марка „***“, модел „***“ с рег. №***, упражнявал фактическа власт върху
18,680кг. тютюн за пушене на стойност 4 670лв. като стойността на невнесения в
полза на Републиканския бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв.
Предметът на престъплението попада
в обхвата на разпоредбата на чл.2 т.2 ЗАДС, предвиждаща, че на облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия, тъй като съобразно заключението по представената
физико-химична експертиза, налице е фино нарязан тютюн, предназначен за ръчно
свиване на цигари, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка и попада в обхвата на определението „тютюн за пушене (за лула и
цигари)“ по смисъла на ЗАДС. Тук следва да бъде отбелязано, че посочването в
обвинителния диспозитив на „чл.25, ал.1 от Закон за тютюневите изделия“,
се явява излишно, тъй като обективният признак по чл.234 ал.1 НКС – „акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон“ следва изцяло от разпоредбата на чл.2 ЗАДС, т.е. не се
налага посочването на други нормативни актове или техни разпоредби в тази
насока; отделен е въпроса, че към инкриминираната дата, коректното наименование
е „Закон за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия“, но отново следва да бъде подчертано –
посочването на чл.25 от същия Закон, се явява напълно излишно.
Авторството и изпълнителното
деяние на престъплението по чл.234 ал.1 НК се установяват пряко от показанията
на свидетелите К.М., Р.Г., а косвено – от показанията на св.Й.Т. и Г.О.. Отново
следва да бъде подчертано, че е ирелевантно кой е своеобразен притежател или за
кого е било в действителност предназначено инкриминираното количество акцизен
тютюн, без поставен бандерол. От една страна, „собственост“ върху подобен
забранен от закона предмет, не може да бъде обсъждана, а от друга – „държането“
предполага относително трайно упражняване на фактическа власт и в тази връзка е
ирелевантно както предходното, така и възнамеряваното последващо държане или
предназначение на инкриминирания предмет; достатъчно е фактическата власт да е
достатъчно трайна, щото да може да бъде свързано определено физическо лице с
нейното упражняване, но не и да е продължила значителен период от време. Такъв
е и процесния случай, тъй като подсъдимият е заловен в момент, в който е
управлявал МПС, в багажното отделение на което се съхраняват 18,680кг. тютюн за
пушене, без поставен акцизен бандерол – т.е. инкриминираният предмет е
преместван от едно място на друго в пространството, следователно - фактическата
власт върху предмета на престъплението не е мимолетна, а се отличава с
необходимата относителна трайност. Точният вид, количеството и стойността на
инкриминирания предмет се установяват посредством Протокол за доброволно
предаване от 26.01.2018г., Протокол за оглед на веществени доказателства и
взимане на представителни проби, както и заключенията по физико-химична и
съдебно-оценителна експертизи.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – упражняване
на фактическа власт върху забранен от Закона веществен предмет, какъвто са
акцизните стоки без съответен бандерол - и е целял тяхното настъпване. В тази
връзка отново следва да бъде подчертано, че „държането“ по смисъла на чл.234
ал.1 НК предполага относителна трайност на фактическата власт, каквато в случая
е налице; същевременно, от показанията на свидетелите М. и Р.Г. е видно, че Т.П.
е имал ясното съзнание, че се касае за тютюн, а не за друг, неясен по вида си
предмет или вещество, т.е. същият без съмнение е съзнавал, че се касае за
акцизна стока по ЗАДС, която е без съответен акцизен бандерол. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Съдът счита, че случаят не може да
бъде приет като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като както стойността
на предмета на престъплението, така и размера на невнесения акциз се явяват
достатъчно високи, щото извод за „маловажност“ да е изначално неприемлив;
напротив, обществената опасност на деянието не е по-ниска от обичайния случай
на престъпление по чл.234 ал.1 НК.
На следващо място, не могат да
бъдат възприети вижданията на защитата, че в хода на досъдебното производство
не е извършен надлежен оглед на иззетите веществени доказателства, както и че
същите не са съхранявани по начин, който да гарантира, че тютюнът е същият,
който е бил иззет от подсъдимия. В действителност, макар и с известно
закъснение, оглед на веществените доказателства и изземване на представителни
проби, е извършен, за което е съставен и съответен Протокол от 03.04.2018г.
Липсват юридически съображения този протокол да бъде лишен от доверие –
напротив, същият следва да бъде кредитиран. На свой ред, иззетите с този
Протокол представителни проби са подложени на експертно изследване и в тази
връзка е заключението по приетата физико-химична експертиза. Липсват аргументи
същото да бъде лишено от доверие, напротив – заключението се явява убедително и
следва да бъде подчертано, че от него се изяснява и приблизително еднаквия
физически и химически състав на двете представителни проби, което още един път
идва да потвърди несъстоятелността на поставянето под съмнение както на
Протокола за оглед и изземване на представителни проби, така и свързаното с
него експертно заключение по физико-химична експертиза с мотив, че
идентичността на веществените доказателства по делото, не се явява доказана.
Впрочем, в тази връзка следва да бъде изтъкнато, че действително, в хода на съдебното
следствие се постави въпроса за това дали представените в съдебното следствие
три броя чували съдържат иззетите в хода на досъдебното производство веществени
доказателства. Видно от справка на ***– П., Докладна записка на *** при ***-П.
/л.69, л.86 от делото/ и показанията на свидетеля Б.Г., към датата на неговия
разпит в съдебното следствие /18.11.2019г./ тази неяснота е отстранена, като в
качеството на *** към ***– П., Г. е отстранил третият полиетиленов чувал, който
погрешно е бил изпратен в РС – П., за предявяване на основание чл.284 НПК.
Касае се за организацонно-технически пропуск, който не може да се разглежда на
плоскостта на доказаност – или липсата на доказаност – на обвинението; нещо
повече – към датата на извършения оглед на веществените доказателства и
взимането на представителни проби /03.04.18г./ не е имало никакво съмнение кои
са веществените доказателства по делото, същите са надлежно измерени, взети са
съответни представителни проби, които пък са били експертно изследвани;
следователно, няма как да се приеме, че споменатите неуредици, съпровождащи съхранението
и боравенето с веществените доказателства в хода на съдебното производство,
имат за резултат внасяне на съмнение в доказаността на повдигнатото по делото
обвинение.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което на Т.И.П. ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение по настоящото дело и вината на подсъдимия в извършването на това
престъпление се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца, Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на престъплението и личната обществена
опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.234 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока –
предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода от една до шест години,
глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, т.е. налице е относително висок
специален минимум, недотам висок специален максимум, но същевременно - изискване
за кумулативно налагане на три различни по вид и начин на въздействие,
наказания.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – същият е неосъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК към датата на процесното деяние. От представените
характеристични данни се установява, че за П. няма данни за нарушаване на
обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, както и данни
за упражнявана трудова дейност. Следователно, съвкупно преценено, личната
обществена опасност на дееца, действително се явява ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид чистото съдебно минало и младата възраст на
дееца -22 навършени години към датата на деянието.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства, по делото не се установяват.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на престъплението,
ниска лична обществена опасност – на дееца и превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни, нито – изключително
по характера си, смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което,
определяне параметрите на наказателната отговорност следва да се извърши
съобразно чл.54 НК. В този смисъл, при отчитане на горното, налице са
предпоставки за налагане на наказанието лишаване от свобода в самия минимум по
чл. 234 ал.1 НК. Доколкото е установено, че подсъдимият упражнява търговска
дейност посредством ***– С.Б., където е Управител и едноличен собственик на
капитала, то следва да бъде наложено наказание лишаване от право по чл.37 т.7 НК – в размера на наказанието лишаване от свобода; що се отнася до наказанието
глоба, при отчитане на събраните данни за имущественото състояние на дееца /липса
на данни за трайна трудова заетост, липса на декларирано движимо и недвижимо
имущество, регистрирани на негово име МПС/, Съдът намира, че справедливият,
уместен размер, следва да бъде 500 лева.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия Т.И.П. ЕГН: ********** за виновен в това,
че на 26.01.2018г. в с.Б., обл.П. в л.а., марка „***“,
модел „***“ с рег. №*** държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон /чл.2 от Закон за акцизите и данъчните складове, чл.25, ал.1
от Закон за тютюневите изделия/, а именно: 18,680кг. тютюн за пушене на
стойност 4 670лв. като стойността на невнесения в полза на Републиканския
бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв. и случаят не е маловажен – престъпление
по чл.234 ал.1 НК, поради което и на основание чл.234 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го
осъди на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ИЗВЪРШВА
ДЕЙНОСТИ С АКЦИЗНИ СТОКИ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА.
Като взе предвид обстоятелството,
че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително същият да изтърпи
наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, а че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и с приложение на института на условното осъждане, на
основание чл.66 ал.1 НК Съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
Съобразно чл.234, ал.3 НК, беше
постановено предмета на престъплението,
както следва: 18,224кг. тютюн за пушене, останал наличен след експертно
изследване – да бъде отнет в полза на ДЪРЖАВАТА.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК, Т.И.П., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 277,82 лв. (двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) - по сметка на***– П. и
97,28 лв. (деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) - по сметка на
РС – П., всички посочени разходи направени във връзка с изготвяне и доклад на
експертните заключения по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: